"Промяната“ заби нож в гърба на "Демократична България"

Автор: Георги Вулджев, ekipbg.com Следвайте "Гласове" в Телеграм

С изпреварващата си позиция против всякакви съглашения и преговори с ГЕРБ, „Продължаваме промяната“ се опитват да маневрират от бойно поле, на което със сигурност губят, към такова, на което биха могли да спечелят. Обаче, на това бойно поле техният основен опонент вече не е ГЕРБ, а собственият им коалиционен партньор – „Демократична България“. Позволете ми да обясня.

В идеалната следизборна ситуация за ППДБ те щяха да могат да принудят ГЕРБ да подкрепи тяхно управление, без те да трябва да върнат подобен жест и така да легитимират Борисов. Именно с тази идея двете партии се обединиха. Залогът беше, че ако изпреварят ГЕРБ на изборите и те имат първия ход в парламента (с първия мандат за съставяне на правителство), ще могат да притискат ГЕРБ. Уви, както знаем, това не се случи и така променливите в политическата сметка на младата коалиция фундаментално се промениха.

Първият мандат дава на ГЕРБ решаващо тактическо предимство

Понеже ГЕРБ ще получат първия мандат, Борисов сега може да притисне ППДБ по същия начин, по който коалицията се надяваше да притисне него. Какъв е той? ГЕРБ ще предложат компромисно евроатлантическо правителство, което включва лидерите на ППДБ на ключови министерски позиции и програма за прокарване на ключови реформаторски приоритети. В замяна ГЕРБ, и Борисов лично, получава легитимация от анти-корупционния „демократичен“ авангард, който се съгласява да се присъедини в управление водено от тях.

Това е легитимация, която ППДБ със сигурност не искат да дават по очевидни причини. Управление с ГЕРБ сега на практика обезсмисля всичко, което тези партии правят от 2021 г. насам (в случая на ДБ дори от по-рано). И е политическо унижение – да легитимираш Борисов, който си арестувал преди година. Да, това ще подсигури властта за ППДБ, може би дори за един пълен мандат, но залага много мрачна перспектива пред дългосрочното им политическо развитие. Борисов има невероятният талант да удушава всеки свой коалиционен партньор. Както наскоро се изрази д-р Николай Михайлов, ако приемат подобна коалиция, Борисов ще поведе ППДБ към ешафода на собствената им политическа екзекуция, както се е случвало с всеки негов коалиционен партньор в миналото.

Ако ППДБ се съгласят на партньорство с ГЕРБ, това значи политическо самоубийство

Всяка формация, която приема да е основен партньор в управление водено от ГЕРБ губи парламентарното си присъствие на следващите избори. Това се случи и с „Реформаторски блок“, и по-късно с „Обединени патриоти“. Впрочем, и двете формации бяха коалиции, в които се нагнетиха тежки вътрешни конфликти още по време на управлението им с ГЕРБ. Вътрешни конфликти, които доведоха до разцеплението и на двете коалиционни формации преди следващите избори. Впоследствие, нито една от съставните партии на тези политически обединения не успя да премине бариерата за влизане в следващия парламент.

Понастоящем съставните партии на „Обединени патриоти“ са вече на практика изчезнали от политическата сцена. Малкото оцелели от бившия „Реформаторски блок“, които не изчезнаха или не бяха погълнати от ГЕРБ (СДС) се преформатираха като „Демократична България“ и успяха да си върнат присъствието в парламента чак през 2021 – 4 години след като изпаднаха от него. ППДБ би трябвало да са добре запознати с историята на партньорите на ГЕРБ в управлението и едва ли искат да рискуват подобна съдба. Но каква е алтернативата, с оглед на губещата им (втора) позиция на последните избори спрямо ГЕРБ?

Ако не се съгласят, това значи да загубят с повече на следващите избори

Ако не приемат предложението на Борисов за компромисно партньорско управление, ППДБ получават втория мандат за съставяне на кабинет..но не могат да направят нищо с него. Те най-много биха искали да могат да принудят ГЕРБ да подкрепи тяхно правителство едностранно, без да трябва да включват ГЕРБ в него и по този да легитимират партията и самия Борисов. Но от позицията на втора сила няма как да изискват ГЕРБ да подкрепи тяхно управление, при положение, че те вече са отказали предложението им за компромисно управление.

ГЕРБ (и особено Борисов, с присъщ за него патос и драматизъм) ще обвинят ППДБ в пълна липса на диалогичност и реципрочност. „ППДБ първо отказват наше предложение за компромисно партньорско управление, което зачита техните приоритети, а след това искат ние да подкрепим тяхно самостоятелно правителство! И то от позицията на втора сила, която е загубила изборите от нас!“ Това ще кажат от ГЕРБ, това ще натърти Борисов. И ще е прав.

При такъв развой на събитията никой няма да обвинява ГЕРБ, че са провалили съставянето на правителство. Вината очевидно ще е изцяло на ППДБ. И съответно когато пак се иде на избори, ППДБ най-вероятно ще ерозира още подкрепа, докато ГЕРБ консолидира. И дистанцията между двете сили ще се увеличи още повече в полза на ГЕРБ. Това е една от онези ситуации в шахмата, в които този, който има първия ход винаги печели. Неспособността на ППДБ да спечели изборите я обрича да избира между Борисовия коалиционен ешафод или ерозирането на допълнителна подкрепа на следващите избори. Най-кошмарният сценарий за ППДБ, би бил да се повтори електоралната динамика от миналата неделя, при която подкрепата за тях пада с още близо 100 хиляди гласа, а тази за „Възраждане“ пак се увеличава с толкова.

ПП се опитват с малка победа да компенсират голяма загуба

Осъзнавайки ситуацията, в която се намират от „Продължаваме промяната“ изглежда се опитват да предприемат нов политически гамбит. С експлицитната позиция срещу каквато и да е форма на управленческо партньорство с ГЕРБ, от ПП отправят директно предизвикателство срещу коалиционните партньори в лицето на „Демократична България“. Логиката им е следната. Понеже в настоящата ситуация, каквото и да правят ще загубят от ГЕРБ, нека поне си гарантират ролята на водещата анти-корупционна, анти-Борисов партия. От ПП най-вероятно гледат на това като на ход, който може да им подсигури оцеляване като голяма политическа формация, с постоянно дългосрочно присъствие в парламента.

С този ход ПП започват вече не просто имплицитно, а експлицитно да се конкурират за този електорат, на който ДБ е представител от създаването си през 2018 г. В щаба на „Демократична България“ са в тежка дилема. Ако след хода на ПП впоследствие и те излязат с позиция отричаща възможност за партниране с ГЕРБ, ще излезе, че просто следват зададено послание (като команда) и така ще затвърдят впечатлението, че именно ПП е водещата сила в коалицията, а ДБ са просто пасивни последователи. Впечатление, което така или иначе вече го има до някаква степен. Това ще инициира процес на претопяване на ДБ в ПП в очите на градския силно реформистки евроатлантически електорат, който изпитва неприязън или поне е силно критичен спрямо ГЕРБ и Борисов конкретно. Тоест, именно този електорат, който формира по-голямата част от избирателите на ДБ през последните години.

Какво ще се случи обаче, ако ДБ не подкрепят позицията на ПП и кажат, че са готови да преговарят с ГЕРБ за управление? Тогава ще избухне експлицитна война между ПП и ДБ. Ще станем свидетели на коалиционен разпад, който вероятно ще протече дори по-бързо и по-експлозивно от термоядрен такъв. От „Продължаваме промяната“ на секундата ще атакуват ДБ като предатели на собственият им електорат и абсолютно всички политически позиции и принципи, които са защитавали през последните години. И аргументът им ще е много силен.

Има ли „Демократична България“ печелишв ход?

По този начин изненадващата позиция на ПП от вчера има за цел да превърне една голяма загуба (срещу ГЕРБ) в една малка победа (срещу ДБ). Бойното поле за тях вече е сменено. Конфликтът с ГЕРБ, разбира се, не е приключил, войната продължава, но ПП свирят тактическо отстъпление и маневрират към друго бойно поле – такова, на което смятат, че могат да постигнат победа, с която да укрепят отслабващите си позиции на политическата карта в България. Да, Кирил Петков и Асен Василев по този начин забиват нож в гърба на Христо Иванов. Но в политика правила няма. Както във войната.

Сега всички се питаме – как ще реагират от „Демократична България“? За тяхно съжаление, изглежда, че ще загубят, каквото и решение да вземат. Дали обаче Христо Иванов може да се сети за ход подобен на този предприет от неговите „партньори“? Ход, който би могъл частично да компенсира една голяма загуба с някоя малка победа?

Източник: ekipbg.com