- 04 Авг 2024
- 3253
- 19
Автор: Pascal Boniface
1 август 2024 г.
Израел не може да се определя като единствената демокрация в Близкия Изток и да се държи по този начин с палестинския народ, мълчанието, което съпътства тези ужаси, не е нормално, категоричен е Паскал Бонифас, директор на Института за международни и стратегически отношения (IRIS) в Париж.
Вече десет месеца цивилното население на Газа е подложено на почти всекидневни бомбардировки и същевременно на блокада. Разбира се, атентатите на “Хамас” са неокачествими, но те не могат да оправдаят ада, който преживяват жителите на Газа. Бомбардирането на цивилни е военно престъпление, а когато са подложени на блокада е още по-лошо. От десет месеца има 40 хил. загинали жители на Газа. Според “Лансет”, което наистина не е списание, близко до “Хамас”, това те са 186 хиляди. Не се знае колко хора са под развалините, има хиляди ранени, хиляди осакатени и вече няма почти нищо в Газа - повече няма жилища, няма образователна система, няма здравна система. Ампутират хора без упойка, ще се появи полиомелит, защото вече няма достъп до питейна вода, няма храна, има риск от глад. Така че това наистина е адът, а Израел продължава и призивите за прекратяване на огъня не се чуват и не се зачитат и сме много далеч от преговори, които могат да доведат до прекратяване на огъня.
Наред с това на Западния бряг на река Йордан 500 палестинци бяха убити от заселници или от армията, а заселниците извършват напълно безнаказани престъпления. Нивото на насилие и унижения, на което са подложени палестинците, е напълно неприемливо. Освен това вестниците разкриха малтретирането, на което са подложени палестинските затворници. В Израел има нещо като Гуантанамо - 36 затворника са починали в затвора заради малтретиране. Боят с пръчка, изтезанията и дори изнасилванията са постоянни. Дори има затворници, подложени на ампутация. Стигнахме дотам изтезанията в Израел да бъдат оправдавани, което е напълно изумително.
Има дехуманизация на палестинците, към които не се отнасят като към човешки създания.
Достъпът на Червения кръст в израелските затвори е забранен, а на чуждестранната преса или наблюдатели е забранен достъпът в Газа. И се опасявам, че когато Газа бъде отворена отново, защото това неминуемо ще се случи един ден, ще бъдем шокирани, откривайки мащаба на ужасите, които са се случили там. Виждайки, че министър и депутат отиват в затвора, за да поискат освобождаването на девет войника, които са били арестувани, човек си казва, че израелската демокрация наистина е болна и всичко това на фона на относително оглушително медийно мълчание. Рядко се говори за това по новинарските канали. За войната Русия-Украйна се говореше много и много по-малко за това, което става в Газа и следователно
мълчанието, което съпътства тези ужаси, не е нормално.
Това не е нормално, ние имаме право на информация и имаме право да критикуваме Израел. Критиката на израелското правителство не е антисемитизъм. Нетаняху наистина спечели донякъде медийната си битка, защото той приравнява с антисемитизъм всяка критика на неговите действия - следователно ООН е антисемитско, Международният наказателен съд е антисемитски и всички интелектуалци и политици, които критикуват неговите действия, са сведени до антисемити.
Казват, че не може да се сравняват Русия и Израел, че Русия е агресор, а Израел е нападнат. Да, Израел беше нападнат на 7 октомври. Но, първо, историята не започна на 7 октомври, а от друга страна, последвалата реакция е напълно непропорционална. И какъв е резултатът впрочем? За десет месеца война “Хамас” не е премахнат, не всички заложници са освободени и очевидно преговорите за освобождаването им няма да продължат. Казват ни, че има други съществуващи конфликти, за които също трябва да се говори. Разбира се, Судан, Демократична република Конго, аз също говоря за тях, но не може да се срявнява, не може да се мълчи за това, което се случва в Газа, понеже има сирийски режим, има война в Судан. Нито Судан, нито Сирия твърдят, че са част от демократичния лагер, те не са наши съюзници, не са съюзници на Франция, а Израел е съюзник на Франция.
Израел не може да се определя като единствената демокрация в Близкия Изток и да се държи по този начин с палестинския народ.
Съгласен съм да се налага наказание за възхвала на тероризма, това е нормално, но не трябва да приемаме и възхвалата на военни престъпления. И още по-лошо: да се изобличават онези, които критикуват военните престъпления, като подтиквани единствено от антисемитизъм.
Всъщност Нетаняху върви към голям пожар - пожар в Газа, пожар на Западния бряг на река Йордан, утре може би пожар с Иран, Ливан и т.н. и той прави всичко това, за да запази властта си. Не разбирам как хора, които се определят като леви не критикуват по-силно Нетаняху. Все пак той е този, който създаде интелектуалния климат, който доведе до убийството на Ицхак Рабин през 1995 г.
Вдовицата на Рабин повече не пожела да му стисне ръката.
Той се съюзи с две открито супремасистки, расистки партии, за да запази властта. Още през 2010 г. Томас Фридман, колумнистът на “Ню Йорк таймс”, каза: “Когато приятел иска да тръгне на път, докато е пиян, му вземаме ключа от колата и му казваме “не, няма да шофираш”. И още през 2010 г. Томас Фридман, когото може би също ще представят като антисемит, казваше “Нетаняху кара пиян страната си, трябва да му се вземат ключовете на правителството”. Това беше през 2010 г., днес сме 2024 г., Нетаняху все още е на власт и той ни води право към всеобщ пожар.
Превод от френски: Галя Дачкова
Свързана статия: Паскал Бонифас: Всички знаят, че Путин вече спечели войната
Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм
