- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 48
- 11
„Разбирам защо Полша и Европа се страхуват от тяхното навлизане. Те пристигат от места, където хора биват обезглавявани. Притеснени сме, че същото ще се случи и при нас“, отговорил Валенса, съобщава БГНЕС.
Трудно е да се прецени дали Валенса е циник, майтапчия, или е абсолютно сериозен. Може би по малко от всичко. Според коментар на Йоси Мелман във в. „Джерусалем Пост“ поради историческите си заслуги Валенса може да си позволи да бъде непослушното дете на Полша
Валенса допълнил:
„В Полша сме с малки жилища, ниски заплати и оскъдни пенсии. Гледах бежанците по телевизията и забелязах, че те изглеждат по-добре от нас. Те са добре нахранени, добре облечени и може би дори са по-богати от нас. Разбирам ги. Ние, поляците, също бяхме имигранти и бежанци по времето на комунизма. Но където и да отивахме, ние се съобразявахме с местната култура и закони. Тези имигранти са различни. Дори второ и трето поколение – вижте например Франция – които получават добро образование и правят пари, все още се обявяват против страните, които са ги приели.“
Валенса допълва, че действително част от новите бежанци напуска родната си държава, защото се страхува за живота си, но има също така хора, които имигрират, за да подобрят жизнения си стандарт.
„Има проблем. Ако Европа отвори вратите си, скоро ще дойдат милиони и докато живеят сред нас, те ще започнат да упражняват собствените си обичаи, включително обезглавяването. За съжаление Европа все още не е единна и всяка страна в ЕС има свои собствени интереси и планове. Предлагам европейските лидери да се съберат заедно и да решат проблема. Моят съвет е ние – основно богатите нации като Германия – да им помогнем финансово за създаване на работни места например в техните страни.“
След коментарите на Валенса на читателите на в. „Джерусалем Пост“ е предложено обширно запознаване с неговия жизнен път. Припомнени са противопоставянето му срещу комунизма в Полша и основаването на профсъюза „Солидарност“. През 1983 г. Валенса получава Нобелова награда за мир. Притеснен, че няма да му бъде разрешено после да влезе в родината си, той не заминава за Осло, а изпраща там съпругата си Данута. През декември 1990 г. Валенса става първият демократично избран президент на Полша от 1939 г.
