Възстановяването на руския Левиатан

Възстановяването на руския Левиатан
Конфигурацията на властта в съвременна Русия е централизмът. Реформите на Путин бяха необходими, неизбежни и ефективни. Путин получи като наследство остатъците от съветската инерция и разрухата, която донесе вакханалията на либералите от 90-те години. И с това, което имаше, започна да създава действаща система. Сега обаче предстои да се реши много по-сложна задача: ще може ли той да се придвижи по-нататък? Тъй като за това трябва съвсем друга стратегия, друга стилистика на властта, и накрая, друга политическа система. Като цяло всичко работи и се движи. Невинаги идеално, но се движи. А от друга страна, времето започва да изисква нещо друго, което Путин никога не е правил. Може би, това не е и задача на Путин. Но тъй като в съвременните условия той и само той притежава цялата, пълна трансцендентна власт, кой тогава освен него? Останалите успешно са неутрализирани. Това е много тънък момент. И дай Боже да преживеем този най-труден и преломен момент в нашата история. Трябва ни ново начало на руската държавност. Левиатан трябва да бъде идейно просветлен, трябва да придобие ново управление, този път нравствено, тоест от истински аристократичен елит. И това управление трябва да стане недеспотичен механизъм за принуда и поробване, а инструмент на самия народ, свободно и суверенно определящ своя драматичен и героичен път през историята.     

 

От гледна точка на формалната логика, в съвременната ситуация конфигурацията на властта в Русия като цяло е доста добра. Има силен лидер, има добре регулирана централизирана структура на управление, която противостои на ентропията, сепаратизма и разпада. Нивото на централизация и съсредоточаване на властта в ръцете на лидера са достатъчни за поддържане на суверенитета, което вече е много. Разбира се, при желание и в това могат да се открият съществени недостатъци и ексцесии, но като цяло пред лицето на необходимостта да бъде запазен суверенитета, всички те са оправдани от сложната ситуация, в която се намира Русия. Това е особено важно, ако отчетем, че ситуацията въобще не беше такава през 1990 г., а така също и в началото на 2000 година. През 1990 г. в Русия съществуваше следния баланс между основните центрове за вземане на решения и движещите сили в обществото:

 

  1. Наднационалните, глобалистки западни структури по своята значимост стояха над националната държава и по същество от страна на кураторите на Запада и напълно лоялните на либерализма елити, Русия имаше външно управление.
  2. Криминалните групировки почти напълно контролираха правоохранителните органи.
  3. Представителите на олигархията управляваха държавния апарат и тотално корумпираното чиновничество.
  4. Макар че това се наричаше „демокрация“, народа и обществото не влияеха върху никакви процеси. Всичко се решаваше от Запада и олигархията, а на местно ниво от криминалните кланове.

 

За 20 години управление на Путин този модел беше напълно разрушен и преобърнат. Сега може да констатираме, че:

 

  1. Русия води независима от Запада суверенна политика, което е записано де юре и в новата редакция на Конституцията и съществува де факто, опирайки се на достатъчно силен потенциал на реален, а не просто на формален суверенитет.
  2. Силовите структури контролират напълно криминалните кланове, а те напълно зависят от тях.
  3. Олигарсите не могат пряко и открито да управляват чиновничеството и са отстранени от каквото и да било влияние върху политиката.

 

Императивът на авторитаризма

 

Смяната на модела от 90-те години с модела "Путин", безусловно е колосално постижение за укрепване на държавата. А остротата на натрупалите се в края на 90-те години проблеми ни позволява да говорим за фактическото спасяване на Русия от надвисналата катастрофа. За 20 години от управлението на Путин бе централизирана властта в едни ръце, тоест създаде се авторитарно-монархична система. Именно такава система се оказва оптимална за Русия. Тя исторически е оправдана, геополитически е безалтернативна и произтича от сложната структура на територията, населението и съответно от съвкупността на отбранителните стратегически императиви. Именно към такава система, така или иначе, са стигали всички идеологически системи в руската история: царете, комунистите и демократите. С каквото и да са започвали представителите на една или друга политическа сила, те неизбежно са стигали именно до авторитаризма. Авторитарното управление въобще е неизбежно в случаите на големи социални масиви под формата на империя. Рано или късно, възниква въпросът за централизацията на властта и наличието на стратегически вертикали, пронизващи с лъчите си цялата държавна система. Затова, от формална гледна точка, на мен ми се струва, че мисията на Путин е изпълнена и централизираната система вече е създадена. Ако отчетем, че съветската система в края на своето съществуване загуби централизирания контрол, а през 90-те години с пълен ход вървеше по-нататъшния разпад на държавността, то реформите на Путин бяха необходими, неизбежни и ефективни.

 

Държава без идеи, етика и народ

 

Има обаче и друг, по-тънък аспект на цялата проблематика на държавното устройство. При установилата се централизация и отчитайки успехите по изпълнение на задачите за укрепването на Русия във властта, в самата държава напълно липсват:

 

  1. Идея;
  2. Етика;
  3. Съобразяване с битието и волята на народа, тоест социална справедливост.

 

При всички ценности на държавността и суверенността съвременните управляващи на Русия съвършено не вземат предвид, че държавата не е ценност сама по себе си, а нещо като броня, в която е оковано живото сърце на народа. Държавата е земен израз на висшата идея. Тя трябва да се изгражда върху етика и нравствен вектор. Всичко това въобще отсъства днес. И макар, че държавата е централизирана и приведена в действащо състояние, тя напълно е лишена от дух, тоест от идеи и мислене. Властта не мисли и даже не се опитва да мисли. Всичко е подчинено на практическата ефективност. Властта счита, че ако тя работи, то не е задължително да мисли. Ако нея я има, то само това е достатъчно да оправдае нейното съществуване. Така властта в известен смисъл става нещо, като опозиция на идеята. Нещо повече, съвременната руска държава изцяло е лишена от нравственост. В нея не протича никакъв истински дълбок и културен живот. Такава държава няма душа. Народът като понятие, като субект на историята, отсъства. Вместо него фигурират „население“, „данъкоплатци“, „работни места“ и т.н. Фактически се получава, че е създаден Левиатан, своего рода желязно държавно чудовище без ум, душа и етика. Като цяло, трябва да се отнесем към това реалистично.

 

Всъщност, това не е толкова лошо, та нали когато няма силен суверенен организъм или даже механизъм, народът лесно се превръща в жертва. И тогава фината душа, финият дух на народа също така не могат да се проявят, тъй като самият народ е поробен. Затова не си струва да се пренебрегва руския Левиатан и да се отнасяме лековато към него. Във всички случаи държавата е нещо необходимо. Оттук става ясно защо империята, в руското ѝ разбиране, е толкова важна, защо тя влиза в групата на нашите най-висши ценности. Но от друга страна, днес нищо не пречи на нашите власти да се грижат и за фундаменталните неща, като идеята, етиката и народа. Нещо повече, липсата на внимание към тях поражда огромно количество ексцесии и създава предпоставки за уязвимост на тази, най-общо, не зле построена централизирана система.

 

Днес ние виждаме как непреодолимата тъпота, откритата корупция и нулевото ниво на чувство за социална справедливост от страна на властта създават нарастващи вътрешни заплахи в обществото. Така прекрасно изградения формално механизъм на политическата система с централизация на всички ключови области, е подложен на вътрешна ерозия. Днес на преден политически план излиза липсата на по-фина надстройка. И още повече, защото катастрофалните последствия от 90-те вече са ликвидирани. Hardware е построен, но неговият software е негоден, защото няма нито идеи, нито етика, нито грижа за народа, даже няма и представа за народа като такъв. В тази ситуация всичко е дадено под наем на случайни хора, които успяват да внушат, че са „ефективни менажери“. Това е важен критерий по отношение техническата страна на нещата. Но е съвършено неприемлив и откровено лъжлив при решаване на по фините задачи. Затова цялата тази доста добра политическа система започва да гние, което създава предпоставки за нейната нарастваща уязвимост.

 

Държавата винаги е изкуствена конструкция на съзидание в авариен режим.

 

Трябва да отчитаме, че всички държави се създават изключително по изкуствен начин. Зад всеки политически инструмент стои определен исторически момент, в който се дават отговорите на едни или други остри предизвикателства. Тези от тях, които дават отговор, който е верен, застават на челните позиции в държавата, която формират. В основата на всичко е субектът и неговата воля. Най-често това е колективен субект, базиращ се на определена идеология. Монархичната система също беше конструкция. Тя исторически се е създала на основата на укрепването на великокняжеската, а след това и на царската власт. Важна роля за това е изиграло и приемането на православието. При това самата държавност многократно се е преустройвала от управляващите елити, както в древността, така и в по-близките до нас периоди. Така например Русия след Петър съществено се отличава от Московска Русия, а тя на свой ред от монголската епоха и домонголския период. И всеки път са приемани нови решения за държавното строителство, за управляващата идея, за доминиращата етика, за мястото и ролята на руския народ в историята.

 

През ХХ век беше създадена съветската система. Тя беше изкуствено построена от болшевишкия революционен елит. В условията на разпад и ентропия на монархическия строй, трудностите на Първата световна война и натрупалите се нерешени от царя проблеми, болшевиките взеха властта и създадоха, конструираха съветската държава. Това беше изкуствено образование. Вярно е, че болшевиките се нагаждаха според обстоятелствата, адаптираха се към ситуацията, а в отделни моменти подравняваха грубо издатините на историческия, социален или културен ландшафт с тоталитарни методи, като го привеждаха в съответствие със своите идеологически представи. Тази държавна конструкция беше ефективна в продължение на 70 години, а след това, в късния съветски период престана да работи, тъй като на власт дойдоха либералите. И те отново започнаха изкуствено да преустройват държавата. Впрочем, този път реформаторите не толкова строяха нещо ново, колкото разрушаваха и грабеха старото. По-голямата част от управляващия елит през късните съветски времена остана във властта и след това. Това наследство, „паметта на метала“ от съветския период и остатъците от съветските институции, пълноценно продължават да живеят и в нашето общество, деградирайки и израждайки се, без да се трансформират и преобразуват.

 

Опитът да се промени политическата система в епохата на Елцин в пълния смисъл на думата беше катастрофа. Този период от 90-те години ще влезе, а вече и влезе в нашата история, като абсолютно зло. Нещо подобно на Смутното време или на Гражданската война. Разкол, разпад, израждане, завземане на властта от най-низките и проклети елементи. Вместо да изграждат нещо ново, либералите се заеха просто да рушат и да разграбват старото. Това беше в чист вид минус. Путин получи като наследство остатъците от съветската инерция и разрухата, която донесе вакханалията на либералите от 90-те години. И с това, което имаше, започна да създава действаща система. И отново това беше изкуствено конструиране с това, което имаше под ръка. Путин, като грижлив и съвестен водопроводчик, ликвидира аварията на водопровода. Но изведнъж започнаха да се пукат всички тръби, заседнаха всички асансьори и спряха всички влакове. Държавата изпадна в катастрофално положение. Навсякъде течеше или само студена, или само вряла вода, прекъснаха се комуникациите, рушаха се стените, а наоколо върлуваха хищни банди от олигарси, бандити и полудели от алчност, страх и корист чиновници.

 

Фактически Русия в годините на Елцин беше доведена от либералите до състояние, несъвместимо с по-нататъшното ѝ съществуване. Страната започна истински да се разпада. Путин пое отговорността за всички тези катастрофи, които се бяха натрупали в постсъветския период, както и тези, за сметка на деструкцията на държавата през 90-те години, когато вървеше варварското унищожаване на Русия. И от всичко това, което получи, се опита да сглоби действащ механизъм. Като цяло това му се удаде. Така за пореден път беше задвижена отново руската държавност. Друг е въпросът, че все още този механизъм с нищо не е натоварен, не е наситен. Тоест беше спасено тялото, а докато го спасяваха в авариен режим, не им беше нито до душата, нито до съдържанието. Но ако този механизъм и по-нататък не бъде запълнен с нищо, то тези шевове, с помощта на които беше учредена днешната Руска федерация, „корпорация Русия“, и с които тя беше съшита на бърза ръка, отново ще се разшият. Тогава е неминуема нова катастрофа. Когато екстрената група от спасители е принудена незабавно да ликвидира аварията, тя не подбира с какво да запуши дупките. Тя взема първото, което и попадне под ръка. Така във властта отново се оказаха голям брой излишни части и излишни хора. Конформисти, мошеници и свободни електрони на някакъв етап бяха необходими. И те попаднаха в системата на принципа „какъвто материал има“. Но много от тях успяха там да се окопаят. И тези полезни на предишния етап части от строителния боклук, производствени отпадъци и омаслени конци се интегрираха в структурите и възвеличаха себе си като „държавници“.

 

Това са неизбежните негативи във всяка конструкция. Но днес те вече сами по себе си представляват истинска заплаха. Най-яркият пример за излишен материал в условията на екстрена ликвидация на държавна авария е бившият идеолог на Путин Владислав Сурков. Еволюцията на тази фигура е показателна. Отначало той имаше имидж на сив апаратчик, притежаващ неимоверна власт, забележителна хитрост и способност ловко да се измъква от каквито и да било трудности, но все пак беше един от безкрайното множество оттенъци на сивото. Днес, в сравнение с тези, които заеха тази позиция по-късно, той изглежда като пъстроцветен паун. Даже излишните детайли почти не се забелязват… В този период, когато възникна тезата за „суверенната демокрация“, аз тясно сътрудничех със Сурков. Действително веднага обозначих своята позиция, като казах, че за мен е много по-близка суверенността в пълния смисъл на думата, а демокрацията в това съчетание е само опционална. Може и само суверенност, но ако е необходимо да се добави демокрация, то нека да я има.

 

Суверенността на Русия е над всичко и оправдава всичко (или почти всичко). В тази концепция така и беше написано. Суверенитетът явно беше крайъгълният камък. Суверенитетът означава пълна независимост, свобода в това как ще определяме и конструираме нашата политическа система. В това е и основният смисъл на реформите на Путин по възстановяване на руския Левиатан. Путин последователно провеждаше това, което е правилно. Сурков се опита да придаде по-систематичен характер на това, да му даде концептуален статут. И както обикновено, в духа на привичните за него полумерки („сто нюанса на сивото“) добави и демокрацията, за да успокои либералната общност. Но тя не се успокои и не повярва. Навярно и правилно не повярва.

 

Суверенитет в Русия при Путин има, но демокрация няма.

 

Може би и по-добре, че е така. Може би защото тя не ни и трябва. Аз не твърдя това категорично, просто констатирам: няма демокрация и край. На някого му е тъжно, на някого му е все едно. А някой е радостен. Няма значение. По- нататък, суверенността в тази концепция за „суверенна демокрация“ се реализира и продължава да се реализира, „демократичната“ компонента в известен смисъл „увисна“. Но при това либерализмът въобще не е изживян. Либералната демокрация, не като действителност, а като идеология на елита, особено на икономическия и културния, все още е тук и съвсем осезателно ни вреди и пречи. Сурков се опита да създаде фасада на „демокрацията“ (със срамежливата уговорка, че тя в Русия не може да не бъде „суверенна“, защото иначе въобще няма да я има). Тази фасада бе предназначена за Запада, но там никой не повярва в това. А и вътре в страната никой не повярва, а и сега не вярва. А ние неизвестно защо още продължаваме да пазим тази опаковка. И така, под понятието „демокрация“ Сурков се стремеше да изпрати сигнал към западните и руски либерали. Имаше замисъл по този начин да направи компромис. Но от това нищо не излезе. Сурков обаче, честно казано, не се и стараеше истински. Аз му предложих да публикуваме по-сериозни материали от вестникарските статии. Да започнем да разработваме това сериозно, като политическа теория, да създадем интелектуална лаборатория, която прецизно да очертае тези територии, вътре в които ще бъде описано съдържанието на демокрацията, непротиворечащо на суверенитета  и патриотизма, което означава не либерална, а нелиберална демокрация, но той не обърна внимание на това. По негова молба, представена ми като предложение на Путин, аз написах цял учебник по „Обществознание за гражданите на нова Русия“, където суверенната демокрация беше по-основателно осмислена. Впрочем учебникът се хареса на властта, но ми съобщиха, че в процеса на неговото внедряване силно се е противопоставила либералната общност и… мафията, която печели от бизнеса, свързан с отпечатването на задължителна учебна литература. Тоест, както и преди, хидрата е силна и даже администрацията на президента е принудена да се съобразява с нея.

 

Малко преди 2008 г. Сурков загуби интерес към това. Един път той се изказа така: „Суверенната демокрация“ е като хит на сезона, не трябва дълго да се върти една и съща песен. Трябва да измислим и нещо друго… Поговорихме си за суверенната демокрация, сега да преминем към нещо друго.“ Ето така несериозно властта се отнасяше към идеите, идеологията и концепциите. Даже и към тези, които сама издигаше. По-късно, когато напусна постовете във властта, Сурков предложи нова концепция, наречена „дълбокият народ“. Аз много бях писал и за „дълбоката държава“ като ядро на „суверенната държавност“. Определянето на руския народ като субект на историята лежи в съставянето на самия учебник по „Обществознание“, за който споменах по-горе. Фактът, че Сурков се обърна към концепцията за „дълбокия народ“ ме радва. И въобще, в последно време Сурков се стреми да се представи като патриот. Това при него не се получава много убедително, тъй като постоянно се хлъзга към постмодернизма и стилистиката на либералния цинизъм. Но от време на време той прави изказвания с такива тези, които по-рано сам осмиваше или изкривяваше до неузнаваемост. Но тук не трябва да го съдим строго. Ако това е негова искрена еволюция, то това е хубаво, и ние трябва да го подкрепим затова. Разбира се, неговата постмодерна стратегия, когато беше в Кремъл и постоянно смесваше патриотите и либералите, като заставяше либералите да произнасят патриотични речи, а патриотите обратно, да вървят в либерална посока (ако някой се противопоставяше, той го маргинализираше или го унищожаваше), беше меко казано съмнителна. Смесвайки всеки с всички, той способства за неутрализирането на обществения на живот. Така се извърши „зануляването“, за което той написа книга с изразителното заглавие „Около нулата“. Сурков се оттегли и за миг изглеждаше, че лошото вече е назад… Но след неговото оттегляне от вътрешната политика идеологическият живот въобще замря. Фактически той спря. Сурков се опитваше да съедини противоположните страни една с друга, за да се получи нулев резултат без да предизвика късо съединение. А неговият приемник даже прекрати  имитацията на някаква идеологическа активност.

 

Аз имам двойствено отношение към периода на Сурков. От една страна, добре, че там имаше поне някаква имитация на мисъл. Доверие, разбира се, тя не предизвикваше. Но по-добре така, отколкото никак, както е днес. Впрочем тезите, които декларира днес Сурков, и които по същество са патриотични, в подкрепа на „дълбокия народ“ или „суверенитета на Русия“, аз приветствам и одобрявам, независимо от кого излизат. Та даже това да е и „дяволът“. Ако „дяволът“ говори неща, които са в полза на укрепването на суверенитета на Русия, нейната държавност и защитата на народа, макар и да има задни мисли, въпреки това, сами по себе си тези мнения не са лъжливи. И те трябва да бъдат подкрепени. Ние не можем да се откажем от истината като такава, само заради това, че излиза от устата на съмнителни и не толкова авторитетни хора.

 

Трансцендентната власт над трите ѝ разклонения

 

В класическата демокрация всичко е основано върху разпределяне на пълномощията върху трите клона на властта, законодателната, изпълнителната и съдебна. Липсата на баланс между тях лесно довежда до криза. В нашата държавна система такава опасност е малко вероятна. Балансът между трите клона се съблюдава за сметка на трансцендентна инстанция, която е представена в лицето на Путин. Според мен това е много правилен монархическо-авторитарен модел. И изпълнителната власт в лицето на правителството, и законодателната власт в лицето на Държавната дума, и даже съдебната власт в лицето на Върховния съд днес не притежават никаква субектност. И това е прекрасно. Защото властова субектност не се намира у тях, нито като цяло, нито поотделно. Тя се намира у Путин. Именно Путин хармонизира, съгласува и изгражда от своята трансцендентна позиция взаимодействието между трите клона на властта. Това е възможно единствено поради това, че неговата власт е най-висшата власт и стои над изпълнителната, законодателната и съдебната. По тази причина, преди всичко съдебната власт, и в крайна сметка конституционния съд до голяма степен губи своето значение. Конституционния съд придобива истински смисъл там, където просто няма трансцендентна власт, която да балансира споровете между правителството и парламента. Но доколкото у нас правителството и парламента имат над себе си освен премиера и говорителя, една още по-висока фигура, тоест президента, функцията на Конституционния съд става чисто техническа и губи своя политически смисъл.

 

Ние всички знаем как Държавната дума зависи от Путин, как всички политически партии зависят от Путин. Те съществуват само благодарение на неговото съгласие, че трябва да съществуват. Тях ги има, те присъстват в парламента и се ръководят от тези, които ги оглавяват, но само за това, че Путин е съгласен с това, или че даже именно това иска. Даже критикувайки Путин, те правят това по строго съгласуван с него ред. Затова тук, разбира се субектността е минимална. И според мен при сегашните условия това е прекрасно. Това способства за неутрализиране на рисковете. Що се отнася до правителството, то тук отново е в действие трансцендентната власт, превръщаща цялото правителство, включително и премиера в чисто технически изпълнители. Стратегическите въпроси от международната политика, отбраната и голямата част от икономиката ръководи лично Путин. А хората, които отговарят за това в правителството, само изпълняват неговите разпореждания. Затова в руския Левиатан просто няма три власти, които би трябвало да изградят модел на взаимодействие помежду си. Има една власт, изтичаща в три корита. И за днешната руска действителност това е оптимално.

 

Путин дойде в тази система в хода на ликвидацията на аварийното състояние на държавата през 90-те години. Той укрепи Думата с напълно лоялни към него безотговорни чиновници („Единая Россия“), изхвърли либералите (СПС), замрази безвредните и послушни „леви“ (КПРФ) и „десните“ (ЛДПР). Всички са неутрализирани и тотално управляеми. И това е отлично. За правителството даже няма какво да говорим. То се формира от тези, които посочи Путин. А Конституционния съд няма кого и какво да съди. Путин вече всичко е осъдил. Друг е въпросът, че всичко това става все по-безсмислено. Фасадата на трите власти е данък към западните критерии за демокрация. В това няма нищо суверенно. Суверенно в такава система е само това, че тя въобще не притежава и най-малка частица субектност. Тоест това не е демокрация, а празна пародия. И такъв модел не може да бъде просто безсмислен, ако говорим за суверенитет. Суверенността изисква неутралност. В периода, когато се ликвидираше аварията, всичко това беше оправдано. Но аварията горе-долу е ликвидирана. И сега се става ясно, че в хода на спасителните работи е бил използван целият подръчен материал, включително и този, който въобще не е бил необходим. Така по-доброто тръгва по пътя на враждата с доброто, или по-точно не с толкова лошото, каквото беше през 90-те години. Трите власти в съвременна Русия, това е средно настояще и преодоляното ужасно минало. Но в това въобще отсъства бъдещето. В това няма нито идеи, нито етика, нито народ. Това е полезна симулация, постепенно изживяваща своята полезност. И всичко зависи пак от един човек. Ако Путин сериозно се замисли за бъдещето и обърне сериозно внимание на това, че в държавата трябва да има дух, етика и душа, че трябва да има живот за народа (а не просто оцеляване), тогава и всички негови подчинени ще бъдат принудени да се замислят върху това.

 

Успехи на неутрализацията и предсказуемост на правилно направения избор

 

Има ли в подобна структура на руската държавност запас от стабилност? Това е най-острият въпрос. В известен смисъл, това е държавна тайна. Формално погледнато, очевидно е, че Путин контролира ситуацията. Резултатите от избори, и като цяло подкрепата за режима, ще бъдат такива, каквито Путин поиска. Затова той е и трансцендентна власт, за да управлява всичко. Ако у нас имаше политика, то ние бихме могли да предполагаме ще мине ли или няма да мине. А така, както всичко е неутрализирано, може и да не гадаем. У нас всичко е неутрализирано. И лошото, уви, и доброто, а най-доброто въобще е поставено извън закона. Навални е неутрализиран, а сега и неговите привърженици са неутрализирани. Неутрализиран е също така и руският избирател. Ние живеем в общество на държавна неутрализация. Всички сме неутрализирани и не можем да представляваме заплаха за страната. В това има както светли, така и тъмни страни. Можем да се радваме, че повече няма заплахи. Но в някакъв смисъл и самите нас ни няма… А, като граждани, точно ни няма. „Единая Россия“, всъщност е тази институция, която опростява неутрализацията. Партията не излиза с никакви идеи, защото не трябва да се мисли, нито с някакви действия, защото да се действа също не трябва. Това просто е дисциплина, както в спорта. Харесва ти, не ти харесва, помпай мускулите, бягай и скачай. Точно по същия начин е и с избирателите. Дали им харесва или не, ядосани ли са или безразлични, вървете и гласувайте. Има хора, на които им е все едно, а има и хора, които са озлобени. Обаче на всички им е казано: седнете в „поза лотос“ и се отпуснете. Именно тази „поза лотос“ се нарича „избори“. От гледна точка на държавната целесъобразност, всички са длъжни да гласуват именно така, както и ще гласуват. На Навални, от гледна точка на същата тази държавна целесъобразност, му е време да почине и да започне да мисли правилно. Ако той не иска да мисли правилно, значи ще му удължат времето за „почивка“. Това е дисциплина, спорт и ако е удобно, политическа гимнастика на властта. Каквото поискат, това ще си изберат. Защото изборът е направен.

 

Преход към империя

 

Намираме се в състояние, когато първата фаза от спасяването на държавата след късния съветски строй и последвалата след него либерална вакханалия от 90-те години вече е завършена. Определена управляемост, подреденост и устойчивост е възстановена. Падането в бездната е предотвратено. По-точно, не падаме стремително в бездната. Ние сме застинали над нея. И не падаме, което е радостно. И ето сега идва втората фаза. Тя се състои в това, че е необходимо да се изпълни този механизъм, който може да се каже, че сега работи, със смисъл и съдържание. Ние не можем да прилагаме към руската политика и руската политическа история западните критерии, защото те съвършено не ни подхождат. И последователността и смисъла на събитията у нас са съвършено други. Затова не можем да кажем, че преминаваме към либерализация, модернизация, реформи, западност и демократизация. Всичко това вече няма смисъл, даже в страните от Запада, а още по-неприемливо е за нас. Никакъв универсален смисъл в движението от старото към новото, никакъв еднозначен вектор за прогреса не съществуват. Искайки промени, задължително е необходимо да се уточни какви именно. Иначе това е напразен и глупав вопъл. Според логиката на нашата руска политическа история, втората фаза трябва да се заключава в прехода към руска координатна система. Руската координатна система разглежда империята като норма, а липсата на империя като аномалия.

 

Путин ремонтира катастрофалните последствия от периода на аномалията. Той почти завършва това. Нещо повече, той даже не „почти“, а напълно завърши ремонта. На материално ниво, на ниво на управление на процеса за централизация, Путин изпълни задачите си. Аномалията е неутрализирана, както казах и по-горе. Сега ние стоим на прага на необходимостта да преминем от извънредна ситуация по ликвидацията на последствията от политическата авария към следващия етап. И следващата необходима фаза е придаване на руската държавност на смисъла, духа, идеята, ориентирите на образа на бъдещето. Именно тук се намираме сега. Между първата и втора фаза от политическата история на съвременна Русия. Но преходът винаги е сложен. Струва ни се, че началото на новия цикъл е заплашено от загуба на постигнатите с такъв труд резултати от предишната фаза. С такъв труд успяхме всичко да неутрализираме, че е страшно да възраждаме, каквото и да било. Нали идеята, етиката и народът са нещо живо и непредсказуемо. Така миналото и настоящето се оказват в положението на враг на бъдещето. Те не позволяват на бъдещето да се сбъдне. Цялото напрежение на тази проблематика по смяната на фазите на политическата история лежи на плещите на Путин. Нали именно той е ликвидаторът на аварията. И той като спасител се справи забележително с тази трудната задача. Сега обаче предстои да се реши много по-сложна задача: ще може ли той да се придвижи по-нататък? Тъй като за това трябва съвсем друга стратегия, друга стилистика на властта, и накрая, друга политическа система.

 

Компромисът на имплицитния монархизъм, скрит зад фасадата симулираща демокрация с множество либерални компромиси и в съчетание с безидеен, безнравствен елит и пълно отсъствие на социална справедливост в обществото, е изчерпан. Това, което беше оправдано и необходимо, на свой ред става преграда на пътя, по който трябва да вървим. Путин завършва първата фаза. Способен ли е той да премине към втората? И ако не е, то кой ще направи всичко останало? Ще може ли той да премине критичната точка, когато стане очевидно, че ситуацията никога няма да се повтори? А в периода на Медведев ние с очите си се убедихме, че 90-те не са толкова далече от нас и напълно е възможно да се върнат. Очевидно е, че не трябва и по-нататък да се занимаваме с авариен ремонт на това, което вече е спасено и вече не е в аварийно състояние. В това се заключава и остротата на сегашния политически момент. Защото от гледна точка на формалната логика, задачата за ликвидация на политическата катастрофа от 70-90-те г. на ХХ век е решена. Позитивните резултати са налице. Да ходим замислени с гаечни ключове там, където тръбата вече не тече е странно. Нещо повече, това може да стане начало на нов разпад. Необходимо ни е ново ниво на политическо мислене, нов формат на руска държавна рационалност, пълноценен и вдъхновяващ образ на бъдещето. В това се препъна съветската система в последния си период. Тя нямаше визия за бъдещето, или в него просто никой повече не вярваше. И тя рухна, оплела се в настоящето и в решаването на безконечни технически въпроси, които се оказаха нерешими.

Именно със загубата на хоризонта за бъдещето, с отсъствието на вдъхновяващ и убедителен стимул за историческото битие на великия народ беше съпроводена катастрофата и гибелта на великата държавност през 1991 г. Ето това рискуваме да се повтори. Затова сега навлизаме в сложна област. От една страна, Путин както и преди е победител във вътрешната политика. До голяма степен поради това, че вече няма кого повече да побеждава. Като цяло всичко работи и се движи. Невинаги идеално, но се движи. А от друга страна, времето започва да изисква нещо друго, което Путин никога не е правил. Може би, това не е и задача на Путин. Но тъй като в съвременните условия той и само той притежава цялата, пълна трансцендентна власт, кой тогава освен него? Останалите успешно са неутрализирани. Това е много тънък момент. И дай Боже да преживеем този най-труден и преломен момент в нашата история. Трябва ни ново начало на руската държавност. Левиатан трябва да бъде идейно просветлен, трябва да придобие ново управление, този път нравствено, тоест от истински аристократичен елит. И това управление трябва да стане недеспотичен механизъм за принуда и поробване, а инструмент на самия народ, свободно и суверенно определящ своя драматичен и героичен път през историята.     

 

Превод от руски: Никола Стефанов

 

 

                  

      

Коментари

  • Паметлив

    08 Март 2021 9:52ч.

    В края на 80-те и началото на 90-те авторът беше откровен неонацист, сега го раздава православен консерватор и национал-болшевик, а сред поклониците му у нас (активно заимстващи идеи и понятия от него) са двамата самовлюбени нарциси - Лев Давидович Вацев и Боби Чукчата...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ---

    08 Март 2021 10:13ч.

    В края на 80-те и началото на 90-те премиерът на България беше убеден комунист който напусна структурите на МВР за да запази партийното си членство. Как го раздава сега е в заглавията на медиите всеки божи ден. Поклонниците му са легион.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • абв

    08 Март 2021 12:11ч.

    Аз няма да коментирам това, което пише Дугин, а ще напиша това, което аз виждам и мисля. За мен либералните идеи, които въведе Елцин са правилни, но бяха непопулярни в Руската федерация. Руснаците бяха свикнали на командно силовата тоталитарна система и традицията им е батюшката государь да ги бие с нагайката, но не и те да се бият помежду си. И когато Елцин им даде свобода, те не знаеха какво да правят с тази свобода. И искаха отново силната ръка, която може и да ги бие, но поне един друг няма да се бият.До 2000 година икономиката успя да се стабилизира, но на ниски нива, най вече заради цените на нефта. Но след 2000 година, когато Елцин се отказа от властта цените на нефта тръгнаха нагоре и както казват в Русия : над руснаците се изля доларов дъжд. А и Касянов - министър председателят тогава, направи реформи при първия мандат на Путин и Русия започна да забогатява. Имаше всичко. Руснаците тръгнаха из Европа и света. Но след кризата през 2008-9 година започна да се чувства липсата на реформи. А и Путин искаше да възстанови командно силовата административна система, само, че с частни монополисти - олигарси, а народа да си мълчи и изобщо да не се обажда, да няма протести, митинги. И хората също искаха това. Искаха да няма неравенство, искаха "Крим наш" и т.н. Но от 2010 година нататък БВП стоеше на едно място, нямаше растеж и то поради силово административната система на Путин. Даже доходите на хората 10 години поред започнаха да спадат. В цял свят имаше растеж, само в Руската федерация нямаше растеж, а спад. И това беше поради корупцията, поради силовата командно административна система, поради липса на реформи.Получи се и обръщане на света на 360 градуса, а в Руската федерация на 540 градуса. Влезе се в нова цивилизация, в нова ера, нова епоха. Но нито Лукашенко в Беларус, нито Путин в Руската федерация можаха да разбере какво става, какво се случва. Всички в Русия говореха Русия е Путин и Путин е Русия. Но с обръщането хората започнаха да говорят и да искат друго. Те вече не искаха Русия да е Путин и Путин да е Русия, а искаха Русия да е Гражданското общество, а Гражданското общество да е Русия. Тоест всичко се обърна. И започнаха да се появяват съпротивителни сили, появи се Навални, появиха се хора, които станаха активни, имаше и има канали в Ю Тюб, където хората казваха истините за положението в Руската федерация и Беларус. Хората, които имаха интернет, спряха да гледат официалната пропагандистка руска телевизия. Путин започна да създава авторитарен режим и по късно диктатура. Месеше се в работите на САЩ, Великобритания. Аз мисля, че заради него в САЩ дойде Тръмп, и заради него се случи Брекзит. Путин искаше слаби САЩ и ЕС да се разедини, да се разпадне. Знам как го правеше, но ако го кажа, ще звучи фантастично, като фантазии. Затова няма да кажа как ставаше. Затова ще кажа, че ставаше чрез хакери и хибридна война. Путин и досега води хибридна война със ЕС и САЩ и го заявява съвсем открито. И казва, че Русия се намира в състояние на хибридна война. Путин иска световно господство и светът да стане Велика Руска империя, а най малкото Евразия. Затова говореше и говори за многополюсен свят. Той не иска да има деление на СЕВЕР и Юг, като диалектична система на базата на свобода в икономиката и да има доброволно обединение, а иска империя на базата на силово командния административния подход и диктатура, монархия в която той да е император. Но Руската федерация е слаба икономически и няма ресурсите за това. Затова той създаде БРИКС, да се бори против САЩ и ЕС. И той даваше някакви идеи на вертикалата на властта, как да се развива Руската федерация във вътрешната политика и отиваше да води външна политика. Но в Руската федерация има толкова много нерешени вътрешни проблеми, които не са решавани с векове. И руснаците поискаха да се решават вътрешните проблеми на Русия. Да се решат и националните проблеми. В Руската федерация има над 100 народа и етноса. Никой не знае къде са националните граници на руснаците. Путин мисли, че където е стъпил веднъж руския ботуш, това вече е руска територия. Изобщо има много проблеми в Русия и те трябва да се решават. Но затова в Руската федерация трябва да има демокрация, а не диктатура и да се знае, че Русия е гражданското общество и Гражданското общество е Русия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗИП

    08 Март 2021 12:14ч.

    За всичко са виновни американците ! Нема кой друг.... :)))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • АБВ

    08 Март 2021 12:31ч.

    До абв , я ги зарежи тези лоши руснаци и драсни някоя рецепта за щастие за нас българите, ама да е кратка поне до 10 думи, че ние спряхме да четем от 10 -тина години и сме много прости, а и честит 8 -ми март.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • абв

    08 Март 2021 12:56ч.

    Да ти е честит и на тебе 8 ми март!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗИП на 08.03.2021 в 12:14 За всичко са виновни американците ! Нема кой друг.... :)))

    08 Март 2021 13:01ч.

    Нали знаеш, че вина (вино) иде от venom, което означава "отрова" или "лоша кръв". Прекалено много му дойде отровата на тоя век от липсата на несекуларен сакрализационен потенциал именно у законодателите на съвременния цивилизационен дневен ред - американците. За индивиди, изпитващи пиетет към древното, какъвто е и Дугин, това е вина в безусловно етимологичния смисъл на думата, а какво остава вече за функционалните смисли, свързани с изключителното майсторство на американците да опрофанчват всичко...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • леге артис

    08 Март 2021 13:05ч.

    Във връзка с празника - един специален поздрав на всички изтънчени дами във форума: https://www.youtube.com/watch?v=jfn_KIPtDKE

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • топ 10

    08 Март 2021 13:09ч.

    Забелязал съм, че тоя бот абв го пускат кукловодите винаги, когато по тема във форума предстои да се каже нещо важно и съществено от влизащите мислещи форумци. Целта е да се развали дискусията, или най-малкото да се разводни чрез полуграмотни занимавания с глупости или писане не по темата. Ето това трябва да бъде трито по презумпция, а не аргументирани становища, които на пръв поглед дори не съвпадат с мненията на админа на сайта. Този човек е доказал се бот и такъв ще си остане винаги.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • фи и пси

    08 Март 2021 13:15ч.

    Александър Дугин в интервю за мисията на философа да бъде винаги несвоевременен и да показва образеца на проблемното мислене, както и за същността на евентуалната перефраза на Ницше от книгата му "Залезът на боговете": "Как да се философства с балистични ракети начело", отнесена като лайтмотив за руското действие през съвременната епоха - https://pogled.info/analitichen/aleksandar-dugin-filosof-e-tozi-koito-zhivee-opasno.126867

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Капитан Кук

    08 Март 2021 13:16ч.

    Русофобите не четат - те коментират. Защото те не са читатели - те са драскатели.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • абв

    08 Март 2021 13:27ч.

    И аз искам да имам съмишленици в сайта и да коментирам с тях, но тук има само русофили, на които златната абсолютна истина да им кажеш, пак ще кажат че не е вярна. Този Дугин казва истината за Путин и сам вижда истината, но казва накрая, че така както иска Путин, това е вярно. Явно и Дугин го е страх от нагайката.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗИП

    08 Март 2021 13:34ч.

    Апропо любимия философ на Дугин е КАРЛ ШМИТ! :) Но Дугин все пак е смелчага,завоалирано казва, че Путин е изчерпан. Критикува го "отдясно". Путин е вече 21 години на власт.Взе един Крим и толкоз.Явно не може да надскочи ръстта си...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Умеят и владеят

    08 Март 2021 13:38ч.

    Аз пък в тоя сайт съм прочел най-смислените коментари с критика на либерализма,прогресизма, марксизма на Маркс,болшевизма на Ленин и Троцки. Тук може и да се прочетат преводи на консервативни издания. Не знам как така консерватизмът се обявява за фашизъм или нацизъм? Тая технология само либерал-прогресистите я умеят и владеят.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    08 Март 2021 13:51ч.

    Всеки вижда нещата както му е угодно. Дугин, въпреки, че е бил в "кухнята" на управлението, не е успял да види в действителност как стоят нещата, или просто играе някаква игра. Путин изгради силна Русия, затова на Запад го мразят. Отне хранилката на западни фирми. Що се отнася до правомощия, президента на САЩ е с ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ правомощия, които се равняват на тези на император. Президента на САЩ може да започне война с която си иска държава БЕЗ да пита никого. Президента на Русия НЕ МОЖЕ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    08 Март 2021 13:54ч.

    "Путин е вече 21 години на власт." Смятането не ти е силната ти страна.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Съмишленик

    08 Март 2021 13:54ч.

    До абв, Я ги зарежи тези изостанали индивиди в този сайт и ела да си гукаме под дъгата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗИП

    08 Март 2021 14:01ч.

    Тотално непознаване е да се твърди, че американския президент можел да прави каквото иска. Във вътрешен план той всъщност няма чак такава власт. Истинската власт е "по места". Америка е пълноценна ФЕДЕРАЛНА ДЪРЖАВА . Там всеки щат си е почти сам за себе си. Руския президент де факто е абсолютно безконтролен. В момента Путин има власт, като Николай Първи. Както и самия Дугин признава и твърди, че това е правилно. Може би. Само, че докато руските царе носеха величие на Русия, Путин само тупка топката. Днес ще направи поредна казионна среща или изявление за 8 март. Друг път ще се снима с дечица или казионни профсъюзи и толкоз....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    08 Март 2021 14:21ч.

    "Истинската власт е "по места"." Както кажеш ЗИП. Ти си специалист по тези неща. Ирак бе нападнат НЕ от САЩ, а от Минесота.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Атанасов

    08 Март 2021 14:34ч.

    "Руската координатна система разглежда империята като норма, а липсата на империя като аномалия...Може би, това не е и задача на Путин... Трябва ни ново начало на руската държавност." Пътят е начертан - кой ще е наследник на В.В.П., за да стане Империята световна? Ще поживеем, ще видим...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    08 Март 2021 14:40ч.

    По време на СССР, на Запад не казваха Съветски Съюз, а Русия. И сега казват Русия. Но има малка тънкост. Има Русия, но има и Руска Федерация. РФ се състои от републики, всяка от които има своя конституция, правителство и най-важното свои закони. В някои републики местните закони имат върховентво над федералните закони. В САЩ е нещо подобно. Всеки щат (държава) е със своя конституция, правителство и закони, но ... федералните закони имат върховенство над щатските закони. С други думи: САЩ са държава (федерация) с по-изразено централно управление, отколкото е РФ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ---

    08 Март 2021 14:47ч.

    Интересни мисли, но доста разхвърлени, като задача за студенти да ги подредят, ама ще стане в пъти по-дълго от статията. Вечните терзания на руската интелигенция от 19 век. Липсвала идея, но сега по конституция Русия не може да има властваща идеология. А как една идея може да стане обща за цяла държава? Като я наречем "висша", чийто "земен израз е държавата"? Явно трябва се убедят повечето хора в тази идея, ама въпреки всичко това няма да се казва идеология. Етика в един неетичен свят се нарича сантименталност, "съобразяване с битието и волята на народа", пак 19 век, остана Путин да свърши като Царя Освободител от народоволците. 20-ти век се въвежда с "изкуствено построената съветска система от болшевишкия революционен елит", ама в края на 20-ти век вече става дума за "историческото битие на великия народ беше съпроводена катастрофата и гибелта на великата държавност през 1991". Хем изкуствено построена, хем велика държавност? Ако я нямаше изкуствено построената държавност от Петър Първи, щеше ли да има Русия по времето на Наполеон? Ако я нямаше изкуствено построената съветска система, щеше ли да има СССР след ВСВ? Изкуственото тук са използваните термини, става дума за историческа необходимост и за елит който го има или го няма за да я посрещне заедно с народа си. Именно епохата обективно налага изискванията, не субективно елита, той в най-добрия случай трябва да си държи на фокус както народа си, така и това което предстои да дойде като цунами. А дали е аристократичен или революционен, това не е важно, според модата на епохата. Наполеон почна като революционер, свърши като аристократ барабар с родата си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗИП

    08 Март 2021 14:53ч.

    Американския президент може да удари по всяко време, коя да е туземна територия на планетата. Но това не е власт.По същия начин всеки каубой в Дивия Запад е можел да стреля по индианци или бизони. А Русия е федерална само по от отношение на Чечения в момента. Апропо Дугин почнаха да го печатат в РИА НОВОСТИ. Твърди се че може да смени Киселев по телевизията.Ако е така нищо чудно Путин най-сетне да се е събудил от дрямката....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • геополитиката е като шахмат, но не се редуцира до тая игра

    08 Март 2021 14:55ч.

    Путин разполага с управленски знания и информация, които държат видимост към целия пъзел, докато Дугин поради невисотата на управленското си местоположение разполага само с части от пъзела. Затова и той много прибързваше през пролетта на 2014 г. с настоятелните си призиви към Путин да нападне и превземе цяла Украйна, или поне да образува Новороссия. За себе си съм убеден, че далновидно прав тогава бе Путин, а не Дугин, въпреки огромните ми симпатии към философските приноси на Дугин. Путин бе принуден от една такава недалновидна настойчивост да постави в немилост Дугин, а не защото е тоталитар, както е побързал да го квалифицира трамваят. За тов. ЗИП няма какво да обсъждаме, тойй за пореден път се държи като английски агентин и фен на чичковците, шотландското уиски и пурите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • фи и пси

    08 Март 2021 15:05ч.

    Друг е въпросът, че теоретичният визионизъм на Дугин е нещо брилянтно по принцип. но той не влияе пряко на окончателните и отговорни управленски решения на императора, защото философската визия прицелва не толкова емпиричното, колкото формата на оцелостяването му, а тя не е свързана пряко с държавно или народно управление, а преди всичко и главно със самоуправляващия се субект или Dasein на историята, която, преди да бъде вселенска или глобална, е някаква друга - конструктивна откъм екзистенцията или грижата например, както е забелязал Хайдегер. Затова е казано от Сенека например, че короната на емпирично имперското обикновено е от тръни, докато короната на трансцендентално имперското, носена от философа, само маркира и бележи Славата откъм главата на Империята.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗИП

    08 Март 2021 15:54ч.

    Ето тогава и Петър Велики е английски агент шот е имал "шотландска гвардия".А пък кфо да кажем тогава за Пушкин , чието любимо място е било "английския клуб" в Петербург. Апропо защо Путин още не е прекръстил "Английския Набережная" в родния си град? :))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Gen Gurko

    08 Март 2021 17:01ч.

    Слава России! Докато я има Русия ще я има нормалността, ще има надежда и за нас! Долу лицемерието на многополовата, безбожна, аморална и противоестествена либерал-джендърия. Да бъде!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • От опита,

    08 Март 2021 17:11ч.

    който имаме в последните тридесет и няколко години, би следвало да си извадим заключението, че дебатът тоталитаризъм с/у демокрация е до голяма степен безсмислен, освен ако не е за убиване на скуката. Първо, демокрацията като понятие спада към идеалните такива, както е и в математиката - прав ъгъл, точка, права линия и пр. Никъде няма, а и не е имало демокрация, поне в смисъла на тази дума, особено пък в последните тридесет-четиридесет години. Като дефиниция, демокрацията означава структуриране на обществено-икономическия живот така, че интересите на мнозинството да са винаги с приоритет пред тези на малцинството. Второ, на практика наблюдаваме нещо съвсем друго, като най-характерното е, че демокрацията е идеален инструмент за избягване на отговорност. Пресен пример - момчето, дето беше убито от оголен кабел. Колко време търсиха кой точно е отговорен? И намериха ли го? По едно време за малко да го назоват, но веднага будните съвести скочиха - "Сакън, не пипай частника. Той по принцип е чист като сълза. Нещо повече - той е ангел, пратен ни тук от небесата". Не казвам, че е виновен или невинен. Това трябваше да го каже друг. Но май не го каза. Поправете ме, ако бъркам. Демокрация, във вида, в който я виждаме в последните няколко десетилетия, не случайно се нуждае и от свръх-подробно, мега-детайлизирано законодателство, с помощта на което каквато и да било отговорност да може да се размие максимално. Който и проблем да вземете и тръгнете да речем - от правителството, от там ще ви кажат, че това са решения на Народното Събрание. Там пък, ще ви обяснят, че решението е взето на база на внесен доклад от еди коя си комисия, която пък, на свой ред ще ви обясни, че е подготвила доклада на база доклади и решения на не-знам-коя-си подкомисия, на която като нищо може и да не и хванете спатиите. Или пък ако случайно ги хванете, се започва: ама те не носели отговорност за възникналия проблем, щото тяхната работа се свеждала само до еди-какво-си. От там нататък, те не можели да носят отговорност, защото не били и компетентни. И ... до там. Докато при тоталитарната власт нещата стоят коренно различно именно от гледна точка на отговорността. Партията или пък лидерът, монархът, които я олицетворяват, давайки заявка за тоталитарно управление, моментално се и легитимират като отговорни за всичко, от тук насетне. Т.е., знае се кой носи основната отговорност. Той вече е идентифициран, така да се каже /по модерно му/. По тази причина и законодателството на една тоталитарна система е далеч по-опростено и най-важното - логически обосновано. Хайде сега тези, което са против тоталитаризма, да кажат как така приемат да работят в частна компания, където, както всички знаем - демокрация няма. Ама те били свободни и ако не им харесвало - можели да напуснат. О Кей, но какво точно не им харесва - че няма демокрация или нещо друго - като ръководството, например. Може да не го харесват визуално, морално или да не харесват политиката му. Но избор имат ли? Освен да напуснат. А като напуснат и отидат в друга компания, защо точно го правят? Заради демокрацията ли? Според мен - не. Каквото и да им е харесало там, те преди това априори са приели, че ще се подчиняват на решенията на ръководството, т.е. въобще не ги е смутил фактът, че във въпросната структура демокрация няма. За това и въпросният дебат според мен е безсмислен или поне не трябва да се абсолютизира. Плюсове и минуси има във всичко. Само дето понякога едните натежават повече, но всемирната хармония възстановява баланса. Рано или късно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    08 Март 2021 17:36ч.

    Вместо да чета за левиатана на Дугин, защото това противоречи на левите ми убеждения, все пак, не съм нито религиозен екстремист, нито монархист, нито пък фашист, или всичко това в едно, препоръчвам ви га изгледате Левиафан на Звягинцев, което поне си струва.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • грейки

    08 Март 2021 17:49ч.

    Идеологията е съвременна митология без особено качествен сакрализационен потенциал. Идеологията е по същество опит да се запази митология при модерни условия. Опитвах се дълго време да размишлявам върху категории като идея, етика и народ, които Дугин предлага, но така и не стигнах до дълбинните им послания в едно идеологическо поле. Не схващам и защо той подразбира имперския субект като колективен такъв. Очевидно е увлечен от опозицията между индивидуално и колективно пак в проекторията на идеологичните наративи от 19. век насам. Но субектът, ако философски бъде подлаган на перманентни деконструктивни процедури, не е нужно да бъде предупределян като колективен чрез необходимо противопоставяне на индивидуалното в антилиберален смисъл. Изобщо, в този опус според мен доста порочно се смесват философско и идеологическо, като идеологическият праксис едва ли не се приема като една от задачите на философията. Но идеологическият праксис е по същество доказано антитеоретичен и антифилософски, и в тази светлина онова, което е предлагал Сурков - едно иронично просмиване и даже отказ на/от идеологическите тези, контратези и лайтмотиви, - които биха правили руската политика валидизируема в контекстите на западния наратив, ми се струва доста по-издържано в последователен постмодернистки контекст от (поне привидно утвърдените) симпатии към модерната класичност, очертана в Левиатана на Дугин.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • поправка на техническа грешка от бързане

    08 Март 2021 17:52ч.

    *предОпределян

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • геополитиката като другоразмерен логос и логосът като история откъм разказвача, а не разказаното

    08 Март 2021 18:17ч.

    Според мен Путин е наясно, че работи само с отломки от класична общественост именно в условията на постмодерн, затова и властта избягва вкопчването в категории като "идеология" и "народ" - въпреки че са по същество антилиберални и навярно включени в някакви класически лайтмотиви като тези на граф Уваров, Толстой или Гумильов, подобни идеологеми звучат догматично и карикатурно, в определен смисъл хегелиански или марскистко-ленински, и не са релевантни на съвременните дискурси във философската и социална критика. Опитите за възраждането им само ще засилват нелепостите при регулативното им използване и не биха създавали никаква работеща алтернатива в съвременните условия на постистина и постнекласично съзнание; и друг е въпросът, че уважението към тях е праведно и те могат да бъдат изтъквани в опитите да се показват грешните и профанизаторски пътища, по които поеха либералната идеология и модерния технологизъм... но това едва ли е условие от тях да се формира работеща алтернатива на руската държавност и общественост. Анализът на пипалата на властта в съвременния руски Левиатан е правилен, но ми се струват недалновидни очакванията спрямо някаква бъдеща здрава субстанциално-имперска субектност на държавното управление по примера на класическите империи от 19. век. Защото така все още работи отчужденото управление, което, заради несполуката с удържането на емпирията, се е съсредоточило илюзионно в държавата като емпирична империя. В този смисъл не ми допада и понятието "трансцендентна власт" относно Путиновото управление. Онова, което е трансцендентно, то не принадлежи към ендогенните ефекти на проявената власт, каквато е все пак президентската, макар и като вездесъща, а то пронизва самата тази система отвън и отведнъж. Оттук нататък може да се спори дали то би следвало да бъде преучредявано като "дълбока държава", или измамно би могло да бъде представяно като център на социално и политически легитимируеама власт, макар реално да не е такова най-малкото поради факта, че при американските партньори днес то си е нескрит корпоративен фашизъм.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Quest

    08 Март 2021 20:40ч.

    Чекистите си поиграха на либерализъм като идеалната рамка, в която да разграбят държавните активи на ex - USSR. Когато грабежът завърши обвиниха за резултатите демокрацията и либерализма и дръпнаха шалтера на либералното театро. Русия отново се управлява от юрта. Класика. Ако нещата тръгнат съвсем на зле, не са рекли и не са върнали социализма в сталинистки или какъвто е небходим стил. Back by popular demand , стига ние да сме на власт и на чучура на благата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Както и да го спрягаме

    08 Март 2021 21:05ч.

    А.Дугин показва с тия си писания и претенции главно, че е Кабинетен Теоретик. Констатации, увъртания, словоблудие и каква полза за трудягите от всякакъв род. Нищо не казва за финансовата власт и как тя формира разни шмекери, дето се пъчат, че са кой знае какво, защото имат ПАРИ. Колкото повече се публикува този А.Дугин, всички други русофоби са джуджета пред него. Теория откъсната от Практиката и решаването на проблемите на Трудовите Хора, е ВРЕДНА! Констатациите да си останат в техните кабинети и да спорят колко си искат със себе подобните. Лозето иска мотика, а този не знае какво е това.....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бръм®

    08 Март 2021 21:18ч.

    Левиатан е чудовище, понякога отъждествявано със Сатаната. Моите уважения към Дугин, но идейно просветлено, нравствено, аристократично чудовище - те такова животно няма. Това, което става в Русия е някаква разновидност на това, което става в Щатите и Европа. И резултата ще бъде един и същ, защото движещите сили са едни и същи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Анонимен робот

    08 Март 2021 21:35ч.

    абв на 08.03.2021 в 12:11 "И когато Елцин им даде свобода, те не знаеха какво да правят с тази свобода. И искаха отново силната ръка, която може и да ги бие, но поне един друг няма да се бият.До 2000 година икономиката успя да се стабилизира, но на ниски нива, най вече заради цените на нефта. Но след 2000 година, когато Елцин се отказа от властта цените на нефта тръгнаха нагоре и както казват в Русия : над руснаците се изля доларов дъжд." *** Чел съм и по-големи идиотизми, но тоя наверно не е наясно, че в азбуката има и други букви (това като оправдание ако се касае просто за невежество, а не за типичното лицемерие). Питай обикновения руснак какво мисли за управлението на алкохолика елцин, питай хората по света какво мислят за него (кеф ти ирландци, кеф ти американци, кеф ти кубинци или африканци). Въпросния субект просто завърши делото на колхозника когото измести. След като прочетеш това-онова, пий една студена вода, напиши го пак и заминавай за 4-ти км.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бръм®

    08 Март 2021 21:35ч.

    "Няма да притежавате нищо и ще бъдете щастливи".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Анонимен робот

    08 Март 2021 21:38ч.

    observer на 08.03.2021 в 17:36 Вместо да чета за левиатана на Дугин, защото това противоречи на левите ми убеждения, все пак, не съм нито религиозен екстремист, нито монархист, нито пък фашист, или всичко това в едно, препоръчвам ви га изгледате Левиафан на Звягинцев, което поне си струва. *** Не знам колко обзървъри се щурат тъдява, но този с левите убеждения ще да има много силно чувство за автоирония. Факт потвърден и то неговата препоръка...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Анонимния,

    08 Март 2021 22:59ч.

    ти за какъв се смяташ, че си позволяваш да даваш оценки, сякаш си някой световно известен философ или със някаква огромна експертиза, за която ние не знаем, в обществените науки. Много оценкаджии в този сайт, всичките се смятат за много велики и майстори, а ние по простичките сме некадърници и никои, че да можем да се изказваме. Това е борбата за власт, която унищожи социализма и комунизма в соц. лагера. Всички сме българи и като българи трябва да се уважаваме и да не се обиждаме един друг, като ми прави впечетление, че това се случва в сайта, и че не се обиждаме. Но ти, извинявам се, Вие Анонимния робот и топ 10 изглежда обичате най много да мразите. Така както пише Анонимния робот, ми се струва, че се бори за власт над мен или над нас. Че чак праща в психиатрии. Може пък ти да си за 4 километър, не мислиш ли, щом защитаваш теориите на Маркс и Ленин и преди съветваше да прочетем книгата на Ленин "Империализма, като най висш стадий на капитализма". Знаеш ли например, че Маркс е страдал от депресия и в резултат на тази депресия са му дошли мислите да напише Капитала. А Ленин е бил сифилистик и е мислел само с едното полукълбо на предния си мозък, като другото полукълбо е било унищожено от сифилиса.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Желев Желязко-четох до средата

    09 Март 2021 1:46ч.

    И статията и коментарите.Защо въобще обсъждаме изводи които почиват на неверни факти. 1.Путин е продължител на политиката на Елцин и Горбачов 2.Не е вярно че олигарсите са отрязани от власта.Те руските олигарси бързо схванаха,че без държава са плячка и се обединиха за повече суверинитет. 3.Не е вярно,че Русия е спряла ограбването от чуждестранния капитал. =================================================== Мижав растеж.Бедно население.Лъжите не хващат декиш.Руснаците масово недоволни искат Сталин.В Русия ще има сътресения.Народ срещу олигархия.Въпросът е ще предаде ли олигархията народа си и държавата си или ще намери и постави нов Сталин.Тя олигархията няма как да управлява по същия модел.Труден избор и вероятно ще се надроби и сбори.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Смисълът на подобни публикации

    09 Март 2021 3:47ч.

    на крайно реакционни разсъждения в духа на времената на Николай I е много прост - управлението на Путин и неговата клептокрация да се привиди на управляваните и на външните наблюдатели като една демократична алтернатива. Подобно регулярните представления като разговорите с народа, снимките върху кон, играта на хокей или управлението на камиони, подводници и шейни. А всичко да продължи по същия път, в старите коловози на несвободата и насилието.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗИП

    09 Март 2021 6:58ч.

    Искали си Сталин ? Значи толкова им е акъла. Да ги вкарат в лагери, да ги морят от глад, да ги управляват хора с трети клас образование и, като дойде война повечето свестни офицери да са по затворите. Искат Сталин ? Значи искат ШВАБИ НА ВОЛГА ! Дълбоко се съмнявам, че ако това стане реална опция ще го изберат.... :))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до абв на 08.03.2021 в 12:11

    09 Март 2021 9:50ч.

    и ти не си разбрал нищо

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ---

    09 Март 2021 12:09ч.

    Философията е голямо нещо, но нейното място не е в управлението на хора, там са нужни съвсем други способности. Това станало ясно още в древността, когато Платон се спасявал с бягство от царя който го поканил да приложи идеалната си държава с ръководител обучен като философ. Филофията работи с абстракции и има свободата да ги екстраполира свободно, а това в реалния свят няма как да стане защото мисловните варианти са безброй, а реално изпълнимите са няколко, а понякога и само един. Вярно, като стратегия философия може да предложи отлични решения, но на тактическо ниво тя е опасен съветник. На много философи процесора им запушва и трябва някой да им намаже и филията в практическия живот, да им даде синекурна длъжност и т.н. Няма как да бъде иначе, такива са човешките способности. Много малко са тези които са превключвали свободно между стратегия и тактика, Ленин е бил такъв гений, но и той е имал немалко грешки които още стоят сега след 100 години със сериозността си. Такива са голяма Украйна, помощта на Турция, създането на СССР като конфедерация вместо като федерация. Грешките на философите са големи като философията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • легисти

    09 Март 2021 12:58ч.

    Значи, идва един момент, при който философът, ако е екзистенциално мислещ, започва да се учи да живее само чрез стратегия, не и чрез тактика. Да живееш само чрез стратегия означава да си дотолкова бдителен и съзнателен (по рецептите на източните учения), че нито един твой ход да не изразява конюнктура и да не зависи от случайности. Обяснимо при това положение е, че за човек, който теоретизира и практикува на такова ниво, т.нар. реален свят изглежда като чиста условност, както и самата форма на разбиране на причинността повече не зависи от обективните обстоятелства на социума или биологията, а от съвсем други форми на концептуална и(ли) лингвистична символизация. Така че грешки в т.нар. философска теория са възможни само при компромисните условия на робуване на "обектноориентирани" критерии за адекватност и все още продължаващо наместване в концепцията за изначално обществен или природно-детерминистичен регламент.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ---

    09 Март 2021 14:52ч.

    Да, тъжно е че се допуска "робуване на обектноориентирани критерии за адекватност и все още продължаващо наместване в концепцията за изначално обществен или природно-детерминистичен регламент". Ама пустите им думи са резултат на съглашение. Например колко Наполеоновци страдат по тази причина в някои специализирани заведения. Само че колко време щяха да оцелеят биологично извън тях? Други пък извън роднинския си кръг? Да знаеш предела си явно е върха на философията, постижим за Сократ изказал го с "Аз знам че нищо не знам, а вие не знаете дори това". Не случайно съвременната математика започва с учението за границите, за което са потрябвали около 200 години.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • всеки отговаря за себе си, екзистенцията не работи с примери от социума и заведенията му

    09 Март 2021 15:27ч.

    Пределът не е средностатистична мярка - бидейки именно граница, той може да се нагажда според концепциите, а не концепциите спрямо него, ако все пак постепенно се достига до трансценденталното и интелигибилното, т.е. до живот чрез несъизмеримости, което, трябва да си признаем, е трудно, и не подлежи на рецептуриране, и не се намества в никакви срединни форми на адаптация и социализация (откъм средата). Защото все пак има значение просто за хора ли говорим, или за воини, както обсъждаше дон Хуан с ученика си Кастанеда. Воинът намира начин да оцелее всякак, защото живее стратегически. Неговият събрат, ако не е воин, търси някакви удобни намествания, или се оправдава с крехката си биология или с това, че не можел да остава сам. Проблемите са според мотивите, както е казано...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дугин не заслужава философските ви разсъждения

    09 Март 2021 17:53ч.

    Публикуването им под него ги обезценява.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Anonimen robot

    10 Март 2021 5:42ч.

    "Така както пише Анонимния робот, ми се струва, че се бори за власт над мен или над нас. Че чак праща в психиатрии. Може пък ти да си за 4 километър, не мислиш ли, щом защитаваш теориите на Маркс и Ленин и преди съветваше да прочетем книгата на Ленин "Империализма, като най висш стадий на капитализма". Знаеш ли например, че Маркс е страдал от депресия и в резултат на тази депресия са му дошли мислите да напише Капитала. А Ленин е бил сифилистик и е мислел само с едното полукълбо на предния си мозък, като другото полукълбо е било унищожено от сифилиса." *** На фона на такива олигофрени може и да мина за едноокия в царството на слепите. Обаче искрено бих искал въпросното да ми посочи къде съм защитатвал теориите на Маркс, съветвал съм го да чете книгата на Ленин или съм се интересувал от техните анамнези. Не те знам на колко години си, но си нещо между изкуфяло и недоучило азбуката.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Робота, иди в сервиза да те прегледа някой майстор

    10 Март 2021 6:40ч.

    И не ни занимавай със себе си и късите съединения в тенекиената ти глава.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Любопитно

    10 Март 2021 10:38ч.

    1. Александър Дугин - Часът на панголина - вж. тук: https://zavtra.ru/blogs/chas_pangolina_dialektika_zakritosti 2. Боян Чуков - Епохата на панголина - вж.тук: https://infacto.bg/epohata-na-pangolina-cifrov-raj-ili-cifrov-konclager/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Когато

    10 Март 2021 11:06ч.

    Анонимния робот пишеше на латиница и нямаше опция да пише на кирилица, тогава ние спорехме в сайта за социализма , за комунизма и много добре си спомням, понеже четях постингите му, че ни даваше идеи да прочетем книгата на Ленин - Империализма, като най висш и последен стадий на капитализма. Това произведение е било сигурно настолна книга за него. А сега сам не помни какво е писал. Много къса памет имаш Анонимния.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Eisblock

    10 Март 2021 14:09ч.

    Обичайните грешки в разбиране на ситуация са, че собственото мислене се проектира върху прочетеното. А то е форматирано на ниво околното и всекидневната опитност. Философията е добра, с огромният пул от натрупани опитности, теории на истински или самоназовали се мъдреци и сериозни изследвания по всякакви вектори - Философията бе Майката на науките. Вече не е. * В същност, Всичко е една гигантска конструкция, сглобена според определени и наложени външни дадености, в корелация с вътрешните особености на образуванията - държавите: кланово-корпоративните дадености и тези на населението - дали е държаво-образуващо или не. ** Световната стабилност може да я бъде само ако опорните точки на цивилизацията са най-малкото ТРИ. Моделът Запад-Изток (не бе истински) бе рискован и недостатъчен. Завръщането на РФ като световен фактор е появата (отново) на третата опорна точка в констелацията Запад-Изток-Север. *** РФ предстои да дефинира и закотви своята нова идеология, бъдещи цели, да разчисти либералната гмеж и се довърши хибрида му капитализъм и социализъм, така, че да се доизкристализират ТРИТЕ компоненти: Изток (Китай и ко.) - Запад (САЩ и пуделите) - РФ (с районите на влияние). **** Не забравяйте, че РФ не е добила все още пълната си НЕЗАВИСИМОСТ. Все още се търпят Централната им банка с Нибулина да е в подчинение на Световната банка и практически, на ФЕД. Тя не позволява инвестиции с рубли - това е и основната причина за спиране на развитието, затлачване на управлението и липса на истински растеж! И т.н. и т.н. има много още...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Радон Керанов

    10 Март 2021 16:07ч.

    Брътвежите на този псевдофилософ за руското великодържавие могат да интересуват кремълските лакеи! Текст за лакеи, на които лигите им текат, като слушат имперски гадости, нищо повече! Смешна история!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ---

    10 Март 2021 18:37ч.

    Дугин съвсем не е псевдофилософ, де да имахме и ние поне един като него, а не само оглеждащи се един друг провинциалисти. Той не се бои от опоненти, напротив иска да предизвика диалог, защото именно това е философията. Всеки който се опитва да говори от последна инстанция може да е софист, но не и философ. Разбира се, всеки трябва за защитава своята гледна точка, иначе защо ще губи времето на другите? Най-важното постигнато чрез диалог не е съглашение на мненията, а съглашение за употребата на думите с които страните се изразяват. За тях се води полемиката, битката на идеите, която околните слушат и отсяват. В суверенните страни и нещо предприемат.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Анонимен робот

    11 Март 2021 2:55ч.

    "Робота, иди в сервиза да те прегледа някой майстор на 10.03.2021 в 06:40 И не ни занимавай със себе си и късите съединения в тенекиената ти глава." *** Предполагам някой ме бърка със Зип-а. *** "Когато на 10.03.2021 в 11:06 Анонимния робот пишеше на латиница и нямаше опция да пише на кирилица, тогава ние спорехме в сайта за социализма , за комунизма и много добре си спомням, понеже четях постингите му, че ни даваше идеи да прочетем книгата на Ленин - Империализма, като най висш и последен стадий на капитализма. Това произведение е било сигурно настолна книга за него. А сега сам не помни какво е писал. Много къса памет имаш Анонимния." *** Опция имаше, възможност - нямаше - ако правиш разлика. И тук ще да ме бъркате с някого, тъй като не си спомням да съм спорил с някого за социализма, че и да съм препоръчвал отделен труд на Ленин. Иначе - да, не крия симпатиите си към онова време дето малоумната тълпа и куп ренегати затриха безвъзвратно. Спомням си че имаше някакъв серсем дето редовно ме кълнеше защото съм използувал латиница. Все едно съм го карал насила да ми чете латиницата?! Оказа се че съм пропоръчал на същия серсем да прочете Ленин на латиница... ако е така - съзнавам - направил съм грешка. И на санскритски да му го напишеш - файда никаква. То е застинало на абв.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • --- на 10.03.2021 в 18:37

    11 Март 2021 8:49ч.

    Да си философ не е преди всичко обществена функция. Що се отнася до философската истина, именно философите казват, че истината не е плод на конвенции.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ---

    11 Март 2021 17:00ч.

    А човек да си обществена функция ли е? По-скоро не, а само участник в човешкото общество. Функциите са понятия от по-общ характер, те не могат да бъдат предметно посочени. В математиката те са базисно понятие, от тези които не се дефинират точно поради високата си степен на общност, а всяка дефиниция използва базисни понятия които се дефинират точно на по-ниско ниво. Другите използвани абстрактни понятия не са за интернет форуми, иначе щяха за закрият университетите. Все пак, запитайте се, какво са конвенциите? Може ли да направим конвенция ако няма съглашение за думите използвани в нея?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • играта на модалностите - онова, което е само възможно (конвенционалното), няма как да бъде необходимо

    12 Март 2021 9:50ч.

    Ами конвенциите са именно това - базови съглашения за общо споделяне на правила и понятия. Но това не ги прави априорни, нито универсални сами по себе си - всяка конвенционалност е универсализация откъм фактор на овластяване, а не нещо, което е изначално и само по себе си. Истината не е задължително да бъде еталонно съответствие на конвенционални предмети, правила или модели. Защото от философска гледна точка конвенционалното е само епохално или наративно условно (нека не забравяме, че по отношение на едно или друго познавателно съдържание разсъдъкът има само права, но не и задължения). Що се отнася до човека - някои от епохалните - в сл. модерни - определения за човек като "обществена функция" са конвенционални, което означава, че са само условно верни и незадължаващо общосподелими - не важат по необходимост за всички хора и за всички епохи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ---

    12 Март 2021 13:34ч.

    А важат само за тези които са ги създали като такива. Точно това е проблема: изкуственото създаване на понятия, описания и правила. За техните творци е желателно да бъдат възприети от всички, така че те да заработят и насочат общественото съзнание в желаната посока. Какво ще се получи в резултат те не могат точно да знаят защото вариантите са много. Могат само да предполагат на основата на създадени за целта модели, но те изискват конкретни знания и емпирични зависимости които не са по силите на философи, ами трябва една армия от учени в съответните области. Затова ги прилагат постепенно и във времето, а след векове хората се чудят кой им е пуснал тези мухи в главите. Като правата на човека например, още когато бива лансирана през Френското просвещение доста философи са посочвали нелогичността й: няма как да се изпълнят правата на едни ако това не е за сметка на правата на други, колкото и добри обяснения да въведем пак става дума за диктат, отначало прикрит а после явен, но постепенно във времето. Само на древните предложения като държавата на Платон годността е изтекла, никой вече не спори че това е фашистки тип държава. Сократ явно си е давал сметка за това защото нищо не записвал от пиянските им събирания и приповдигнати произнасяния. Познавал е достатъчно себе си и гордостта си за да си повярва сам на приказките за пред околните. Театралността въздейства ефективно, но не за дълго, видяхме го през 20-ти век и се наситихме. Сегашният век ще е на отрезвяването, философските дискусии не са на мода, не мога и аз да отделя повече време.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • така така

    12 Март 2021 16:44ч.

    Солидаризирам се с написаното, само дето не считам, че конкретни знания и емпирични зависимости не са по силите на определени философи - има конкретни знания и емпирични зависимости, които могат да бъдат описани със средствата на философския дискурс и методи, а не обезателно на специализирания опитнонаучен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Та кво казва дугин в качеството си на Философ

    15 Март 2021 19:47ч.

    за ваксината Спутник ВВП?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи