В европейски мащаб, най-тежката агресия срещу лекари е в Турция. „Нойе Цюрхер Цайтунг“ съобщава в началото на 2019 г., че 78 процента от турските лекари са обект на агресия и насилие, като само за четири месеца през 2018 г. турското здравно министерство е регистрирало над 3000 посегателства.
Пациенти с невротични състояния и психични отклонения често отиват на лекар въоръжени и срещу дулото лекарят е длъжен да назначи лечение, което да подейства веднага. В началото на 2019 г., недоволен от предписаното лечение, 18-годишен пациент с невроза, застреля лекар от упор.
Оказва се обаче, че в световен мащаб около 75 на сто от медиците са обект на агресия при изпълнение на служебните си задължения, като над половината от случаите са в центровете за спешна помощ. Само от тези случаи, около 60 процента са предизвикани от близки на пострадалия, които считат, че медиците не „спасяват“, както е редно.
До края на ХХ век лекарската професия е сред най-уважаваните. Оказва се обаче, според проучване на US National Library of Medicine National Institute of Health (PMC), че резкият скок на телевизионните филми на медицинска тематика – от „Спешно отделение“, през всичките му разклонения, увеличава агресията на пациентите, които влизат в спешни отделения и болници и започват да нареждат какъв вид изследвания да им бъдат направени, като в някои случаи цитират казуси от сериалите.
Те налитат на бой и когато не виждат някой да спринтира, бутайки носилка с техен близък. Допълнителна доза ярост към лекарите в САЩ предизвика сериалът „Доктор Хаус“, защото едноименният герой е известен с грубостта си към пациентите и нетрадиционния си подход. Според национално проучване за агресията към медици в САЩ, през 2018 г. са регистрирани щест случая само в една болница, в които близки на пациенти нападат медици с думите: „Ти за доктор Хаус ли се мислиш?!“.
От национално проучване за инцидентите с лекари във Великобритания през 2018 г. 63 процента от тях са били обект на агресия, а в 0,5 на сто от случаите медици са били приети в интензивно отделение с опасност за живота.
Проучването доказва още, че от всички професии, военните на терен и лекарите в мирни държави са сред професиите, които най-често се сблъскват с директна агресия. В резултат на тези данни, Великобритания обяви „Програма за нулева толерантност към агресията към лекари“ и обяви, че всеки, който прояви такава, няма да бъде лекуван; ако близки и роднини на болен проявят агресия, лечението също спира.
Обявените мерки са много сходни с тези за борба с футболното хулиганство.
Германско проучване по същия проблем от 2015 г. показва, че около 50 на сто от лекарите са били обект на агресия, а в 10 на сто от случаите се е стигнало до сериозна физическа увреда. В Индия например, сходно проучване сочи, че 87 на сто от медиците са били обиждани вербално, а в близо 9 процента са били нападани. Данните за Китай са напълно сходни с тези от Индия.
Кой къде стои в този процес?
Началото на агресията към лекарите започва от САЩ в средата на 60-те години, където цели кантори не работят нищо друго, освен да съдят лекари, клиники, болници и медицински институции. През 2005 г. на пациенти по различни казуси са били изплатени над 5 млрд. долара, а през 2017 г. те спадат до 3,8 млрд. долара. Една от причините е, че други юридически кантори задължително работят с болниците и всеки пациент е длъжен да подпише толкова формуляри за съгласие и за рисковете, с които е наясно, че после няма поле, на което да заведе дело.
В САЩ с население от 360 млн. човека годишно се завеждат по около 85 хил. дела срещу лекари, като медицинските вреди са около 1 млн. годишно. На първо място делата са заради погрешно поставени диагнози (само в сериалите и до-р Хаус никога не грешат).
Когато започнете да търсите статистика за случаи, свързани с насилие над лекари обаче, първо излизат всички сайтове, в чието заглавие се съдържа „Пострадахте ли от лекарска небрежност?“, „Жертва ли сте на лекарска грешка?“ – и следват имената на канторите.
В същото време в България, независимо какво се е случило в болнично заведение, ако някой счита, че е пострадал по лекарска вина, достатъчно е да се обърне към медиите и оттам насетне започва нескончаем пасквил. От едната страна е пострадалият, който може да добавя всякакви подробности, каквито счита, че вървят за новини, а от другата са лекари, които без категорични доказателства от разследване, не могат да се защитят по никакъв начин. Стига се до моменти, когато журналисти питат лекари: „Вие защо убихте?“, след като изобщо няма заключения нито на комисии, нито на следствие.
В това отношение България също е явление – няма друга държава, където медиите да издават окончателни присъди на лекари, болници, клиники, само въз основа на едноличното твърдение на заинтересованата страна. Независимо от наличието на Съвет за електронни медии (СЕМ), на харти, на правила в журналистиката, водещите новини могат в продължение на седмици да започват с недоказано обвинение срещу медици и да го развиват, както намерят за добре.
Резултатът винаги е мигновен: следва поредната серия агресия срещу лекари, независимо какви, къде и при какви обстоятелства.
АВС News в САЩ съобщава на 5 юни 2019 г. новината, че лекар от Охайо е обвинен за 25 смъртни случая на свои пациенти от 2015 до 2018 г., като им е давал свръхдози фентанил. Новината е съобщена, след като следствието е приключено и обвинението е повдигнато. Не е интервюиран нито един роднина на убитите пациенти.
По данни на Световната здравна организация, 38 на сто от лекарите в целия свят са подложени на груба агресия и посегателства.
Този процес води до рязък спад в интереса към медицинската професия в Италия. Затова в края на септември 2019 г. регионални болници се обединяват с общо искане към министъра на здравеопазването и цялото правителство да бъде разрешено наемането обратно на работа на пенсионирани лекари и наместо до 65 години да могат да работят до 70. Недостигът на лекари във Венеция например, още преди две години принуди градската управа да предложи отлични условия за живот на пенсионирани медици в различни области, за да гарантират поддържането на качествено здравно обслужване.
Същият процес вече е факт и в България и българските пациенти тепърва ще усетят огромната пробойна, която се образува поради
нежелание на лекарите да бъдат боксови круши на пациентите.
Грешната представа на българите за лекарска грижа е другата част от трагедията. В цяла Холандия, с население от 17 млн. души, държавните болници са 38, като от тях едва 20 са за лечение на пациенти. В България, с население от 7 млн. човека, повечето от които са в няколко големи града, болниците са 345.
Основният въпрос на българите е как във всяко населено място да работи болница, по възможност с реанимация, кардиология, родилно отделение и още няколко ключови сектора.
В холандския град Лелистад със 77 хил. души население болницата е закрита, поради лоши резултати, и всеки, който се нуждае от медицинска помощ, пътува най-малко 30 км до най-близкото място.
Поредното нападение над лекари в България е само част от световна тенденция и влиза в националната, европейска и световна статистика. Проблемите у нас обаче са първо медийни и в много по-малка степен медицински. Смъртта като шоу и възможността за серийни репортажи, които да хранят обществената реакция, са част от портфолиото на самите медии. Не става дума за разкриване на истина, факти или обстоятелства, защото дори на най-невежите е известно, че всеки е невинен до доказване на противното.
Погазването на това универсално правило е в основата на напускането и на педиатри, и на утвърдени медици от други направления.
Въпросът отдавна не е в профила на насилниците над медици, а в обществената нагласа тази агресия да бъде оправдана – най-често с правото на болните да бъдат „притеснени“.