Как Пентагонът диктува холивудските сюжети

Джонатан Кук е британски журналист и автор на три книги за израелско-палестинския конфликт. Награден е във Великобритания със специалната награда за журналистика на името на Марта Гелхорн. Неговият уебсайт и блог могат да бъдат намерени на следния адрес: www.jonathan-cook.net

В нещо, което може да бъде разглеждано като извънредно телевизионно признание през този месец Джон Болтън, съветник по националната сигурност в предишната администрация на президента Доналд Тръмп  призна в интервю пред пред американската телевизия СNN, че е помагал в заговорите за свалянето на чужди правителства, докато е бил на поста си.

Отхвърляйки идеята, че Тръмп е направил опит за преврат в Капитолия чрез  бунтовете от 6 януари 2021 г., Болтън каза на водещия Джейк Тапър: „Като човек, който е помагал в планирането на държавни преврати, не тук [във Вашингтон], а на други места, ти знаеш, че това изисква много работа.“

Това беше признание, че той и други хора в администрацията на САЩ са извършвали „върховно международно престъпление“, тъй както Нюрнбергския процес в края на Втората световна война определя непровокираната атака срещу суверенитета на друга страна. Но интервюиращият журналист се направи, че не забелязва този коментар.

Вашингтон може да прави открито това, което не се разрешава на други страни само защото предполага, че нормалните ограничения, изисквани от международното право и правилата на войната не са валидни за глобалната суперсила.

„Вашингтон пост“ съобщава, че от Втората световна война до 2016 г. САЩ са извършили  „смяна на режима“ в 72 държави в света. През последните години те са участвали пряко или непряко във войни в Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Йемен и Украйна. Самият Болтън се похвали с участието си в усилията през 2019 г. да бъде свалено правителството на Николас Мадуро във Венецуела и да бъде назначен за президент  предпочитания от Вашингтон кандидат Хуан Гуайдо.

Пентагонът изпреварва по военни разходи следващите го девет държави, взети заедно и поддържа около 800 военни бази, разпръснати по целия свят. И въпреки това Конгресът на САЩ отново е готов да добави десетки милиарди долари допълнително към бюджета за отбрана.

Нов документален филм показва защо западното общество е толкова слабо реагиращо както за това, че САЩ са в състояние на почти постоянна война, така и за това, че харчат все по-големи суми за своята военна машина.

Тайната водеща ръка

Според документалния филм "Театрите на войната"  Министерството  на отбраната на САЩ задкулисно влияе върху начина, по който са представяни американските войни във филмите на Холивуд, принуждавайки го да ги покаже в по-благоприятна светлина. Пентагонът активно упражнява надзор над сценариите за филми и диктува сюжетните им линии. На практика той води широкоспектърна пропагандна война срещу западната публика, за да я накара да подкрепя агресивен, глобален американски милитаризъм.

Документалният филм, базиран на данни, разкрити след искания към съответните институции на основата на правилата за свобода на информацията от разследващия журналист от Обединеното кралство Том Секър и учени Матю Алфорд, разкрива удивителния факт, че Пентагонът е бил тайната, направляваща ръка зад хиляди филми и телевизионни предавания през последните десетилетия.

Много повече филми никога не са стигнали изобщо до екрана, тъй като службата, поддържаща връзка с културните и развлекателни институции към Министерството на отбраната е отказала да сътрудничи, смятайки, че чрез тях се рекламират грешни според нея послания.

Възраженията на Пентагона са били като „целувката на смъртта“ и са се отнасяли до всяко изобразяване във филма на военна некомпетентност или военни престъпления, загуба на контрол върху ядрените оръжия, влияние на петролните компании, незаконни продажби на оръжие или трафик на наркотици, използване на химически или биологични оръжия, насърчаване на американски преврати в чужбина или участие в убийства или изтезания. Всъщност точно това са нещата, за които е известно, че американските военни са правили.

Как става така, че Министерството на отбраната упражнява толкова голям контрол върху филмовите продукции? На първо място с това, че популярните и икономически печеливши филми много по-лесно могат да възвърнат разходите си, ако включват най-добрите нови оръжия. Само Пентагонът може да доставя самолетоносачи, хеликоптери, бойни самолети, пилоти, подводници, бронетранспортьори, военни екстри и съветници за снимки. Но го прави само ако е доволен от това, което показват филмите.

Както отбелязва един учен в "Театрите на войната", пропагандата работи най-ефективно, когато може да бъде представена като забавление: „Вие сте по-готов за включване на тези идеи, защото защитата ви е отслабена.“

Колко зрители биха приели сериозно филм, ако в началото му има съобщение за спонсорство от Министерството на отбраната или ЦРУ? Очевидно, че няма да са много И поради тази причина договорите на Пентагона със създателите на филми обикновено уточняват ролята му във филмите да бъде завоалирана и да не бъде представяна на публиката.

Ето защо малцина знаят, че Министерството на отбраната  на САЩ и ЦРУ са имали контрола върху толкова различни филми като "Аполо 13", "Джурасик парк" и сериите за Джеймс Бонд, филмите и комиксите на компанията на "Марвел", "Годзила" , "Трансформърс", Запознай се с нашите" и "Аз съм легенда". 

Реалността, както показва документалния филм "Театрите на войната", е, че много холивудски филми са версии на рекламни продукти на военната индустрия на САЩ.

Продажба на война

Това лято Холивуд издаде дългоочакваното продължение на "Toп Гън", филм на Том Круз за пилоти от военновъздушните сили, които през 80-те години на миналия век са показвали как да продаваме войната и да направим убийствата да изглеждат привлекателно.

За да стане това режисьорите на "Топ Гън" са получили достъп до самолетоносачи на американския флот, военноморска въздушна база, множество F-14 и други самолети. Както съобщава „Вашингтон пост“: „Малко вероятно е филмът да е бил направен без значителната подкрепа на Пентагона. Един F-14 Tomcat струва около 38 милиона долара. А целият бюджет на филма е 15 милиона долара.

Пентагонът е получил много в замяна на участиетто си в този филм. В неговата база от данни е записано, че филмът „завърши възстановяването на имиджа на военните, който беше разрушен от войната във Виетнам“. Американските военни разположиха бюра за набиране на нов военен персонал край кината, за да се възползват от това възстановяване на своя имидж.

"Toп Гън "беше толкова успешен в маркетинга на мачизма на военните, че беше свързан със скандала Tailhook няколко години по-късно, в който повече от 80 жени военнослужещи в американската армия бяха сексуално насилени от свои колеги на среща в Лас Вегас. Този скандал забави появата на следващия филм "Топ Гън": Маверик с 36 години. Въпреки това, условията на Пентагона за това дали ще окажат подкрепа за излизането на новия филм бяха още по-строги.

В съответното договаряне с Министерството на отбраната изрично се посочва, че то ще контролира сценария, ще вкара „ключови моменти в него“ и ще цензурира сцени, които не харесва. Американските военни също изискват да няма прояви на актьорите и официална прожекция, преди Maверик да бъде одобрен от тях за пускане.

Според договора Пентагонът може да накаже всяко нарушение на споразумението като изтрие кадри от филма, включително и унищожи неговия хардуер, като по този начин го ликвидира изобщо. Може също така да откаже „бъдеща подкрепа“, ефективно нанасяйки удар по кариерата на режисьорите на "Maвърик".

Няма нищо необичайно в отношението на Пентагона към "Toп Гън". В документалния филм „Театърът на войната“ се твърди, че това е стандартът за популярните филми САЩ, за които се очаква да имат най-голямо въздействие върху масовата култура и западните възприятия за войната.

Основните идеи на един от най-популярните комикси в САЩ Железният човек са пренаписани след намесата на Пентагона. В първоначалната версия героят Тони Старк, изигран от Робърт Дауни-младши, е отявлен противник на оръжейната индустрия, променяйки империята на баща си така, че Железният човек да може да спре войните. Но след като Пентагонът пренаписва филма, Старк става най-големият поддръжник за оръжейната индустрия, заявявайки: „Мирът означава да имаш по-голяма пръчка от другия.“ 

Военното фиаско

Пентагонът е особено чувствителен към начина, по който се представя американската армия след фиаското й през 1993 г., когато един от неговите хеликоптери беше свален в Могадишу. Това доведе до продължителна престрелка, която уби повече от дузина американски войници и стотици сомалийци.

На следващата година Министерството на отбраната настоя за големи промени на  филма с Харисън Форд  "Реална опасност" – особено в сцената, в която колумбийска милиция постига надмощие над американските специални сили. Както показват документите, разкрити в документалния филм "Театрите на войната" в Пентагона се притесняват, че събитията в Могадишу са накарали американските военни да „изглеждат смешни“ и отказва да „сътрудничи във филм, който прави същото нещо“ в различна бойна зона. Той  изисква промени, за да се направи филмът „по-скоро „реклама“ за нас“.

Когато през 2001 г. Холивуд насочи вниманието си към филмиране на книгата "Блек Хоук", разказваща за случая с поражението на американските военни в Могадишу, Пентагонът настоя за сериозни промени в сценария, които промениха нейното съдържание. Само осем години след изобразените действителни събития Министерството на отбраната превърна една история за собствената си некомпетентност в история за военна доблест на американските военни при сблъсъка им с див, безличен враг.

Подобни фалшификации са осъществени и с "Арго" (2012), филм за кризата със заложниците в Иран през 1979 г. Всъщност, според документалния филм "Tеатрите на войната", именно ЦРУ е поставило пет години по-рано книгата на тази тема на уебсайта си в раздела „Вдъхновения за бъдещи сюжетни линии“. Историята в нея е била привлекателна за ЦРУ, защото се е фокусира върху единствения му успех след Иранската революция – извеждането нелегално на малка група американски заложници от Техеран от негов екип, представящ се официално за гостуващ канадски филмов екип.

Цензурирани документи, представени от "Tеатрите на войната", показват, че службата за връзки с обществеността на ЦРУ прави анализ на множество версии на сценария на филма Арго, преди най-накрая да се съгласи с този от тях, който му дава най-позитивен образ, правейки констатацията: „Изглеждаме много добре“.

Това съгласие става възможно след като филмът "Арго" оставя настрани като несъществуващи твърде много неща: дългогодишната намеса на ЦРУ в Иран, включително свалянето на избраното правителство през 1953 г., за да се постави марионетка на САЩ, което в крайна сметка провокира революцията от 1979 г.; провалите на разузнаването на ЦРУ, които пропуснаха задаващата се революция; и фактът, че шестимата заложници, които ЦРУ освободи, послужиха за замазване на случая с други 52, които прекараха повече от година в затвора в Техеран. Една история за престъпленията и грубата некомпетентност на ЦРУ в Иран беше преоткрита чрез цензурираното американско кино като история за спасение.

ЦРУ успя да направи подобни позитивни за себе си промени с връзките с обществеността през 2012 г. и с екшън трилъра "Враг номер едно" след като администрацията на Обама бе загубила битката в опита си да прикрие рутинната си употреба на изтезания от американските войски в Ирак и на други места в света. Създателите на филма признават, че ЦРУ прибягва до изтезания от типа на така нар. уотърбординг-мъчения с вода (да се накара човек да изпита физическо и психологическо усещане, подобно на това при удавяне, като го завържат с главата надолу върху наклонена дъска с покрити уста и нос, докато лицето му се излива вода, обикновено с цел да го принуди да сътрудничи при разпит), които бяха станали широко известни на обществеността. Така обаче бе прикрит по-малко известният факт на изтезания, при които срещу изтезаваните се пускат кучета да ги хапят и разкъсват.

Независимо от това, мъчението с вода беше лъжливо представено като жизненоважен инструмент в битката на ЦРУ за извличане на необходимата информация, за да бъдат американците  в безопасност и да помогне за издирването и убийството на автора на терористичните атаки от 11 септември Осама бин Ладен. Това беше такова изопачаване на историческата истина, че дори десният политик Джон Маккейн, награден като герой от войната, публично се изказа пренебрежително за филма.

Продуктово позициониране

Пентагонът има такова влияние над Холивуд, че  успя дори да преобърне антивоенното послание, стоящо в основата на множество от филмите за чудовището Годзила.

През 50-те години на миналия век, когато се появява първият японски филм за Годзила в него чудовището е алегория за ужасите, отприщени от САЩ, хвърлящи ядрени бомби върху Япония в края на Втората световна война. Но в американската версия на филма от 2014 г. след намесата на Министерството на отбраната на САЩ  позоваването на Хирошима е премахнато и вместо това е въведена история от времето на Студената война: изгубена руска ядрена подводница предизвиква конфронтация с Годзила.

С намесата на Пентагона във версиите от 2014 г. и 2019 г. историята е обърната на 180 градуса. Ядрените оръжия стават по-скоро спасение за човечеството, отколкото заплаха; те са единственият възможен начин Годзилата да бъде унищожена. Разпространението на ядрени оръжия, извършвано от Пентагона, вече не е проблем. В новата версия на  "Годзила" това е неразделна част от човешкото оцеляване.

В документалния филм Tеатрите на войната се ракрива как Пентагонът е важен двигател зад преместването на Холивуд на територията на научната фантастика и фентъзито. Създаването на въображаеми опасни светове на вселената оправдава необходимостта от най-новите оръжия на Пентагона срещу враговете от тези светове. Холивуд и Пентагонът загърбват страховете на реалния свят за реалния човешки живот, критиките на икономическите мотиви, движещи войните и провалите на бойното поле на американските военни. На това се противопоставят образите на свръхчовешките врагове със свръхчовешки сили и така се оправдават нарастващите военни разходи.

Изплащане на дивиденти

„Театрите на войната“ завършва със заключението, че създаването на положителни образи на американския милитаризъм чрез Холивуд му носи дивиденти. Това означава по-големи бюджети за Пентагона и неговите изпълнители, по-голям престиж, по-малко надзор и контрол, по-разточителни войни и повече печалби.

Доналд Барух, отговарящ в Пентагона за аудио-визуалните медии, отбеляза, че правителството на САЩ „не би купило наготово онези рекламни филми, които ни дават“, т.е. то подбира какво тези филми да представят. Изпирайки имиджа на американската армия, Холивуд насърчава не само западната общественост, но и самия Пентагон да повярва на собствената си реклама. Това прави американската армия по-уверена в своите правомощия, по-малко критична за негативните си страни и по-нетърпелива да води войни, дори и по най-незначителни поводи.

С печата на одобрението на Холивуд, Пентагонът също може да показва на обществото кои са лошите. В "Toп Гън": Maвърик това е Иран, за който се предполага, че се опитва да разработи тайно ядрена бомба. Русия, Китай и като цяло арабските държави са другите рекламно изграждани негативни образи.

Непрекъснатото дехуманизиране на официалните му врагове с помощта на Холивуд и американската телевизия, пренебрегването на техните опасения улеснява Пентагона в оправданието на войни, които със сигурност водят до смърт и бежански потоци, както и в оправданието на налагането на санкции, които причиняват страдание на цели общества.

Тази агресивна култура е част от причината да няма досега публичен дебат в САЩ за последиците от това, че са налели милиарди долари за оръжия в Украйна, за да водят прокси война срещу Русия, дори при риск от ядрено бедствие.

Както "Tеатрите на войната" убедително показва, скритото влияние на Пентагона върху масовата култура има решаваща роля в повишаването на подкрепата от американското общество за спорни войни като американската инвазия в Ирак през 2003 г. 

Колко различни биха били нещата, ако Холивуд беше изолиран от влиянието на Пентагона, е показано с един единствен случай.

Това е филмът за Студената война "На другия ден" от 1983 г., направен за американска телевизия въпреки възраженията на Министерството на отбраната. Пентагонът отхвърля неговия сценарий, който показва размяна на ядрени удари между САЩ и Русия след поредица от недоразумения. Според Tеатрите на войната Министерството на отбраната иска от авторите на филма Москва да бъде обвинена директно за започването на измислената война. Колкото и необичайно да изглежда обаче режисьорите не се съгласяяват с това.

На следващия ден е гледан от почти половината от населението на САЩ. Президентът по онова време, Роналд Рейгън, записва в дневника си, че филмът го е оставил „силно депресиран“ . Това създаде политически тласък, който стимулира преговорите за ядрено разоръжаване.

Един-единствен филм, който излезе извън рекламния наратив на Пентагона за „добрите САЩ“ породи дебат за това дали използването на ядрени оръжия някога може да бъде оправдано.

Филмът "На следващия ден" след  това е гледан като събитието, което съдейства за спиране на надпреварана в ядреното въоръжаване на двете военни суперсили. И третира руснаците не просто като врагове, а като хора, изправени пред същата екзистенциална заплаха от ядрената бомба, както и обикновените американци. По този начин  "На следващия ден"  направи света по-безопасно място.

Документалният филм "Театрите на войната" оставя публиката с въпроса: Какво би станало, ако Пентагонът не се бе намесил в 3000 филма и телевизионни предавания, за да популяризира своите провоенни послания?

 

Източник: 24may.bg