Пратеникът на Тръмп за Украйна: Интересът на САЩ е мир с Путин. Глупостта на Байдън събра Русия с Китай, Иран и Северна Корея

Автори: Кийт Келог, Фред Флейц, americafirstpolicy.com

Стратегията на администрацията на Байдън да се въоръжава Украйна от една страна, съчетана с пълен провал в дипломацията с Русия от друга, доведе двете държави до тази ужасна война на изтощение. Това пише в анализ през април тази година номинираният от Доналд Тръмп специален пратеник за Украйна генерал Кийт Келог.

Според него продължителната война на Русия срещу Украйна е криза, която е можело да бъде избегната. Некомпетентната политика на администрацията на Байдън и отхвърлянето на доктрината "Америка на първо място“ спрямо националната сигурност забъркаха САЩ в безкрайна война.

За да бъде приключен руско-украинският конфликт, ще се изисква силно лидерство по доктрината „Америка на първо място“, което да постигне мирно споразумение и незабавно да прекрати враждебните действия между двете воюващи страни.

Статията е публикувана на 11 април, 2024 г. в americafirstpolicy.com

Русия и Украйна в доктрината „Америка на първо място”

Войната в Украйна е трагедия, която можеше да бъде избегната. Тя е пряк резултат от некомпетентността на президента Байдън като световен лидер и от неговата хаотична външна политика. Войната раздели американците и консервативното движение по въпроса какво трябва да бъде участието на Америка в този конфликт и как войната в Украйна засяга европейската и глобалната стабилност.

Войната в Украйна е изключително сложен външнополитически въпрос за Съединените щати.

Привържениците на агресивната подкрепа на САЩ, включително тези, които призовават за пряко военно участие на страната ни в Украйна, разглеждат тази война като значителна заплаха за американската, европейската и международната сигурност. Те смятат, че без стабилна и неограничена американска военна помощ за Украйна, Русия ще победи и ще продължи експанзията си, за да възстанови бившия Съветски съюз. Те очакват тя да нахлуе и в други страни, включително членки на НАТО. Мнозина твърдят, че руска победа в Украйна би подкопала демокрацията и сигурността в други части на света и би могла да насърчи Китай да нахлуе в Тайван. Поддръжниците на тази гледна точка, особено президентът Байдън, силно критикуваха и набеждаваха като проруски, пропутински, антидемократични и изолационистки всички, които се противопоставяха или просто изразяваха скептицизъм относно американската военна помощ за Украйна.

Въпреки че някои американски критици на военната помощ за правителството на Володимир Зеленски могат наистина да минат за изолационисти, огромното мнозинство са американци, притеснени от това дали жизненоважните стратегически интереси на Америка са застрашени във войната в Украйна, има ли риск да бъдат пратени американски контингенти на терен и дали Америка е ангажирана в прокси война с Русия, която може да ескалира в ядрен конфликт. Те смятат за необходимо да се създаде план за прекратяване на тази война, а не просто да се предоставят оръжия за един конфликт, който изглежда се е превърнал в дългосрочна безизходица.

Първото и основно условие на доктрината „Америка на първо място“ е наличие на компетентен и решителен главнокомандващ – президент, който упражнява силно лидерство на световната сцена, посочва образцови служители в сферата на националната сигурност и прилага последователна и ефективна външна политика за защита на Америка от външни заплахи и насърчаване на нейните интереси в чужбина.

Подходът „Америка на първо място“ изисква силна армия, разумно използване на военната сила на САЩ и предпазване на американските войски от ненужни и безкрайни войни. Това изисква да се търси сътрудничество с различни съюзи и партньори с оглед да се насърчава регионалната сигурност, като същевременно се изисква от членовете на съюза и съюзниците да поемат отговорност за защитата на сигурността в региона.

Въз основа на тези принципи, ние вярваме, че трагичните провали на войната в Украйна са пример защо доктрината „Америка на първо място“ се справя по-добре с предизвикателствата, които този тип конфликт поставя пред националните интереси на САЩ. Най-важното е, че доктрината „Америка на първо място“ предоставя насоки за това как тази война може да бъде приключена.

Как доктрината "Америка на първо място", приложена във външната политика, намали рисковете от Русия по време на администрацията на Тръмп

Вярваме, че най-важният начин, по който доктрината „Америка на първо място“ би могла да повлияе на ситуацията в Украйна, беше като предотврати войната. Силен и решителен президент, с твърда и последователна външна политика на САЩ спрямо Русия, Украйна и НАТО, можеше да попречи на Путин да нареди нахлуването в Украйна на 24 февруари 2022 г. Според нас твърдите и съгласувани политики, прилагани от президента Доналд Тръмп, са причината Русия да се въздържа от нахлуване в своите съседи по време на неговото президентство, но не и по времето на администрациите на Джордж У. Буш, Барак Обама и Джо Байдън.

Тръмп разубеди Путин да нахлуе в съседни държави, защото неговото лидерство и външна политика насърчаваха мира чрез сила. Путин видя в Тръмп силен и решителен президент, който е готов да използва всички инструменти на американската власт – мирни и принудителни – за защита на интересите на САЩ. Подобно на други противници на САЩ, Путин също гледаше на Тръмп като на непредсказуем и нетрадиционен. В светлината на заплахата на Тръмп да унищожи Северна Корея, ако тя заплаши съюзниците на САЩ в Азиатско-Тихоокеанския регион, срещите на Тръмп със севернокорейския лидер Ким Чен Ун, преместването на посолството на САЩ в Израел в Йерусалим, бомбардирането на Сирия заради употребата на химически оръжия срещу цивилни, хвърляйки една от най-големите бомби върху лагер на ИДИЛ в Афганистан, налагайки силни икономически санкции на Китай, докато поддържаше отворен диалог с Пекин, Путин не можеше да бъде сигурен как Тръмп ще отговори на руската войнственост. Тази непредсказуемост изигра важна роля по време на президентството на Тръмп за възпрепятстване на враждебните действия от страна на противниците на САЩ.

Тръмп нерядко демонстрира американската сила спрямо руската политика. Например през 2018 г., след като руската наемна група "Вагнер" напредна към американските бази в Сирия, те бяха посрещнати с незабавни и решителни действия, когато президентът Тръмп разреши наказателни въздушни удари срещу тях. Тези въздушни удари възпрепятстваха влиянието на Русия в региона и по-нататъшни нейни операции. Русия никога не отмъсти на Съединените щати за това нападение – което според съобщенията уби стотици руски наемници – вероятно защото Путин не знаеше как ще отговори Тръмп.

Администрацията на Тръмп засили възпиращата позиция на Европа спрямо Русия, като настояваше членовете на НАТО да допринасят справедливо за алианса и да изпълняват своите цели за отбрана по член 3 на НАТО и Декларацията от Уелс. Чрез реформирането на НАТО, за да се върне към първоначалното му намерение да служи като споразумение за колективна сигурност, тежестта на руското възпиране вече не падаше единствено върху Съединените щати. Европейците бяха принудени да се активизират, за да защитят своята регионална сигурност и отново да станат ефективни съюзници.

Администрацията на Тръмп наложи строги санкции срещу газопровода "Северен поток 2", построен за транспортиране на руски природен газ от Русия до Германия, за да осуети завършването му. Също така бе оказан натиск върху европейските държави да се откажат от руските енергийни доставки, усилие, което подкопа способността на Русия да снабдява енергийно региона – и такова, на което Европа се съпротивляваше, докато Русия не нахлу в Украйна.

Да припомним публичните критики на Тръмп към Германия, към нейната зависимост от вноса на руски газ. На срещата на върха на НАТО през юли 2018 г. Тръмп осъди подкрепата на Германия за тръбопровода „Северен поток 2“, като каза: „Германия, що се отнася до мен, е в плен на Русия, защото получава голяма част от енергията си от нея“. Тръмп беше и още по-критичен в речта си пред Общото събрание на ООН през септември 2018 г. "Германия ще стане напълно зависима от руската енергия, ако не промени незабавно своя курс", каза президентът. „Тук, в западното полукълбо, ние сме решени да запазим нашата независимост от нахлуването на експанзионистични чужди сили.“ Иронично е днес да гледате видео на германски дипломати в залата на Общото събрание по същото време, които се смеят на критиките на Тръмп.

По време на администрацията на Тръмп Съединените щати вече не толерираха многократните нарушения на ядрения договор от страна на Русия и се оттеглиха от договора "Открито небе" и "Договора за ракети със среден и малък обсег". Администрацията на Тръмп започна поетапно оттегляне от договора за намаляване на ядрените оръжия "Нов СТАРТ" с Русия, с надеждата да сключи по-силен и по-ефективен договор, който ще включва и ядрения арсенал на Китай.
Що се отнася до Украйна, администрацията на Тръмп насърчи силен възпиращ подход, като разреши първия по рода си смъртоносен пакет военна помощ за Украйна, оборудвайки нейните въоръжени сили с модерни противобронирани ракети Javelin, военноморски кораби и патрулни лодки Mark VI. Администрацията на Обама допусна сериозен пропуск, като се съгласи само да предостави несмъртоносна военна помощ, въпреки настойчивите молби на украински официални лица за американско оръжие за борба с проруските сепаратистки бунтовници в Донбас. Президентът Обама отказа да изпрати оръжие на Украйна, защото се страхуваше, че това ще провокира Путин. Президентът Тръмп изпрати оръжия в Украйна като знак за американската сила и подкрепа за една приятелска държава.

В същото време Тръмп беше отворен за сътрудничество с Русия и диалог с Путин. Тръмп изрази уважение към Путин като световен лидер и не го демонизира в публичните си изявления. Политическите опоненти на Тръмп го критикуваха за това, но подходът на Тръмп не се различаваше от начина, по който много президенти на САЩ се справяха със съветските лидери по време на Студената война. Тръмп използва опита си като посредник, за да намери начини за съвместно съществуване и намаляване на напрежението с Путин, като същевременно защити твърдо американските интереси в областта на сигурността. Тръмп е разговарял многократно с Путин по време на президентството си, включително поне пет пъти лично и в още над 17 телефонни разговора.

Как  некомпетентността на Байдън доведе до войната в Украйна

Слабото лидерство на президента Байдън като главнокомандващ, слабият му екип за национална сигурност, съчетани с пълно неразбиране на Русия, Путин, Украйна и НАТО, създадоха условия, които накараха Путин да нареди инвазията в Украйна през февруари 2022 г. и да проведе открита агресивна война, в разрез с установените норми на САЩ и международната общност.

Байдън започна своето президентство, като се представи като противник  на Тръмп, който ще преобърне всички политики на своя предшественик. Това означаваше връщане към наивни и провалени външни политики, най-вече от времето на администрацията на Обама. Поради силната неприязън на Байдън към Тръмп, той се опита да преобърне дори успешните му политики и отказа да признае заслугите на Тръмп и успехите му във външната политика.

Външната политика на Байдън е несериозна и непоследователна. В началото на своята администрация Байдън определи изменението на климата като основна заплаха за националната сигурност на САЩ. Заповедите на Байдън доведоха до внезапното изтегляне на САЩ от Афганистан, епична външнополитическа катастрофа, която нанесе огромни щети на американското доверие и глобалната сигурност. Президентът ненужно антагонизира и отчужди важни съюзници на САЩ като Израел и Саудитска Арабия, и поднови безразсъдните усилия на президента Обама да успокои Иран с абсурдната надежда да го превърне в партньор за мир в Близкия изток.

Политиката на Байдън спрямо Китай е слаба и объркваща. Той не направи нищо, за да подведе Пекин под отговорност за произхода и разпространението на вируса COVID-19.  Байдън отказа да осигури охраната на южната граница на Америка, което доведе до огромен приток на нелегални мигранти.

През май 2021 г., девет месеца преди нахлуването на Русия в Украйна, администрацията на Байдън се отказа от санкциите на САЩ за изграждането на руския тръбопровод „Северен поток 2“ – решение, което предизвика двупартийна опозиция. Служители на Байдън твърдяха по това време, че причината за решението е усилието да се поправят отношенията между САЩ и Германия, които според тях са били обтегнати заради политиките на администрацията на Тръмп.
Бившият министър на отбраната Робърт Гейтс написа в мемоарите си от 2014 г., озаглавени „Дълг“: „Мисля, че [Байдън] греши по отношение на почти всеки основен въпрос от външната политика и националната сигурност през последните четири десетилетия.“ Гейтс написа тези думи шест години преди Байдън да оглави Овалния кабинет и говореше за своята компетентност във външната политика, когато беше по-млад. Днес признаците на умствен упадък на Байдън, честите му гафове на международната сцена, аматьорските постъпки на висшите му служители по националната сигурност допринесоха за цялостното възприятие, че това е най-слабата и некомпетентна администрация на САЩ в историята, особено що се касае до външната политика в историята.

Очевидната липса на стратегически умения у Байдън увеличи шансовете Русия да нахлуе в Украйна чрез подкопаване на възприятието за воденото от Америка възпиране. Още по-важното е, че външнополитическата некомпетентност на Байдън доведе до критични грешки в политиката на САЩ, които ненужно антагонизираха Путин и го насърчиха да нареди на руските войски да нахлуят в Украйна.

Байдън подцени Путин преди руските войски да нахлуят в Украйна

Потенциалното приемане на Украйна в НАТО беше чувствителен въпрос за Владимир Путин дори преди Джо Байдън да положи клетва през януари 2021 г. Въпреки че Путин за кратко изглеждаше отворен към идеята в началото на 2000-те години, той започна да говори против нея след срещата на НАТО в Букурещ през 2008 г. Среща на върха, която потвърди, че НАТО един ден планира да приеме Украйна като член.

Путин отдавна твърди, че Украйна никога няма да напусне сферата на влияние на Русия, като подчертава, че руснаци и украинци са един народ, отрича украинците да са отделен народ и се противопоставя на идеята за независима украинска държава. По време на среща на четири очи с президента Джордж У. Буш през 2008 г. Путин заявява: „Ти трябва да разбереш, Джордж. Украйна дори не е държава.“ По време на посещение в Киев през 2013 г. Путин казва: „Бог искаше двете страни да бъдат заедно“ и че техният съюз се основаваше на „авторитета на Господ“, непроменим от никоя земна сила. Путин подчертава тази идея през юли 2021 г. в свое есе на тема „За историческото единство на руснаци и украинци“, в което той твърди, че Украйна може да бъде суверенна само в партньорство с Русия и че днешна Украйна заема исторически руски земи.
По време на интервюто през февруари 2024 г. с журналиста Тъкър Карлсън, Путин предостави дълъг и безсмислен разказ за руската и украинската история, в който той оспори националността и историята на Украйна и повтори нелепите си твърдения, че Русия е нахлула в Украйна отчасти, за да се бори с нацизма в страната. 

Байдън замени подхода на Тръмп към Русия с либерален интернационалистки такъв, който насърчава западните ценности, правата на човека и демокрацията. Противно на позицията на администрацията на Тръмп „Америка на първо място“ относно националната сигурност, подходът на Байдън поставя идеалистичните програми на глобалния елит пред работните отношения с Русия. Байдън не се интересуваше да работи с Путин. Искаше да му чете лекции и да го изолира.

Враждебната политика на Байдън спрямо Русия не само ненужно я превърна във враг на Съединените щати, но също така тласна Русия в прегръдките на Китай и доведе до развитието на нова ос - Русия-Китай-Иран-Северна Корея. Китай и Русия се надяват да използват тази ос, за да преобърнат настоящия световен ред, ръководен от САЩ, и щатския долар като световна резервна валута. Русия използва тази ос, за да получи атакуващи дронове от Иран и ракети и артилерийски снаряди от Северна Корея за своите военни сили в Украйна.

Байдън изцяло подцени и пренебрегна страховете на Путин от сближаването на Украйна със Запада и присъединяването й към НАТО. Въпреки че Байдън и неговите високопоставени служители никога не са призовавали изрично Украйна да се присъедини към НАТО, те многократно казваха, че това решение зависи от Украйна. Байдън допълнително обърка ситуацията, като заяви няколко пъти през 2021 г., че Съединените щати и НАТО ще застанат зад „суверенитета и териториалната цялост“ на Украйна, изявления, които звучаха така, сякаш Байдън предлага гаранции за сигурност на Украйна. Освен това, по време на срещата на върха на НАТО през юни 2021 г., НАТО потвърди ангажимента, поет на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г., че Украйна един ден ще стане член на Алианса.

Като се има предвид засилената кампания на украинския президент Зеленски за членство в НАТО през 2021 г., тези изявления и жестове изглеждаха като гарантирано одобрение на кандидатурата на Украйна в близко бъдеще.

Параноята на Путин относно присъединяването на Украйна към НАТО нарасна през септември 2021 г., когато Кремъл категорично възрази срещу присъединяването на Украйна към съвместни военни операции с членовете на НАТО и каза, че разширяването на военната инфраструктура на НАТО в Украйна ще пресече руската „червена линия“.

През декември 2021 г., когато напрежението нарастваше все повече и имаше очевидни признаци, че Русия планира да нахлуе в Украйна, Путин представи ултиматум от пет точки, изисквайки правни гаранции, че НАТО няма да приема нови членове, особено Украйна и Грузия. Путин отправи искания, които имаха потенциала да подкопаят НАТО, включително отказ от военна дейност в Източна Европа. Администрацията на Байдън отхвърли ултиматума, заплаши Русия със санкции и каза, че Америка ще „отговори решително“, ако Русия нахлуе в Украйна.

Байдън обърка още повече ситуацията на пресконференция от 18 януари 2022 г., когато заяви, че Русия може да "влезе“ в Украйна и че Съединените щати и техните съюзници са разделени относно това как да отговорят, ако руската инвазия е „незначително нахлуване“. Този гаф шокира украинските официални лица, тъй като показа, че Байдън може да толерира Русия да нахлуе в украинска територия до известна степен. По-важното е, че гафът сигнализира на Путин за страха на Байдън от ескалация и липсата му на решителност, точно когато руският президент се канеше да нареди инвазията.
Докато Русия се подготвяше да нахлуе в Украйна, администрацията на Байдън се скара на Путин и заплаши с „безпрецедентни“ санкции. Вместо да използва преговори за деескалация на напрежението, Байдън повтори на Путин и Зеленски, че членството на Украйна в НАТО все още е в ръцете на Украйна. Администрацията на Байдън разсекрети разузнавателната информация за военното планиране на Русия с погрешното убеждение, че това по някакъв начин ще възпре нахлуването. Докато руските танкове се придвижваха към украинската граница, служители на администрацията на Байдън засилиха осъждането си срещу Путин и заплахите за санкции и изолация.

Доктрината „Америка на първо място“ можеше да предотврати нахлуването

Първо, най-добрият интерес на Америка беше да поддържа мир с Путин, а не да го провокира и отчуждава с агресивни глобалистки кампании за човешки права или усилия за насърчаване на членството на Украйна в НАТО. Нямаше смисъл дори да се говори за подкрепа за евентуално членство на Украйна в НАТО, тъй като това щеше да изисква единодушно гласуване на членовете на Алианса, което по онова време беше много малко вероятно. Украйна също трябваше да изпълни строгите изисквания за членство, включително демократични и военни реформи, които включват привеждане на украинската армия в съответствие с оборудването на НАТО. (На срещата на върха на НАТО през юни 2023 г. във Вилнюс членовете на НАТО обещаха да приемат Украйна, след като се съгласиха, че „условията са изпълнени“ и премахнаха изискванията за членство. Това се разбираше като знак, че НАТО ще обмисли приемането на Украйна след края на войната.)

Второ, в интерес на Америка беше да сключи сделка с Путин за присъединяването на Украйна към НАТО, особено до януари 2022 г., когато имаше признаци, че руската инвазия е неизбежна. Това беше времето, когато администрацията на Байдън трябваше да се откаже от манията си да критикува публично Путин и да работи за компромис. Предложението на САЩ да отложи приемането на Украйна в НАТО с десетилетие можеше да е достатъчно, за да убеди Путин да отмени нахлуването, но служителите на администрацията на Байдън отказаха да направят такова предложение.

Трето, Съединените щати и техните съюзници трябваше да изпратят значителна смъртоносна помощ на Украйна през есента на 2021 г., за да възпрат руската инвазия. Вместо това Байдън пренебрегна спешните призиви на Зеленски за военна помощ – особено противотанкови "Javelin" и противовъздушни Стингъри – и предупреди Путин, че Съединените щати ще изпратят смъртоносна помощ на Украйна, ако Русия нахлуе. Посланието на Байдън показа на Путин слабостта на САЩ, намеквайки, че той може да използва военно сплашване, за да манипулира политиката на САЩ спрямо Украйна.

Грешките на Байдън в началото на войната обрекоха Украйна

Съобщиха ни, че Русия е започнала своето нападение срещу Украйна през февруари 2022 г. с план за нахлуване за период от 10 дни, бързо превземане на Киев и анексиране на страната до август. Нещата не се случиха точно така.

Украинската армия натрупа опит от нахлуванията на Русия през 2014 г. и беше много по-добре подготвена. Армията на Украйна беше добре обучена и беше натрупала милиарди долари в модерни оръжия от Запада, включително противотанкови ракети "Javelin", деблокирани от президента Тръмп, които нанесоха огромни загуби на руските сили. Руската армия се представи зле поради неадекватно ръководство и планиране, недостатъчно оборудване, лоша логистика и слабо обучени войски. Руската армия също така не беше подготвена да се защити срещу най-съвременните модерни ракети и атакуващи дронове.

Въпреки това контранастъплението на Украйна срещу Русия се изчерпа до есента на 2022 г., тъй като Съединените щати и техните съюзници не успяха да осигурят на страната оръжията, от които се нуждае, за да продължи битката за възстановяване на територията си.

Имаше ограничения за това доколко Съединените щати можеха да бъдат въвлечени в конфликта. Към днешна дата Америка няма договор за отбрана с Украйна и не й съюзник в НАТО. Намесата във войната в Украйна нямаше ясен, жизненоважен национален интерес за САЩ. Освен това имаше риск от ядрена ескалация, ако войските на НАТО се изправят срещу руски сили в този конфликт. Това означаваше, че колкото и отвратителна да беше руската инвазия, Западът, воден от Съединените щати, не беше подготвен за отговор.

Подобно на другите лидери на страни-членки на НАТО, Байдън правилно държеше американските войски встрани от конфликта. Той обаче не успя да осъзнае, докато не стана твърде късно, че е в интерес на Америка и на глобалната сигурност Съединените щати да направят всичко възможно, освен прякото военно участие, за да помогнат на Украйна. За да насърчи американските интереси и ценности, президентът Байдън трябваше да предостави на Украйна оръжията, от които тя се нуждаеше, за да изгони руските сили още в началото на войната и да използва всички начини да приключи войната, включително санкции, дипломатическа изолация на Русия и в крайна сметка преговори.

Основната цел на военната помощ за Украйна беше да се предотврати прецедент на държава-агресор, която да завземе територия със сила и да се защити международния ред, основан на правила. Също така беше в интерес на Америка да гарантира, че Русия ще загуби тази война, защото поради решението на Путин да превърне Русия в държава-агресор, една победена и отслабена Русия беше най-добрият изход за сигурността на САЩ и света. Някои вярваха, че това ще попречи на Русия да нахлуе в други държави, включително членове на НАТО, след като завладее Украйна. Една опустошена руска армия би позволила на Съединените щати да насочат защитата си срещу Китай, който е много по-сериозна заплаха за националната сигурност.

Байдън беше готов да се откаже от Украйна след нахлуването през февруари 2022 г. и предложи да евакуира Зеленски от Киев. Зеленски отхвърли предложението, с прословутия отговор: „Борбата е тук; Имам нужда от амуниции, а не от превоз. Въпреки че руските сили превзеха значителна част от украинската територия през първите няколко седмици от войната и се приближиха до Киев, те бяха отблъснати през следващите шест месеца, когато украинската армия пое инициативата. Подсилени след години обучение и арсенал от модерни оръжия, украинците изненадаха света, като нанесоха опустошителни загуби на руската армия.

До октомври 2022 г. украинската контраофанзива изтласка Русия от Северна и Централна Украйна. До ноември те си върнаха 54 процента от земята, която Русия завзе от началото на войната. Това остави на Русия само част от Източна Украйна, състояща се предимно от района на Донбас плюс Крим, който Русия завзе през 2014 г.

Съединените щати и други членки на НАТО ограничиха военната си помощ за Украйна през 2022 г. от страх от ескалация на конфликта. В ранните фази на войната администрацията на Байдън забави доставката на армейски тактически ракети (ATACMS) и на ракетите с високомобилна артилерийска ракетна система (HIMARS), за да предотврати удари на далечни разстояния, и отхвърли искането на Полша да изпрати самолетите МиГ -29 в Украйна. В резултат на това арсеналът на Украйна се изчерпа до октомври 2022 г., което даде шанс на руските сили да се прегрупират. Украйна никога повече не си върна стратегическото предимство във войната и конфликтът се превърна в задънена улица до края на 2022 г.

Wall Street Journal анализира как войната в Украйна стигна до този резултат в статия от ноември 2023 г.:
Все повече поддръжници на Украйна в Европа и САЩ казват, че Киев вероятно би бил в по-силна позиция днес, ако администрацията на Байдън беше доставила по-бързо ценно оборудване като танкове, ракети с голям обсег и реактивни изтребители. Продължителните дебати относно въоръжението, което е доставено или се подготвя за доставка на Украйна, направиха така, че Киев да загуби ценно време в началото на тази година, когато можеше да утвърди успехите, които постигна срещу Русия в края на миналата година.

Имаше надежди, че нов приток на модерни оръжия от Съединените щати и членовете на НАТО ще помогне на Украйна да обърне хода на войната в контранастъплението от пролетта на 2023 г. Това не се случи. Оръжията пристигнаха късно и в недостатъчни количества. Например администрацията на Байдън не успя да предостави на Украйна изтребители и изпрати само 31 танка Abrams — достатъчни само за един батальон. Украйна изчерпа и 155 mm артилерийски снаряди до юли 2023 г.

Байдън се съгласи през май 2023 г. да изпрати F-16 в Украйна. Не само, че тези изтребители не бяха налични за пролетната офанзива през 2023 г., но към момента, в който пиша това, те все още не са пристигнали и не се очаква да бъдат готови за бой преди лятото на 2024 г. Само шест от обещаните 45 самолета ще бъдат доставени поради липса на обучени украински пилоти, според "New York Times".

Контраофанзивата на Украйна през пролетта на 2023 г. също се провали, защото руските сили имаха време да установят защита в дълбочина в Източна Украйна, която се оказа по-стабилна, отколкото украинските официални лица очакваха.

Байдън насърчава прокси война с Русия

Тъй като войната в Украйна премина към нова фаза на застой и изтощение в края на 2022 г., на администрацията на Байдън продължи да липсва последователна стратегия, която да помогне на Украйна да спечели конфликта или да го прекрати. Той увеличи броя на модерните оръжия, но те не бяха достатъчно, за да обърнат войната в полза на Украйна. Нямаше стратегия на САЩ за прекратяване на огъня и за приемане на горчивата реалност, че Украйна ще загуби войната на изтощение. Администрацията на Байдън отхвърли всякакви опити за провеждане на мирни преговори. Президентът Байдън вместо това демонизира Путин, като често го нарича военен престъпник.

Накратко, администрацията на Байдън започна в края на 2022 г. да използва украинската армия за водене на прокси война. Целта на американската политика бе да се отслаби режима на Путин и да се унищожи неговата армия. Това не беше стратегия, а надежда, основана на емоция. Това не беше план за успех.

Повтарящите се изявления на Байдън, че е готов да изпрати оръжие на Украйна „колкото е необходимо“, без да представи стратегия как Украйна да спечели войната или план за прекратяване на конфликта, олицетворяват истинското намерение на неговата политика да използва конфликта като прокси война на САЩ срещу Русия. Байдън, през целия си мандат, се опитваше да дефинира подхода „колкото е необходимо“, като твърдеше, че войната е изправяне срещу един тиранин и защита на глобалната демокрация. Но Байдън никога не обяснява как военната подкрепа на САЩ за Украйна би постигнала целите си.

Подходът на администрацията на Байдън към Украйна предизвика критики от много американци, които се колебаеха относно посоката на войната и размера на военната помощ, предоставена от САЩ.

САЩ са дали приблизително 113 милиарда долара на Украйна през първите две години на конфликта. Освен това през април 2024 г. Конгресът одобри пакет от помощ за Украйна на стойност 61 милиарда долара, който включва 52 милиарда долара военна помощ и 9 милиарда долара икономическа помощ. Националните проучвания разкриват, че мнозинството от американското общество се противопоставя на изпращането на повече военна помощ на Украйна на фона на безизходицата от 2024 г. Огромната сума изчерпа военните запаси на САЩ, напрегна нашата отбранителна индустрия и застраши военната готовност на Америка.

Например от началото на конфликта САЩ са изпратили над 2000 противовъздушни ракети "Stinger" в Украйна. Но при сегашния темп на производство на Съединените щати ще са необходими 13 години, за да запълнят и попълнят този запас от боеприпаси. САЩ изпратиха на Украйна повече от 2 милиона 155-милиметрови артилерийски снаряда, но в момента ние произвеждаме само 14 000 снаряда от 155 mm месечно. Пентагонът отбеляза, че 14 000 снаряда често се изчерпват от украинската армия в рамките на 48 часа в преките битки между украинци и руснаци.

В резултат на това служители на Пентагона обявиха през декември 2023 г., че помощта на САЩ за Украйна е изтощила запасите на Министерството на отбраната до такава степен, че САЩ са изправени пред „труден избор“ дали да възстановят своите военни запаси или да продължат да подкрепят Украйна.

Бившият президент Тръмп предложи през февруари 2024 г. на администрацията на Байдън да ограничи безкрайното искане за помощ, като превърне тези плащания в безлихвен заем, който Украйна ще изплати след войната. Тази идея привлече двупартийна подкрепа и в момента се обмисля сериозно от лидерите на Белия дом и Конгреса.

Служители на администрацията приписват на президента Байдън успешното лидерство, което предостави на Украйна военната помощ, от която тя се нуждаеше, за да отблъсне руските сили. Според тях Байдън е помогнал за спасяването на Украйна чрез обединяването и укрепването на НАТО. Истината е, че членовете на НАТО се концентрираха да помогнат на Украйна, защото това беше в интерес на тяхната сигурност. Това нямаше нищо общо с дипломатическите усилия на администрацията на Байдън. В много случаи, като например когато членовете на НАТО искаха да изпратят F-16 и изтребители МиГ в Украйна, Байдън блокираше или забавяше тези оръжия. Има и случаи, при които европейски държави предоставиха оръжия на Украйна, отказани от САЩ. До октомври 2023 г., например, Съединените щати отказаха да изпратят на Киев изключително важна ракетна система с голям обсег, "ATACMS". Преди това Украйна трябваше да разчита на подобни ракети от Франция и Великобритания (SCALPs и ракети Storm Shadows).

В същото време погрешният подход на администрацията на Байдън към войната в Украйна натовари отбранителната индустрия на НАТО толкова силно, че тя не е в състояние да запълни военното оборудване със скоростта, с която се изпращат оръжия в Украйна. Адмирал Робърт Бауер, председател на военния комитет на НАТО, каза на Варшавския форум за сигурност през 2023 г., че „дъното на цевта вече се вижда“ по отношение на военните запаси на съюзниците от НАТО.  В резултат на това няколко от европейските съюзници на Америка започнаха да дават приоритет на собствената си отбрана, вместо да изпращат военна помощ на Украйна.

Например, Полша е водещ и постоянен доставчик на оръжия за Украйна, като е предоставила близо 17 процента от всички оръжия, дадени на Киев през 2022 г. Доставката на военно оборудване за Украйна обаче изчерпа военните запаси на Полша с една трета и постави под въпрос способността на Полша да осигурява както собствената си армия, така и армията на Украйна. Въпреки увеличаването на военния си бюджет от 3 на 4 процента от нейния БВП през 2023 г., отбранителната индустрия на Полша е изправена пред трудности да възстанови военните си запаси, ако продължи да праща помощ на Украйна. В резултат на това военната помощ доведе до пробойни в полския отбранителен капацитет. През 2022 г. Полша изпрати изтребители МиГ-29 в Украйна, преди страната да получи своята поръчка за доставка на самолети FA-50 от Южна Корея за собствената си армия.

Войната в Украйна и зависимостта на Киев от западните нации породи умора от Украйна сред европейците. Така се появява рискът САЩ отново да станат основен доставчик на сигурност за Европа, което допълнително ще отслаби способността на САЩ да поддържа собствените си отбранителни запаси.

Отхвърлянето на мирните преговори

Желанието на Байдън да използва конфликта в Украйна като прокси война, за да нарани Русия, а не за да помогне на Украйна да спечели войната, е и причината, поради която Съединените щати не са направили нищо за насърчаване на прекратяването на огъня в посока мирно споразумение. Съединените щати и някои от техните европейски съюзници нерядко блокираха опитите за спиране на войната. При доктрината „Америка на първо място“, в момента, в който конфликтът прерасна във война на изтощение, в интерес на Украйна, Америка и света беше да се търси прекратяване на огъня и да се договори мирно споразумение с Русия.

Мирните преговори за прекратяване на войната очевидно са сложен въпрос. Разбираемо е, че украинското правителство се съпротивлява на всяко споразумение, което възнаграждава руската агресия и не възстановява цялата си територия. Зеленски не вярва, че Путин ще спазва мирно споразумение или прекратяване на огъня. Той подписа през октомври 2022 г. указ, в който се посочва, че Украйна ще откаже да преговаря с Путин.

Зеленски представи мирен план от 10 точки на срещата на върха на Г-20 през ноември 2022 г. В него като задачи бяха поставени възстановяването на териториалната цялост на Украйна, изтегляне на руските войски и специален трибунал за разследване на руските военни престъпления. Това бяха амбициозни и справедливи цели. Но понеже нямаше начин да принуди Русия да се съгласи с подобни условия, планът на Зеленски не стигна до никъде.

Подходът на администрацията на Байдън към преговорите е лишен от стратегия и президентско лидерство. Байдън и неговият екип последователно се противопоставят на всяко прекратяване на огъня или мирно споразумение, което не включва пълно изтегляне на Русия от цялата украинска територия. Представители на Байдън също казаха, че няма да принудят Украйна да се съгласи на мирно споразумение или да се присъедини към мирни преговори.

Бившият британски премиер Борис Джонсън през април 2022 г. разубеди Зеленски от евентуално споразумение за прекратяване на огъня, въпреки че украинският лидер може сам да се е отказал от предложеното споразумение. Руски официални лица твърдяха, че Съединените щати стоят зад натиска на Джонсън да провали мирното споразумение. Администрацията на Байдън отрече това. Въпреки това, като се има предвид последователното му противопоставяне на прекратяването на огъня и мирните преговори, ние вярваме, че е възможно служители на Байдън да са обезсърчили украинското правителство да сключи мирно споразумение с руснаците по това време.

През ноември 2022 г. генерал Марк Мили, тогавашният шеф на американския генщаб, изрази несъгласие с позицията на Байдън да не се търси споразумение с Русия. Аргументът на Мили е бил, че украинската армия е постигнала своя максимум и призова украинските официални лица да затвърдят военните си постижения чрез преговори. Администрацията на Байдън не прие позицията на Мили.

Държавният секретар Антъни Блинкен заяви през юни 2023 г., че Съединените щати няма да подкрепят прекратяване на огъня или мирни преговори, докато Киев не набере сили, за да може да преговаря при свои условия. Блинкен също така смята, че поддаването на натиска от страна на Русия и Китай за преговори би довело до фалшив „Потьомкински мир". Това остана като официална позиция на администрацията на Байдън.

Вместо да стимулира директни преговори между Русия и Украйна, президентът Байдън подкопа дипломатическите канали, необходими за постигане на края на войната. Байдън многократно е демонизирал Путин, като го е наричал военнопрестъпник и диктатор и дори е намеквал, че подкрепя смяната на режима в Русия. След смъртоносната терористична атака на Хамас срещу Израел на 7 октомври, Байдън оприличи Путин на Хамас. Освен това, президентът все още не е имал нито един телефонен разговор или среща с Путин от началото на войната.

Европейските държави, особено Франция, като цяло заеха позиция, подобна на подхода на Байдън „колкото е необходимо“ за въоръжаване на Украйна, но са по-отворени за мирни преговори. Франция, Обединеното кралство и Германия изглежда скъсаха донякъде с администрацията на Байдън през февруари 2023 г., когато "Wall Street Journal" съобщи, че тези страни настояват за по-близки отношения между Украйна и НАТО, за да насърчат мирни преговори. Този подход се дължи на нарастващите съмнения, че Украйна може да изгони Русия от териториите си и защото западната подкрепа за Украйна не може да продължи безкрайно.

Имаше разрив между външнополитическия естаблишмънт и администрацията на Байдън по отношение на Украйна през 2023 г., когато президентът на Съвета за международни отношения Ричард Хаас и професорът от Джорджтаунския университет Чарлз Купчан написаха в статия за "Foreign Affairs" от април 2023 г., че Западът се нуждае от нова стратегия, защото „най-вероятният изход от конфликта не е пълна украинска победа, а кървава безизходна ситуация“. Тяхната препоръка беше администрацията на Байдън да даде приоритет на прекратяването на войната в Украйна чрез натиск за спиране на огъня и мирни преговори.

Хаас повтори тази позиция в програмата „Morning Joe“ на MSNBC, според сведенията любимото шоу на президента Байдън, на 21 ноември 2023 г., когато каза, че войната не може да бъде спечелена и призова Украйна да промени стратегията си, за да защити и спаси 80 процента от територията, която все още контролира. Водещият, Джо Скарбъроу, се съгласи с оценката на Хаас.

Покойният Хенри Кисинджър изрази подобна гледна точка в интервю от пролетта на 2023 г. за "Economist", в което каза, че е важно войната да бъде спряна възможно най-скоро. Мирното споразумение, според Кисинджър, би изисквало териториални отстъпки и от двете страни. Тъй като това би довело до нестабилност, която може да предизвика нови войни, той призова за сближаване между Европа и Русия, за да се осигури сигурността на източната граница на Европа. Кисинджър също промени позицията си в началото на 2023 г. в полза на членството на Украйна в НАТО.

В края на 2023 г. имаше някои съобщения, че позициите по преговорите за прекратяване на войната се променят. Путин сигнализира на европейски служители миналата есен, че е готов за прекратяване на огъня, като се запазят настоящите линии на фронта. "Politico" съобщи през декември 2023 г., че администрацията на Байдън и европейските елити вечае променят своите позиции и вместо за пълна победа на Украйна апелират за мирни преговори и край на войната. Изглежда обаче, че администрацията на Байдън не е приела този подход. Нещо повече, нито американски, нито украински официални лица са проявили интерес към мирното предложение на Путин, а според съобщенията висши американски служители САЩ официално са отхвърлили предложението на Путин за прекратяване на огъня в средата на февруари 2024 г.

Време е да спрем убиването

Запитан дали иска Украйна да победи, в интервю за CNN през май 2023 г., президентът Тръмп отговори: „Искам всички да спрат да умират. Те умират. Руснаци и украинци. Искам да спрат да умират.” Тръмп добави: „Не мисля от гледна точка на победа и загуба. Мисля как да прекратим конфликта, за да спре убиването на всички тези хора.

Когато бившият президент беше попитан дали смята, че Путин е военнопрестъпник, той отговори: „Това трябва да се обсъди на по-късен етап, но ако кажете, че той е военнопрестъпник, ще бъде много по-трудно да сключите сделка с него.”

В туит от 17 февруари 2024 г. експертът по национална сигурност и полковник от армията в оставка Кърт Шлихтер отбеляза: „Украйна не губи, защото Америка не й е дала достатъчно снаряди. Украйна губи, защото няма достатъчно украинци. И аз съм на страната на украинците. Помогнах им в обучението."

Съгласни сме с президента Тръмп и полковник Шлихтер. Америка се нуждае от нов подход и цялостна стратегия за войната в Украйна.

Според украинското разузнаване около 400 000 руски войници в момента са разположени в Украйна и контролират голяма част от източните провинции на Украйна  - Запорожие, Донецк, Луганск и Херсон, както и Крим. Руските войски са засилили отбраната си по дължината на 1200 километра по дългата фронтова линия и са минирали около 30 процента от украинската територия.

Шлихтер е прав. че Украйна е изправена пред демографска криза и изчерпване на войниците. Около 200 000 руски войници са убити във войната и 240 000 са ранени. Украинската армия е дала около 100 000 убити и до 120 000 ранени. Но населението на Украйна е много по-малко от това на Русия. Населението на Украйна днес се оценява на 36,7 милиона, което е значителен спад от населението през февруари 2022 г. от 45 милиона. Много украинци са избягали заради конфликта. Общото население на свободна Украйна може да достигне 20 милиона души. От друга страна, населението на Русия е 144 милиона.

Отразявайки тези процеси, CNN съобщи през ноември 2023 г., че обучението и набирането на украински войници се е превърнало в сериозно предизвикателство и военните са изправени пред проблеми с прилагането на правилата за мобилизация. На 2 април 2024 г. Зеленски подписа закон за справяне с недостига на войници чрез намаляване на минималната наборна възраст в страната за мъже от 27 на 25 години. Украинският лидер подписа нови закони за намаляване на бюрокрацията и възможност за ставане на доброволец през интернет.

В допълнение към тези предизвикателства, перспективите за украинската армия през 2024 г. не са обещаващи. След като не успяха да преместят бойните линии по време на контранастъплението си през 2023 г., украинските сили изглежда губят позиции в началото на 2024 г. поради умората от битката, недостига на оръжия и заради новата руска офанзивна стратегия. Въпреки че пакетът от помощи от 61 милиарда долара, който Конгресът одобри през април 2024 г., и военната помощ от ЕС може да помогнат на Украйна да поддържа настоящите бойни линии тази година, това ще стане с цената на живота на още хиляди украински войници и милиарди долари военна помощ . Изгледите плащането на тези високи разходи да позволи на Украйна да си върне територията от Русия, са слаби. Освен това, предвид проблемите с живата сила на украинската армия и вероятността от нарастваща съпротива в Съединените щати и Европа срещу предоставянето на огромни количества военна помощ, украинската армия вероятно ще започне да губи позиции с течение на времето.

Възраженията срещу продължаващата логистична подкрепа на САЩ за войната в Украйна се движат и от други фактори. Войната намалява запасите на Америка от съвременни оръжия, като ракетите HIMARS, които може да са необходими в други конфликти, особено ако Китай нахлуе в Тайван. Много членове на Конгреса смятат, че администрацията на Байдън трябва да постави по-висок приоритет върху спирането на огромния приток на нелегални имигранти, пресичащи южната граница на САЩ, кризата с фентанила, измъчваща американските общности, и влошаването на състоянието на нашата армия, вместо да харчи десетки милиарди долари за оръжия за войната в Украйна.

Продължителната война в Украйна рискува да задълбочи съюза между Русия, Китай, Иран и Северна Корея, който беше подсилен от конфликта. Иран и Северна Корея продължават да доставят на Русия оръжията, от които се нуждае, за да води тази война, докато Китай остава финансов партньор на Русия за задълбочаване на „безграничното партньорство“ между двете нации.

Много поддръжници на подхода на Байдън „колкото е нужно“ отдясно и отляво в Съединените щати, както и в Европа, твърдят, че е от решаващо значение да продължим да въоръжаваме Украйна, защото нахлуването на Путин е заплаха за глобалната стабилност и демокрацията. Мнозина твърдят, че други държави със собствени амбиции, като Иран и Китай, ще бъдат окуражени от всеки изход от войната, който позволява на Русия да запази украинските територии и не търси отговорност от Путин. Проблемът с тези аргументи е, че е твърде късно да се избегнат възможните последици от нахлуването на Русия в Украйна. Изпращането на оръжия за позиционна война е скъпо удоволствие, а не конструктивна политика за насърчаване на мира и глобалната стабилност.

Доктрината "Америка на първо място" не е изолационистка, нито е призив за оттегляне на Америка от ангажимент към света. Подходът на тази доктрина към националната сигурност съществено се различава от подхода на сегашната администрация, която често държи Съединените щати затънали в безкрайни войни в ущърб на страната, като поставя идеалистичните принципи пред интересите на американския народ. Има начин в Украйна Америка да защити собствените си интереси, като същевременно играе роля в прекратяването на най-голямата война в Европа след Втората световна война. Тази роля може да бъде изпълнена чрез решително лидерство, а смелата дипломация да проправи пътя към трайно решение. Това, което не бива да продължаваме да правим, е да изпращаме оръжия  за позиционна война, която Украйна много трудно ще спечели.

Това може да стартира с нова политика на САЩ за приключване на войната.

По-конкретно, това би означавало официална политика на САЩ за уреждане на украинския конфликт чрез преговори. Съединените щати ще продължат да въоръжават Украйна и да укрепват отбраната й, за да гарантират, че Русия няма да напредва повече и няма да атакува отново след прекратяване на огъня или мирното споразумение. Бъдещата американска военна помощ обаче ще изисква Украйна да участва в мирните преговори с Русия.

За да убедят Путин да се присъедини към мирните преговори, президентът Байдън и други лидери на НАТО трябва да предложат отлагане на членството на Украйна в НАТО за продължителен период от време в замяна на всеобхватно мирно споразумение с гаранции за сигурност.

В своята статия за Foreign Affairs от април 2023 г. Ричард Хаас и Чарлз Купчан предложиха в замяна на спазването на примирие, създаването на демилитаризирана зона и участието в мирни преговори, Русия да получи облекчаване на определени санкции. Украйна няма да бъде принудена да се откаже да си върне цялата територия, но ще се съгласи да използва дипломация, а не сила, с разбирането, че бъдещ дипломатически пробив вероятно няма да се случи, преди Путин да напусне поста. Докато това се случи, Съединените щати и техните съюзници ще се ангажират да премахнат напълно санкциите срещу Русия и да нормализират отношенията след като тя подпише мирно споразумение, приемливо за Украйна. Ние също призоваваме за налагане на такси върху продажбите на руска енергия, за да се плати възстановяването на Украйна.

Давайки възможност на Украйна да преговаря от позицията на силата, принуждавайки Русия да осъзнае последствията, в случай, че не спази бъдещите условия на мирните преговори, Съединените щати биха постигнали край на конфликта при условия, съобразени с интересите на САЩ и Украйна. Част от договорките трябва да включват разпоредби, които гарантират бъдещата сигурност на Украйна. Включването на това в мирно споразумение между Русия и Украйна предлага път към дългосрочен мир в региона и средство за предотвратяване на бъдещи враждебни действия между двете нации.

За съжаление не виждаме изгледи администрацията на Байдън да направи нещо, за да сложи край на войната в Украйна и дори може да приложи политики, за да влоши конфликта.

Въпреки това изложихме идеи според доктрината "Америка на първо място" за прекратяване на войната и възможност Украйна да се възстанови. Президентът Доналд Тръмп също има стратегия за прекратяване на войната, която не е разкрил напълно. Надяваме се, че през януари 2025 г. ще има нов президент, който да приложи тези идеи, за да сложи край на този опустошителен конфликт.

Украинското правителство и украинският народ ще имат проблем да приемат договорен мир, който не им връща цялата територия, поне засега, и не държи Русия отговорна за предизвиканата касапницата. Техните поддръжници също ще го направят. Но както Доналд Тръмп каза в интервю за CNN през 2023 г., „Искам всички да спрат да умират“. Това е и нашето виждане. Това е добра първа стъпка.

Източник: americafirstpolicy.com

Превод за "Гласове": Юлия Семир Ал-Хаким