- Автор: Гласове
- 06 Юни 2024
- 4393
- 60
Автор: Юлия Семир Ал-Хаким за "Гласове"
В легендарната 65-та аудитория на Алма Матер, станала известна с това, че преди малко повече от 36 години в нея се учредява Клубът за гласност и преустройство, тази седмица се състоя друго събитие с дисидентски характер. На пръв поглед нищо не би трябвало да възпрепятства въпросното събитие – публична дискусия под надслов „Хуманитарната криза в Газа”, с доказани имена в областта на арабистиката, историята, философията като изтъкнатия арабист Мая Ценова, професор Искра Баева, Виктор Лилов, доцент Александър Сивилов, професор Антоний Тодоров, както и публични личности като Димитър Кенаров, Красимир Кънев, Юлиана Методиева, Георги Пирински. Но слабият, да не кажем нулев интерес на медиите към тази лекция, както и последвалата остра, необоснована и истерична реакция на Организацията на евреите в България, „Шалом”, свидетелстват за това колко непрестижно е дори днес, в условията на уж напреднала демокрация, да се казват някои истини срещу мейнстрийма.
На събититето присъстваха значителен брой млади хора, студенти, които запълниха банките на залата и допринесоха към дискусията със своите въпроси и коментари. Организаторът на дискусията, Огнян Касабов, откри събитието с ултимативна забрана да се използва какъвто и да било език на омразата и предупреди, че всяка реплика с антисемитско съдържание ще бъде прекъсвана. Трудно е да си представим антисемитски забележки от страна на хора, които са се събрали от тревога и загриженост по един семитски народ, какъвто са палестинците, но за съжаление това е една от устойчивите опорки, с които правителството на Израел посреща критиките срещу себе си.
Журналистът Димитър Кенаров отбеляза, че днес хуманитарната криза в Газа изправя човечеството пред огромен екзистенциален въпрос. А именно ще продължи ли да съществува световният ред, който властва от края на Втората световна война досега, дотолкова, доколкото основните играчи, наложили този ред, наблюдават безучастно как се нарушават основни принципи на международното право. Газа ни изправя пред въпроса ще продължи ли да съществува светът, който познаваме. Кенаров изрази съжаление, че българската политика също не демонстрира последователност, след като постоянният ни представител за ООН, Лъчезара Стоева,подкрепи резолюцията, осъждаща геноцида в Сребреница, но в продължение на седмици и месеци преди това гласуваше против всички резолюции на ООН, призоваващи за хуманитарно примирие в Газа. При това броят на убитите цивилни в Газа надвишава в пъти жертвите в Сребреница. В края на обръщението си към препълнената аудитория Димитър Кенаров изрази удовлетворение, че събралите се преподаватели и студенти споделят общ хуманитарен възглед за света и са част от едно по-глобално движение за солидарност.
Палестинци се редят на опашка за полечаване на храна в Газа. Снимка: АP/ Hatem Ali
Емоциална и през едва сдържани сълзи беше речта на младата българка с палестински произход, Рима Догмуш, която изложи част от ужасните и покъртителни факти за конфликта. По настоящем Газа е най-смъртоносното място в света за цивилни и хуманитарни работници, убитите цивилни палестинци от края на октомври миналата година към днешна дата надвишават 37 хиляди, ранените са над 80 хиляди, без да се броят телата, останали под руините на бомбардираните сгради, които в процеса на разлагане ще предизвикат истинска пандемия от инфекции и зарази в района. Разселване в огромни размери и смъртоносен глад, пред който са изправени милиони, са допълненителните страни на войната там. По данни от април в Газа са унищожени повече от 70 000 жилищни сгради, както и канализационната мрежа в Северната част на Газа. Убити са над 5000 ученици и преподаватели, унищожени са два от трите водопровода, снабдяващи Газа с питейна вода. Населението е изправено пред остър недостиг на чиста и безопасна вода. „Палестинците обаче не са само цифри, завърши Рима Догмуш, не искам и няма да ги превръщам в такива. Всеки убит е бил нечий син, дъщеря или родител, нечий близък и скъп човек.”
Братът на Рима, Камал Догмуш, се включи в дискусията с разказ за неговия род, който е и един от най-големите в Газа, със статут на клан, наброяващ над 6000 души. Те са сред най-големите опоненти на управляващата групировка Хамас, но това не им помага ни най-малко, когато Израел предприема офанзива срещу Газа миналата есен. Избитите от Израел членове на рода му са 485 души. И те, дебело подчерта Камал, никога не са поддържали Хамас. Последните избори в Газа се състоят през 2006-та година и голяма част от хората, които умират в днешния конфликт, дори не са навършили годините да гласуват. Войната на Израел взима всеки ден невинни жертви сред палестинци, нямащи нищо общо с политиката и действията на Хамас. Камал припомни малко познат факт, а именно, че за да участват в изборите, Хамас са били длъжни да признаят плана за две държави. Близо две десетилетия по-късно и безкрайно много провалени опити на Палестинската автономия да бъде призната за държава от Израел, Хамас отхвърлят политиката на търпимост, с която идват на власт. „Хамас съществуват, защото мирните преговори не доведоха до нищо”. Реално жителите на Газа са под пълна блокада от 2005-та, още преди идването на Хамас на власт – лишени от правото да имат пристанище, както и от правото да имат летище.
В края на речта си Камал Догмуш разказа тъжно-весела случка, която леко разведри атмосферата. Миналата есен се ражда неговият син, тук, в България, паралелно с детето на негов братовчед в Газа. Но детето на братовчед му не може да бъде изхранвано от майката и семейството се вижда принудено да храни бебето с твърда храна, поради пълната липса на адаптирани бебешки храни в Газа. Резултатът е особен и неочакван вид „бърза еволюция” – бебето вече има поникнали цели осем зъба, за разлика от беззъбия си български братовчед, захранван с мляко. Мнозина бебета в Газа обаче умират от недохранване всеки ден, допълни той. Ако майката не може да кърми, бебетата са обречени. Ако са родени преждевременно, също. Липсва храна за бебета, липсва животоспасяваща медицинска апаратура.
В лекцията взе участие и популярният арабист Виктор Лилов. На въпроса защо Хамас не освобождават заложниците, той отвърна, че монетата има две страни и тази, която не виждаме и медиите не показват, е и по-нелицеприятната. Над един милион палестинци са минали през израелските затвори от 1967-ма година насам, към момента над 10 000 палестинци са затворени без съд и присъда в затворите на Израел. Сред тях близо 200 деца. Израелската правосъдна система е единствената в света, която изправя деца пред съд. В окупираните палестински територии на Западния бряг няма закони, няма правила, израелската армия взима всички решения. По-конкретно Израел прилага т.нар. "административен арест", позволяващ лишаване от свобода без повдигане на обвинение или съдебен процес. Палестинците, класифицирани като "лица, лишени от свобода за целите на сигурността", често са задържани за неопределено време по силата на заповеди издавани от военните власти на окупираните територии, които могат да бъдат подновявани на всеки шест месеца. При тази практика липсват каквато и да било прозрачност и справедлив процес, което поставя под въпрос върховенството на закона. Около 1310 палестинци са задържани по административен ред - практика, която позволява на Израел да задържа палестинци за неопределено време без обвинения или съдебен процес. „Израел не може да бъде наричан демократична държава, това е режим на апартейд”, заяви Лилов. Израел е единствената страна в света, която няма официално признати граници, освен границата с Египет, защото не са спирали да се разширяват извън законно установените си граници.
Думите Мая Ценова (изтъкнат арабист и преводач на арестуваните български медици в Либия) предаваме почти дословно:
„Винаги се опитвам да напомня, че аз не деля хората на евреи и на неевреи. И че има огромна разлика между евреи и ционисти. Аз съм против ударите на Хамас. Против съм като всеки нормален човек, за когото убийството на хора е абсолютно неприемливо и антихуманно. И точно поради същата причина няма как да приема факта, че вече десетилетия наред палестинци биват избивани. Стигнахме дотук, защото светът все се задоволяваше с временни примирия на конфликта, забравяйки, че там остава нерешена една несправедливост. Едно международно решение, през 1947-ма година доведе дотам, че един народ бе оставен без възможността да има своя държава. Не мога да си обясня защо светът се задоволява само с това да бъде приета и наложена една резолюция за прекратяване на военните действия и оттам нататък следват десетки години на някакво привидно примирие, твърде привидно, защото през тези десетилетия, там, на „окупираните палестински територии”, наричани така в над 1000 резолюции на ООН, продължават ежедневно груби нарушения на цялото международно хуманитарно право. Медиите често премълчават тези груби нарушения на човешките права на палестинците, които се натрупват ежедневно, и в един момент, когато, както в този случай, от Газа тръгне вълна на контранасилие, изведнъж медиите представят нещата така, че държавата окупатор има право на самозащита срещу окупирания. Това е в разрез с теорията на международното право. По каква логика окупираният трябва да носи отговорност и трябва да осигурява безопасността на окупатора. След като достатъчно международни правни документи, включително резолюции на ООН, говорят за правото на окупираните народи да се борят за своята независимост, включително със средствата на въоръжената борба. Когато се говори за войната в Газа, трябва да се знае, че понятието война има място там, където военните действия се водят от две армии. В Газа огневата мощ на Израел се изсипва върху цивилното население. Газа е най-гъсто населената територия в света.
Казват ни, че конфликтът в Газа е безкрайно сложен, но това е само на пръв поглед. Всъщност решението на близкоизточния конфликт не може да бъде военно, това е един конфликт, който тръгва от международно решение и трябва да бъде прекратен по същия начин, с решителна намеса на международната воля.
Имам в съзнанието си архивни кадри от 1947-ма година, как палестинското население посреща евреите, които слизат от корабите, емигрирайки от Европа. Палестинците посрещат евреите на Европа като гости, така както повелява арабската традиция, арабското гостоприемство и щедрост, върволици от палестинци с огромни тави на главите със всевъзможни ястия и плодове, посрещат измъчените евреи, от това, което са преживели през Втората световна война. Подслонили са ги радушно, приели са ги, нахранили са ги. Има такива архивни кадри, които медиите не си позволяват да пускат. Медийното отразяване за съжаление е изключително едностранчиво.
На едни от челните места, които говорят на света за това, което става в Газа, са няколко много силни еврейски движения, главно в САЩ. „Еврейски глас за мир” и „Евреи за правото на палестинците на завръщане”.
Резолюция 273 от Общото събрание на ООН, от 11ти май, 1949та година, резолюцията, по силата на която Израел бива приет за държава членка на ООН. В текста на рзеолюцията е изрично посочено, че Израел бива приет за член на ООН, която го създава като държава, след като са изслушани аргументите на представителя на правителството на Израел, относно готовността на Израел да приложи резолюция номер 181 за разделянето на Палестина на две държави. Израел е признат от ООН, защото се е съгласил да признае Палестинската държава. Условие, което не е изпълнил и до днес, а на него дължи съществуването си.”
Към дискусията се присъединиха Георги Пирински и Юлиана Методиева от сайта „Маргиналия”. Методиева сподели, че откакто заема активни позиции относно хуманитарната криза в Газа, сайтът е подложен на непрестанни хакерски атаки.
Лекцията приключи с бурни аплодисменти в препълнената аудитория и с обещания от страна на организаторите това да е само началото на поредица от събирания, с цел да се даде повече гласност на катастрофалните измерения на войната в Газа.
