- Автор: Таня Джоева, epicenter.bg
- 04 Яну 2024
- 5408
- 39
Въздушен и морски Шенген е палиативно решение, което издава двойния стандарт на Европейския съюз. Лъсва двойният стандарт, че не се спазват законите, че не се прилагат правилата на ЕС еднакво към всички страни-членки. Че има дискриминация спрямо нас и Румъния. Де факто това е пиар жест, от който не следва нищо особено, освен по-тежки допълнителни условия и отдалечаване от реалното влизане в шенгенското пространство през сухопътна граница. А то е най-важно за икономиката ни, защото нашите ТИР-ове стоят по границите. Румъния изчисли, че загубите от дългия престой на границите са 2 на сто от БВП. Ние и това не сме изчислили. Има и други икономически интереси, които никой не смее да коментира. Сега целият стоков поток тече през западно-европейските пристанища на Нидерландия, Германия и др. Ако влезем в Шенген, потокът бързо ще се преориентира от Солун и Александруполис през нас към Централна и Западна Европа. Аз, заедно с десетки още колеги, се борихме, образно казано, със зъби и нокти за нашето членство в Европейския съюз. В момента обаче това не е Европейският съюз, в който влязохме. Този двоен стандарт, това двуличие е изключително обидно, вижда се и към други страни , например страните от западните Балкани, които от 20 г. слушат обещания за приемане в ЕС. Последни статистики показват, че 59% от гражданите на ЕС са песимисти за бъдещето на ЕС и това ще бъде наказано. В началото на юни тази година предстоят избори за нов европейски парламент. В повечето западноевропейски страни в победен ход са десни, радикални антиевропейски партии.
Това казва в интервю за Таня Джоева и "Епицентър" дипломатът Меглена Плугчиева
- Госпожо Плугчиева, правителството разпространи петте условия на Австрия, които България и Румъния подписахме, за да получим достъп до Шенген по въздух и море. Приемането на 6000 бежанци от Сирия и Афганистан не е сред тях. Откъде дойдоха подозренията, че сме казали „да“ и на това условие?
- Решението за нашето частично приемане в Шенген като че ли има две части. В навечерието на Нова година кратко беше обявено, че е взето решение Шенген да се отвори за България и Румъния по въздух и вода. Други подробности нямаше. Постепенно излязоха допълнителни факти, приемането е частично, а и то не е безусловно, както би трябвало да бъде.
Поставят се допълнителни изисквания за засилване на контрола на границата ни с Турция с участието на Frontex – Европейската агенция за гранична и брегова охрана. От австрийската преса става ясно, че присъствието на представители на Frontex трябва да се засили поне три пъти. Предвижда се и засилване на граничния контрол между България и Сърбия, между България и Румъния.
Допълнително се въвеждат условия за непредвидени проверки на случаен принцип от страна на граничната полиция на Австрия, у нас и на летищата в Австрия даже и за освободените от контрол наши граждани, които влизат в страната.
България и Румъния трябва да приемат съгласно Дъблинското споразумение всички бежанци, които първо са били регистрирани в България и са стигнали в Австрия. По коментара от днес, 3 януари, на г-жа Марияна Ташева, директор на Агенцията по бежанците, те явно са 6000 с натрупване за неизвестно дълъг период, и ние трябва да ги приемем обратно, а нашите центроиве са с почти вече пълен капацитет - 72% и нямаме готовност толкова бързо да приемем тези, които ще бърнат върнати от Австрия.
Анексът към решението на Европейския Съвет, който представлява Декларацията подписана от Австрия, България и Румъния на 29 декември 2023-а, предвижда още и прилагане на взетите решения от Съвета през ноември, а именно, че влизащите нови мигранти трябва да бъдат задържани за процедурата на проверка дали да получат убежище или не в страните външна граница на ЕС, която сме ние, а не когато пристигнат в желаната от тях страна, както беше досега, съответно в Германия, Австрия и други западноевропейски страни.
Тъй като нашето правителство не излезе навреме с ясна и точна информация, се създаде подозрение, че има още факти, които не са оповестени, но се съдържат в декларацията, която Австрия, България и Румъния са подписали в последния работен ден на 2023 година.
Трябва да се добави, че по темата за сухопътен Шенген Австрия заявява, че докато не се изпълнят петте условия, не може и дума да става за преговори за сухопътен Шенген и определяне на конкретната дата. Разбирате, че изпълнението на критериите иска време, ресурси и едва при положителна оценка за изпълнението им, може да се започнат преговори за сухопътен Шенген, който всъщност е най-важен за нас.
- Защо се говори точно за бежанци от Сирия и Афганистан?
- Защото това са проблемните мигранти, които са в Западна Европа и специално - в Германия и Австрия. Най-голямо натоварване с бежанци има в Германия, затова страната не спазва шенгенските правила и продължава граничния контрол с Полша, Чехия, Австрия, който по регламента на Шенгенското споразумение може да бъде въвеждан само за 6 месеца при извънредни обстоятелства. От пандемията насам, на практика, горепосочените страни не спазват правилата на Шенген, но изискват от нас и ни поставят и допълнителни условия.
По драмата с мигрантите и изчерпания капацитет за приемане на нови мигранти, кметът на Берлин остро каза: „Ние вече седим върху буре с барут!“
Западната преса бие тревога, че Берлин – също като Лондон, е град с бяло малцинство. Преминати са всички червени линии, претоварено е с бежанци – от Ирак, Афганистан, Сирия, Северна Африка плюс бежанците от войната в Украйна. Говорим за хора с различен манталитет, различна култура, различна степен на образование. Най-проблемни са афганистанците, защото образуват криминогенния контингент, довел до повишаване на престъпността. В Германия излизат официални статистики, които сочат, че престъпността е увеличена три пъти през първата половина на 2023 година в сравнение с 2022 г. Ужасяващи размери са достигнали сексуалните престъпления срещу жени в периода 2015-2023 година, като само регистрираните случаи са над 7000. Има квартали, където полицията не се осмелява да влезе. И през тази година Берлин беше бойно поле в новогодишната нощ!
Мигрантите, които създават престъпност, които помежду си провокират побоища, разпри, нападения с ножове, са именно от Афганистан.
Неслучайно ЕС търсеше и търси мерки за решение на този критичен за Западна Европа проблем и така се стигна до споменатите вече решения на ЕС за по-затегнат режим по политиката за миграция и за даване на убежище и бързо експулсиране на мигранти с престъпления, даже и леки, в страните по произход. Лошото е, че страни като Афганистан, Сирия и други не ги приемат обратно.
- Закъсня ли решението на ЕС за по-строги мерки? След като контролът по границите беше върнат, как Германия успя да се препълни с мигранти?
- Всичко започна през 2015 година, когато Ангела Меркел официално и безпрецедентно отвори границите, без контрол на приемане на бежанци, като наред с нуждаещите се, с бягащите от война, в Германия влязоха терористи и престъпни елементи.
Военните конфликти, които се задълбочават като жестокост и брой, са друг фактор, който води до увеличение на миграционния поток към Европа.
Когато има война и започва глад и мизерия, като се прибавят климатичните аномалии, които също генерират бежанци, не може да не се предвиди, че този миграционен поток ще расте към Европа, която е континент на благосъстояние. Този континент обаче има предел. Европа закъсня с регулиране на процеса и няма единна миграционна политика. Веднага пояснявам, че ако Германия е претоварена, то има други страни, които категорично отказват да приемат бежанци, каквато е например Унгария. Но не е само тя.
- Нарисувахте драматична ситуация в Германия. Същата ли е картината в Австрия?
- В Германия, по мнение на техни анализатори и по реакцията на обществото и на отделните провинции, положението вече е неконтролируемо. Поставят контейнери за настаняване на бежанци в училищни дворове. Една германска провинция Баден-Вюртемберг е приела повече мигранти, отколкото цяла Франция. В Австрия нещата все още не са излезли извън контрол. Затова Австрия прави всичко възможно, за да не допусне да стигне неуправляеми нива на миграционен натиск, каквито са те в Германия.
През септември тази година в Австрия предстоят парламентарни избори. Социологическите проучвания показват, че управляващата партия е на трето място според електоралните нагласи. Това означава, че обществото е недоволно и много тревожно. Управляващите търсят начин да регулират и да намалят миграционния натиск.
Трябва да е ясно и друго – страни като Германия или Австрия се изтощават икономически от претоварването с мигранти. Особено в Германия те тежат много на социалната система. Германците вече признават, че опитът им да интегрират милионите бежанци на пазара на труда е провал. Те са с друга религия и култура, не желаят да учат и да работят. Но и самата Германия носи голяма вина в това отношение, защото социалните помощи, които дава, са толкова високи, че бежанците нямат стимул да учат и да работят. Напрежението в германското общество е гигантско. Две трети от гражданите вече отхвърлят политиката на канцлера Шолц, защото тя не води до резултат, а ситуацията се влошава.
В Германия се говори, че е безсмислено да ходиш да работиш, след като всички новодошли получават пари наготово. Така те не само не допринасят за икономическото развитие, но тежат на бюджета и на социалните системи. И към всичко това се прибавя генерирането на престъпност.
- Едно от основанията за отваряне на границите, както и на либералната политика спрямо миграцията, бе недостигът на работна ръка. Австрия очевидно също има проблем с редица кадри, тъй като част от опозицията критикува управляващите за решението да отворят Шенген за българите само по въздух и вода. Те казват: „Болногледачките не пътуват със самолет, затруднявате хора, които ни помагат.“ Но оказва се, очакванията за регулиране на пазара на труда са били излъгани. Изправена ли е сега Германия пред социална катастрофа?
- Категорично е изправена пред социален взрив! Политиката, с която смятаха, че ще решат проблемите на пазара на труда предвид демографската криза в Германия, а и в цяла Европа, претърпя пълен крах. Тези хора не можаха да се интегрират, да бъдат включени в работния процес и в генерирането на приходи в бюджета. Точно обратното.
Сега реално имаме още по-тежка ситуация отпреди – изключително много мигранти, които тежат на социалната система, и в същото време – колосален дефицит на работна ръка във всички сектори на германската икономика. В по-малка степен това се случва във всички западно-европейски страни.
Напрежението расте и то се отразява и в резултатите от изборите. Ръстът в подкрепата за дясната радикална партия „Алтернатива за Германия“, която остро критикува цялостната политика на коалицията, водена от канцлера Олаф Шолц, е факт. Същата тенденция наблюдаваме и в Австрия, където „Партията на свободата“ в момента е водеща в проучванията на общественото мнение. Сходна е ситуацията в Нидерландия, където на парламентарните избори през ноември 2023 г. на първа позиция се изкачи Герт Вилдерс с неговата крайнодясна, радикална, антиевропейска партия и сега се чака какво правителство ще бъде създадено.
Промениха се нагласите в Чехия и Словакия. Подобно е положението във Франция. Италия се задъхва от мигранти. Да припомня - през септември имаше дни, когато по 5000 мигранти стъпваха на Лампедуза.
Ситуацията в Европейския съюз е взривоопасна. Да не забравяме, че и икономическата не е в добро състояние. The Economist писа, че Германия е болният човек на Европа. В Германия се чуват отчаяни гласове за спасяване на германската икономика, която вече е в рецесия.
Големите концерни бяха „изсмукани“ и отидоха в Съединените щати, където в края на 2022 година беше гласуван закон срещу инфлацията и субсидии за инвеститорите, влизащи в Щатите. Така големите германски концерни напуснаха, а малките и средни предприятия са в постоянни фалити и този брой расте.
Разбирате, че когато икономиката не работи и когато се взимат грешни политически решения, едно от които беше тоталното затваряне на атомните електроцентрали в Германия , няма бизнес, който да издържи. Цените на енергоизточниците в Германия са от три до пет пъти по-високи от тези в Щатите.
Състоянието на германската икономика рефлектира върху Австрия, върху България, върху всички в ЕС. Една влошена икономическа ситуация, с високи социални и военни разходи, както и престъпност от неуправляем бежанския поток, изправя Европа през взрив. Последиците ще се проявят в началото на юни, когато са европейските избори.
- Ръст на евроскептицизма изглежда неизбежен. Въпросът, ако се върнем към Шенген, е можеше ли България да не се съгласи с условията и особено с прием на бежанци, които са рискови и за националната сигурност?
- Не. Нямахме полезен ход. България трябваше да се съгласи на тази първа и незадоволителна крачка. Но трябва да е ясно, че нашите управляващи не се държат достатъчно отговорно, достойно и сериозно. Те не отстояват българските интереси.
Непрекъснатите скандали и новини също се изнасят навън. България има сринат имидж в Европа през последните три години. Новото правителство, коалиция или некоалиция, не преодоля този натрупан дефицит, управляващите не генерират доверие нито в страната, нито пък уважение и респект сред нашите партньори от ЕС.
Ако имахме сериозни, отговорни и компетентни управляващи, може би щяхме да постигнем и по-добри резултати в преговорите за Шенген.
- От години България твърди, че сме постигнали условията за членство в Шенген, че отговаряме на всички технически изисквания, че си пазим границата, а непрекъснато залавяме мигранти вътре в страната, често пъти – когато бусовете на трафикантите катастрофират. Това допринася ли към недоверието, което изпитват към нас?
- Оценките, които ни дадоха и европейските партньори – мисии от експерти, от Европейската комисия, от представители на Нидерландия и Австрия, показват, че ние изпълняваме критериите за Шенген. Това не е само наша хвалба. Тези критерии ги изпълняваме вече от 2011 г., но оставаме заложници на вътрешнополитическите интереси и проблеми на различните страни членки на ЕС.
Важен е обаче и въпросът за имиджа на страната ни и политическото доверие. От българска страна се произвеждат лоши новини, политическа нестабилност цели три години, непрекъснато се коментират случаи на корупция, говори се за недостатъчно стабилна съдебна система. Това е част от цялата картина за България, която се представя и зад граница. Да, от една страна сме постигнали добри резултати, от друга страна сами компрометираме доброто си име сред партньорите. Реално се движим в ритъм една крачка напред, две назад.
Ако политиците и институциите стояха по-сериозно, по-достойно и компетентно, това щеше да създаде доверие и уважение, което да изпитват към нас както европейските правителства, така и техните общества. За съжаление, това е една от големите причини да бъдем сложени като момчето за бой в ъгъла и ние приемаме тази роля.
- Не е никак добре, че се съгласяваме с ролята на „момчето за бой в ъгъла“. Но има и друг въпрос – защо ни приемат и третират като втора ръка европейци и не е ли време да се защитим?
- Приемат ни за втора ръка, защото ние така се поставяме. Не успяваме да имаме ясен профил, да покажем добрите си страни, качества, икономика, култура, история, туризъм.
Ще ви дам пример - нашият Съюз по балнеология и здравен туризъм ме помоли за съдействие за разширяване на пазара в Австрия и австрийците ми казват: „Вие сте непознати или ви познаваме само от лошите новини във вашите медии“. През ноември на форум във Виена дойдоха висши представители от бизнеса и от политиката и в прав текст заявиха: „Българите сте световни рекордьори по неумение да представите всички прекрасни неща, които имате, не умеете да се рекламирате!“
Вижте Хърватия - направи бум –членство в Еврозона, и Шенген, и рекордьор по брой туристи, което води след себе си не само икономически ползи, а събужда и симпатия, респект и уважение! А ние запитваме ли се как изглеждаме в очите на другите навън?! И какво правим или трябва да направим за да успеем?! Това би трябвало да е първостепенна задача на управляващите наред с ангажимента за благосъстоянието на народа ни и защита на националните ни интереси.
- Разочарована ли сте от факта, че дори и дата за сухопътен Шенген не постигнахме?
- Разбира се. Въздушен и морски Шенген е палиативно решение, което издава двойния стандарт на Европейския съюз. Лъсва двойният стандарт, че не се спазват законите, че не се прилагат правилата на ЕС еднакво към всички страни-членки. Че има дискриминация спрямо нас и Румъния.
Де факто това е пиар жест, от който не следва нищо особено, освен по-тежки допълнителни условия и отдалечаване от реалното влизане в шенгенското пространство през сухопътна граница. А то е най-важно за икономиката ни, защото нашите ТИР-ове стоят по границите. Румъния изчисли, че загубите от дългия престой на границите са 2 на сто от БВП. Ние и това не сме изчислили.
Има и други икономически интереси, които никой не смее да коментира. Сега целият стоков поток тече през западно-европейските пристанища на Нидерландия, Германия и др. Ако влезем в Шенген, потокът бързо ще се преориентира от Солун и Александруполис през нас към Централна и Западна Европа.
Аз, заедно с десетки още колеги, се борихме, образно казано, със зъби и нокти за нашето членство в Европейския съюз. В момента обаче това не е Европейският съюз, в който влязохме. Този двоен стандарт, това двуличие е изключително обидно, вижда се и към други страни , например страните от западните Балкани, които от 20 г. слушат обещания за приемане в ЕС. Последни статистики показват, че 59% от гражданите на ЕС са песимисти за бъдещето на ЕС и това ще бъде наказано. В началото на юни тази година предстоят избори за нов европейски парламент. В повечето западноевропейски страни в победен ход са десни, радикални антиевропейски партии.
- Зад австрийското решение стоят ли и други държави? Виена е само инструмент, докато и други имат интерес да ни държат извън Шенген?
- Да, споделям това подозрение. Австрия е на портата на Балканите, както сама се оценява. В момента тя играе ролята на говорител на много други страни по драматичната ситуация, която предизвиква нелегалната миграцията в ЕС.
Меглена Плугчиева е дългогодишен политик и дипломат. През 2004-2008 година е посланик на България в Берлин, от май 2012 година – в Швейцария, от декември същата година е и извънреден и пълномощен посланик в Княжество Лихтенщайн. Беше наш посланик и в Черна гора. Вицепремиер в правителството на Сергей Станишев, отговарящ за усвояването на европейските фондове. Носител е на Златния почетен знак на МВнР за принос за присъединяването на страната ни към Европейския съюз, носител на двата най-големи ордена на ФРГ-Федерален кръст за заслуги Първа степен, и Федерален кръст за заслуги със звезда.
