- 17 Юли 2026
- 1587
- 0
Явор Дачков разговаря с Пламен Константинов - един от най-успешните български волейболисти и треньори, който вече 10 години работи в Русия начело на „Локомотив“ (Новосибирск) - за живота в Русия отвъд западната пропаганда, войната в Украйна, икономическото самоубийство на Европа и превръщането на спорта в политика и бизнес. Разговорът е записан на 17 юли 2026 г. в Ехо Медия Студио. Оператори и монтаж: Елизабет Хасан и Христо Анчев.
Няма европейска столица, която дори да се доближава до Москва по чистота, организация, транспорт и дигитализация. Санкт Петербург, Екатеринбург, Казан, Нижни Новгород, Красноярск, Новосибирск - страхотни градове на европейско ниво. Обикновеният руснак живее по-спокойно от обикновения българин. Заплатите са като нашите, пенсиите - малко по-ниски, но бензинът е около 70 цента. Ток, вода, парно - общо около 50 евро месечно. Санкциите не сринаха Русия, а подариха огромния руски пазар и „цялата Менделеева таблица“ на Китай. Ние в Европа сме идиотите на света - отказахме се от евтините ресурси, изгубихме технологичното си предимство и дадохме властта на следобедното телевизионно предаване „Урсула и приятелки“. А по студиата Плевнелиев, „папионката“ и Надежда се надпреварват кой пръв да каже нещо срещу Путин, за да покажат на господарите от посолствата, че са заели правилната позиция и знаят стихотворението.
Още акценти:
В Сибир построиха клуб и школа, каквито няма в цяла България. Когато пристигнах в „Локомотив“, в състава нямаше нито един местен състезател от школата, а днес около 70% от първия отбор са нейни възпитаници. Станахме шампиони, спечелихме Купата на Русия, взехме сребърни и бронзови медали и играхме редовно в Шампионската лига. Клубът има собствена зала за 5500 души, всички мачове са разпродадени, има отделна тренировъчна зала, а се строят шест игрища, хотелска част, училище и университет за децата. Храна три пъти дневно, тренировки, образование - всичко от клуба. И говорим за Сибир на пет-шест хиляди километра от България.
Обикновеният руснак живее по-спокойно от обикновения българин, защото основните му разходи са несравнимо по-ниски. Яйцата, които тук струват по 25-30 цента, там могат да се намерят за седем цента. Въпросът не е само каква заплата взимаш, а какъв разход имаш за базовите неща - там парното, токът и водата са почти без пари. Хора, които са влезли в „Телеграм“, мислят, че познават Русия и ни обясняват как живее руснакът, без никога да са били там.
Не съм дошъл да рекламирам Русия - аз си обичам страната, обичам и Европа. Ние ще живеем в Европа, нас ни интересува Европа. Аз обикалям цяла Русия и разказвам това, което виждам с очите си - през три дни сме в различен град. В Москва всяка станция на метрото е като музей. Френски спортни агенти дойдоха за финалите, два дни обикаляха центъра и крайните квартали и после признаха, че са втрещени и не могат да повярват на видяното. И не става дума само за Москва и Санкт Петербург - в Русия има десетки градове на европейско ниво. Истината е различна от образа, който се рисува тук, а всеки, който каже две добри думи за Русия, веднага е обявяван за русофил, който иска да ни присъедини към нея.
Русия е по-капиталистическа от капиталистическите държави, а Путин е по-либерален от всички, които управляват Европа. Няма нужда да се обичаме с руснаците, да се прегръщаме или да се връщаме към комунистическия модел - това са фантасмагории, с които плашат хората. Трябва да намерим общ език и да гледаме взаимната си изгода, защото Русия е нужна на Европа, както и Европа е нужна на Русия. Ако Путин даде дума и се подпише, няма да направи това, което направиха Меркел и Оланд - няма да наруши казаното.
Прекрасната Европа е прекрасна, защото е откраднала целия свят. Това е. Европа добива 6% от ресурсите, които разходва. Откъде е всичко друго? Ние сме обрали целия свят.
Русия може да функционира само по този начин, а подкрепата за Путин идва от спомена за разрухата и бандитизма на 90-те. Има недоволни и има опозиция, чийто глас е позаглушен - това е факт. Обикновеният руски човек обаче помни какво представляваше разрушената държава и как сравнително бързо Путин възстанови реда. Недоволен е предимно обогатилият се елит, чиито пари са в европейски банки, децата му учат в елитни училища, а имотите, яхтите и колите му са на Запад. Европейските управляващи очакваха тези хора да свалят Путин, но по най-глупавия начин им блокираха сметките и им прибраха имотите - и така ги консолидираха около него.
След Майдана в Украйна започна възродителен процес срещу руския език, руските медии, културата и образованието. Около Донбас беше струпана голяма военна групировка и Путин трябваше да реши дали да влезе, или да остави тези хора да бъдат избити. Декларациите за връщане към старите граници са фантасмагории, защото самите хора вече не могат да живеят заедно след случилото се.
Путин беше излъган толкова пъти, че подписът на Запада вече няма никаква стойност. Минските споразумения оставяха Донецк и Луганск в Украйна, но им даваха автономност, за да запазят езика, културата и самоуправлението си. Меркел и Оланд впоследствие гордо признаха, че са подписали, без да имат намерение да изпълняват договореното. След това в Турция руснаците изтеглиха войските си от Киев като условие споразумението да влезе в сила, а Борис Джонсън пристигна и убеди украинците да продължат войната. Утре отново искат Путин да подпише нещо, но след всички тези случаи защо думата им трябва да тежи?
Световното първенство по футбол се превърна във футболна асамблея - само камбанки не носят участниците. Ако така продължава, на следващото световно първенство ще може да участва всеки, който пожелае. Колкото повече са отборите, толкова повече телевизионни права и реклами се продават в повече държави, но това не качва качеството на спорта. Всичко е свързано с пари - спортът и политиката са едно и също.
САЩ и Израел не трябва да участват на нито една олимпиада, ако спортистите се наказват за действията на държавите им. Забраната дори за руски параолимпийци е абсолютно падение - тези хора са намерили начин да осмислят трудния си живот и политиката им отнема и тази минимална радост. Спортният живот е кратък и една или две пропуснати олимпиади могат да хвърлят целия труд на състезателя в кофата. Една от идеите на олимпизма е била конфликтите да спират и спортът да се използва като проводник на мира и дипломацията, а сега е превърнат в средство за наказание и пропаганда.
Българският спорт държи позиции против всякаква логика и успехите му се случват въпреки държавата. Отношението на елита към спортистите е: „Тези празноглави ритнитопковци не са на нашето ниво, но можем да се снимаме с тях, ако спечелят нещо.“ За треньорите на националния отбор дори не могат да направят трудови договори, а им предлагат договори за услуги, все едно са бояджии или са дошли да изкопаят една дупка. България няма нито една тренировъчна волейболна зала с две игрища, където разширеният състав да тренира едновременно. Имаме генетика, талант, традиции и мерак, но нямаме държавна политика.
Излъгаха ни - Западът ни обещаваше друг свят и друга Европа. Вместо да запазим доброто от старата система и да добавим хубавите неща от Запада, ние занулихме всичко, което работеше. През 1988 г. България беше пета по медали на олимпиадата и имаше десет олимпийски шампиони, а днес внасяме руски и украински състезатели, за да спечелим медал. Предучилищното и средното образование бяха на топ ниво, енергетиката ни правеше най-големия износител на ток на Балканите, а селското стопанство даваше поминък на много хора. Сега европейските субсидии се прибират от 70-80 селяндури с мерцедеси, малкият производител е принуден да си даде нивата, а после се чудим защо селата са празни.
Българите сме сбирщина от всякакъв типаж, дошъл от различни места, и нямаме общи ценности. На кръстопът сме, чуждопоклонници сме и мразим повече себе си, отколкото чуждите. Най-лошо се отнасяме към своите, а към гостуващия винаги сме доброжелателни. Гласуваме най-често „против“, а не „за“, делим се като на Левски и ЦСКА и избираме по лафа, вместо по компетентността. Не бяхме готови за парламентарна република, защото нямаме политическата грамотност за най-висшата форма на демокрация.
