- Автор: Гласове
- 23 Фев 2025
- 10134
- 62
Автор: Явор Дачков, "Гласове"
"Извинявам се за думите, които казах за майката на Даная! Публичният линч, на който бяхме подложени от фондация "Даная", доведе дотам да си изпусна нервите и да изляза извън контрол, казвайки неща, които не трябваше да казвам. Пациентът не е Лазар, а лекарят не е Христос." Това сподели в интервю за "Гласове" и Явор Дачков проф. Искра Христозова, която бе принудена да напусне ИСУЛ след организирана медийна атака на въпросната фондация.
"Прокуратурата те притиска, ти си жертва. “Даная” може всичко да направи, но лекарите не могат да се защитат. Лекарите винаги са виновни. Не мога да приема този линч над лекарското съсловие от пациентски организации, някои от които наистина помагат, но други не знам защо изобщо се създават..."
"Бяха пускани сигнали до Медицински надзор, Министерство на здравеопазването, до "Закрила на детето", до НЗОК, до прокуратурата като вътре се излагат някакви абсурдни неща, че клиниката е много мръсна, че някъде в баните има мухъл, че при децата не се пускат други хора, че бедните деца с месеци стоят и гледат през малки прозорчета небето и не могат да излязат да си играят. Това е истински тормоз. Лекарите и персоналът не могат да си гледат работата и да лекуват, защото непрекъснато трябва да пишат обяснения, да разпечатват документи за прокуратурата и да се занимават с исканията на шест фондации, които се месят пряко в управлението на отделението по онкохематология. това не е нормално"
"Защо реагирам срещу фондация „Даная“? Срещу „Пирогов“ година и половина се водят много тежки дела за това, че детето не е оживяло. Това е хронично заболяване. Тромбоцитопениите, когато има мозъчен кръвоизлив, са много тежки и в повечето случаи завършват фатално. Няма виновен. Аз съм лекар и съвсем отговорно казвам, че няма виновен за смъртта на Даная. Не съм го лекувала, не съм го виждала, не познавам и майката, така че не могат да ме обвинят, че имам дан в това, което се е случило, каквито внушения вече бяха направени в медиите. Казвам тези неща, защото колегите в "Пирогов" много страдат. Водещи специалисти бяха викани при прокурори, чакаха в чакални с престъпници, вместо да оперират. Как така унижаван човек ще оперира спокойно, как ще се бори за човешки живот, когато се отнасят с него като с престъпник. При нас схемата се повтаря. Както атакуваха „Пирогов“ в продължение на година и половина, сега атакуват клиниката в ИСУЛ."
Според Проф. Христозова фондация "Даная" си е търсила изкупителна жертва, водена от користни интереси, нямащи никаква връзка с грижата за пациентите: "Българската бюрокрация не позволява на благородни хора без фондации да строят клиники, но позволява на фондации да рушат цели болници". Ето и цялото интервю на Явор Дачков с проф. Искра Христозова.
- Проф. Христозова, съжалявате ли за думите си по адрес на Ани Стоянова – майката на Даная, които доведоха до отстраняването ви от ИСУЛ? ("Възникна сега една шеста фондация "Даная" на една нещастна майка, която загуби детето си, но има някаква вина. Не може дете с тромбоцитопения да го качиш да спи на горния етаж на леглото. Тя има четири деца, самотна майка от четирима различни мъже. То да си удари главата, три дни по Гергьовден да не го заведеш на лекар. След това като отива в "Пирогов", понеже няма фактори, които да спрат това кървене, лекарите са виновни. Успяха от "Пирогов" да се измъкнат, сега нас ни обследват", се чува да казва Христозова в разпространено в социалните мрежи видео от срещата.)
- Извинявам се на майката, че си изпуснах нервите и излязох извън контрол, казвайки неща, които не трябваше да казвам. Все пак тази жена достойно отстъпи органите на детето си. Когато обаче фондацията влезе в „Пирогов“, създаде големи проблеми на колегите, защото това е едно хронично заболяване и невинаги завършва добре. Аз преживях такова нещо, когато синът ми беше на 22 години и го пребиха. 20 дни беше в „Пирогов“ в безсъзнание с мозъчен кръвоизлив. Аз съм безкрайно благодарна и доволна от колегите, че ми спасиха детето, но той можеше по същия начин да загине. Така че аз съм минала през тази болка и я разбирам напълно. А и моят син преди година и половина си отиде от инфаркт. Неспасяем случай. Никой не е виновен, съдба. Пациентът не е Лазар, а лекарят не е Христос. Това е притча.
- Да се върнем на тази злополучна среща в Столичната община...
-Да. Там на организираната среща от комисиите по здравеопазване и социални въпроси в Столична община, бях предизвикана да кажа тези думи за майката на Даная. Бях подала една жалба срещу фондация, от която излизаха неприятности за клиниката. Пациенти бяха подтиквани да подават искове срещу болницата, както и организирана група на родители на починали деца – това са хора, които имат много голяма болка и понякога не могат да преценят, че нещата са неспасяеми. Пак да повторя - болният не е Лазар и ние не сме Иисус Христос, въпреки че моите инициали са И.Х. Може би сега вървя по тая Голгота заради това, което се случи.
И така когато отидохме в Столичната община на заседанието на комисиите, започнаха нападки. Фондациите, срещу които бях писала жалби, бяха подготвени, защото бяха ходили на две срещи преди това. Нас никой не ни беше поканил официално и ние отидохме крайно неподготвени.
- В какво се изразява този конфликт, защо спорехте?
- Създадени са шест пациентски организации, фондации, от които една голяма част са на държавна субсидия и субсидия от Столична община и община Костенец....
- Кои фондации имате предвид?
- Сдружение „Деца с онкохематологични заболявания”- Златна панделка“, например. Бяха им отстъпени помещения в ИСУЛ, които са на общината. Също така имат персонал, на който се плаща, а фактически не се извършва никаква дейност, за която да се получават тези пари. Все пак за да предоставят някакви отчети и има деца, идваха в клиниката, за да събират лични данни и то по време на грипна епидемия. Самите родители протестираха и даже имаше жалби срещу това нахлуване и престанаха да ги пускат. Жалбите стигнаха до началника на клиниката, но той не ги е предал по-нагоре с входящ номер и когато те ме нападнаха, че няма такива жалби, ги потърсихме и ги намерихме в една папка на бюрото, но без входящи номера и юристът каза, е това са невалидни писания.
- Да внесем още малко яснота. Някакви фондации влизат в ИСУЛ с каква цел, какво иска да правят?
- Да развиват някаква дейност, за да оправдаят съществуването си. Тези деца не се лекуват с банани и портокали, нито със смехотерапия на клоуни.
- Това ли правят?
- Това правят. В това време друга фондация, кръстена на името на починало дете, която се кани да съди две болници.....
- Говорите за „Даная“?
- Да. За „Даная“
- Доколкото разбирам е имало спор между болницата, общината и тези фондации за някакви сгради, някакво място или за начина, по който си взаимодействат?
- Аз входирах сигнал да се направи проверка, но не съм искала да ги дават на прокуратурата, нито нищо. Принципал е общината, да си направи проверка и ако всичко е чисто и идеално, аз ще кажа: „Извинявайте!“. Не съм скрила нищо, но защо реагирам срещу фондация „Даная“. Срещу „Пирогов“ година и половина се водят много тежки дела за това, че детето не е оживяло. Това е хронично заболяване. Тромбоцитопениите, когато има мозъчен кръвоизлив, са много тежки и в повечето случаи завършват фатално. Няма виновен. Аз съм лекар и съвсем отговорно казвам, че няма виновен за смъртта на това дете. Не съм го лекувала, не съм го виждала, не познавам и майката, така че не могат да ме обвинят, че имам дан в това, което се е случило. Казвам тези неща, защото колегите много страдат. И схемата е същата. Както атакуваха „Пирогов“ година и половина, сега атакуват клиниката в ИСУЛ. Водещи специалисти бяха викани при прокурори, чакаха в чакални с престъпници, вместо да оперират. Как така унижаван човек ще оперира спокойно, как ще се бори за човешки живот, когато се отнасят с него като с престъпник? Как ще се чувства и къде е това общество, да не излезе в защита на лекарите? Разбира се, когато започнаха атаките, скочи целият “Пирогов” и излезе на демонстрация, заплашиха със стачки и малко се тушираха нещата. След като не можаха да съсипят “Пирогов”... Кажете ми какво ще прави България без тези лекари и без тази спешна помощ, ако бъде съсипана заради този безумен натиск? Защо никой не смее да защити лекарското съсловие?
Този натиск се прехвърли при нас в ИСУЛ. Бяха писани писма и сигнали до Медицински надзор, Министерство на здравеопазването, до Закрила на детето, до НЗОК, до прокуратурата като вътре се излагат някакви абсурдни неща, че клиниката е много мръсна, че някъде в баните има мухъл, че при децата не се пускат други хора, че бедните деца с месеци стоят и гледат през малки прозорчета небето и не могат да излязат да си играят. Такива едни неща. Искам да кажа, че децата постъпват за от три до пет дни за провеждане на химиотерапията, те са с майки, бащите отвън могат да се обадят и да донесат нещо, но не е необходимо баби и дядовци да влизат в една клиника с 36 легла, която да се превърне в Аврамов дом.
Във всички клиники се влиза с чип, никъде не може така свободно да пребиваваш. Мисля, че това беше целенасочена атака срещу клиниката и натам ме насочва мисълта от едно изказване на председателя на здравната комисия в общината.
- Ваня Григорова имате предвид...
- Да. Тя каза: "вие наистина сте крепост, непревземаема крепост“, визирайки някакъв случай на близки на пациент, които искали да влязат, но не могли. Други се оплакали, че като влезли, сестрите ги гонели: „махайте се, махайте се, ние тука включваме отрови, всико е отровно!“. Това го каза...
- Председателката на комисията Ваня Григорова...
- И каза: “едно дете, понеже нямаше протонна терапия в България, отиде в Германия, стоя и се върна, 6 години беше добре и заболяването се върна...Искам да кажа че децата от рак не оздравяват”... Как звучи това нещо за родители, на които им предстои лечение на децата?
- Значи това го каза Ваня Григорова...
- Това го каза най-безотговорно и никой не реагира на тези приказки. Никой. Но то е записано, има го на запис, направиха запис, за да устроят този съд и го пуснаха.
- Това наистина е скандално. По-голямата част от децата оздравяват, нали така?
- Оздравяват, разбира се.
- И вие ги спасявате?
- Ще ви покажа моята дисертация, която защитих през 2005 година. Детската онкология бе създадена от проф. Братанов през 1968 година, а аз започнах да работя като детски онколог през 1975 г. През 1981-а нямаше никакъв онколог и в България бях единствената, събирах всички деца от страната. В Пловдив и във Варна колегите наистина лекуваха, но бяха хематолози, защото лекуваха левкемии и лимфоми, докато всичките солидни тумори се събираха при мен. В дисертацията си имам резултатите на 440 деца, които аз съм лекувала лично и съм ги проследила, и съм направила изводи, изработила съм прогностични критерии за България и съм проучила каква е преживяемостта при отделните хистологични варианти. Тогава повече от половината от децата от тази група от 440 бяха спасени. През 1981 година за първи път в България аз въведох предоперативната химиотерапия и преживяемостта се вдигна от 20% до към 68%. Не казвам, че е мое откритие, то се прилагаше по света и детските онколози с 20 години изпреварихме химиотерапевтите при възрастни с предоперативната химиотерапия. Детските тумори са много чувствителни и могат да намалят размерите си и това дава възможност операторът да направи радикална операция с по-малък риск за живота, с по-малко опасност за разсейки. С този метод с 10% се повишиха успешните терапии. Сега вече преживяемостта е 90%, както и 90% от левкимиите се лекуват. Лекуват се. Хората трябва да знаят.
- А Ваня Григорова казва, че не се лекуват.
- Не може да се говори така лаически и непроверено. Ей така пуснато изказване, за да омаловажиш труда на тези хора...
- Да се върнем на фондацията и тормоза.
- Да. Прокуратурата иска ксерокопия на папките на 10 деца с всички истории на заболяванията им.
- Заради сигналите на „Даная“?
- Да, заради този сигнал на „Даная“ срещу клиниката. И прокуратурата поиска досиетата на 10 деца, за да видят дали всичко е наред и дали няма пропуски, защото се твърдеше, че има и документални пропуски. Няколко дни работеха три ксерокса едновременно, за да се приготвят всичките документи, защото едно дете може да има и 15 истории на заболяванията си. Просто не можехме да си вършим пряката работа, даже и като оставахме след работно време. Прокуратурата те притиска, ти си жертва. “Даная” може всичко да направи, но лекар не може да се защити. Лекарят е виновен и при този линч, защото това е линч над лекарското съсловие от пациентски организации, някои от които наистина помагат, но не знам други защо се създават...
- За пари.
- И при тоя линч лекарите са смазани. Може да попитате защо колегите се отказаха от мен? Ръководството беше ужасено да не последва нещо друго и много бързо излезе в пресата. Имах дилемата или да ме уволнят дисциплинарно, или да си подам оставката. Избрах второто и повече никога няма да работя там.
- Вие сте 50 години в тази професия и все още не сте се отказали да работите?
- Не, не съм се отказала. Имам покани, имам къде да работя. От близо 20 години работя над пенсионната си възраст. Пенсионирах се на 69, след това поради липса на специалисти ме поканиха да продължа да работя и работих още 10 години. Вече наистина ми тежи самото ходене и ставане сутрин рано и всеки път отиване точно навреме, никога не съм закъснявала за рапортите. И обмислях вече да напусна.
- Цял живот в колко часа ставате сутрин?
- Като по-млада ставах в 6, но сега ставам в 5.30, защото по-трудно се оправям. Ходих пеша - това ми беше единственият спорт, но сега вече взимам превозни средства, не съм добре със ставите.
- За вашата възраст сте в отлична форма. Да припомним още веднъж, че фондация „Даная“ съди „Пирогов“, а сега ИСУЛ. Схемата същата ли е?
- Схемата е същата. Удар по клиниката. Все пак фондацията искаше някаква жертва, някакъв жертвен козел. И една жена на 78 години може да бъде пожертвана....
- Ако можем да обобщим, всъщност тези фондации искат да се месят в ръководенето на клиниката и то абсолютно нерегламентирано?
- Интереси някакви.
- Предполагам, финансови.
- Не знам, предполагам.
- Но здравеопазването по принцип е консервативна институция, където има много строга йерархия, много ясно разпределение на отговорности. Какво става когато всякакви фондации, вие казахте за шест към детската онкохематология на ИСУЛ..
- Като прибавим и „Даная“, която също се меси в работата ни.
- И това създава абсолютен хаос?
- Хаос, разбира се. Как ще работят хората, те са съсипани, не смеят да погледнат. След като си подадох оставката, всеки тайно дойде да ми каже колко съжалява и колко съм му помагала.
- А родители защитиха ли ви?
- Много. Даже две много борбени жени, и трета се присъедини, пуснаха сайт и много ме подкрепиха. Дафинка Пандарова и Златка Петева. Наистина за децата сме се борили много. Болестите им бяха напреднали и в неблагоприятна възраст, но се измъкнаха. Повече от 10 години и двете са живи и здрави.
- Споменахте за дисертацията си, че сте излекувала 440 деца, но имате ли идея общо колко са?
- Не съм правила статистика, защото за мен, да ви кажа, всяко дете е победа. За всяко дете, което се оперираше в “Пирогов”, аз тичах от клиниката в ИСУЛ и заставах пред операционната, и заедно с родителите чаках хирургът да излезе и да каже как е минала операцията. Аз съм и изживяла нещо много тежко – дете, на което не можеш да помогнеш. То се страхува от смъртта... Имаше по едно време забрана да се дават много опиати. В такъв момент си спомням три дежурства - един Гошко, един Васил, един Петър... държала съм им ръцете и им казвах, че всичко ще мине добре, както се казва. Физиологичен серум им пусках. И ме е боляло от човешкото безсилие, че не мога да помогна. Помня и пациенти, които вече оздравяха, имат и поколение. Те ми се обаждат и до днес. За тях съм ликувала, че те са пълноценни граждани на обществото, те не са инвалиди, те са работоспособни и много от тях вече са реализирани в чудесни професии. И разбира се, с всяко дете, което си отивало, съм го смятала за неуспех. Винаги остава едно огорчение, че не си успял да се пребориш с това тежко заболяване.
- Как е функционирала болницата без фондации преди години? Това е нова мода и въобще защо благотворителността трябва да бъде организирана от НПО? Има ли случаи, когато някой е правил дарение и е помагал без НПО?
- Мисля, че две фондации са достатъчни – една за злокачествените и една за доброкачествените заболявания, и да бъдат в полза на пациентите. Но така да ни тормозят и да създават такива проблеми... И ако си позволиш открито да напишеш нещо, ставаш жертвен козел и са организира съд.
- Публичен линч, както се случи с вас. В предварителния разговор ми разказахте за един благодарен баща, който без да прави фондации, прави голяма благотворителност към клиниката. Може ли да разкажете този случай?
- Този човек е близък на мой роднина. Детето му заболява. Той имаше бизнес в Гърция и в България. Първо се мисли, че е пневмония, астма, но се установява, че причината е един огромен тумор. В Гърция взимат биопсия, детето изпада в кома, започват химиотерапия. Детето малко се стабилизира и той дойде при мен и ме попита дали да не го заведе в Америка или да останат в България. Тогава аз му казах съвсем откровено, че каквото могат да направят в Гърция, това ще направим и ние в България, но Америка е мястото, където детската онкология е най-развита, така че отивай и се опитай да спасиш детето си. Там цяла година се бориха американците, но не можаха нищо да направят. Накрая му казаха да се върнат в България у дома, при сестра му, при играчките му. Той ме попита дали може последните му дни да бъдат в нашата клиника. Тогава аз казах, че ние нямаме чак такива условия и той го заведе в Правителствена болница и то там си отиде. Преди да почине, това дете беше казало: „татко, моля те, направи клиника такава, каквато е в Америка за българските деца!”. И той направи един огромен ремонт на клиниката за милион лева. Единствено пожела да сложи портрета на детето си във фоайето. После каза, че е започнал да събира 5 милиона за построяване на изцяло нова клиника по онкохематология. Опита се да построи тази клиника. Първо поиска в двора на Правителствена болница – не стана. След това в двора на ИСУЛ уж щеше да стане, но и там не стана. Намериха се хора с влияние и му поискаха тези пари: „Дайте ни тези пари, ние ще видим къде да построим тази болница и ще ви дадем орден „Стара планина““. Той им казал: „Аз загубих детето си и не мога да го върна с един орден, не ви го искам!“. Така че има и благородни хора, той не е направил фондация и не тръби по медиите какво е направил. Единствено искаше в името на детето си да го направи.
- И българската бюрокрация не му позволи да направи клиника.
- Не му позволи, но сега позволява на фондации да рушат болници.
