Грандиозен парад на победата в Москва

Коментари

• Честит Празник на всички антифашисти

  09 Май 2016 13:27ч.

  Здесь птицы не поют, деревья не растут, И только мы к плечу плечо врастаем в землю тут. Горит и кружится планета, Над нашей Родиною дым, И значит, нам нужна одна победа, Одна на всех, мы за ценой не постоим, Одна на всех, мы за ценой не постоим. Нас ждёт огонь смертельный И все ж бессилен он, Сомненья прочь, уходит в ночь отдельный Десятый наш десантный батальон, Десятый наш десантный батальон. Лишь только бой угас, звучит другой приказ, И почтальон сойдет с ума разыскивая нас. Взлетает красная ракета, Бьет пулемёт неутомим, И значит, нам нужна одна победа, Одна на всех, мы за ценой не постоим, Одна на всех, мы за ценой не постоим. Нас ждёт огонь смертельный И все ж бессилен он, Сомненья прочь, уходит в ночь отдельный Десятый наш десантный батальон, Десятый наш десантный батальон. От Курска и Орла война нас довела До самых вражеских ворот, такие, брат, дела. Когда-нибудь мы вспомним это И не поверится самим, А нынче нам нужна одна победа, Одна на всех, мы за ценой не постоим, Одна на всех, мы за ценой не постоим. Нас ждёт огонь смертельный И все ж бессилен он, Сомненья прочь, уходит в ночь отдельный Десятый наш десантный батальон, Десятый наш десантный батальон. Честит Празник 09.05 на всички антифашисти патриоти!! СРАМ И ПОЗОР за безродниците, продали се на Нагло-сакските неолоколонизатори и робовладелци!

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• COl

  09 Май 2016 13:51ч.

  Тази армия само до преди една година изби 9000 човека от братската си Украйна .Същите руснаци убиваха славяни украинци защото избраха европейски път на развитие .И когато руснаци се избиваха с украинците дойде германката Меркел да ги помирява .Вие разбирате ли каква идиотщина натвори любимия на българите Путин?

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• БоБо

  09 Май 2016 14:35ч.

  "АЗ направих по-голям парад от Путин."

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• observer

  09 Май 2016 15:45ч.

  Тази армия не е онази армия, както и онази армия не е пък армията, която ни е освободила. Нито пък германците са едни и същи, Меркел и Хитлер. Също като сложиш знак за равенство на участието на САЩ във ВСВ и във Виетнам, но това не очаквам да го направиш. Та това мислене е като за футболна агитка.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Блум

  09 Май 2016 16:54ч.

  Списъкът на Блум съдържа: • Интервенции на САЩ – срещу 67 суверенни държави • Бомбардировки на САЩ – срещу 25 суверенни държави • Намеса на САЩ в изборите – в 23 суверенни държави • Политически убийства (и опити), организирани от САЩ – в 35 държави • Прилагани изтезания – в 11 държави Общо – за 50 години 167 случая на престъпно политическо насилие, извършено от САЩ след Втората световна война. Брой на убитите от САЩ при тези 167 случая – между 13 и 15 милиона души.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Блум

  09 Май 2016 17:21ч.

  Списъкът на Блум съдържа: • Интервенции на САЩ – срещу 67 суверенни държави • Бомбардировки на САЩ – срещу 25 суверенни държави • Намеса на САЩ в изборите – в 23 суверенни държави • Политически убийства (и опити), организирани от САЩ – в 35 държави • Прилагани изтезания – в 11 държави Общо – за 50 години 167 случая на престъпно политическо насилие, извършено от САЩ след Втората световна война. Брой на убитите от САЩ при тези 167 случая – между 13 и 15 милиона души. Надрискани на Бялисток от техния приятел Гудерянката - 6 мильона "нови съвецки хора", закурвени мамашки - същия брой вашта мама савецка!

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Русия

  09 Май 2016 17:44ч.

  С Днём Победы !

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Мина Павлова

  09 Май 2016 18:55ч.

  Защо толкова много млади българи са надъхани против ,само щом чуят думата Русия? Непознаване на историята,на чувството и отговорността да служиш на Отечеството си,на славянската душевност.Във всяко руско семейство има загинал във войната...Човещината,ако още я имаме,позволява да погледнем отвъд пушките и танковете.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• georgieff/vienna

  09 Май 2016 21:02ч.

  viva Russia!

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Константин Ремчуков, гл. редактор "Независимой газеты"

  10 Май 2016 6:14ч.

  Парады, самолеты, танки, марши, концерты- вот, слуховой и визуальный ряд эпохи Путина Если бы наши отцы и деды знали, во что превратят Россию Ельцин, Путин, чекистские генералы и олигархи с прочими корыстными нечестивцами, то они бы призадумались. Как Россию растащили по карманам подельники Ельцина и Путина, оставив большинству россиян дырки от бубликов и отравления от пропагандистского дурмана в головах. Как Великие Идеи человечества были низвергнуты и опорочены, в России, вожаками лубянской ОПГ. С Путиным у России нет никакого будущего, никакого. Только движение в Яму, в пропасть, в болото. Нет у сегодняшней власти качеств созидательных, только качества распределяющих и потребляющих, запрещающих и устрашающих. И всё, ничего более. Власть фриков, с оружием в руках и пеной изо рта.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Виктор Александров

  10 Май 2016 6:45ч.

  Минуло очередное 9 мая, отгремели салюты, отмаршировали военные парады по главным площадям российских городов. Но многие ли понимают, что отмечает Россия в это день? День Победы? Но какой Победы? Чьей? Год назад я уже писал о том, что Россия не могла одержать победу во Второй мировой войне, поскольку такого государства просто не существовало в то время. Российская государственность была уничтожена большевиками в 1917 году, на её месте они создали принципиально иное государство. Созданное большевиками новое государство – РСФСР, а затем и СССР – не было ни в формально-юридическом смысле, ни в историческом, ни в символическом правопреемником исторической России. Сами большевики не скрывали, что они строят новое государство, основанное не на историческом и культурном наследии русского народа и других народов России, а на марксистско-ленинской идеологии". СССР не только не был продолжением исторической российской государственности, он, напротив, был её прямым отрицанием, антироссийским и антирусским государственным образованием. Миллионы русских людей, сражавшихся в рядах Советской армии, думали, что защищают свою страну, но на деле они защищали антироссийскую, оккупационную советскую власть. Они были чудовищно обмануты. В битве двух людоедов: Гитлера и Сталина – оба этих людоеда были одинаково враждебны по отношению к российскому народу, людоед не может быть "своим". Ценой немыслимых жертв русский народ помог одному людоеду справиться с другим. В результате, победивший людоед сохранил за собой монопольное право удерживать в рабстве тот самый народ, во славу которого он лицемерно произносил "благодарственный" тост на победном банкете. Называть такое "Победой" – либо верх цинизма, либо откровенное непонимание сути произошедшего. Сегодня же мы наблюдаем двойную мерзость: память об этих людях, которых в своё время коммунисты во главе со Сталиным цинично использовали, чтобы сохранить свою власть, в наши дни не менее цинично используют наследники той самой чекистско-коммунистической банды, чтобы создать идеологическое прикрытие для, опять же, сохранения своей власти. Большего кощунства придумать, наверное, невозможно

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Цепеница Фиданкова

  10 Май 2016 8:51ч.

  Рускоезичните тролове са много работливи и старателни.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• observer

  10 Май 2016 9:56ч.

  Руснаците се вижда, са хора на крайностите. И от изкопираните текстове тука, но по-важното, и от историята им. Извън контекста на типичния руски спор, завършващ с бой (по Зошченко), изкопираните мисли на руските опозиционери тук, създават изкривена представа за това, какви са реалните настроения там. Малко като кадър по наша тв на дяайсетина протестиращи снимани отдолу с думите "България протестира". Та точно 9 май не беше мястото за това.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Консерватор

  10 Май 2016 10:08ч.

  Датата, на която приключва Втората световна война в Европа, вече 70 години продължава да бъде спорна и да бъде обект на политически манипулации. И нищо чудно - един такъв чудовищен конфликт, продължил шест години и отнел живота на 60 милиона души, не може да спре изведнъж. Първи се предават германските сили в Северна Италия - на 29 април 1945 г. На 4 май в Люнебург британският фелдмаршал Монтгомъри приема частичната капитулация на немските войски, водещи сражения в Холандия, Дания и Северозападна Германия. На 5 май в щаба на съюзното командване в Реймс пристига немска делегация, която се опитва да постигне трета частична капитулация - този път вече за целия Западен фронт. Целта е ясна - да се скарат западните съюзници и Съветския съюз и да се даде възможност на по-голям брой цивилни и военни да се придвижат към англо-американските линии. Съюзниците обаче остават верни на ангажимента да не се сключва сепаративен мир. Така на 7 май в 2,41 часа актът за капитулация, който предвижда спиране на военните действия, считано от 8 май в 23,01 ч, е подписан от името на адмирал Дьониц, който Хитлер е обявил преди самоубийството си за свой наследник и от генерал Алфред Йодл, началник на Оперативния отдел на германския генерален щаб. От страна на съюзниците слага подпис американският генерал Бедъл-Смит, началник на съюзническия генерален щаб. Генерал Иван Суслопаров, шеф на съветската военна мисия във Франция, преподписва документа заедно с френския генерал Севез, който е поканен в последната минута да сложи името си като свидетел. На церемонията по подписването на пакта в Реймс присъстват 17 журналисти. Всички те се съгласяват под клетва да не оповестяват официално новината за срок от 36 часа. Информацията обаче изтича. И още на 8 май американският президент Хари Труман, британският премиер Уинстън Чърчил и френският лидер Дьо Гол обявяват официално победата. Тази капитулация вбесява Сталин който не е дал мандат на Суслопаров да подпише. И злополучният генерал изчезва при завръщането си в СССР. Причината за гнева на кремълския властелин е, че е пренебрегнат неговия любимец маршал Жуков, който е превзел Берлин. И настоява капитулацията на Третия райх да бъде потвърдена там. Съюзниците се съгласяват веднага - войната с Япония още не е свършила и те не искат да дразнят излишно Москва. Така на 8 май 1945 г. 23,16 ч в превърнатия в развалини град под прожекторите на съюзническите медии началникът на генералния щаб на Вермахта фелдмаршал Кайтел, влязъл в залата с маршалски жезъл и монокъл на окото, подписва германската капитулация в сградата на военноинженерното училище в берлинското предградие Карлсхорст. От страна на съюзниците имената си слагат маршал Жуков, британският маршал от авиацията Тедър, американският генерал Спаац и френският генерал Латр дьо Тасини. Тук демонстриращият до този момент прусашко самообладание фелдмаршал Кайтел не издържа: "Как, и французите ли?! Само това липсваше!", се възмущава той. И не без основание, като се има предвид позорната капитулация на Франция през 1940 г. и сътрудничеството на режима на Петен с Хитлер. И тук възникват проблемите с датата на официалния край на войната в Европа. Защото в Москва вече е 9 май. И съветският народ научава за края на войната едва в късните следобеди на тази дата. В интерес на истината, в обръщението на Сталин по повод великата победа индиректно се признава капитулацията в Реймс, която е обяснена като "предварителна". За разлика от 11 ноември 1918 г., когато оръдията на Западния фронт замлъкват завинаги, през май 1945 г. на редица места боевете продължават. Обкръжените още през есента на 1944 г. германски сили в днешна Латвия капитулират на 10 май. Блокираните германски части по Атлантическото крайбрежие на Франция се съпротивляват до 11 май. В тези сражения ще вземе участие и един 16-годишен доброволец - бъдещият знаменит водач на наемници Робер (Боб) Денар Отчаяно се сражават и остатъците от немските части в Чехия, също до 11 май. Последните изстрели във войната обаче са дадени от Първа българска армия. Към 9 май нейните предни части са навлезли в Австрия и са завзели градове Клагенфурт и Фьолкенмарт. В този район обаче са разположени немски есесовци и хърватски усташи, които знаят, че милост за тях няма да има, ако попаднат в български, т.е. в съветски плен. И сраженията продължават чак до 15 май, когато окончателно се затваря фронтът между Първа българска и Осма британска армия, придвижваща се от Северна Италия. Копирано от standartnews.com

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Консерватор

  10 Май 2016 10:11ч.

  Датата, на която приключва Втората световна война в Европа, вече 70 години продължава да бъде спорна и да бъде обект на политически манипулации. И нищо чудно - един такъв чудовищен конфликт, продължил шест години и отнел живота на 60 милиона души, не може да спре изведнъж. Първи се предават германските сили в Северна Италия - на 29 април 1945 г. На 4 май в Люнебург британският фелдмаршал Монтгомъри приема частичната капитулация на немските войски, водещи сражения в Холандия, Дания и Северозападна Германия. На 5 май в щаба на съюзното командване в Реймс пристига немска делегация, която се опитва да постигне трета частична капитулация - този път вече за целия Западен фронт. Целта е ясна - да се скарат западните съюзници и Съветския съюз и да се даде възможност на по-голям брой цивилни и военни да се придвижат към англо-американските линии. Съюзниците обаче остават верни на ангажимента да не се сключва сепаративен мир. Така на 7 май в 2,41 часа актът за капитулация, който предвижда спиране на военните действия, считано от 8 май в 23,01 ч, е подписан от името на адмирал Дьониц, който Хитлер е обявил преди самоубийството си за свой наследник и от генерал Алфред Йодл, началник на Оперативния отдел на германския генерален щаб. От страна на съюзниците слага подпис американският генерал Бедъл-Смит, началник на съюзническия генерален щаб. Генерал Иван Суслопаров, шеф на съветската военна мисия във Франция, преподписва документа заедно с френския генерал Севез, който е поканен в последната минута да сложи името си като свидетел. На церемонията по подписването на пакта в Реймс присъстват 17 журналисти. Всички те се съгласяват под клетва да не оповестяват официално новината за срок от 36 часа. Информацията обаче изтича. И още на 8 май американският президент Хари Труман, британският премиер Уинстън Чърчил и френският лидер Дьо Гол обявяват официално победата. Тази капитулация вбесява Сталин, който не е дал мандат на Суслопаров да подпише. И злополучният генерал изчезва при завръщането си в СССР. Причината за гнева на кремълския властелин е, че е пренебрегнат неговия любимец маршал Жуков, който е превзел Берлин. И настоява капитулацията на Третия райх да бъде потвърдена там. Съюзниците се съгласяват веднага - войната с Япония още не е свършила и те не искат да дразнят излишно Москва. Така на 8 май 1945 г. 23,16 ч в превърнатия в развалини град под прожекторите на съюзническите медии началникът на генералния щаб на Вермахта фелдмаршал Кайтел, влязъл в залата с маршалски жезъл и монокъл на окото, подписва германската капитулация в сградата на военноинженерното училище в берлинското предградие Карлсхорст. От страна на съюзниците имената си слагат маршал Жуков, британският маршал от авиацията Тедър, американският генерал Спаац и френският генерал Латр дьо Тасини. Тук демонстриращият до този момент прусашко самообладание фелдмаршал Кайтел не издържа: "Как, и французите ли?! Само това липсваше!", се възмущава той. И не без основание, като се има предвид позорната капитулация на Франция през 1940 г. и сътрудничеството на режима на Петен с Хитлер. И тук възникват проблемите с датата на официалния край на войната в Европа. Защото в Москва вече е 9 май. И съветският народ научава за края на войната едва в късните следобеди на тази дата. В интерес на истината, в обръщението на Сталин по повод великата победа индиректно се признава капитулацията в Реймс, която е обяснена като "предварителна". За разлика от 11 ноември 1918 г., когато оръдията на Западния фронт замлъкват завинаги, през май 1945 г. на редица места боевете продължават. Обкръжените още през есента на 1944 г. германски сили в днешна Латвия капитулират на 10 май. Блокираните германски части по Атлантическото крайбрежие на Франция се съпротивляват до 11 май. В тези сражения ще вземе участие и един 16-годишен доброволец - бъдещият знаменит водач на наемници Робер (Боб) Денар. Отчаяно се сражават и остатъците от немските части в Чехия, също до 11 май. Последните изстрели във войната обаче са дадени от Първа българска армия. Към 9 май нейните предни части са навлезли в Австрия и са завзели градове Клагенфурт и Фьолкенмарт. В този район обаче са разположени немски есесовци и хърватски усташи, които знаят, че милост за тях няма да има, ако попаднат в български, т.е. в съветски плен. И сраженията продължават чак до 15 май, когато окончателно се затваря фронтът между Първа българска и Осма британска армия, придвижваща се от Северна Италия.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Консерватор

  10 Май 2016 10:17ч.

  Закъснели руски признания Непосредствено преди проявите по повод 70-та годишнина от германското нападение над Полша, руският премиер Владимир Путин изрази критики срещу политиката на Сталин и ролята на Москва в началото на Втората световна война. [Путин с нов поглед върху историческото минало] Путин с нов поглед върху историческото минало Текстът е доста изненадващ: онова, което Путин казва пред eдин голям полски вестник, никак не се вмества в досегашната линия на поведение на Русия по отношение на историческото минало. Руският премиeр недвусмислено заявява, че Катин е било "престъпление". /Става дума за избиването на 20 хиляди полски офицери и интелектуалци през пролетта на 1940 година в тогавашното полско село Катин./ Путин изненадва със заключенията си Престъплението е извършено от специални руски части, но е представено като злодеяние на германските войски. Нещо повече - Путин казва, че руският народ, който сам бил "жертва на тоталитаризма", изцяло разбирал чувствителните полски реакции по по този въпрос. Пактът Молотов-Рибентроп от 1939 година - т.е предвидената подялба на Полша между Германия и Русия - бил "неморален", поради което и правилно критикуван - споделя Путин. Бронислав Коморовски, председателят на полския Сейм, каза по този повод: [24 август 1939 - подписването на пакта Молотов-Рибентроп] 24 август 1939 - подписването на пакта Молотов-Рибентроп "Запознах се с писмото на Владимир Путин с голямо облекчение и много надежди. Както и със задоволство, защото той прави някои заключения, които са много важни за Полша. Той признава например, че войната е започнала 1939 година, а не едва 1941, и че полската съпротива е била първото противопоставяне срещу германската агресия. Освен това Путин осъжда пакта Молотов-Рибентроп. Иска ни се представители на руската държава да заговорят на руснаците със същия глас, защото до момента чувахме съвсем разнопосочни изявления в обществената дискусия в Русия. Добре би било, ако това се промени." Остра критика по адрес на западните сили Чак дотам нещата още не са стигнали. Руската пропагандна машина тези дни дори оповести, че разполага с "архивни доказателства", които показвали, че Полша била готова да се съюзи с германците срещу Съветския Съюз. Все пак очевидните усилия на Путин да заглади отношенията предизвикаха истинско облекчение във Варшава. В своя текст Путин освен това апелира да не се изпуска от очи историческия контекст, в който е сключен пакта Молотов-Рибентроп, и остро критикува западните сили. Путин характеризира като заговор Мюнхенското споразумение, което отвори на Хитлер пътя към Судетите. Отстъпчивостта на западните сили пред Хитлер унищожила всички надежди за създаването на единен антифашистки фронт в Европа.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Консерватор

  10 Май 2016 10:25ч.

  От 4 до 12 февруари се провежда Ялтенската Конференция, където Сталин, Чърчил и Рузвелт се споразумяват за окупацията на Германия и бъдещото преразпределение на света. Американците влизат в Трир на 2 март и в Кьолн на 5 март. На 7 март те прекосяват река Рейн при Ремаген, сломявайки немската защитна линия на източния бряг. На 11 април те достигат река Елба, а на 20 април руснаците навлизат в околностите на Берлин. На 25 април американската и Червената армия се срещат при Елба. На 28 април немската съпротива в Северна Италия е сломена. На 1 май съветските войски навлизат в Берлин, а немското радио обявява, че Хитлер е мъртъв. Райхсканцлер става адмирал Карл Дьониц. Германската армия в Италия се предава на 29 април. Пълната и безусловна капитулация на Германия е подписана от представители на Главното командване на Вермахта на 7 май в Реймс, в присъствието на представители на Съюзническото командване(ген.л-т Смит), Съветското командване (ген.м-р Суслопаров) и в качеството на свидетел - ген. Севез от Франция. На 8 май Уинстън Чърчил и Хари Труман обявяват края на войната в Европа. Късно вечерта на 8 май (ранните часове на 9 май по московско време) Германия подписва още един път капитулацията, отново в присъствието на всички съюзнически сили и СССР.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Консерватор

  10 Май 2016 10:37ч.

  Втората световна война пък е ужасяваща трагедия, погълнала десетки милиони животи и прекършила стотици милиони съдби, чието приключване оправдано е едно от най–радостните събития в историята на човечеството. С капитулацията на нацистка Германия пък приключва войната в Европа, а в Западна Европа приключват и други ужаси, като концентрационните лагери. Затова е и редно да отбелязваме тази капитулация като деня, в който е победено едното голямо зло (за другото трябва да почакаме още 45 години) и сме длъжни да отдадем почит на жертвите и загиналите. Германия капитулира на 7–ми май 1945г. и това са подписите на подписалите капитулацията. (източник) Две са интересните неща в този списък с подписи. 1. Капитулацията е подписана на 7–ми май; 2. От съветска страна е подписал неизвестният днес на широката публика ген. Суслопаров. Обърнете внимание също на съвсем делничния вид на документа, и на това, че подписът на съветския представител е без никакъв намек за особено мнение и е подписан като страна, а не като свидетел. Ето и снимка от церемонията, също съвсем делова и непретенциозна. В залата има хора, които имат по–сериозна работа от това да гледат как се слагат подписи: източник В дъното вляво, виждате ген. Иван Суслопаров, подписал акта от страната на СССР. Ето и целия документ: източник В съветската литература и популярна култура битува схващането, че Суслопаров е подписал капитулацията „без разрешение“ от висшестоящите си началници. Без разрешение? След десетилетия чистки и след 6 години война, през които съветски генерали са разстрелвани на тумби за много по–дребни неща, съветски генерал прави такова нещо без разрешение? Едва ли. Може би просто е подписал без разрешение от „правилния“ висшестоящ? За всеки случай, налага се лично Сталин да защити Суслопаров пред страшния Вишински, като му обясни, че няма претенции към „непослушния“ генерал. Само че съветското командване не е доволно от подписаното споразумение. Защо? Формално, защото Суслопаров „не е бил упълномощен“ да подписва, а и защото е подписал друг текст, а не предварително уговорения. Неформално, заради изключителната ревност на Георгий Жуков, първи заместник на върховния главнокомандващ, който не е могъл да понесе факта, че някой друг съветски офицер пред камери и фотоапарати, а не той, е подписал капитулацията. Затова по един срамен начин церемонията се повтаря на следващия ден, 8–ми май, този път в тържествена обстановка и с друг участник от съветска страна – маршал Георгий Жуков (същият, на когото кметът на Стрелча вдигна паметник преди няколко дни). Дуайт Айзенхауер, главнокомандващ на съюзническите войски в Европа, смята второто подписване за „безвкусен“ спектакъл и заявява, че не би участвал в него (оригиналният израз е tasteless, което може да се преведе и като „пошъл“), затова предоставя тази висока чест на друг американски генерал, подписал от името на САЩ, този път като „свидетел“ (и така вероятно намекващ коя е истинската капитулация). Ето и текстът на второто, „поправено“ споразумение, според в–к „Правда“, подписано на 8–ми май в в Берлин (за съжаление, не открих варианта на английски, за да мога да сравнявам двата текста на един и същи език, 1:1, а не през превод) Очевидно, текстът е абсолютно същият като този от предишния ден. Разликата е в подписалите и в мястото на подписването. (източник, втората церемония в Берлин. Жуков подписва) Защо обаче в Европа и САЩ отбелязват победата над нацизма на 8–ми май, а бившият Съветски съюз и свързаните с него лица, на 9–ти? За Западна Европа е очевидно. Първата капитулация (тоест истинската, когато германската армия реално се отказва от съпротива), е на 7–ми. Тогава се дава едно денонощие време на германците, до 23:01ч на 8–ми май, да прекратят всякакви бойни действия, а втората „капитулация“, която задоволява и егото и пропагандните нужди на Жуков, е подписана на 8–ми май в 22:43 ч., като точният час за прекратяване на германската съпротива не се променя, той си остава в 23:01ч, 18 минути след второто подписване. Така че, по всички признаци, победата над нацизма трябва да се отбелязва или на 7–ми май, когато е чествана от Общността на нациите (организацията, по–известна със старото си име – Британската общност) или на 8–ми май, когато се отбелязва от Европейския съюз. В Съветския съюз (както и рублофилите в Стрелча и на други места), желаят да наблегнат на историческата роля на Георги Жуков и затова за Ден на победата в СССР официално е определен 9–ти май, заради часовата разлика, понеже подписването в Берлин се пада в 0:43ч по московско време. А кога ние в България трябва да отбележим деня на победата над нацизма и да почетем жертвите? И по двата признака при нас капитулацията се пада или на 7–ми, или на 8–ми май. ЕС я отбелязва на осми, а и по българско време втората подписване се пада на 8–ми май, буквално в дванайсет без седемнайсет (в 23:43). Днес няма особен смисъл България да угажда на егото на Георги Жуков, нито пък да следва пропагандните клишета на СССР, междувременно наследени от путинския режим, хеле пък да се води по московската часова зона. Осми май, тоест днес, е годишнината от тази голяма победа и денят, в който трябва да почетем героите и жертвите си. Снимката е направена днес, 8–ми май, пред паметника на част от българите, загинали във Втората световна война. Да си отбележим контраста с паметника на червената армия като размер, лукс и местоположение в градското пространство. Както забелязвате, цветя няма, нито някакъв друг знак за голямата годишнина. Вместо това, хора деклариращи се за „антифашисти“, УТРЕ ще носят цветя и венци пред тотема на червената армия, утре ще си дерат ризите и гърлата, а тази нощ ще дежурят край него, за да го пазят от случайно „оскверняване“, а дори може и да запалят някое европейско знаменце като миналата година. И да не забравяме, че 8–ми май маркира краят само краят на военните действия в Европа и излизането на Германия от войната, но самата война реално завършва с японската капитулация на 2–ри септември 1945г.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Георги

  10 Май 2016 14:09ч.

  Всичко е вярно с изключение на едно нещо: Франция не е капитулирала през 1940г. На 22 юни в Компиен е подписано ПРЕМИРИЕ!

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• observer

  10 Май 2016 16:34ч.

  Всичко е вярно освен, че Франция е победителка. Една Полша е по-голяма победителка, поне не е била половината съюзник на Хитлер, като правителството във Виши, само дето не е Франция.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Георги

  10 Май 2016 20:31ч.

  И това е вярно! Тъкмо за това акта на първата капитулация са го подписали само генерал–лейтенант Уолтър Бедел Смит, началник на Главния щаб на съюзните експедиционни сили и генерал –майор Иван Суслопаров, представител на Ставката при съюзниците.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Ксения Кириллова

  10 Май 2016 20:54ч.

  Страшно, что испокон веков Россия вынуждает граждан (как своих, так и чужих) платить слишком высокую цену за вещи, которые в нормальных странах всегда обходятся намного дешевле. Цена победы во Второй Мировой войне — море крови солдат, бездарно использованных как пушечное мясо, а потом еще море крови и пота вернувшихся из немецкого плена и отправленных затем в ГУЛАГ — чтобы утихомирить параноидальные страхи зарвавшегося "вождя". И еще — отправленных на Валаам инвалидов, чтобы не мозолили "вождю" глаза. Цена индустриального рывка — миллионы погибших от голода, замученных от непосильного труда в лагерях, где работали даже дети и подростки. Окоченевшие трупы в мерзлой земле, душные вагоны, в которых умирали, не доезжая до места депортации, представители множества народов. Это и есть "цена" того СССР, распад которого был назван "величайшей геополитической катастрофой"? И, глядя на сегодняшнее состояние российского общества, невольно задаешься мыслью — а какой пример оно оставит после себя будущим поколениям? Ведь 85% — это пример трусости, конформизма, причудливой смеси равнодушия, заблуждений и в чем-то — вполне сознательной подлости. А оставшиеся 15% — это опять пример искалеченных, затравленных, травмированных людей, переживших потери и поступки, к которым они явно не были готовы, просто — нельзя было иначе. Мы опять оказываемся неспособны задать эталон нормы, пример золотой середины, модель жизни нормального человека в нормальном обществе. Нам опять не дали его выработать, поставив в слишком жестокие условия неизбежного выбора из крайностей.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи