Новият опасен план на Байдън за край на играта в Украйна е, че няма край на играта

Със своята стратегия за „отслабване“ на Русия, президентът на Съединените щати може да превърне войната в Украйна в глобална война

Автор: Майкъл Хърш, старши кореспондент "външна политика", foreignpolicy.com

В драматична серия от промени тази седмица, президентът на Съединените щати Джо Байдън и неговите съюзници от НАТО преориентираха политиката си за подпомагане на съпротивата на Украйна срещу руската агресия в политика на подкопаване властта и влиянието на самата Русия. Опасенията на някои наблюдатели са, че с този свой акт те оставят много малък избор на руския президент Владимир Путин – или да се предаде, или да удвои армията си, повишавайки вроятността от разрастване на неговата война отвъд Украйна.

В четвъртък Байдън изиска Конгресът спешно да осигури нови 33 милиарда долара за допълнителна военна, икономическа и хуманитарна помощ за Украйна – повече от два пъти спрямо предишната сума – и каза, че изпраща ясно съобщение на Путин: „Никога няма да успееш да подчиниш Украйна.“ Освен това, каза Байдън по време на пресконференция в Белия дом, новата политика е насочена към „наказване на руската агресия и намаляване на риска от бъдещи конфликти.“

Преди това имаше също толкова ясна декларация от секретаря по отбраната Лойд Остин, който след среща в Киев с украинския президент Володимир Зеленски каза, че целта на Съединените щати сега е да обезвредят силата на Русия за дълго време, така че тя да няма „способността да възпроизведе“ военното си нападение над Украйна. „Искаме да видим Русия отслабена до такава степен, че да не може да направи това, което стана с нахлуването в Украйна“, каза Остин по време на спирката си в Полша.

Вероятно тази промяна е причината за декларацията на руския външен министър Сергей Лавров, че Вашингтон и Западът са приключили „прокси“ войната срещу Русия и рискуват нова световна война, която, предупреди Лавров, може да стане ядрена. „Опасността е сериозна, реална. И ние не трябва да я подценяваме“, каза Лавров. Путин отново подсказа тази седмица, както прави от началото на инвазията си на 24.02, че все още има възможност да използва ядрено оръжие срещу НАТО, като каза: „Ние имаме всички средства за това [да отговорим на директна заплаха за Русия], такива, с каквито никой друг не може да се похвали. И ще ги използваме, ако се наложи.“

Новият агресивен американски подход спечели овации от много щабквартири – най-вече от настоящи и бивши висши предствители на НАТО, които твърдят, че руските ядрени заплахи са само празна реторика. „Това е единственият начин да се продължи“, каза бившият генрален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен в интервю. „В мисленето на Путин няма никаква разлика, защото той твърди, че политиката на Запада цели при всички случаи да отслаби Русия. Така че, защо да не се говори открито за това? Грешката, която направихме в миналото, е че подценихме амбициите на Владимир Путин, подценихме неговата бруталност. В същото време надценихме силата на руската армия.“

Новата стратегия на САЩ и НАТО е отчасти изградена въз основа на продължаващия успех на Украйна на бойното поле срещу Путин, който беше принуден да намали амбициите си от пълно завземане на Украйна до мащабно ново нападение на нейните източни и южни части. Съюзните сили на НАТО, включително Германия, която до тази седмица се колебаеше да изпрати тежко офанзивно оръжие на Украйна, в отговор увеличиха своята помощ. Германският канцлер Олаф Шолц, поставен под вътрешен и външен политически натиск, обяви по-рано тази седмица, че страната му ще осигури 50 противовъздушни танкове на Украйна.

Други руски експерти обаче изразиха тревога, че Съединените щати и западните им съюзници всъщност пресичат най-червените линии, които са избягвали до този момент. През повечето време от двата месеца на конфликта Байдън отказваше да разреши всякаква военна поддръжка, като тежки офанзивни оръжия или зона свободна от полети, което може да се възприеме като въвличане на силите на Съединените щати и НАТО в директен конфликт с Русия. Сега, безпокоят се някои наблюдатели, с допълнителната помощ и по-тежките икономически санкции, американският президент притиска Путин в ъгъла, от където той може само да продължи да се бие или да се предаде. Последният изход би означавал край на целта на цялата кариера на Путин да укрепи позицията на Русия спрямо Запада. Но Путин, който много пъти е казвал, че целта на Запада е да отслаби или да удържи Русия, никога не се е предавал в своята петнадесетгодишна история на агресивни ходове срещу съседни държави, по-конкретно Украйна и Грузия.

„В очите на Кремъл Западът е тръгнал срещу Русия. Преди беше негласно. Сега е гласно“, каза Шон Монахън, експерт за Европа в Центъра за стратегически и международни изследвания. „Ако съчетаете това с коментарите на Байдън по време на срещата му в Полша миналия месец, че „този човек [Путин] не може да остане на власт“, тази териториална война се превръща в широка конфронтация и може да направи договарянето на споразумение за край на войната в Украйна далеч по-трудно или дори невъзможно в този момент.“ (Официални лица от администрацията на Байдън казаха по-късно, че президентът не цели смяна на режима в Русия.)

Джордж Бийб, бивш главен анализатор на ЦРУ за Русия, се опасява, че администрацията на Байдън може да забрави, че „най-важният национален интерес, който Съединените щати имат, е избягването на ядрен конфликт с Русия.“ Той добави, че „ако изгубят, руснаците са способни да накарат и всички останали да изгубят. И е възможно да сме се запътили натам. Това е опасен ъгъл на завиване.“

Може би най-обезпокоителният обрат на събитията е, че вече не се вижда никаква възможност за дипломатически изход от войната – въпреки изявлението на Путин относно визитата на генералния секретар на ООН Антонио Гутереш, който все още се надява на такова решение.
„Едно нещо е да се следва политика за отслабване на Путин, съвсем друго е да го кажеш на глас. Трябва да намерим начин, който да позволи на Путин постигането на политическо решение, затова не е мъдро да правим подобни изявления“, каза висш европейски дипломат, пожелал анонимност.

„Става по-опасно“, казва Чарлз Купчан, бивш високопоставен служител в Държавния департамент, понастоящем преподавател по международни отношения в университета Джорджтаун. „Трябва да започнем да вървим отвъд Джавелините и противотанковите ракети и да говорим за политически край на играта.“ Или, както го изразява Бийб, „Трябва да намерим начин дискретно да съобщим на руснаците, че имаме желание да облекчим санкциите като част от международно споразумение. Военната помощ за Украйна може също да бъде използвана за договаряне.“
Всякакви подобни преговори обаче изглеждат по-малко вероятни от когато и да било. Изглежда и двете страни са заели позиции за продължителна война. След като се срещна с Путин и Лавров във вторник, Гутереш призна, че незабавно прекратяване на огъня не е било обсъждано като възможност и че войната „няма да свъши със срещи“.

Само месец по-рано Зеленски спомена идеята за неутрална Украйна, която не се присъединява към НАТО, както и предложи сепаратистките сили в Източна Украйна да бъдат признати. Но след това Зеленски каза на президента на Съвета на Европа Шарл Мишел, че в светлината на руските зверства украинското общество няма нагласа за преговори и подкрепя продължаването на войната.

Междувременно Финландия и Швеция дадоха знаци, че имат интерес от присъединяване към НАТО, късайки дългогодишната си политика на необвързаност и създавайки потенциално нова провокираща обстановка по северната граница на Русия. Това ще предизвика унищожителен взрив за Путин, който много пъти е повтарял, че разрастването на НАТО на изток е casus belli за пълномащабна инвазия в Украйна.

Близките перспективи за остлабване на тези напрежения са слаби. Остин свика контактната група на 40-те за Украйна през тази седмица, която да се подготви за това, което председателят на Обединените началник-щабове Марк Мили нарече „продължителен конфликт“, който ще бъде измерван „най-малко в години“.

Байдън не е обявил какъв ще бъде отговорът на Съединените щати, ако Путин приложи тактически или стратегически ядрени оръжия. Освен това, нито една от двете страни не е определила ясни правила в периода след Студената война относно употребата на ядрени оръжия – особено след като споразуменията за ядрените ракети със среден обсег на действие бяха отложени, а системите за поразяване с ядрено оръжие станаха по-бързи и се управляват от автоматични дигитализирани системи. В духа на политиката на Кремъл, позната като „ескалиране за деескалация“ – заплахата за употреба на ядрена сила, ако Западът се опита да го спре – Путин постепенно върна ядреното оръжие в своите калкулации за конвенционална война. За двадесетте години на власт той разреши изграждането на европейския континент на крилати ядрени ракети, презокеански торпеда с ядрен заряд, свръхзувкови летателни средства, както и ядрени оръжия с нисък заряд.

Но Путин никога не е стигал толкова близко до заплахата да ги използва, нито е давал да се разбере дали и как би го направил. Допреди украинската криза американските стратези не смятаха, че заплахата за използване на ядрена сила е сериозна. Мнозина смятат, че Путин първо ще ескалира, използвайки кибер-атаки или друг неядрен потенциал.

Много експерти изказват мнение, че руският президент не би имал голямо предимство от използването на тактически ядрени оръжия вътре в Украйна – а той е смятан за достатъчно рационален, за да се очаква да наблюдава със задоволство изстрелването на междуконтинентални балистични ракети с ядрен заряд срещу Съединените щати. Но Путин също така даде да се разбере по-рано, че не би приел отделянето на независима Украйна без руски контрол, тъй като, както написа той в есето си от юли 2021 г., подобно развитие би било „сравнимо по последиците си с употребата на оръжие за масово унищожаване срещу нас.“

Робърт Галучи, бивш главен преговарящ за ядрените оръжия от страна на Съединените щати, казва, че руските ядрени заплахи са нова тактика и „трябва да бъдат приемани сериозно, ако смятаме да се замесваме директно в конфликт с руските сили в или около Украйна, тоест на или отвъд руската граница.“

Бийб, който в момента е директор по главната стратегия на Института за отговорно държавно управление "Куинс", смята, че развръзката най-вероятно ще се разтегли в променлива патова ситуация, но тя би била много по-нестабилна и опасна от Студената война. „Най-вероятно ще се окажем в някакъв вид дълготрайна нестабилна конфронтация, която ще раздлеи Украйна и ще раздели Европа, там където няма правила на играта“, казва той. „Това няма да е нова студена война, а по-скоро гнойна рана в Европа.“

Нещата могат да станат още по-опасни, ако придобилите нова смелост НАТО и западни съюзници разширят влиянието си отвъд Европа, Централна Азия и Близкия Изток до Индо-тихоокеанската зона, както британският външен секретар Лиз Тръс предложи в реч тази седмица. Тръс каза, че „НАТО трябва да има глобален вид и готовност да срещне глобални заплахи. Ние трябва да предотвратим заплахите в индо-тихоокеанската зона, да работим с нашите партньори като Япония и Австралия, за да сме сигурни, че Пасификът е защитен. И за да сме сигурни, че демокрации като Тайван са в състояние да се защитят.“

Това на свой ред създава перспектива за продължителна глобална студена война, не само срещу Русия, но и срещу Китай. Такава война лесно ще може да се превърне от студена в гореща, смята Бийб, тъй като Съединените щати и техните съюзници ще се изправят срещу алианс между „богатата на ресурси Русия, подкрепена от технологичната и икономическа мощ на Китай.“

Източник: foreignpolicy.com

Превод за “Гласове” Екатерина Грънчарова