Д-р Дечо Дечев при Явор Дачков: Частните болници овладяха здравеопазването. С кадрите на новата власт схемите остават

Явор Дачков разговаря с д-р Дечо Дечев, бивш директор на НЗОК и един от най-опитните здравни мениджъри у нас, за парите в здравеопазването, източването на Касата, финансовите рискове пред Националната детска болница и кадровите планове на новите управляващи. Разговорът е записан на 24 юни 2026 г. в Ехо Медия Студио.

Без ефективен контрол наливането на още пари в здравната система е безумие. Касата има достатъчно ресурс, но той изтича през фиктивни дейности, завишени обеми, нереални цени на консумативи и корпоративно овладени механизми за контрол. Националната детска болница е необходима, но в предвидения мащаб рискува да рухне финансово за три месеца, ако остане само на финансиране през Касата. В България няма недостиг на лекари, а недостиг на планиране, достъп и медицински сестри. Частните и държавните болници трябва да работят по еднакви правила, но политическата класа е допуснала модел, в който може да се забогатява не от лекарски труд, а от точене на Касата.

Още акценти: 

С предлаганите кадри от новите управляващи промяна в здравеопазването няма да има. Кандидатът за управител на НЗОК вече е имал мандат и от него не може да се очаква реформа в посока ефективност, ефикасност и контрол. Заедно с човека, който ще оглавява контрола, това са хора, които по-скоро ще продължат досегашната политика. Доказали са го в предишните си мандати.

Най-големият пробив в здравната система е липсата на ефективен контрол. Масово се отчитат дейности, които не са извършени, или дейности, извършени в един обем, но отчетени в по-голям. Такъв бизнес проект не може да се осъществи при ефективен контрол. За да не работи контролът, инвеститорът е инвестирал и в човека, който отговаря за контрола.

Заплатата на директор на болница се формира от два компонента - като шеф на болницата и като член на борда, като общо двата компонента не могат да бъдат повече от 8 хил. евро на месец. Когато се извади директор с 40 хил., обществото умишлено или не се подвежда, защото това не е заплата, а доход - възможно е лекарят да е имал допълнителни дейности като клиницист, участие в клинични пътеки, клинични проучвания, проекти или консултации. На публиката се хвърля внушението: „Болницата му затъва, той взема 40 хиляди“, но това е подвеждане и отбиване на дебата в друга посока, докато същият модел стои отзад.

Медицинските изделия нямат контролирано ценообразуване като лекарствата и там цените са силно изкривени. Липсата на компонент „лекарски труд“ в клиничната пътека се компенсира с 20–25%, които лекарят получава „под масата“, за да използва изделие на фирма Х или Y. После схемата се разраства - клиницистът вече не се задоволява с процент, а си прави фирма "Пинг-понг", избира производител от Азия, регистрира изделията в Касата и започва да купува от собствената си фирма. Така фирма с един човек, един клиент, една болница и едно отделение може да декларира 6 млн. лв. оборот и 3 млн. лв. печалба,

Националната детска болница е необходима, но в този мащаб е финансово рисков проект. В София в момента има около 210 легла за педиатрична помощ с използваемост около 55%, а новата болница се планира с 440 легла. Сегашните структури отчитат към Касата около 30 млн. лв. годишно, или около 2,5 млн. лв. месечно. За самоиздръжката на 440 легла ще са нужни поне около 6 млн. лв. месечен оборот. Ако остане само на финансиране през НЗОК, проектът може да рухне финансово за три месеца.

Готов модел за контрол стои неизползван. На определен срок Касата може да изпраща съобщение: „Уважаеми еди-кой си, за периода от-до на ваше име Касата е заплатила, както следва: толкова за лекарства, толкова за медицински изделия, толкова за медицинска помощ“. Ако човек види, че на негово име е отчетена операция в болница, в която не е бил, или операция, която не му е извършена, ще може да реагира. В съобщението трябва да е указано как се подава сигнал, а контролът вече ще отива наготово с конкретен случай за проверка. Този модел е готов още в края на 2019 г., но седем години по-късно не е въведен, докато вместо него влизат предложения без същата ефективност.

В България няма недостиг на лекари, а лошо планиране, неравномерно разпределение и тежък недостиг на медицински сестри. Броят на практикуващите лекари е относително постоянен от десетилетия, но държавата не планира достъпа до медицинска помощ по области. Истинският кадрови срив е при медицинските сестри - броят им е намалял трикратно и трябва да бъде увеличен поне три пъти.

Частните и държавните болници трябва да работят по еднакви правила. Пациентът не трябва да се интересува дали болницата е частна или държавна, а дали получава качествена и достъпна медицинска помощ. Проблемът започва там, където едни структури печелят през доплащания и консумативи, а други трупат дългове при неясни и неравни правила.