Автор: Явор Дачков, "Гласове". Следвайте ни в Телеграм
Още към онзи момент на двете срещи в МФ разбрах, че без да са информирани тогава коалиционните партньори, се водят разговори за това как може да се използва системата на БОРИКА за внедряване в нея на т.нар. дигитални портфейли и към системата да бъдат добавени небанкови финансови институции, издатели на дебитни и кредитни карти, които от своя страна да обръщат портфейлите на притежателите им в криптовалута. Важното тук обаче е, че да се обсъжда такова внедряване или възможност за промяна на платежната система, е ключово необходимо на първо място да имаме регулаторната рамка приета от Европейския парламент, да сме членове на Еврозоната, както и да участваме активно в обсъждането на взаимосвързаните регламенти, касаещи както криптоактивите, така и киберсигурността и дигиталната финансова стратегия на ЕС. За съжаление това като дискусия или приоритет, поне аз не чух от г-н Гюров и Василев. За сметка на необходимостта да се осигури по-облекчен достъп на стартъп финансови фирми до националната платежна система и финансов ресурс. Това каза в интервю за "Гласове" съветникът на служебния финансов министър Любомир Каримански.
Според него по време на управлението на Четворната коалиция е имало неистово желание всичко, което се отнася до финансов ресурс да бъде концентрирано в ръцете на един от коалиционните партньори. Това наистина може да бъде дефинирано като концентрация на политически риск. Още повече, че министъра на едно от най-ресурсоемките министерства – това на иновациите и развитието е в съпружески отношения с началника на кабинета на вицепремиера по еврофондовете и министър на финансите.
- Покрай скандала с Nexo попаднах на едно остроумно определение от американския водещ Джон Оливър за криптовалутите: “Всичко, което не знаете за компютрите в съчетание с всичко, което не знаете за финансите". Какво разбрахте Вие за този скандал от информацията, изнесена от нюйоркската и българската прокуратура и от публикациите в медиите?
- През последните два дни доста напоително бяхме залети с информация, която за обикновения човек остава неясна и в повечето случаи неразбираема. Нормално е хората да нямат познания в областта на финансовите- технологии и регулацията на инструментите, предмет на тази индустрия. Това, което разбрах, не толкова от медийните публикации, колкото от сайтовете на американските прокурорски служби, че компания с име „Нексо“ (Nexo), регистрирана на Каймановите острови (офшорна зона) и попълнила до американските власти „Известие за освободено предлагане на ценни книжа (пред Комисията по ценни книжа в САЩ) е осъществявала сделки в САЩ без вероятно да е имала право да ги извършва. И по-специално нейната брокерска дейност, по-просто казано дейността по обръщане на т.нар. дигитални валути в познатите ни по света до сега конвертируеми валути (например биткойн в долари), не е била регистрирана по надлежния ред в общо осем щатски регулатора, така както повеляват нормативните актове на САЩ. Например в Ню Йорк субектите, участващи в предлагането, покупката или продажбата на ценни книжа или стоки, включително платформи за криптовалута, трябва да се регистрират в службата на главния прокурор на щата, за да могат да извършват съответната дейност.
От официалният сайт на главният прокурор на Ню Йорк, Летиция Джеймс, разбираме, че въпреки предупрежденията от Службата на главния прокурор (OAG) да се регистрира като брокер или дилър на ценни книжа и стоки, Nexo не е успяла да се регистрира и е представила погрешно пред инвеститорите, че е лицензирана и регистрирана платформа. От публично достъпната информация по света, тази схема вероятно се е повторила и в други страни. Компанията се представлява от български граждани. Един от тях е бил депутат в НС представител на Реформаторския блок. Другите лица също имат, макар и косвена, връзка с политическия живот на страната ни в недалечното минало. Стана ясно, че има специализирана акция между службите на няколко държави за установяване на нарушенията. Тук бих искал да отбележа, че думите на Летиция Джеймс звучат доста силно по отношение на дейността на тази компания: „Нексо (Nexo) наруши закона и доверието на инвеститорите, като невярно заяви, че е лицензирана и регистрирана платформа. Нексо (Nexo) трябва да спре своите незаконни операции и да предприеме необходимите действия, за да защити своите инвеститори."
- Ще се върнем след малко на криптовалутите, но поводът да Ви потърся за това интервю е интересен детайл от пресконференцията на българските институции. От думите на зам.-главния прокурор става ясно, че Асен Василев в качеството му на финансов министър е провел среща между български банки и Nexo, на която е поискал да се обмисли как през системата БОРИКА да се плаща с криптовалути. Както е известно, компанията Nexo има собствена едноименна криптовалута. В изслушването си за шеф на БНБ Андрей Гюров от „Продължаваме промяната”, който беше Ваш конкурент за поста посочва като свой основен приоритет високотехнологичните и иновативни компании да бъдат допуснати до сектора, а не само банките. Т.е. такива свързани с криптоиндустрията, каквато е разследваната Nexo. Какъв е Вашия прочит на тези факти?
- Да, още към онзи момент на двете срещи в МФ разбрах, че без да са информирани тогава коалиционните партньори, се водят разговори за това как може да се използва системата на БОРИКА за внедряване в нея на т.нар. дигитални портфейли и към системата да бъдат добавени небанкови финансови институции, издатели на дебитни и кредитни карти, които от своя страна да обръщат портфейлите на притежателите им в криптовалута. На една от тези срещи, преди изслушването в Комисията по бюджет и финанси е бил и господин Гюров, който след като е чул обсъжданите теми и повелята на тогавашния министър на финансите е решил да заложи в концепцията си такъв приоритет. Някой от участниците в тази среща, споделиха с мен, че се е обсъждала и възможността за внедряване на единната дигитална европейска валута, което само по себе си е положително, стига то по категоричен начин да кореспондира със стратегическите намерения на Единния банков орган и ЕЦБ.
Важното тук обаче е, че да се обсъжда такова внедряване или възможност за промяна на платежната система, е ключово необходимо на първо място да имаме регулаторната рамка приета от Европейския парламент, да сме членове на Еврозоната, както и да участваме активно в обсъждането на взаимосвързаните регламенти, касаещи както криптоактивите, така и киберсигурността и дигиталната финансова стратегия на ЕС. За съжаление това като дискусия или приоритет, поне аз не чух от г-н Гюров и Василев. За сметка на необходимостта да се осигури по-облекчен достъп на стартъп финансови фирми до националната платежна система и финансов ресурс.
- Мисля, че от политическа гледна точка инатът на “Продължаваме промяната” за БНБ беше необясним. Те можеха да отстъпят позицията на гуверньор на банката на ИТН във Ваше лице и да запазят управляващата коалиция. Вместо това се сблъскаха доста агресивно за стола на управител без сериозни политически и професионални аргументи. Как гледате на този сблъсък от днешна гледна точка и в контекста на скандала с Nexo?
- Жалко за България! Пропуснахме още един шанс поради вторачването в някакви вероятно тясно-партийни, корпоративни или лобистки интереси от страна на моя опонент. За съжаление още по време на конкурса за БНБ, Вашите колеги – разследващи журналисти, някак си угодно пропуснаха да се задълбочат в експертизата на г-н Гюров зад граница в Австрия. Посочените от него банки, в които е работил се оказаха, че имат връзка с Русия, а някои от тях дор по-късно бяха в санкционния списък на ЕС. Да не говорим за чистотата на капиталите им и вложенията им чрез акционерите им в т.нар. дигитални или криптовалути. Сега може би много от Вашите читатели си обясняват защо систематично бях заливан с жълто-кафява течност през конвенционалните електронни медии. Верен на принципите си досега, аз ще се въздържам от квалификации и ще се придържам към делата и фактологията.
- По време на управлението на кабинета “Петков” “Промяната” контролираше министерството на финансите, НАП, министерството на иновациите, в което беше концентриран огромен финансов ресурс, овладя КЕВР и "Булгаргаз", поиска да овладее БНБ и да изземе функциите на прокуратурата и следствието през нов закон за КПКОНПИ с Бойко Рашков начело. Всичко това с 67 депутати. На мен ми прилича на организиран и координиран проект за овладяване на държавата. Като човек участвал в тогавашната управляваща коалиция, как мислите - конспиративно ли е моето предположение или има реализъм в него?
- Вашето предположение е логично. Изключително притеснително и за мен беше неистовото желание всичко, което се отнася до финансов ресурс да бъде концентрирано в ръцете на един от коалиционните партньори. Това наистина може да бъде дефинирано като концентрация на политически риск. Още повече, че министъра на едно от най-ресурсоемките министерства – това на иновациите и развитието е в съпружески отношения с началника на кабинета на вицепремиера по еврофондовете и министър на финансите. Кажете ми, Вие като журналист, познавате ли друга европейска публична администрация с подобен казус, който не е деклариран и може във всеки момент да се превърне в частен интерес.
- Зад сложната корпоративна структура прозира целта да си заобиколят регулациите в една или друга юрисдикция. Колко типично е това за финтех сектора?
- Стига да има ясни правни норми, които да не оставят вратички, както и правоприлагането на тези норми, финтех сектора може да бъде поставен под стройно организирана регулация. Много често се копират модели и схеми, които са от други региони и континенти, където действат пазарните механизми, а не регулаторните. Ето за това трябва да внимаваме.
- Как може да се обясни подобно поведение? Защо не минават по каналния път и да си извадят лицензи?
- Не знам дали сте прочели на сайта на „Нексо“, какво те определят за ценности? Там се казва следното: „Ценностите на Nexo се коренят в ефективност, прозрачност и приобщаване.“ И тук следват въпросите: Ефективност за кого – за инвеститорите или за Нексо? Прозрачност на какво ниво – лицензирана дейност, информация и доверие с инвеститорите, регистриране на платформата според законодателството на съответната страна или в офшорна зона? И не на последно място и изключително важно – как да се извършва приобщаването – масово, т.е. на места където нормативните бариери са най-ниски.
- Как е регулиран пазара с криптовалути в Европа, САЩ и Азия. България подготвена ли е за тази непонятна материя.
- Съществуват две основни направления за осъществяване на тази дейност. САЩ и голяма част от страните в Азия са пазарно ориентирани, т.е. бариерите на регулаторите не са толкова строги и детайлни, докато Европа е изцяло регулаторно ориентирана. Това ще рече, че ако ЕК подготвя специален регламент за криптоактивите, е необходимо България като част от ЕС да се включи активно, а не да гледа отстрани. Докато бях съветник по „Дигитално банкиране и разплащания“ в Асоциацията на банките в Люксембург, участвах активно в дискусиите за редакциите на регламента за криптоактиви на ниво Европейска банкова федерация и Европейски банков орган. Още тогава ми направи впечатление, че България седи някак си отстрани, няма почти никакво участие и дори интерес от темите, които се дискутираха.
- Нежеланието на Nexo да набират средства от България, не говори ли за опит сами да опазят от порочния си модел гражданите на страната, на която създателите биха разчитали да ги пази от искове навсякъде другаде по света?
- По скоро се предпазват от свръх регулациите, които съществуват в България, а и пазарът може да им се е сторил прекалено малък.
- Обединява ли Nexo и One Coin (на Ружа Игнатова) фактът, че пробремите им започват, когато посегнат към парите на американците, т.е. да предлагат активно услугите си в САЩ, но без да имат нужните лицензи?
- Според мен разчитат на това, че по-голяма част от тази дейност може да мине на регистрационен режим, а не на лицензионен, т.е. разчитат, че системата е по-либерална, без да отчитат фактите, че щатските власти защитават по всякакъв начин интересите на инвеститорите и ползвателите на финансови услуги. И само при констатация за нарушения в тази посока може да коства много.
- Какво се знае със сигурност за връзката на Асен Василев и Nexo?
- Аз знам, колкото и вие – само и единствено от пресата.
- Като председател на бюджетна комисия, или просто като коалиционен партньор виждал ли сте опити да се лобира за Nexo? (Ако да) От кого и как?
- Не, никой не е лобирал пред мен за Nexo. Вероятно не биха се осмелили да го направят.
- Известно ли ви е компании от групата на Nexo да са получавали финансиране от фондовете за иновации и наука на Министерство на образованието? (Ако да) При министър Денков ли?
- Не, не разполагам с такава информация.
- Как в бъдеще да се ориентираме дали проблемите на Nexo са плод на рекет от българската управленска класа, или отразяват съдействие по сигнали от чужбина?
- Това е изключително трудно да бъде констатирано. Може би отстраняването или намаляването на лицемерието на политическата класа би довело до истинско изсветляване на взаимоотношенията им, както и даренията от този тип компании на политически партии – ковчежници!
- Един лаишки въпрос. Биткойните не са ли образ на свят, откъснат от реалността, който не създава и не произвежда нищо и който материализира абстракции за тесен кръг посветени консуматори на лукс? В него измамата се подразбира, трудно се доказва и като че ли е едновременно и цел и средство за постигането на тази цел.
- До момента на приемане на ясни регулаторни правила, по които да работи тази индустрия и съответните пазари, Вие вероятно ще сте прави за Вашето допускане. Разбира се, както във всеки бизнес без ясни правила има и стойностни играчи и за това е трудно на този етап да разграничим едните от другите.
- Можете ли да дадете кратка характеристика на “Промяната” като феномен в българската политика. Могат ли да се направят аналогии с предишни периоди от новата ни история. Аз се сещам за юпитата на царя, които пометоха Костов през 2001-а…..
- На този въпрос бих отговорил с една кратка ретроспекция (автоцитат), която направих по отношение на доверието е предишното Народно събрание:
„Когато СДС с лидер - Иван Костов спечели властта с невероятна подкрепа и мнозинство и повечето от нас гласуваха за тях – всички си мислехме, че той ще управлява поне 2 мандата, за да се направят необходимите реформи и те да са устойчиви. Воденото от него управление имаше всички необходими ресурси – финансови, силови, външно-политически, инфраструктурни и т.н. И защо тогава не успя да спечели втори мандат? Когато дойде Н.В. Цар Симеон II с толкова ентусиазъм и желание отново за реформи, справяне с бедността и догонване на средноевропейския начин на живот, той имаше отново всички ресурси изброени по-горе, но втори мандат не постигна. И така до поставянето на будните хора в България в десетгодишната кома на посредствеността, принизяване на необходимостта от знания, за да не могат да бъдат истински свободни.
Стигнахме до там в днешни дни да ни опаковат надежда в прекрасна маркетингова опаковка, а тя изглеждаше така – бърз икономически растеж, реформа в правосъдната система, нулева толерантност към корупцията, превръщане на България в световен финансов хъб и какво ли още не! Така се опитва правителство чрез фасадна помпозност и прикриване на голата истина да ни представи прекрасно облечената и натруфена лъжа. А съдържателната, истинската част, от която можем да извлечем положителни практически заключения да е обвита в мистерия, ревниво пазена да не излезе от кутията и да обладае душите на хората.
Изводът от уроците, които живота се опитваше да ни учи през тези години бе и продължава да е безценното доверие. Ерозирането и девалвацията на доверието направиха така, че и Иван Костов, и Н.В. Цар Симеон II, и тройната коалиция да нямат втора възможност. И е цинично, как през годините политическата класа в България остави доверието на хората да изтече в канала, без загриженост, без минимизиране на комплексите си за непогрешимост и самовлюбеност, без дори да смекчи арогантния си тон и самодоволство. Напротив, политиците през годините продължиха да захранват фантазиите си, самовнушенията, измислиците, за да могат още по убедително чрез медиите – превърнали ги в първа власт, да представят облечените от тях лъжи и лицемерие като достоверни факти, а тя, истината да продължава да се скита гола и да търси начин да консолидира доверието на хората!“ .