Обаче аз продължих с нещо още по-интересно: „А можете ли да ми посочите едно действие или бездействие на Николай Денков като министър. Щом го харесвате, значи знаете поне пет хубави, но аз искам едно, независимо какво“. Силно се затрудниха, единият дори нарече Денков „млад специалист“, очевидно незапознат кой точно е той. „Добре, защо в крайна сметка искате и тримата в кабинета на ИТН, след като те бяха поканени в първия вариант с премиер Николай Василев, но отказаха поради „различия с вижданията“ на партията. Смятате ли, че е добре да участват там, където сами чувстват, че не им е мястото?“. Тук моите познати смениха темата. А на другия ден преповтаряха отново пламенно, че тримата трябва да останат министри.
Разказвам тази дребна случка защото онагледява по какъв начин хората формират своите нагласи – изцяло преповтаряйки партийни или медийни внушения. Плъзгат се по маловажни теми, отстояват ирационално глупости. И понеже тия дни събитията са бурни, а се сипят лъжи на поразия, е добре да се обобщи какви точно новини ражда политическият бъркоч. Най-важното през трите следизборни седмици не е съдбата на тоз или оня министър, а че едногодишните мантри капитулираха със забележителна лекота. Едно се казваше, съвсем друго стана, и никой не се бунтува. Тъй безропотно се обърна всичко, така естествено потече из „дните честити“, че чудни са не самите събития, а лекотата на случването им – маскарад, при който лъсването на лъжата е като 2 + 2 = 4:
- ДПС се препотвърди като водещ фактор. Вече никой няма съмнения, че Движението акушира на „промяната“. Вината обаче не е само на ИТН. Явиха си тъй морално извисените ДБ и „Изправи се!“ на преговори в обща редичка с ДПС? Да. Декларацията им за недопускане на ДПС (и ГЕРБ) дойде ли едва на петия ден след совалките, след като се видя, че ИТН няма намерение да им се кланя? Да. А казваха ли и двете формации по-рано, че „няма как да се откаже непоискана подкрепа от ДПС“? Разбира се. Добри ли бяха ДПС, когато Георги Ганев и Александър Симидчиев оглавиха парламентарни комисии чрез подкрепата на Движението след 4 април? Естествено. В задачата се пита против ли е някой ДПС въобще.
- Не само за ДПС, но и лозунгът „Никога с БСП!“ моментално отлетя в небитието. Днес Корнелия Нинова с радост тръби, че Слави Трифонов се съгласил да преизчисли пенсиите. Депутати от БСП хвалят кандидат-премиера Пламен Николов в социалните мрежи, точейки зъби за голямата игра. Двете лъжи – за ДПС и БСП, бяха ясни като бял ден от самото начало на протестите, но рейтинг у нас се трупа именно с лъжи. Но как ли се чувстват камилчетата от площада, които носеха плакатите „Никога със статуквото!“
- Слави Трифонов е уникален случай. Още преди 4 април бе констатирано физическото му бягство от реалния живот, но днес е видно, че случващото се е без аналог. За първи път в историята на България лидерът на партията победителка не води публичен живот. Утре се навършват 45 дни от последната му свободна публична среща с хора (пловдивските студенти – на 17 юни). Вдругиден – 120 дни от предишната такава среща (концертът на 2 април). Изумитилено е как обществото безмълвно свиква с нещо толкова невероятно. Та нали, ако има управление, същият този Трифонов ще е мандатоносителят! И понеже всеки знае каква е причината да си стои вкъщи (от деликатност се споменава единствено под сурдинка), заявката му след отказа да е депутат - че „може да носи отговорност от друг пост“ – вече изглежда като тъжно безсилие. Безсилен, той праща Тошковци да го заместват. Безсилен, компенсира с фейсбук присъствие. Правят се паралели, че шоуменът иска да управлява задкулисно подобно на Доган. Темата обаче е неимоверно по-дълбока. За първи път в историята на България властта е обвързана жизненоважно не с маниери, а физическо състояние.
- Що се отнася до маниерите, вече съвсем официално имаме продължение на линията на ГЕРБ „Иди ми – дойди ми“. Тъй както Борисов се отказваше на втория ден от решения заради сполетяло го недоволство, така и сега позицията на Трифонов важи от ден до пладне. Първи проектопремиер, втори, а май дори трети и четвърти... Единия ден кани министри, на другия ги хули за кражби, на третия става ясно, че правителства реди всякакви... Какво ли мислят феновете на ИТН по тези въпроси? Освен това Трифонов събира кандидатите чрез телевизионно шоу, както навремето Борисов – на кръстовища на магистрали. Изглеждаше, че такъв тип „насипно поведение“ е патент на Борисов и ще изчезне с него. Но не само ИТН, а и „Изправи се!“ например копират този кадрови подбор. Вече има огромна опасност това поведение трайно да се установи в политическия ни живот.
- „Не искаме порции, не искаме постове!“, повтарят ДБ и „Изправи се!“. А какво точно поиска Христо Иванов с желанието си Василев, Петков и Денков да продължат да са министри? Постове, естествено. Впрочем, случаят с Денков е направо феноменален. Той е един от най-безличните служебни министри. Ако Василев и Петков са активни и безспорно спечелиха огромен рейтинг, то Денков с нищо не се забелязва. Обаче Слави го кани, Христо Иванов не го пуска... – ще се избият за него. Обяснението е, че Денков е от кръга на „Америка за България“, поради което е така безценен. След отказа на Денков ИТН предложи образованието на друго лице от същия кръг, очевидно защото секторът му е даден на концесия – Наталия Митева. Всичко това е корпоративно-олигархична борба за влияние.
Миналата седмица написах „Олигархията прати много поздрави на протеста“
Това бе моментна снимка на легализирането на подмяната. От ден да ден процесите се задълбочават, имаме все по-пълна картина. Всеки момент ще започне издигането на редови министри, какво ли предстои? Но да завърша с моите четирима познати. Те добре знаят какво точно се случва, а и че любимите им министри са по-добри от тези на ГЕРБ, само ако се мерят с различен аршин. Но защо ли да се затормозяват? Неудобните въпроси към самия себе си правят живота труден. Така подмяната започва да живее и с лекота и вътре в самите хора.