Опитният полигон "Украйна"

Започна остра схватка за пренареждане на световния ред. Непрекъснатият поток от тежко въоръжение и боеприпаси към Украйна има за цел подготовка на контранастъпление в края на лятото. Навярно с него е свързана евентуална нова промяна на целта на САЩ – едно успешно контранастъпление ще създаде по-добра позиция на Украйна при мирни преговори за прекратяване на конфликта, т.е. целта е чрез мирни преговори зачителна част от Украйна да се запази и в бъдеще отново да се използва като острие срещу Русия. Това е реална опасност за Русия, особено ако се осъществи плана на Лондон за военно-политически съюз между Англия, Полша, Украйна и Прибалтика.

Основните цели на воюващите страни на територията на Украйна са политически. Тези страни са Русия и САЩ/НАТО, като ударният елемент на последните са въоръжени сили на Украйна (ВСУ). Политическата цел на Русия е ясна и не е променена, докато след третия месец на руската специална военна операция (СВО) САЩ я трансформираха „от победа над Русия” във „война на икономическо и военно изтощаване на Русия”. Причина за това са резултатите от бойните действия, които показват, че ВСУ досега не могат да победят дори ограничения руски контингент – в СВО Русия воюва с около 15-20 % от своите възможности.

Покрай политическите цели и свързаните с тях икономическо-финансови въздействия, двете страни активно наблюдават развитието на бойните действия и анализират същността им в политическо, икономическо и военно /стратегическо, тактическо и техническо/ отношение.

Подготовката на САЩ/НАТО за предстоящата битка с Русия на полигона „ Украйна” не е прикривана.

След 2014 г. САЩ приемат стратегическо решение - подготовка на ВСУ за водене на настъпателни бойни действия отначало срещу ЛНР и ДНР, а при успех и срещу Крим. Формираните украински войскови групировки „Север” и „Юг” започват да се съсредоточават в Донбас от лятото на 2021 г. В Донбас е изградена силно укрепена отбранителна полоса, като едновременно с нея американски инструктори подготвят повече от 10 хиляди снайперисти, въоръжени през 2017 г. с тежката и неудобна, но ефективна при използване, американска 12.7 мм снайперска винтовка „Barrett M82” (маса 14 кг, прав изстрел над 2000 м) вместо леката снайперска „Драгунов” (4 кг, 600 м). Важната роля на снайперистите не е необходимо да се доказва.

В Русия знаят за решението на САЩ и приемат настъпателна стратегия за неговото неутрализиране. Изненада за ВСУ е изпреварващия руски удар в Донбас, нанесен дни преди тяхното настъпление. Втора изненада е бързият марш до Киев и завземане на територия около столицата. Целта му, както се твърди в някои медии, е насърчаване на определени сили за завземане на властта и договаряне с Русия. Тя обаче не е постигната и групировката е изтеглена от заетата територия. По всяка вероятност изтеглянето е изтълкувано и от ВСУ, и от намиращите се в главните им щабове американски съветници като слабост. Затова почти цялата кадрова армия се съсредоточава на формирания вече донбаски фронт. Това обаче само след два месеца създава сериозни стратегически проблеми за ВСУ.

Тактиката за водене на бойните действия е характерна и различна за двете страни, което е напълно естествено. ВСУ, освен укрепената полоса, изгражда опорни пунктове в населените места, включително и в социални обекти /болници, училища, детски градини, магазини и др.п./, от които хората са изведени. Целта е двояка – противникът знае, че в тях има граждани, използвани като жив щит, и затова се предполага, че ще се въздържи от обстрелването им. Първоначално това действително е така, но по-късно поразяването им става наложително.

Тогава започва изпълнение на втората цел – пропагандната.

Така целият свят, чрез подготвените материали от украински специалисти и широко разпространени от западните медии, научава за „злодеянията” на руските части, които поразяват социални обекти, а в действителност те унищожават опорни пунктове, като преди това осигуряват коридори за извеждане на хората. По този начин, чрез многобройни такива материали, украинската пропаганда убедително набира преднина.

Руската групировка, за да не позволи създаване на превъзходство на ВСУ в личен състав на едно направление, предприема настъпление с ограничени сили на различни места, което просто разпилява украинската армия. Укрепените населени места се превземат постепенно, без щурмуване и с използване основно на спецназа, въоръжен с леко стрелково оръжие и подкрепян от бронирани машини.

С такава тактика силно укрепената промишлена зона на Мариупол, от която само завод „Азовстал” заема 11 кв.км с цял подземен град под него, е превзета за 4 месеца и 5 дни. Впрочем целият Донбас е един ограмен промишлен район. Изводът е, че при превземане на следващите укрепени населени места, трябва да се започне от промишлената зона – така противникът не може да се възползва от предварително укрепените позиции в нея.

Този подход донася успех в сражението за огромната агломерация Северодонецк-Лисичанск с промишлена зона от десетки крупни предприятиия. Двата града се разделят от река Северен Донец, което налага овладяването им поотделно. Северодонецк е атакуван от няколко посоки и е превзет за около 3 седмици. ВСУ очакват атака на Лисичанск фронтално, чрез форсиране на реката, и са готови за нея. Изненадата идва от флангов удар, в резултат на който градът е превзет за няколко дни – бягащите сили на ВСУ оставят над 700 броя тежко въоръжение, включително бронирани бойни машини.

За разрушаване на укрепената полоса се прилага тактиката на „методичния бой”. Тя е френска идея от Първата световна война и оттогава носи името си „Bataille conduite”. Използването на методичния бой изисква: постигане на огнево превъзходство, устойчивост на отбраната и методичност на водене на боя. Тази тактика води до нисък оперативен темп на настъпление, но запазва личния състав и постига впечатляващи успехи.

След четири и половина месеца бойни действия резултатът е унищожаване на около 80% от украинските кадрови части, но завземането на територия изостава. Компенсирането няма да бъде особен проблем, след като ВСУ се попълва с недостатъчно подготвен личен състав от бригадите за териториална отбрана и от поредната мобилизация.

Характерно за СВО е активното използване на принципите и средствата за водене на съвременна сетецентрична война. Това особено е характерно при използване на високоточните оръжия. Силно впечаление правят ударите с крилати ракети „Калибър”, а също точността и мощтта на балистичните от комплекс „Искандер”. Демонстративно, за да имат информация за размишление настоящи и бъдещи руски противници, е нанесен точен удар от значително разстояние и с ракетен комплекс с въздушно базиране „Кинжал”.

Ожесточена е борбата между средствата за въздушно нападение на Русия и ПВО на Украйна. През първите три дни от СВО са унищожени почти всички РЛС, повече от половината зенитно-ракетни комплекси и летища. Украинската ПВО е децентрализирана и не може да функционира като единна система. Според руски източници, за да запази авиацията си, ВСУ още преди началото на СВО пребазира около 100 самолета и вертолета в България, Румъния и Полша. Освен това скрито се превозват съхраняваните с несъществени неисправности самолети в България и Полша, където се ремонтират – така са възстановени до 30 броя МиГ-29 и Су-25 и още толкова вертолети.

Към края на втория месец, установявайки превъзходството на руските ВВС и отчитайки важността на ПВО, се намесва Пентагонът.

Неговата система за контрол на въздушното пространство (самолетите АУАКС, разузнавателни спътници и тежки БЛА) е поставена в услуга на ВСУ, като получената разузнавателна информация се предава в реално време и става основа за дейността на украинската ПВО. Понесените загуби от нея налагат да се използва тактика на засадите, която е възможна само на базата на американската разузнавателна информация. Нещо повече. Започва доставка на мобилния зенитния ракетен комплекс NASAMS (Norwegian Advanced Surface to Air Missile System), разработен от норвежка и американска фирми и охраняващ Вашингтон и Белия дом. Предполага се, че ще защитава позиционните райони на РСЗО HIMARS от удари на руските крилати ракети, т.е. очертава се двубой ЗРК NASAMS-КР „Калибър” и РСЗО HIMARS-ЗРК С-300В4/С-400. Известно е, че РЛС от норвежкия комплекс са елемент от ПВО на НАТО и поради това ще могат да получават целеуказание от нея, т.е. САЩ/НАТО все повече се намесват в руско-украинския конфликт. Засега с все повече оръжие и с все повече квалифицирани инструктори.

Важно значение има контрабатарейната борба, неминуемо възникваща при огневото поразяване.

Успехът ѝ зависи и от средствата за автоматично определяне координатите на противниковите огневи позиции. За тази цел ВСУ с успех използват американските малки подвижни РЛС за контрбатарейна борба AN/TPQ-36, чийто обхват е 18-24 км с едновременно определяне координатите на 99 цели. С такива средства, преносими и на верижна база, разполага и руската артилерия, но те са по-малко в сравнение с тези на ВСУ.

Съвременната война е немислима без използване на средства за радиоелектронна борба. Пример за ефективност на РЕБ е завземане на киевското летище „Гостомел” от руските десантчици в началото на СВО, за което допринася пълното блокиране на РЛС и радиосредствата на украинската система за ПВО. Смущения в радиовръзката е причина и за сваляне самолета на най-добрия украински летец-изтребител /”Призракът на Киев”/ със зенитна ракета от собствената ПВО.

В хода на СВО често се смущава или изчезва GPS-сигнала, което налага Пентагонът да активира неизвестен по-рано защитен сигнал на GPS, използван със специален военен код, избщо не предназначен за този конфликт. Прехващането му навярно е ценна находка за руското радиоелектронно разузнаване.

Същото важи и за системата за спътников интернет Starlink на Илон Маск. На ВСУ са доставени няколко хиляди терминали от нея, с които е покрита цялата украинска територия. Сигналът е нарушаван, когато  е необходимо, и се използва, когато трябва. Например, в сражението за Мариопул той не се заглушава, а чрез него се извлича информация за състоянието на обкръжените.

Противникът обаче се е готвел за действие в условията на силно радиоелектронно противодействие. За тази цел Центровете за специални операции на Пентагона са подготвили 26 хиляди украински бойци за водене на бой при отсъствие на каквато и да е свръзка. Освен това в началото на СВО американците модернизират и засекретяват проводната свръзка на ВСУ, което осигурява управляемост на войските при напълно подавена радиовръзка. Това са само части от специален американски план за противодействие на руските средства за РЕБ при война с Украйна.

За американските специалисти РЕБ в хода на СВО е отлична възможност за изучаване възможностите на своя геополитически противник – това твърди известният специалист по РЕБ Томас Уелингтън. По този повод руски специалисти признават, че те не показват всичко, с което разполагат и го използват не така, както би трябвало.

В СВО масирано се използват разузнавателни и ударни БЛА, особено от ВСУ, които редовно и в значителен брой им се доставят – само унищожените към 10 юли т.г. са 1506. Отработват се както начините за използване на БЛА и се наблюдава тяхната ефективност, така и противодействието от противника. То се извършва с различни средства -  голямите ударни се унищожават с наличните зенитни средства, а малките от типа квадрокоптер с ръчни електромагнитни пушки, каквато е за първи път използваната руска  5-килограмова „Ступор”.   

В хода на СВО широко се използват диверсионно-разузнавателни групи.

Украинските показват висока ефективност при атака на войскови колони, но на донбаския фронт господар са руските - те са навсякъде в тила, и не само в близкия, откриват обекти от тиловата и военно-промишлена инфраструктура, определят координатите им, контролират движението на войските и подвоза на боеприпаси и продоволствие.

Постоянно се отчитат резултатите от бойното използване и на редица нови и не толкова нови оръжейни системи. Значителна част от тях за първи път участват в сражения от такъв мащаб и с такава интензивност. Изпитва се ефективността на доставените на ВСУ 7 хиляди (30% от наличния арсенал на Пентагона) противотанкови ракетни комплекси „Джавелин”, шведско-британските ПТРК NLAW, американските ПЗРК „Стингер” и английските „Старстрик”, както и бреговите противокорабни ракетни комплекси „Харпун”. Не всички обаче оправдават очакванията, например ПЗРК „Стингер”, от когото руските летци успешно се защитават. Същото се отнася и до ПТРК „Джавелин”, с който не всякога се пробива активната и пасивна защита на съвременните руски танкове.

На ВСУ се доставят и 155 мм гаубици - френски колесни CAESAR, буксируеми американски M777 и самоходни германски PzH 2000, общо 150. Украинските артилеристи обаче не са доволни от М777, тъй като при неизправност те не могат да се ремонтират в близкия тил и трябва да се транспортират в Полша. Същото важи и за ПТРК NLAW, който също изисква квалифицирано техническо обслужване. Част от доставените гаубици вече са унищожени, а две френски и една германска са руски трофеи и се изучават от съответните специалисти.

Голями надежди ВСУ възлага на американските РСЗО HIMARS. САЩ доставиха 4 бойни машини, решили са да изпратят още 4, а Англия и Германия са обещали по 3. За Пентагона е твърде важно да наблюдава и анализира резултатите от евентуален двубой между HIMARS и руските войскови средства за ПВО. Вероятно ще имат такава възможност, независимо, че 2 бойни машини HIMARS вече са унищожени от руски крилати ракети с въздушно базиране. Същтата участ имат и две мобилни пускови установки от брегови ракетен комплекс „Харпун”, доставени от Англия и базирани близо до Одеса. Едва ли не ежедневно се унищожават и складове с ракети за  HIMARS и 155 мм снаряди.

Специалистите от двете воюващи страни стриктно наблюдават бойните действия на противника.

Интересни за тях са използваната тактика, съгласуваните действия на родовете войски и бойното използване на различни оръжейни системи. Това се отнася както за своите, така и до тези на противника, като особено внимание се отделя на тактическото и огнево взаимодействие и ефективността на използваните оръжия.

От наблюденията се правят изводи както за промени в бойното използване на съответното оръжие, така и за необходимостта от модернизация. На 9 юли т.г. началник-щаба на сухопътните войски на САЩ  заяви, че  направените досега изводи от хода на СВО потвърждават необходимостта от въоръжаване на войските с нови високоточни ракетни и артилерийски системи и укрепване на войсковата система за ПВО-ПРО.

Непрекъснатият поток от тежко въоръжение и боеприпаси към ВСУ има за цел подготовка на контранастъпление в края на лятото.

Навярно с него е свързана евентуална нова промяна на целта на САЩ – едно успешно контранастъпление ще създаде по-добра позиция на Украйна при мирни преговори за прекратяване на конфликта, т.е. целта е чрез мирни преговори зачителна част от Украйна да се запази и в бъдеще отново да се използва като острие срещу Русия. Това е реална опасност за Русия, особено ако се осъществи плана на Лондон за военно-политически съюз между Англия, Полша, Украйна и Прибалтика.

За евентуалното контранастъпление на ВСУ се готви и Русия. Напоследък на доброволен принцип се формират десетки доброволчески батальони, като тези с танков профил се въоръжават със стари танкове Т-62/Т-64 - те ще се използват като вкопани огневи точки при евентуално контранастъпление на ВСУ. Предполага се, че така ще се намали почти четирикратното превъзходство на ВСУ в личен състав. Тази подготовка означава, че се подготвя нов етап на СВО, от изхода на който ще зависи бъдещето на Украйна и състоянието на отношенията Русия-Запад. Всъщност посочената дейност на двете воюващи страни се наблюдава и оценява на опитния полигон „Украйна” и във връзка със започналата остра схватка за пренареждане на световния ред.