Проф. Лъчезар Гроздински: Началото на края - сривът на САЩ и пътят на България

Автор: Проф. Лъчезар Гроздински за "Гласове"

Това, което наблюдаваме в света, изглежда невероятно и шокиращо, но за всеки мислещ човек то всъщност е логичен завършек на историята на Западната цивилизация. Доскоро се чудехме кога и как Хегемонът ще се разпадне и ще загуби властта си над света. Но никой не допускаше, че това ще се случи толкова скоро. След краха на неолиберализма и на Демократическата партия в САЩ се надявахме, че новият президент ще ликвидира вредните идеологии на неолибералната културна революция и ще превърне САЩ в нормално хетеросексуално общество с преобладаващо бяло население. И действително той се опита да го направи, но покрай тези усилия реши да проведе нова външна политика с идеята да превърне САЩ отново във водеща световна сила.

Появи се понятието тръмпизъм – нов стил в международните отношения, който поставя на преден план не идеологията, а икономическите отношения. Например: тъй като Украйна очевидно губи войната срещу Русия, по-добре е САЩ да не дават повече безплатно оръжие на Украйна. Вместо това най-добре е да се постигне мир и да се сключи изгодна търговска сделка с Русия. Този нов подход даваше надежда, че САЩ няма да участват повече във войните по света, тъй като те обикновено са финансово губещи. Но за съжаление икономическият подход бе изместен от националистическия и тезата „Америка над всичко!“ доведе до желанието САЩ да притежават Гренландия, до окупацията на Венецуела и войната в Иран. Европа от съюзник на САЩ се превърна в негов противник. Екстремният национализъм – продукт на нарцистичния тръмпизъм – доведе света до енергийна криза и риск от световна война. Но сметките на Хегемона, че може да прави със света каквото си поиска, както беше след краха на СССР след 1989 г., се оказаха грешни. Войната с Иран, мотивирана и предизвикана от Израел, бе в нарушение на всякакви международни норми. Но Иран се оказа костелив орех, който издържа немотивираната агресия на Израел и САЩ. Той блокира Ормузкия проток, предизвика световна петролна криза и унижи САЩ. Сега Тръмп ще трябва да се примири с поражението, което, разбира се, ще обяви за победа, или, ако нарцисизмът му надделее, ще влезе в голяма сухопътна война, която ще загуби, ако не използва ядрено оръжие.

Изведнъж се оказа, че Хегемонът вече е хартиен тигър, който не може да се справи с Иран и го е страх да се изправи срещу Русия и Китай. Той трябва да признае поражението си пред света. Но военното поражение е съпроводено от нещо по-страшно – финансовото поражение. Петродоларът вероятно ще изчезне, доларът ще загуби своето доминиращо значение и огромният дълг на САЩ ще го превърне в скъпа хартия. Кризата на САЩ доведе до промяна в отношението към Европа. Хегемонът вероятно ще излезе от НАТО и ще се откаже от защитата на Европа. САЩ вече възприемат ЕС не като съюзник, а като икономически и политически враг. Така крахът на неолиберализма се превърна в крах на Хегемона и на нарцистичния тръмпизъм. Последният се оказа екстремен национализъм, който вероятно ще причини катастрофа на американската цивилизация. Можем само да гадаем дали историята с досиетата „Епщайн“, дискредитиращи целия американски елит, е довела до по-бързия крах, или те са продукт на деградацията на империята. Нека си припомним, че разпадът на Римската империя е започнал с морална деградация на елита. Известно е, че император Тиберий се е забавлявал сексуално с деца в двореца си на остров Капри. Това се е случило преди 2000 години. По същото време е разпънат на кръст като държавен престъпник Йешуа Месията. Последният е осъден от еврейския Синедрион и от римския прокуратор Пилат Понтийски. Прави впечатление, че тандемът между еврейските и имперските власти продължава вече две хилядолетия, само империята е сменена – от Римската с американска.

Деградацията на Хегемона и нарцистичният тръмпизъм шокира европейския елит. ЕС, който постепенно се превърна в бюрократична организация, не може да се адаптира към новия свят. Той не може да приеме края на неолиберализма. Не може да приеме загубата на милиарди, подарени безвъзмездно на Украйна. Според повечето западни анализатори Украйна губи войната и многогодишните опити на Европа да унищожи руската цивилизация се провалят. ЕС не желае да приеме този факт и продължава да налива пари и оръжие в Украйна. Вследствие на погрешната „зелена енергийна политика“ и отказа от евтин руски нефт ЕС влиза в икономическа рецесия. Вместо да се адаптира към новия свят, ЕС, ръководен от гинеколожката Урсула, се превръща в недемократична, фашизирана организация, която се милитаризира и се подготвя за скорошна война с Русия. Но без подкрепата на САЩ ЕС и НАТО биха били безпомощни пред ракетната и ядрената мощ на Русия. Европейските лидери, които имат подкрепата на под 20% от своето население (Германия, Франция, Англия), продължават да дрънкат оръжие, без да осъзнават тъжния факт, че Западът залязва и новият свят няма да бъде командван от САЩ и Европа.

Не бива да пропускаме поведението на държавата Израел, която е отговорна за войната с Иран и енергийната криза в целия свят. Еврейският ционизъм доведе до геноцид над палестинското население и до жертви сред мирното население на Иран и Ливан. Няма нормално обяснение как един народ, който е станал жертва на геноцид, няколко десетилетия по-късно извършва същото, от което се е оплаквал и е страдал. Заради Холокоста евреите бяха компенсирани със създаването на израелска държава. Години наред светът съчувстваше на еврейския народ и го толерираше. Но неморалното поведение на еврейския етнос отново ще възроди омразата към него. И за това ще бъдат виновни израелските лидери, избрани от еврейския народ.

На фона на залеза на Запада, на краха на неолиберализма, на Хегемона и на ЕС в България също се случват сериозни промени. Евроатлантизмът се удави в океана, на българското общество му омръзнаха както Бойко Борисов и Пеевски, така и умно-красивите. Партията, довела до толкова страдания и проблеми на България – БСП – умря. За мен е необяснимо защо вместо да се радваме, плачем за това, че нямало да има левица. А за какво ни е левица? За да вземаме огромни заеми и, без да произвеждаме, да повишаваме заплатите? Умно-красивите все още не могат да разберат, че тяхната идеология и техните спонсори умряха. Те се разцепват и се карат за власт, но властта вече не е тяхна. Бойко също е на път да изчезне и ако неговата партия не се реформира, ще му се случи това, което се случва с БСП, ИТН, ПП–ДБ и НДСВ. Новата надежда на България е партията на Радев. Тя е авторитарна партия, без ясна идеология. Спечели мнозинство в парламента благодарение на протестния вот и русофилите в България. Дали бившият президент ще успее да промени към по-добро България, е въпрос с повишена трудност.

Той трябва да реши поне частично следните въпроси:

Да редуцира бюджетния дефицит и да спре растежа на външния ни дълг;

да ограничи корупцията и да стимулира производството;

да проведе по-скоро центристка, а не лява политика;

да не въвежда прогресивния данък;

да проведе реформа в съдебната власт и да възстанови Конституцията;

да назначи правителство от експерти, а не от подставени и зависими лица;

да се включи в реформирането на ЕС и превръщането му в демократична антивоенна организация, която се грижи за националните интереси на своите членове;

България да спре даването на пари и оръжие за Украйна и да настоява да се тръгне към мирно споразумение, а не към конфронтация и война;

България да възстанови нормалните си международни и търговски отношения с Русия (с която не сме във война).

Ако Радев успее поне отчасти да реши горните въпроси, ще изпълни целия си мандат. В противен случай, след една-две години отново ще се преброяваме.

Може би трябва да ограничим значението на различните партии и да станем президентска република. Това, разбира се, не е най-доброто, но поне няма да се избираме всяка година и ще плюем само един човек, а не множеството партийни членове.
Разбира се, оценката на процесите, които се извършват в сегашния свят, е сложна, а прогнозата за бъдещето – трудна. Все пак нека прочетем какво е предрекъл Нострадамус преди 400 години.

Ето какво чух, че е предрекъл Нострадамус за 2026 година:

Слънцето ще изгрява от Изток и ще залязва на Запад. Западът ще бъде в тъмнина и мълчание.

Владетелят на света ще загуби властта си.

Лудият кравар ще цака света, но ще прецака себе си. Магарето пак ще победи слона.

Свободолюбците ще убият свободата.

Черното злато отново ще потече като река, но ще стане по-скъпо от жълтото.

Европа ще бъде прелъстена и изоставена. На кралицата ще поникнат мустаци и кръстът ѝ ще се пречупи.

Варягите отново ще станат силни и ще победят.

Откъснатата страна ще прегори. Окървавеният клоун ще си отиде.

Мандарините ще купят света.

Над Балкана се вие орел, но силите му скоро ще свършат.

Буда ще откаже просветление и ще страда.

Червената роза ще умре завинаги.

Умно-красивите ще се разделят и ще станат отново глупави и грозни.

И тази година глупците ще управляват света.

Дали ще познае? Ще видим.

 

Проф. д-р Лъчезар Начев Гроздински, дмн, завършва медицина през 1974 г. в МА–София. През 1981 г. защитава кандидатска дисертация в областта на ангиологията. През 2008 г. защитава голяма докторска дисертация. През февруари 2010 г. е избран за професор по ангиология. От 2014 г. работи като началник на Клиниката по ангиология и флебология и зам.-медицински директор в „Аджибадем Сити Клиник – Сърдечносъдов център“. През 2007 г. създава специалността ангиология и е първият сертифициран ангиолог в България. Автор е на общо 137 научни труда в областта на ангиологията, включително на четири монографии. Бил е на специализации в Англия (1989 г.) и САЩ – Харвард (1992 г.). Председател е на Българското дружество по ангиология.

Автор е на четири книги: „Никой никога не умира“, „Насилието – начин на живот“, „Размисли за комунизма“ и „Истината ще ни направи свободни“.