- Автор: Гласове
- 24 Фев 2025
- 9054
- 31
Автор: Любомир Данков за "Гласове"
24-ти февруари е знакова дата за конфликта на територията на Украйна. Какво се случи на този ден през 2022-ра година – агресивната „Империя на злото“ нападна мирна и демократична Украйна или Русия се включи очаквано и логично във война, продължаваща осма година? Да се върнем малко във времето и да проследим събитията, довели до руската намеса, както и отношението и ролята на „демократичния свят“ в конфликта.
През 2017-та година в Каталуния беше проведен референдум за независимост. Този референдум предизвика конфликт между местната власт в Барселона и централната власт в Мадрид. Конфликтът беше отразен в световната преса спокойно, без истерии. Станаха ясни позициите на каталунците, станаха ясни и позициите на властта в Мадрид. Най-кратко, желанието за отделяне на Каталуния имаше чисто икономически мотиви. Областта осигурява голяма част от националния доход на Испания и плаща високи данъци. Отделянето от Испания би осигурило по-висок жизнен стандарт на каталунците. Властта в Мадрид изпрати полицейски части, които използваха сила срещу някои от желаещите да участват в референдума. Бяха затворени някои секции за гласуване, бяха иззети изборни книжа. Около 340 човека пострадаха от сблъсъци с полицията, загинали и тежко ранени нямаше.
По това време в Донбас повече от три години се водеше война. Конфликтът там започна заради желанието на определени сили страната да поеме по пътя на присъединяване към Европейския съюз и нежеланието в източната част на страната това да се случи. Тук конфликтът беше много по-дълбок, защото източната индустриална част на страната, при присъединяване към ЕС щеше да загуби икономическите си връзки с основния партньор по това време – Русия, като това щеше да доведе до икономически срив със сериозни последствия. Отделно от това, още с подписването на договора за асоциация с ЕС, в страната щяха да навлизат безмитно стоки от ЕС, с които местните стоки нямаше да бъдат конкурентни и това щеше да сложи начало на икономически катаклизми. И разбира се, мнозинството от хората в източната част просто не биха искали страната им да бъде в блок, който е обявил Русия за враг.
След отлагането на споразумението за асоциация с ЕС от страна на правителството на Янукович, в края на 2013-та година в Киев започнаха протести по добре позната схема – с външно финансиране и влияние и с обичайните лозунги за борба с корупцията, свобода, демокрация и т.н., които обичайно привличат хората. Протестът бързо премина границите на законността, започнаха сблъсъци между част от протестиращите и правоохранителните органи с жертви и от двете страни. В началото на 2014-та година правителството се съгласи на предсрочни избори, подписано беше споразумение с опозицията. Привържениците на евроинтеграцията, обаче, явно не искаха да рискуват с избори и още в същия ден след подписване на споразумението, след оттегляне на силовите части от центъра на града, въоръжени „протестиращи“ завзеха правителствения квартал, след което започна подмяна на правителството – тоест, класически въоръжен преврат.
В това време, дирижираните от външни сили и местни олигарси украински медии нагнетяваха дива омраза към опонента. Превратаджийската власт започна забрани срещу руския език в страната. В цяла Украйна започнаха протести и контрапротести, като новата власт не само не взимаше адекватни мерки недопускане на на сблъсъци, но дори ги поощряваше с бездействие. Кулминацията на тези сблъсъци стана изгарянето на десетки хора в Одеса с коктейли Молотов.
При заплахата от това, новата власт да предостави военноморската база в Крим на САЩ и нова „Карибска криза“, Русия подпомогна провеждане на референдум в полуострова, призна резултатите от него и върна Крим в състава си. В две от областите – Донецка и Луганска, бяха предприети реципрочни на преврата в Киев действия, проведени бяха референдуми за независимост и бяха обявени две републики – Донецка и Луганска народни републики.
Реакцията на Киев беше изпращане на тежко въоръжени военни части към двете републики, които започнаха безразборен и безприцелен обстрел срещу населените места, останали под контрола на „сепаратистите“. Поставям сепаратисти в кавички, защото при описаната ситуация, е трудно да се разбере кой точно е сепаратиста. В републиките се организира Опълчение и започна пълноценна война. Хиляди мирни граждани загинаха или бяха тежко ранени от тероризма на украинските въоръжени формирования, включващи определено бандитски и неонацистки въоръжени структури като Торнадо и Азов.
След това имаше две мирни споразумения, като след второто – Минск–2, войната премина в позиционна фаза. Всичко можеше да приключи още през 2015-та година, ако Украйна беше оставена сама да решава съдбата си. Споразумението включваше връщане в състава на Украйна на двете отделили се области на федеративен принцип. Нужна беше само промяна на Конституцията на Украйна и започване на преговори по детайлите на споразумението. Подтиквани от западните съюзници, обаче, властите в Киев използваха Минск-2 за изграждане на силна армия и решаване на конфликта с военни средства. Украйна не изпълни нищо от Минск-2, с изключение на няколко размени на пленници. Мирното споразумение дори ни беше ратифицирано от украинската Рада. Конституцията не беше променена, което блокира изпълнението на останалите точки от споразумението.
Обаче, за разлика от събитията в Каталуния, за тези неща в Европа не се говореше с един нормален тон. В медиите на „свободния свят“ истерично се сипеха лъжа след лъжа. Медиите и политиците създадоха паралелна реалност, в която демократичната страна Украйна е нападната от лошия съсед Русия, превратът беше представен за демократична смяна на властта, опълченците ежедневно се самообстрелваха, а мирното споразумение не изпълняваше Русия, въпреки че тя дори беше само гарант за републиките в него.
Между Украйна, държавата, която се намира на нашата планета и Украйна, която се „намира“ в мейнстрима в Европа, няма абсолютно нищо общо, с изключение на името. Трудно за нормален човек е да повярва, че така наречения демократичен свят може да подкрепя една власт, която методично и умишлено избива свои граждани, водена от някакви цели, наложени отвън. Но това е факт.
В „демократичния свят“ беше приета линия на безусловна и безпринципна подкрепа за Украйна във внесения отвън конфликт. Под прикритието на една голяма лъжа бяха провалени всички мирни инициативи, а наливането на пари и оръжия за продължаване на войната "до последния украинец" и с основна цел максимални щети за Украйна и Русия, а косвено и за Европа, беше представяно като помощ за Украйна.
Шокиращо е, но в наши дни, когато информацията има толкова много възможности да достигне до хората, последните толкова лесно могат да бъдат манипулирани.
И да се върнем към включването на Русия във войната. През есента на 2021-ва година руските служби вече са били наясно, че предстои дългоочакваната атака на ВСУ срещу републиките. Украинските сили бяха закупили дронове „Байрактар“ от Турция, бяха изпробвали няколко от тях срещу военни и цивилни цели и се видя, че републиките нямат ефективно противодействие. Ефективността на дроновете беше доказана във войната за Нагорни Карабах.
Русия започна военни учения в близост до границите на Украйна, които бяха предупреждение, да не се тръгва към военно решаване на конфликта. Аз лично бях шокиран, че Украйна предприе тази самоубийствена атака. Истината е, че Украйна първа започна артилерийска подготовка за настъплението, след което Русия направи неизбежното.
Да си припомним ситуацията на фронта в последните дни преди 24-ти февруари 2022 г.:
На 15 февруари ОССЕ регистрира 41 нарушения на прекратяването на огъня. Тогава режимът в Киев започна активно да обстрелва Донбас.
16 февруари: 76 нарушения
17 февруари: 316
18 февруари: 654
19 февруари: 1413
20-21 февруари: 2026
22 февруари: 1484
Стана ясно, че има сериозна ескалация на военнте действия
24 февруари: Намеса на руската армия...
В дните преди намесата на Русия хората в Донецк и Луганск разказваха, че е станало по-лошо от 14-та година. Същата безразборна стрелба. Особен интерес представляват обстрелите на Луганск, който през 2015-та година вече се намираше далече от линията на фронта и до дните преди 24-ти февруари 2022-ра година не беше обстрелван.
Така че, украинската армия нападна, Русия отговори. Съвсем логично и съвсем очаквано. СВО съвсем спокойно можеше да се нарече и АТО, която за разлика от украинската АТО, която беше на практика терористична операция, руската операция трябва да спре тероризма на една държава, подклаждан и подпомаган отвън.
Можеше ли Русия да не се намеси и да остави украинската армия да смаже съпротивата в ДНР и ЛНР и да изравни със земята градовете в републиките? Не. Това е от една страна морален въпрос – не може да бъде оставен съюзник, жертва на дългогодишен терор. От друга страна – какво би последвало след победата на запада в Украйна? Същите действия, но вече в републиките на Руската федерация. Активиране на западни агенти, „борба за демокрация“, преврати и т.н. Невероятно наивно би било да се смята, че Русия, в която вече управлява Путин, а не Елцин или Горбачов, ще допусне това.
Каквото и конфликти да има в едно общество, не трябва да се допуска те да се решават с тероризъм. Когато това се изпробва с държава, важен партньор за Русия, се получава резултатът, който виждаме сега в Украйна. Виновни за включването на Русия във войната са тези западни политици, които подкрепяха Украйна за силово решение на конфликта, както и медиите, които създадоха паралелен свят, който заблуди хората и създаде комфорт на тези политици да водят милитаристична политика към ескалация на военните действия.
Любомир Данков е български журналист на свободна практика и граждански активист. От 2016 г. разработва информационен проект за войната на територията на Украйна. „Децата на Донбас“ е първият му пълнометражен документален филм. Той е завършен през 2019 г. и към средата на 2024 г. е спечелил награди от 150 международни филмови фестивала.
