Либерализъм и консерватизъм в Европа

Либерализъм и консерватизъм в Европа

Автор: Мартин Петрушев. Следвайте "Гласове" в Телеграм

Има две противоположни тенденции Европа, които най-окрупнено можем да наречем либерална и консервативна.

Либералната тенденция прилага натиск за федерализиране на европейския континент по образеца на Съединените американски щати, а редом с това работи за универсализирането на човека – обезличаване на културата, стерилизиране на разбирането за политика и размиването на естествените граници между мъжа и жената. В либерална Европа, която диктува настоящето на континента, силните държави и корпорации паразитират върху по-слабите, а постепенната федерализация снема всички защитни механизми на националните икономики за сметка на чуждестранно и корпоративно поглъщане.

Консервативната тенденция се стреми към обединена Европа на националните държави, към запазване на културната памет, на естествените граници между половете и на по-голямата икономическа автономност на отделните държави. Консерватизмът ни напомня, че короната на едно дърво расте паралелно с неговия корен. Той ни посочва, че либералната система в момента е фикция за свобода, пазарна спекулация и капитализация на човешките психопатологии.

***

Необходим е съзнателен опит за избистрянето на понятията либерализъм и консерватизъм, защото те се експлоатират чрез средствата на новоговора, с което целенасочено се объркват масите. Голяма част от тенденциите, които в средата на миналия век са се смятали за либерални, днес вече са консервативни. Побеснялото галопиране на прогресивизма почти ежечасно измества „вляво“ центъра на политическия спектър. С това либерализмът постепенно придобива размерите на войнствен авторитаризъм, който маргинализира всеки опит за неговото отрицание. Цялата илюзия за „плурализация на мнението“ се строи върху закърняването на общественото съзнание. С религиозен плам се проповядва специфичен вид индивидуална „свобода“, която се използва за разкъсване на социалната тъкан и мащабно аполитизиране на масите. Центърът вече дотолкова се е изместил „вляво“, че голяма част от политически осъзнатите либерали вече се определят от консервативната страна на спектъра. Тъжното е, че изместването на коритото на реката в консервативна посока вече е невъзможно без почти авторитарно налагане на ценностна система, която да изгражда мостове с паметта. Това е така, защото капитализираната либерал-бюрокрация е овладяла медиите и щампова всяко помръдване „вдясно“, като го нарича радикал-екстремизъм или дори ултранационализъм. Така се допуска едно неспирно изместване „вляво“, при което вътрешната свобода се принася в жертва на олтара на външно-хедонистичния материализъм. Свръхцелта на съвременния либерализъм е напълно да обезличи вътрешния свят на човека и да компенсира тази липса, като му дава безграничната „свобода“ да избере формата на своята опаковка.

***

Консерватизмът е потенциална Европа. Либерализмът е актуална Европа, която много скоро ще се срине под тежестта на собствените си стремежи и изисквания. За някои хора наближаването на този срив е трудно забележимо, защото либералният фантом вече е окупирал настоящето и слага прегради на съзнателното вглеждане в миналото и бъдещето. Пределната точка на тази окупация е разтичането на половете и клиповото мислене на масата. С тях либерализмът претендира за пълен контрол над днешния цайтгайст и издига универсализма до неизбежност на настоящето. Консерватизмът отрича това настояще, защото вижда в него отрицание на човека. Ако осъвременим двете понятия докрай, ще ни стане ясно, че самата есенция на човешкото вече попада в консервативния спектър. Настоящият либерализъм толкова агресивно нахлува в тялото и съзнанието на човека, че изпарява и изсушава цялата му духовна същност. Свободата на либерализма вече е напълно омаломощена, тъй като отвъд безкрайната върволица от бързо самозадоволяване и краткотрайни „успехи“ се отваря бездната на безсмислието и умората. Либералната „свобода“ е чиста форма на заробване по една-единствена причина – тя ни дава възможност да запълваме тази бездна, само ако продължим да следваме кръговрата на нейното безумие.

Консервативният човек днес е отдалечен свидетел, който чака да се отмие шлаката на настоящето. Той съхранява онези проявления на духа, които либералното свръхразционализиране никога няма да може да разчлени със своя инструментариум. Но вече дойде време консервативният човек да спре да чака и да започне да пробужда човешкото в своето обкръжение. Само така потенциалното може да стане актуално.

 

 

Коментари

  • Бигот

    20 Ное 2022 8:54ч.

    Всичко хубаво, но най-доброто което "консерваторите" могат да постигнат е да проумеят че вече са загубили битката и нямат шанс срещу либерастите. Либерастията е рак, буквално рак. Дори и да стане чудо и "консерваторите" някак си да победят, либерастията ще избухне в собствените им редици. Значи няма надежда? Да, за западния идеал няма надежда. Фундамента е грешен и върви срещу законите на природата. Човечеството няма да умре, но западния идеал ще умре.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Прав сте за либерастията (неоколониализъм, дори нео@ашизъм)!

    20 Ное 2022 10:07ч.

    Паразитират, както винаги са го правили.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • thenewone

    20 Ное 2022 8:55ч.

    Браво!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • грейки

    20 Ное 2022 10:17ч.

    Върху така положената от автора методологична база, следва заключението: т.нар. "реално време" е всъщност технологичното време, тоталитарно налагано чрез дискурс от ултралибералните трансхуманизатори. Ние няма как да спечелим войната със сатанизма, ако едностранно продължаваме да им играем играта според правилата, които ни налагат. Сетецентризмът по същество е превъплъщение на идеала за техногенно съглашателство с дявола. И тук всякакви самоцелни догонвания (под формата на безалтернативна догонваща модернизация) са обречени на провал.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • съждител

    20 Ное 2022 11:01ч.

    Поредно респектиращо включване на този млад мъж. Този път чак ме провокира да му проверя възрастта и с изненада откривам, че няма 30. Роден е през 1993 г. По образование и занятие актьор, но с много разностранни интереси. Нещо възрожденско има в него, по изненадващ начин напомня на онези млади български момчета с революционен дух от 19-ти век, кооито буквално ни осмислят.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • съждител

    20 Ное 2022 11:10ч.

    В заглавието, преди "Европа" е подходящо да се намести някоя дума, която да индикира по категоричен начин, че става въпрос за настоящето и модната "модерност". Текстът го заявява по-долу , но заглавието стои прекалено амбициозно и общо. Стигаме до състояние, при което нещата вече не са това, което са. Петрушев е намерил път да заяви това по свой начин доста ясно. В един такъв текст вероятно винаги е подходящо да се намери повод за заявяване, че все пак най-големите трагедии в човешката история са причинени от консерватори по "дух".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • съждител

    20 Ное 2022 11:17ч.

    С други думи, нещата не са чак толкова прости! Едва с годините и опита човек започва действително да е в състояние да съизмерва по-коректно разни факти, обстоятелства, събития. Иначе, като кройка имаме склонност да пресилваме анализа, да си въобразяваме, че туй което ни е на главате сега е "най-страшното" и "най-важното"". Най-важното: Браво, Петрушев!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • dma

    20 Ное 2022 11:38ч.

    Браво на момчето, ама още е зелено... понеже консерватизма диалектичеки води до либерализъм. Път назад няма.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • това момченце непрекъснато го лансират

    20 Ное 2022 17:29ч.

    Голяма работа. Никой нищо не разбира от политика, само господина има велики умотворения. И изгря нова звезда.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Г-н Петрушев има ясни позиции

    20 Ное 2022 17:54ч.

    и умее да ги изказва еднозначно, необременено от политкоректност. Все пак обаче ми се иска да обърна внимание на т. нар. неокони-щраусианци, чиито възгледи са радикални като тези на неолибералните глобалисти. И Франсис Фукуяма побърза да се присъедини към тях - питам се дали все още има някой, който да вярва на измисления "гуру" Фукуяма?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гретхен

    20 Ное 2022 20:15ч.

    Харесвам Мартин и го следя в You tube. Благодаря на Гласове за възможността да го чета. Нямам фбук.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • СПОРНО Е ДАЛИ В ЕВРОПА ИМА КОНСЕРВАТОРИ ИЗОБЩО. ЕДИНСТВЕНО ОРБАН МОЖЕ ДА СЕ ОПРЕДЕЛИ КАТО ТАКЪВ

    23 Ное 2022 14:46ч.

    По тази причина, а именно че в Европа няма консерватори, оспорвам твърдението "Консерватизмът е потенциална Европа" и очакването "консервативните хора в Европа да спрат да чакат". Тези, които Мартин вижда като "консервативни" в Европа, са всъщност класически опортюнисти. Те винаги ще чакат. Европа няма да се сгромоляса. Европа ще продължи да съществува като свръхлиберална затъмнена провинция на САЩ. За съжаление! И именно, защото в Европа няма консерватори.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи