Президент срещу генерал. До какво ще доведе конфликтът между Зеленски и Залужни

Автор: Константин Скоркин, Carnegie Politika Следвайте "Гласове" в Телеграм

Към края на втората година от войната в украинския елит няма и следа от някогашното единство. Колкото повече се проточват бойните действия, толкова по-активно Киев търси виновни. Най-опасната линия на разкола са противоречията между цивилните и военните власти, олицетворени във фигурите на президента Володимир Зеленски и главнокомандващия ВСУ Валерий Залужни. Страните все още се опитват да поддържат поне привидно единство, но конфликтът бързо набира скорост, бившите табута за взаимна критика се премахват и заплахата от вътрешна дестабилизация става реална.

Генералът се появява

Потенциалният конфликт между Зеленски и Залужни не е бил неизбежен, но отчасти е бил програмиран от обстоятелствата на издигането на главнокомандващия. Генерал Залужни встъпи в длъжност през юли 2021 г., на фона на влошените отношения с Русия и ниската популярност на Зеленски в армията. Президентът, който спечели изборите с максимата "просто трябва да спрете да стреляте", не успя да преуспее с миротворчеството и сега, на фона на сериозната военна заплаха, се опитваше да оправи отношенията с армията.

Тогавашният главнокомандващ Руслан Хомчак беше непопулярен и го свързваха с военното поражение на ВСУ при Иловайск през лятото на 2014 г. Освен това той беше в постоянен конфликт с Министерството на отбраната. А имиджът на самия Зеленски понесе сериозен удар по време на изтеглянето на войските в Донбас по време на краткото разведряване между Киев и Москва: той лично пътуваше, за да убеждава бойците да напуснат позициите си, което мнозина възприеха като начало на капитулация пред Кремъл.

Зеленски и неговият началник на администрацията Андрий Ермак избраха Залужни, защото той се вписваше благоприятно в цялостния замисъл за обновяване на системата: беше млад и демократичен, напълно формиран в армията на независима Украйна и подкрепяше внедряването на военните стандарти на НАТО.

В същото време новият главнокомандващ не предизвикваше притеснения от политическа гледна точка - той не прилича на интригантите от Генералния щаб и категорично се интересува само от военните дела. Любопитно е, че Зеленски забелязва Залужни при неблагоприятни за генерала обстоятелства - през 2020 г. той докладва на президента за провала на изпитанията на първите Javelin-и, подарени от американците на украинските съюзници. Тогава Залужни сериозно се притеснява, че тази история ще сложи край на кариерата му.

Снимка: БТА/AP

Времето показа, че изборът е бил правилен. Залужни веднага започна работа по укрепване на отбраната и активизира военното сътрудничество с НАТО. По-късно стана известно, че Залужни е държал плановете си в случай на инвазия в тайна дори от президента и западните съюзници.

Новият върховен главнокомандващ не се страхуваше да предава инициативата на подчинените си командири - например, той позволи на военните в зоната на бойните действия в Донбас да отвърнат на огъня, без да се консултират с висшето ръководство. Залужни успя да установи контакти и с близките до паравоенните и националистическите среди, които се отнасяха с недоверие към Зеленски. Генералът провеждаше срещи с военни блогъри и доброволци, а през декември 2021 г. взе за свой съветник Дмитро Ярош, бившия лидер на "Десен сектор". Всичко това издаваше и политическите таланти на генерала, които той беше склонен да не афишира.

Двама на върха

След началото на пълномащабното нахлуване популярността и на Зеленски, и на Залужни се издигна в небесата. Те се превърнаха в символ на единството на цивилните и военните власти в спасяването на страната. Образът на Залужни като "железния генерал" е популярен и на Запад. Списание "Тайм" го включи, както и Зеленски, в списъка на най-влиятелните хора на планетата, а "Политико" го нарече "историческа фигура" за Украйна.

Тази идилия обаче не продължи дълго - първите слухове за разногласия между главнокомандващия и президента се появиха още през пролетта-лятото на 2022 г., когато инициативата на фронта премина към украинската страна. Украинската столица вече не беше под пряка заплаха и политиката се завърна в Киев.

Първият сигнал беше конфликтът около създаването на собствена благотворителна фондация от Залужни, което се разглеждаше като опит за създаване на база за собствен политически проект. Следващият сблъсък между президента и главнокомандващия стана публичният им спор през юли 2022 г. относно факта, че Генералният щаб забранява на украинците, подлежащи на военна служба, да променят местоживеенето си без разрешението на военните власти. Зеленски остро разкритикува подобно "крепостничество" и поиска военните да не предприемат подобни стъпки без неговото одобрение.

Последното нещо, от което Зеленски се нуждаеше в ситуация на война, беше конфликт с армията, така че разногласията се опитваха да бъдат изгладени. Но контурите на потенциалния разрив бяха очевидни. От една страна, някои от генералите и национално-патриотичната опозиция искаха да спечелят политически капитал, като противопоставят героичните ВСУ на бездарните цивилни власти. От друга страна, президентската канцелария се опасяваше, че със затихването на бойните действия бившите фронтоваци ще искат да видят начело на страната човек от собствената си среда, а главнокомандващият Залужни беше идеалният кандидат.

Когато към есента на 2023 г. стана ясно, че украинската офанзива не е оправдала очакванията, стана много по-трудно да се овладеят противоречията. Натрупаната умора от войната, недоволството от корупцията и несигурността относно бъдещите перспективи оказаха влияние. На този фон слуховете за разногласия между военните и цивилните власти отново се засилиха.

Детонатор станаха публикациите на влиятелни западни медии, на които Киев традиционно отдава голямо значение. От една страна, "Тайм" публикува статия, в която описва унинието, царящо в киевските кабинети на властта, контрастиращо с месианството на президента Зеленски. От друга страна, Залужни даде интервю за "Иконъмист", в което говори за необходимостта да се премине в отбранителна позиция, тъй като украинските въоръжени сили на практика нямат никакъв шанс да обърнат ситуацията.

Снимка: БТА

Тогава Зеленски публично разкритикува позицията на главнокомандващия, като я нарече твърде песимистична. А по-късно прозрачно намекна, че военните не трябва да се занимават с политика по време на война.

На двамата на върха предсказуемо им стана тясно, а липсата на успехи на фронта само изостри противоречията. Спорът не беше за това кой е направил повече за победата, а за това кой носи по-голяма отговорност за това, че повратният момент в полза на Украйна така и не настъпи.

Президентската канцелария и нейният ръководител Андрий Ермак публично се опитват да замажат очертаващото се разцепление по върховете, обвинявайки за него руски агенти. Но противоречията станаха толкова очевидни, че само не могат да бъдат обяснени с дезинформация.

СБУ започна разследване на предаването на Южна Украйна в началото на руската инвазия, а самият Залужни вече е бил призован за "разговор" като свидетел. Новият министър на отбраната Рустем Умеров е започнал да уволнява генерали, близки до Залужний, като например командващата на медицинските сили на ВСУ Татяна Осташченко. Генерал Александър Тарнавски, командир на групировката войски "Таврия" (в Южна Украйна), и генерал Сергей Наев, командващ на Донбаската групировка (при когото Залужни беше началник на щаба през 2018 г.), са заплашени от оставка. А представителят на управляващата партия в парламентарната комисия по отбрана Марияна Безуглая призова за оставката на самия главнокомандващ (скандалът се наложи да бъде потушен от представителя на президента в Радата).

Политическият фронт

Подобни противоречиви сигнали напомнят за разногласията в екипа на президента от първата му година на власт и показват, че Киев няма ясна стратегия за преодоляване на безизходицата на фронта. Изглежда, че канцеларията на президента сондира различни сценарии, изразявайки ги чрез различни представители на президентския екип.

Ръководителят на парламентарната група на партията "Слуга на народа" Давид Арахамия казва, че хипотетично контурите на мирното споразумение могат да бъдат подложени на референдум, което би легитимирало идеята за подновяване на преговорите с Москва. Призивите за оставка на главнокомандващия в изпълнение на депутата Безуглая са от същата серия - едва ли Зеленски е сериозно готов да влезе в конфликт с военните на фона на обръщането на световната конюнктура не в полза на Украйна.

Всичко това обаче само засилва напрежението. Обществото на воюващата страна, наблюдавайки разправиите по върховете, започва да се разочарова от своите лидери. Ето защо Зеленски, който се е превърнал в заложник на образа си на победител, продължава да настоява за програма-максимум с достигане до границите от 1991 г. (68% от украинците подкрепят само такъв изход от войната).

Формално президентът разчита на подкрепата на общественото мнение, което не е готово да направи компромис с агресора. Но умората от войната бързо нараства в украинското общество. Също така украинската икономика не може да се справи с военното бреме без външна помощ - военните разходи ще представляват повече от половината от бюджета за 2024 г. Още по-застрашаваща е умората от войната на Запад, която е свързана с възможно намаляване на военната помощ.

Снимка: БТА/УНИАН

Разногласията между Зеленски и Залужний се използват активно от вътрешната опозиция. Говорителите на "Европейска солидарност" твърдят, че Залужни е изправен пред наказателно преследване или че на "Банковая" се подготвя оставката на главнокомандващия. Зеленски започна активно да настоява за съставяне на правителство на "националното единство" с участието на патриотичната опозиция по примера на Израел след нападението на Хамас. А депутатът от партия "Голос" Роман Костенко заяви, че фаворизирането, насърчавано от Зеленски, е довело до разцепление в армията, където уж имало сили, ориентирани към главнокомандващия Залужни, и "президентската армия" на командващия сухопътните войски генерал Александър Сирски.

Целта на опозицията е ясна - да се възползва от безизходицата на фронта и умората от войната в Украйна и на Запад, да свали рейтинга на Зеленски и да се предложи като алтернатива. Политическият ефект от тези усилия обаче остава спорен - украинското общество все още е против провеждането на избори по време на война, а ако все пак се стигне до гласуване, мнозинството украинци вероятно ще се обединят около действащия президент и със сигурност няма да подкрепят никой от стария елит, включително Порошенко, който мечтае за реванш.

Освен това самият Зеленски няма нужда да въвлича опонентите си в някаква коалиционна работа. Президентът все още има мнозинство в парламента и напълно контролира правителството.

В тази ситуация Залужни изглежда е основната надежда на опозицията. При хипотетични избори само кандидат от армията е в състояние да победи Зеленски. Косвен показател за това могат да бъдат проучванията на нивото на доверие: докато доверието към армията е намаляло съвсем леко през последната година (от 98% на 94%), доверието към президента е намаляло много чувствително (от 91% на 76%).

Самият Залужни все още не е проявил политически амбиции. Той охотно прави публични коментари по военни теми, но красноречиво избягва да засяга политиката. На фона на истерията на цивилните власти и политическите им опоненти генералът демонстрира стоическо спокойствие. Напълно го урежда съществуващото равновесие, когато президентът, упражнявайки общо ръководство, не се намесва в чисто армейските дела. А като нарушител на това положение на нещата сега изглежда именно Зеленски.

Така че ако Залужни има политически амбиции, те са предназначени за дълга игра, например за участие в следвоенните избори. Възможно е също така той изобщо да не се интересува от украинската политика и да планира да използва уникалния си опит от воденето на пълномащабна война срещу свръхсила по съвсем друг начин. Във всеки случай засега в дневния му ред има само една война, която той планира да спечели или да сведе до почетно равенство, отговорността за което обществото най-вероятно ще стовари върху цивилните власти.

Друг е въпросът, че неизбежното въвличане на армията в политиката, което се увеличава с всеки изминал месец, повишава рисковете от вътрешна дестабилизация на Украйна. Зеленски вече говори за заплахата от "Майдан-3", който уж се подготвя Москва, макар да е ясно, че много по-голяма заплаха е вътрешният раздор. Призракът на вътрешни борби, подобни на тези, които в миналото неведнъж са разрушавали основите на украинската държавност, би могъл да охлади амбициите на страните, но украинската история показва, че това далеч не винаги се случва така.

Превод: Dir.bg