- Автор: Гласове
- 08 Ное 2022
- 3953
- 9
Официалният представител на МВнР на Русия говори по радио „Комсомолска Правда“ за хакнатия телефон на Лиз Тръс, доходите на Запада от зърнената сделка и своите очаквания от изборите в САЩ.
Автори: Алексей Осипов и Алексей Иванов, "Комсомолская правда"
Следвайте "Гласове" в Телеграм
Коя е "свършената работа"?
- Мария, първият въпрос е за съобщението, което експремиерката на Британия Лиз Тръс е отправила към Антъни Блинкен, главата на Държавния департамент на САЩ, минута след извършената диверсия на „Северен поток“. И това съобщение в превод на руски означава буквално следното: „Работата е свършена“. Нима наистина толкова ниско паднаха англосаксонците? Доколко в МВнР сте сигурни, че зад тази диверсия стоят именно те?
- По повод така наречените смс-и. Вече три дни британската преса е потресена от информацията, че телефонът на Лиз Тръс, докато тя беше премиер-министър, е бил хакнат. Веднага съобщиха, че това, разбира се, е било работа на руски хакери. Тоест, това, което наистина е имало в самите материали от телефона на Лиз Тръс, не трябва да занимава британската аудитория. Удивителна история, нали? Не, почакайте минутка. Дайте да разберем – какво е имало там?
Нататък започва интересното. През последните дни в интернет пространството започнаха да циркулират данни, че сред укритата информация е било и това съобщение, за което Вие говорите – „Работата е свършена“. Още веднъж ще повторя – тези данни започнаха да циркулират в медийните среди. Какво правя аз? Аз задавам директен въпрос на Лондон – изпращал ли е премиер-министърът на Великобритания Лиз Тръс съобщение с такова съдържание на държавния секретар на САЩ непосредствено след взривяването на газопровода? Как мислите, какво правят в този случай западните средства за масова информация, които са обявени за чуждестранни агенти у нас? Публикуват статия за това, че Русия разпространява фейкове. Не, минутка, ние не приписваме нищо на никого. Ние нищо не разпространяваме. Ние официално, виждайки съобщението, задаваме въпрос: „Кажете, това така ли е наистина, или не е така?“ Това е открит, честен, професионален въпрос. Да или не?
Ще напомня как се държат британците. Помните ли, имаше една Тереза Мей, премиер-министър на Британия. След като тя получи непонятни сведения относно някакви хора, които се разхождали някъде в района на Солсбъри. „Хайли лайкли“, те много приличали на тези, които може би имат връзка към този, който е извършил атака срещу Британия – ни повече, ни по-малко – с прилагане на химическо бойно отровно вещество. Ето това е фейк. А нашият въпрос е директен и открит.
- Вие сте общували непосредствено с Лиз Тръс, нали така?
- Бих помолила да не ни свързвате по никакъв начин.
- Президентът неотдавна я нарече „лудичко момиче“. Това малко се вписва в историята, която в момента върви по медиите – за това, че тя е можела...
- Не, въпросът не е в това, че тя е момиче или каквото и да е друго. Тук въпросът е в това, че изявленията, които тя прави, са от категорията "малоумни". Помните как тя говореше да се използва ядрено оръжие, ако се наложи. Това е поради недоброто ѝ образование. Но това е и големият въпрос за раздухания мит за британското образование – ето, виждаме ярък представител, премиер-министър на Британия, който не знае кои морета къде се намират и която свободно разсъждава по темата за използване на ядрени оръжия. Но проблемът е много по-широк. Това е кризата на западната система, каквато е. Никой не е избирал Лиз Тръс за премиер. Можете ли да си представите? Ето, сега говорим за образец на западната демокрация, както те се наричат. Нея никой не я е избирал. Тоест, британците не са гласували за нея нито пряко, нито косвено. Тоест, ако президента на САЩ макар и косвено го избират хората чрез избирателната система, нея никой не я е избирал.
- Както и Риши Сунак, който я смени.
- Тази колода от белязани карти се разбърква така, както върши работа на политическия елит. Ние сме свикнали думата „елит“ винаги да се употребява в някакво висше значение. Но всъщност сега вече не е така.
Манипулация с цифри
- Президентът подчерта, че Русия не е излязла от зърнената сделка, а само я е спряла. Какви точно гаранции чакаме от Украйна и има ли знаци от другата страна, че те ще бъдат дадени?
- Неотдавна всички световни медии, естествено по окръжно от Държавния департамент на САЩ, Белия дом и британския Форин офис, започнаха да крещят, че световната продоволствена безопасност е в опасност. Това беше класическа пиар кампания в световен мащаб, зад която стояха онези, които печелят колосални пари както от самата пиар кампания, така и от самите продоволствия. Във връзка с тази ситуация Генералният секретар на ООН преди няколко месеца излезе на авансцената и предложи пакетна сделка. Трябваше да се отблокира преминаването на храни от Украйна и едновременно руските торове и селскостопанска продукция също да получат някакъв достъп до световните пазари. И тъй като тази инициатива излиза от Генералния секретар на ООН, всички трябва да повярват в нея, защото той изглежда честен посредник.
Действително, бяха сключени съответните споразумения. Само че след това започнаха да се изясняват много интересни факти. Първо, работеше само първата част от сделката, която гарантира движението на украинските храни към световните пазари. Второ, никакви най-бедни, най-гладни и най-нуждаещи се страни не започнаха да ги получават. Всичко това започна да пристига в така наречената западна база. Което ще рече, в частни западни фирми, компании, които изкарваха колосални пари от това.
Срещу цифрите нищо не можеш да направиш! Макар и с цифрите да стават манипулации.
Позволете да ви цитирам представителя на Държавния департамент на САЩ господин Прайс. На брифинг на 31 октомври той заяви буквално следното: „Към вчерашния ден в рамките на инициативата бяха преведени повече от 9,5 милиона тона зърно и други хранителни продукти от украински пристанища, пренесени в общо около четиристотин курса. По-голямата част пшеница, изнесена в рамките на тази инициатива – 66% или около две трети – беше изпратена към развиващите се страни. При това, 19% от тези 9,5 милиона тона бяха отправени в най-малко развитите страни в света.“
Колко интересно! Направо се просълзяваме, какви безсребреници, чисти и искрени хора са служителите на Държавния депртамент на САЩ. Един вид – не мога да ям, преди да нахраним другите. Ето, виждате колко ловко, пред очите ни, се подменят понятията. 9,5 милиона тона зърнени продукти и други храни – царевица, слънчоглед, соя, рапица, слънчогледово олио. Всичко това се подменя само с „пшеница“ и това дава процентните стойности, които съвпадат с удобната за структурите на ООН картинка. Но според данните на ООН се появява малко по-различна цифра за обема на експортираната от Украйна пшеница в рамките на реализацията на зърнената сделка. Тя е 2,3 милиона тона. Или 30% от всички доставки, а не 9,5 милиона тона, както съобщи Прайс. Прекрасно, нали? За разпределението на останалите 7 милиона тона храни Прайс нищо не иска да каже. А би трябвало.
В доклада на ООН обемът на доставената царевица по зърнената сделка е 3,3 милиона тона. 68% от тях се изнасят именно в развитите страни. Не в развиващите се, а в развитите. 68 процента. И едва останалото, тоест само една трета, отива в развиващите се. А знаете ли колко отива в най-бедните? Нула.
Разбирате ли, това е всеки ден. А втората част е още по-страшна. Става дума за това, което се случи сутринта на 29 октомври, когато под прикритието на хуманитарна операция, въоръжените сили на Украйна, които бяха ръководени именно от британски специалисти, се опитаха да нанесат удар по наши кораби, обезпечаващи същата тази продоволствена сделка. Когато питат от кого искаме гаранции? Да, от всички, които са подписали тази сделка. И на първо място от Организацията на обединените нации, която изпълняваше функциите на посредник и гарант и сама предложи тези схеми. И трябва да се направи така, че всички, които стоят зад киевския режим, щом са бенефициенти от същата тази зърнена сделка, да разберат, че никакви подобни провокации, а това вече не е провокация – това е терористичен акт – вече няма да минат.
Американските работи
- Разговорът ни се провежда в навечерието на едно от най-важните политически събития на годината: всички чакат резултатите от изборите в Америка. Очаква се републиканците да сменят демократите в едната, а може би и в двете палати на Конгреса на САЩ. Ще стане ли по-лесно за Русия да се договаря с Америка? Важно ли е изобщо за нас кой ще победи там, или ни е все едно?
- Ние нямаме и не трябва да имаме никакви очаквания от вътрешните електорални процеси в други страни. Това е тяхната, на първо място, история. А в САЩ това е история на деградацията на електоралната система, а също и на политическата. Защото тя непосредствено се основава на изборите. Начинът, по който те провеждат техните избори, не може да се заснеме в никакъв филм. Защото това е много по-всеобхватна и отвратителна картина.
Мисля, че изборите от 2020 година задължително ще влязат в учебниците както на самите Съединени щати, така и на други страни, като едни от най-мръсните и нечестните. А сега вече след всеки избори, президентски, а и за законодателното събрание на САЩ, в Америка се провеждат разследвания, завършващи с все по-ожесточени скандали, всеки път се правят изводи за това, че следващите избори трябва да протекат по някакъв друг начин. Впрочем и на законодателно ниво приемат различни актове, заявления, декларации, ограничаващи политиците в прилагането на мръсни методи – ту се опитват да ограничат финансирането за предизборни кампании, ту технологиите... Опитват се нещо да направят, но всеки път тези капмании са все по-мръсни. И 2020 година беше даже не провал, а момент на саморазобличаване. Затова, нека американският избирател да се оправя с тези неща дотолкова, доколкото той изобщо може да бъде допуснат до останалите честни глави от тази история.
Ние не преувеличаваме значението на изборите в контекста на двустранните отношения, отчитайки установения в Капитолия силно русофобски дух. Но, разбира се, следим хода на кампанията, защото някои неща са просто есктраординарни по своята нелегитимност, по своята крещяща антидемократичност.
Уверена съм, всички забелязват, че колкото повече приближава гласуването на 8 ноември, толкова повече се засилват хаотичните движения в Америка, взаимните яростни обвинения, обидите, грубостите, фалшификациите, триковете и така нататък. Вече всички са в това сметище – бизнес, обществени дейци, журналисти. Всичко се е смесило. Просто страшна история! А причината е ясна. Мнозина мислят, че става дума за провалите в политиката, вътрешна, външна, икономическите проблеми... Но не е в това работата! Това е системна криза. Просто американците не могат да направят нищо за това, тъй като първо трябва да има момент на признаване, приемане, определяне на това, което трябва да се поправи. Но понеже те през цялото време се опитват да поправят нещо някъде навън, видимо ръце не им остават за тях самите. Затова, не зная как този път ще премине всичко там. Но вече е смешно, наистина.
- Ще продължи ли американската финансова и военна подкрепа за Украйна? Кандидатите-републиканци вече неведнъж казаха, че вътрешните проблеми на Америка за тях ще бъдат по-важни. Има ли шанс след смяната на властта Вашингтон просто да забрави за Киев?
- Всички гледат конкретните неща, а трябва да се гледа глобално. Да, вероятно вътрешноамериканските проблеми някога ще започнат да вълнуват американските политици повече. Те и сега ги интересуват, само че много години не могат да ги решат и вместо това използват външния фактор – някакви агресивни действия, или пък провокации и интриги, или инсценировки и постановки. А ние говорим за това отдавна. Вижте: в огромно количество интервюта, изявления, пресконференции, министърът на Външните работи Сергей Викторович Лавров е отбелязвал, че за съжаление, настъпващият на всеки две години при американците електорален цикъл – било за президент или за Конгрес – поставя целия свят и всички международни отношения в положение на заложници на вътрешноамериканските проблеми. Всякакви дребни лудории от типа на Уотъргейт или роклята на Моника Люински вече не са достатъчни, за да се справи Вашингтон с вътрешните дрязги. Подобен род фактори просто вече не стигат. И глобално тази тенденция се прояви в крайно яростен формат, например при Обама, който превърна русофобията в част от глобалната си стратегия. Спомнете си – шпиономания, измисляне на всякакви несъществуващи истории или придаване на съществуващите съвършено невероятен по мащаби и замисъл формат... Отначало това беше преди президентските кампании, после по тяхно време, после веднага след тях. Изведнъж решиха да накажат с нещо Русия и ѝ отнеха пет собствени обекта, които – внимание! – бяха отнети, защото били едва ли не гнезда на шпионаж! Едно от тези, така наречени гнезда, ми е добре познато. Това е Ривърдейл, недалеч от Ню Йорк, през лятото там се правеха лагери за децата на руските дипломати и сънародници. Провеждаха се и мероприятия за чуждестранни колеги, там ходеха на почивка наши сътрудници. Наблюдавана от всички страни територия, на която се провеждаха приеми, празненства, дори футболни мачове. И администрацията на Обама определи това място за шпионско гнездо. Определи и заяви: е, това беше, сега всички ще заживеем весело, след като разбихме руската шпионска мрежа. Именно тази история заслепи очите на всички в САЩ, превърна се в опорна точка на демократите и русофобията стана дългоиграещ коз за тях.
Европейски подозрения
- Не е тайна, че САЩ свикнаха да решават вътрешните си проблеми за чужда сметка, така че Русия, а също и Китай, се наричат в американските политически доктрини враждебни държави. В Европа, която изглежда като американски съюзник, сякаш започнаха нещо да подозират...
- Подозират, че нещо се е объркало. Нека в помощ ни бъде Евгений Онегин: „Зима. Европа, тържествуваща, отново тръгва за дърва...“ Простете, че малко промених тези стихове, но застудява в Европа. А студът активизира мозъчната дейност – мислиш как да се стоплиш, какво ще ти трябва за това. Между другото, много етнографи смятат, че смяната на климата, сезонните фази, винаги са сособствали за развитието на промишлеността и производството. Захлажда се и хората започват да мислят. Когато е по-топло, те са в по-отпуснато състояние. А в Европа беше по-топло не само през лятото, беше и миналата зима, и по-миналата. Защото газът беше руски, евтин, и животът някак вървеше. И градината, за която говрори Борел, продължаваше да цъфти. А сега нещо се обърка: някой взриви газопровода в Балтийско море и стана по-хладно. Кръвта влезе в мозъка и започнаха да мислят европейците – какво не е наред с тях, какво правят с тях, европейците, техните съюзници, правилно ли пее арията самовъзвеличилият се англосаксонски дует? Започнаха да се подбутват, всички започнаха да търсят отговор на този въпрос. Макар че той е на повърхността. Световните центрове се превърнаха в големи конкуренти за Лондон и Вашингтон. А ние говорихме за това в продължение на много години. Говорихме за това, че еврото стана конкурент на долара, при това реален конкурент. Защото доларът се печата някъде там и сега държавният дълг на САЩ съставлява невероятните 31 трилиона. А доларът не е обезпечен с нищо, освен с този дълг. Той просто продължава да се печата. А току-що взеха, че хвърлиха 6 милиарда в необезпечени пари. В коя икономика това би се разминало без последствия? Единствено, ако ти управляваш всички останали ръчно и със сила. И имаме Европейския съюз с неговата единна валута, обезпечена с икономиките, ресурсите, възможностите на десетки страни. И ето, че еврото става огромен конкурент. Само че това не биваше да се казва на глас. Русия, Китай, също станаха конкуренти – и те имат ресурси, и те имат не само перспективи за ръст, но и обективни показатели. Именно заради това Русия и Китай бяха обявени от американците за главна заплаха. А Евросъюзът просто стана фактическа заплаха. Впрочем, това е и отговорът на въпроса защо Великобритания напусна Евросъюза. Трябва да отдадем нужното на британците – те владеят сценографията изумително. Всичко, което се отнася до тяхната инсценировка, е блестящо разиграна партия от гледна точка на външното възприятие. Те проведоха и брекзит на високо ниво.
А ние всички много добре разбираме, защо това беше направено и по чия заръка. Имаше дългосрочен план за необходимо снижаване темповете на ръста и развитието на Европейския съюз, за неговото изхвърляне като конкурент, с много години назад в миналото. Но за финалните бурни аплодисменти беше необходимо европейците да бъдат лишени от основното – евтиния и надежден ресурс, който беше руският газ. Републиканците тънко се опитваха да го правят с политически методи, е, и с малко заплахи и шантаж, а при демократите Байдън и Нюланд просто излязоха и казаха: стига вече сме се лигавили с тези Северни потоци, така или иначе ще закрием този проект. Но как? С всякакви методи, казаха те! Ето че всичко е ясно – и относно партньорството, и относно съюзничеството. На европейците ще им отнеме известно време да осъзнаят това и да го разберат точно. Защо? Защото е невъзможно да се повярва в това. Те толкова години бяха зомбирани от приказките за някакво стратегическо съюзничество и единство, либерални ценности. Не е важно, че от либерализма вече нищо не остана, тъй като всичко се постигаше със силови средства, интриги, шантаж, екстремизъм, а сега вече и с тероризъм. Но пропагандата вършеше своето, работейки на пълна мощност. С каква жар те повтаряха и повтаряха потресаващата дума „солидарност“! Но удивителното е, че тяхната солидарност се събужда само в антируски ключ. По нито един друг въпрос нея я нямаше. По всички останали направления – като орел, рак и щука.
Европа и всички останали
- И така, Европа е наивна. Страните от други материци и континенти ще се окажат по-прозорливи. Да вземем Саудитска Арабия...
- Ако говорим за близкоизточните страни, те действат в национално качество – те имат своя външна политика, действат като суверенни играчи в международните дела, имат своя конституция, своя доктринална основа, концепция и така нататък. Те разбират какво ще правят утре и вдругиден. Докато Европейският съюз – внимание, фанфари! – има единна външна политика, а страните-членки в него са десетки. Аз бях свидетел, когато министърът на външните работи на една страна от Северна Европа, влизаща в ЕС, по време на пресконференция отказа да отговори на въпрос за външната политика, позовавайки се на това, че тя може да бъде коментирана само от представител на брюкселската щаб-квартира. Как така?! Ама нали суверенна страна влиза в Европейския съюз, който като цяло беше организиран на икономическа платформа? Това беше съюз, в чийто център беше икономиката, в центъра не само на абревиатурата, но и в самата същност на обединението. А сега им се казва: не, няма да формирате сами външната си политика.
И с всичко е така там. Въпреки че това са суверенни държави, с всички признаци на суверенитет – конституции, граници и пр. Те имат даже свой вътрешен ред за избирателни кампании по външнополитически въпроси. Тоест, те разказват на избирателите си за външнополитически приоритети. Но веднага щом така наречените избори минат, край – тяхната външна политика и позицията им на международната сцена стават стават единни и само Брюксел може да я формира по определен начин. Ще напомня 2014 г., Украйна. Ролята на Брюксел там и тогава беше огромна. А кой в този период управляваше всички външнополитически дела в Евросъюза? Катрин Аштън, баронеса. Откъде е тя? От Британия. На Майдана тогава те забъркаха такава каша, че цяла Европа все още се опитва да я изчисти, докато Лондон гледа на всичко това вече извън Европейксия съюз.
Страните, които цял живот бяха поучавани (да не кажа порицавани) от западната демокрация за това, че нямат възможност да се проявят като истински свободни, че не слушат народите си в степента, в която е нужно, че не притежават, ако перифразираме Булгаков, такава свежест на демокрацията, каквато действително е необходима, всъщност се оказаха много по-демократични и много по-суверенни и самостоятелни, отразяващи реалната воля на народите си в международните работи, отколкото старицата Европа. Затова и Европейският съюз сега мисли как ще живее по-нататък. И никой не се грижи за хората там – какво ще горят, с какво ще се топлят.
Как ще се развиват – това е въпросът. И европейците бяха принудени да признаят, вътре в себе си (вярно, получи се така, че и всички останали разбраха), че сега всички в Европейския съюз ще трябва да разберат – как да устроят икономическото си развитие, при положение че плановете за ускорени темпове на такова, и изобщо каквито и да е темпове, се оказаха несъстоятелни. И всичко е поради това, че го няма основното – няма ресурс. Как беше преди? Нали преди се намираха ресурси? Ами взимаха ги от колониите, в продължение на столетия извозваха от там, използваха ги и по този начин се развиваха. Така беше получена и цъфтящата градина, за която, ще напомня още веднъж, говореше Борел. А сега тази цъфтяща градина няма с какво да се полива.
- А целия останал свят Борел нарече джунгла...
- Живеем в удивително време. Времената биват тежки, интересни, увлекателни, различни. Но сега те са удивителни, защото никога не ни е идвало на ум какво може да бъде. Тоест, ние никога не бихме могли да разобличим Запада до такава степен, до каквато те сами го правят със собствените си разобличения. Ето как си признавате използваната колониална логика – има метрополии, които са прекрасни и забележителни, а има и всички останали. Никой не би формулирал това, което издаде Борел. Дали някой му го е написал, или той сам г е измислил? Загадка. Но той го произнесе. И получи реакцията на цялата международна общност. Както обикновено, после се разкая, или се опита да се разкае. Но тази негова фраза вече влезе в историята.
Удивителни врмена
- Всеки конфликт рано или късно завършва на масата за преговори. Кога и на какви компромиси ще бъде готова Украйна? На какви компромиси няма да се съгласи Русия?
- Сега трябва на първо място да говорим за логика, за здрав разум, за тези базови ценности на човечеството, от които всички се ръководим. Говоря за нашата страна, която в аспекта на споменатите ценности, ще бъде подкрепена от мнозинството в света. Ще подчертая – от мнозинството. Да, действително, в западното малцинство в момента са концентрирани основните медийни ресурси, както и немалък обем финансови ресурси, с помощта на които там формират възприемането на ставащото, в това число и в Украйна. Но ние виждаме фантастичната реакция на тези, които Западът нарича джунгли. Самостоятелна, суверенна, достойна, честна и смела. И смела, не защото са били заплашени и им е било казано – ако сега подкрепите Русия, ще ви разрушим икономиката. Тъкмо обратното, на много от тях е казано, че ако сега заемат антируска позиция, ще им се помогне да излязат от трудностите, в които се намират. Но те не се поддадоха нито на едното, нито на другото. Вижте Африканския континент. Или Азия. Не тази Азия, която представлява Япония, а истинската. Не площадката за американски бази, не тези хора, които забравиха кой им хвърли атомната бомба, и които сега приписват на нас ядрена заплаха по време на паметните церемонии в Хирошима и Нагасаки. Не, не тази Азия, а истинската, вярната на своята история, на своите общочовешки ценности. Азиатците казаха на всички останали – не, ние сами ще решаваме как и с кого ще общуваме. И сега това е най-важното.
Това, което се случва сега, има огромно значение за историческия контекст. Това е много важен, ключов етап в развитието на човечеството не само в тази епоха на кръстопътя на два века, не като продължение на историята на 20 век, а по принцип. Защото, ако ние не бяхме въстанали срещу това, което ни налагаха, аз не съм уверена, че щяхме да можем принципно да говорим за съхраняването на високите цивилизационни идеали, с които толкова се гордее човечеството.
Източник: "Комсомолская правда"
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
