- Автор: Гласове
- 22 Sep 2023
- 4744
- 20
Изглежда, че социалните медии са разкрили още една мръсна тайна за обикновените мъже: те мислят за Римската империя много повече, отколкото нежният пол някога е мечтал. След като за една седмица на италианския остров Лампедуза пристигнаха повече от 10 000 мигранти - цифра, която надхвърля броя на жителите на острова, наброяващи 6 000 души - не само мъжете започват да се чувстват така, сякаш преживяваме падането на Рим 2.0. Докато римляните са били заляти от варварски германски орди, застаряващата съвременна Европа може да бъде потопена от твърде много милиони хора, които искат да участват във високия стандарт на живот и гарантираните доходи, предоставени от европейската система.
Дали сравнението е убедително? В някои очевидни аспекти - не. Варварите, които са нахлували в Рим, често са били въоръжени до зъби, докато повечето съвременни мигранти, за щастие, пристигат като молители. Но в други отношения сравнението е по-подходящо, отколкото може да се предположи.
Германците са успели да постигнат военна победа, защото са били по-малко централизирани: обучавайки всеки мъж за война, малките племена са могли да съберат по-големи армии от една римска провинция. Професионалните римски армии са представлявали малка част от римското население, но са могли да бъдат поддържани само чрез прекомерна и деспотична данъчна система. В крайна сметка много римляни стигат до заключението, че цивилизацията просто не си заслужава цената, която се иска от тях да платят за нея.
Още от времето на Свети Августин римляните имали неприятното усещане, че тяхната цивилизация запада поне отчасти, защото е претърпяла коренна промяна в културата. Макар че християнството ще се превърне в основна хуманизираща сила в света до наши дни, ранното християнство често е прилагано в Рим с такова новопокръстено усърдие, че управляващите елити вече не са били сигурни какво защитават.
Християнските елити от края на 300 г. с удоволствие премахват Олтара на победата от сената и виждат езическите текстове изгорени на клада в Александрия. Но след като това било направено, какво било оправданието за поддържането на една империя, основана на езическа храброст?
Мнозина от нас имат неприятното усещане, че днешната будна революция с нейната неприязън към Просвещението и либералните ценности, които родиха индустриалната революция и модерната демокрация, има всички признаци на културна промяна, подобна на тази, която преживява по-късно Римската империя.
Фактът, че съвременните политически елити изглеждат толкова откъснати от обществото, също напомня за тревожни паралели с късния Рим. Нашите съвременни бюрокрации изглежда са доволни да управляват обществото на автопилот, независимо от това кой е избран на поста и независимо от волята на хората, които са ги избрали. В същото време данъчната тежест се увеличава, а усещането, че получаваме нещо ценно срещу вноските си в държавната хазна, сякаш намалява с всяка изминала година.
Коренът на съвременния ни проблем с имиграцията се крие в пресечната точка на демографията и институциите. През 1950 г. населението на Европа е било около 550 милиона души, докато населението на Африка е било 220 милиона души. Днес населението на Европа е 750 милиона души, докато това на Африка се приближава до 1,5 милиарда. Близкият изток е свидетел на подобни нива на нарастване на населението през последните десетилетия. Това не е по вина на никого: Населението на Европа е преминало през подобен балон преди 100 години и това просто се случва, когато в едно общество се въведат съвременната медицина и технологии. В дългосрочен план населението на Африка и Близкия изток ще достигне плато, точно както това е станало в Европа. Но в краткосрочен план това ще окаже огромен натиск върху способността на Европа да се справи.
Въпреки че не можем да контролираме демографията, институциите и политиката дават малко повече надежда, поне на теория. Европейският съюз беше създаден по време на неолибералната еуфория в края на 80-те и 90-те години на миналия век, преди демографските промени на юг и на изток от Европа да станат толкова очевидни. В ретроспективен план изглежда нелепо една държава да се откаже от възможността да охранява границите си, като същевременно е длъжна да осигури доживотно здравеопазване и социални помощи на всеки, който успее да си пробие път към брега - и на членовете на неговото семейство.
Като се има предвид, че на южните и източните страни от ЕС им предстоят десетилетия, преди БВП да достигне европейското равнище, е редно да обмислим добре имиграционните си политики.
Но ако, както Дъглас Мъри и други предупреждават, събудените бюрократи продължават да гледат на това като на въпрос на расизъм и ксенофобия, а не като на това, което наистина е - въпрос на жизнен стандарт и неизбежна практическа приложимост на споделените ценности за подреждане на едно общество - тогава е само въпрос на време нашето собствено население да реши, че цената, която плащаме за цивилизацията, просто вече не си заслужава.
Картина, изобразяваща унищожаването на една цивилизация
Превод за "Гласове" Г.В.
