- 13 Фев 2025
- 3755
- 6
Автор Фьодор Лукянов, rt.com
Разговорът на Тръмп с Путин бележи промяна в глобалната власт
Дългоочакваният телефонен разговор между Владимир Путин и Доналд Тръмп най-накрая се състоя, което предизвика шокови вълни в геополитическия пейзаж. Но преди някой да се увлече в триумф или отчаяние, си струва да признаем какво всъщност се случи: Руско-американските отношения просто се върнаха към естественото си състояние - на стратегическо съперничество, противоречиви интереси и фундаментални различия в светогледа.
В продължение на десетилетия САЩ преследваха една фантазия, в която можеха да преобразят Русия по свой образ и подобие, първо чрез стимули, а по-късно и чрез принуда. Вашингтон вярваше, че може да превърне Москва в послушен партньор в рамките на „либералния международен ред“ - илюзия, която рухна едва когато реалността удари: Русия никога нямаше да бъде преобразена. Междувременно Москва прекара години в опити да намери общ език, като коригира собствените си политики с надеждата да постигне работещо съвместно съществуване. Този експеримент също приключи преди десетилетие.
Разпадането на системата на Студената война в края на 80-те години на миналия век беше историческа аномалия, случайност, която мнозина погрешно приеха за трайна трансформация. Западният разказ за „победата“ беше преждевременен - историята не свършва, тя се развива. С течение на времето илюзията за еднополюсен свят стана по-трудна за поддържане и глобалният баланс на силите започна да се променя. Онези, които се възползваха от стария ред, се вкопчиха в него отчаяно, докато онези, които се чувстваха ощетени, се отдръпнаха по-силно. Украйна се превърна в злополучната разломна линия в тази борба, в бойно поле на непримирими виждания.
Това, което се случва сега, не е началото на нова ера, а неизбежна корекция на старото положение. САЩ, дори при президентството на Тръмп, признават, че съперничеството между великите сили отново е определяща характеристика на международната политика. Но за разлика от предишните десетилетия, когато идеологическите битки маскираха геополитическите интереси, новото съперничество е по-прагматично, лишено от претенцията за универсални ценности. Либералният световен ред вече не е водещ принцип - той е реликва от миналото.
Тази промяна не гарантира мир, нито пък премахва рисковете от конфронтация. Но тя връща известна рационалност в уравнението. Идеологическият устрем на Запада, който често го караше да предприема безразсъдни и контрапродуктивни действия, отстъпва място на по-трезва оценка на силата и интересите. Фокусът вече не е върху принуждаването на едната страна да се подчини, а върху договарянето на осезаеми предимства.
Междувременно Русия се позиционира като ключов играч в оформянето на този нов световен ред. Стратегическите фантазии от 90-те години на миналия век бяха заменени с твърд реализъм, който признава ограниченията на западната мощ. Възстановяването на фабричните настройки не означава стабилност - то означава връщане към основите на глобалната политика, където силата, влиянието и пресметливата дипломация диктуват хода на историята.
-----
Фьодор Лукянов е главен редактор на Russia in Global Affairs, председател на Президиума на Съвета по външна и отбранителна политика и научен директор на Международния дискусионен клуб „Валдай“.
