Foreign Policy: Америка е твърде уплашена от многополюсен свят. Байдън се стреми към еднополюсния, който вече не съществува

Foreign Policy: Америка е твърде уплашена от многополюсен свят. Байдън се стреми към еднополюсния, който вече не съществува

Автор: Стивън Уолт, foreignpolicy.com. Следвайте "Гласове" в Телеграм

След като Съединените щати преминаха от тъмнината на Студената война в приятния блясък на така наречения еднополюсен момент, учени от различни области, експерти и световни лидери започнаха да предсказват, да се стремят или активно да търсят връщане към многополюсен свят. Очаквано, руските и китайските лидери отдавна изразиха желание за по-многополярен ред, а също и лидерите на набиращи скорост сили като Индия и Бразилия. По-интересното е, че го направиха и важни съюзници на САЩ. Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер предупреждаваше за "безспорната опасност" от американски унилатерализъм, а бившият френски външен министър Юбер Ведрин веднъж заяви, че "цялата външна политика на Франция... се стреми да превърне утрешния свят в такъв, който е съставен от няколко полюса, а не само от един". Подкрепата на сегашния френски президент Еманюел Макрон за европейско единство и стратегическа автономност разкрива подобен импулс.

Изненада, изненада: лидерите на САЩ не са съгласни. Те предпочитат експанзионистичните възможности и облагодетелстващия статут, които идват от това да бъдеш незаменима сила и не искат да се откажат от позицията си на неоспорвано първенство. Още през 1991 г. администрацията на Джордж У. Буш изготви документ за насоки за отбрана, призовавайки за активни усилия за предотварятване появата на конкурентни сили където и да е по света. Различните стратегически документи за национална сигурност, издадени от републиканци и демократи през последвалите години също изтъкват нуждата от поддържане на американското първенство, дори и когато признават завръщането на съревнованието между големите сили. Изтъкнати учени също се изказаха – някои заявиха, че първенството на САЩ е от "основно значение за бъдещето на свободата" и е от полза както за САЩ, така и за света. Аз също се присъединих към тази гледна точка, написвайки през 2005 г., че "главната цел на голямата стратегия на САЩ трябва да бъде запазването на първенстващата позиция колкото е възможно по-дълго." (Съветът ми относно начина на постигане на тази цел беше игнориран обаче.)

Въпреки че администрацията на Байдън осъзнава, че сме се върнали отново в свят на няколко големи сили, тя преживява носталгия по кратката епоха, в която Съединените щати нямаха равна конкуренция. Оттам и това енергично утвърждаване на "лидерството на САЩ", желанието за постигане на военна победа над Русия, която ще я остави твърде слаба, за да причинява неприятности в бъдеще и усилията за здушаване на китайския възход чрез ограничаване на достъпа на Пекин до критични технологии и субсидиране на американско производство на полупроводници.

Дори и тези усилия да успеят (а няма гаранция, че това ще стане), възстановяването на еднополярността е вероятно невъзможно. То ще свърши с: 1) биполярен свят (със Съединените щати и Китай, представляващи двата полюса) или 2) изкривена версия на многополярност, в която Съединените щати са първи сред група неравни, но все още значими големи сили (Китай, Русия, Индия, вероятно Бразилия, евентуално превъоръжена Япония и Германия).

Що за свят би бил този? Теоретиците на международните отношения са разделени по въпроса. Класическите реалисти като Ханс Моргентау вярваха, че многополюсните системи са по-малко насторени към войни, защото държавите могат да се съюзяват и да удържат опасни агресори и възможни войни. За тях гъвкавостта на съюзите беше добродетел. Структурни реалисти като Кенет Уолц или Джон Миършаймър твърдят обратното. Те смятат, че двуполюсните системи всъщност са по-стабилни, защото опасността от погрешни изчисления е намалена. Всяка от основните сили знае, че другата автоматично ще се противопостави на всякакъв сериозен опит за промяна на статуквото. Освен това двете основни сили не са така зависими от съюзническа подкрепа и могат да държат клиентите си под строй, когато е необходимо. За структурните реалисти гъвкавостта, присъща на многополярния свят, създава по-голяма несигурност и увеличава вероятността някоя ревизионистка сила да реши, че може да промени статуквото, преди останалите да успеят да се комбинират и да я спрат.

Ако бъдещият световен ред е този на изкривената многополярност и ако подобен ред е по-податлив на война, то има известни причини за безпокойство. Но многополярността може и да не е толкова лоша за Съединените щати, при условие че те разпознаят нейните характеристики и насторят външната си политика подобаващо.

За начало, нека признаем, че еднополюсният модел не беше толкова добър за Съединените щати, и особено за онези нещастни страни, които попаднаха под тежестта на вниманието на САЩ през последните десетилетия. Еднополярната епоха включи в себе си терористичните атаки от 11 септември, две скъпи и в крайна сметка неуспешни американски войни в Ирак и Афганистан, някои зле обмислени смени на режими, които доведоха до сриване на държави, финансова криза, която драматично промени вътрешната политика на Съединените щати и появата на все по-амбициозния Китай, чийто възход беше отчасти улеснен от собствените действия на Съединените щати. Но САЩ не научиха кой знае какво от опита си, при положение че те все още слушат стратегическите гении, които с действията си компрометираха триумфа на Вашингтон от Студената война и ускориха края на еднополярността. Единственото ограничение за действията на еднополярната сила е самоограничението, а самоограничението не е нещо, което държава на кръстоносци като Съединените щати умее да прави добре. 

Завръщането на многополярността ще създаде отново свят, в който в Евразия са съсредоточени няколко големи сили с вариращ потенциал. Тези държави вероятно ще се гледат войствено помежду си, особено ако са в непосредствена близост. Такава ситуация дава на Съединените щати значителна гъвкавост да настройва своите съюзи както е необходимо, точно както е станало, когато са се съюзили със Сталинова Русия във Втората световна война или когато са се сближили с Маоистки Китай по време на Студената война. Способността да взимаш и избираш правилните съюзници е тайната съставка на успешната външна политика на САЩ в миналото. Нейната позиция като единствена велика сила в Западното полукълбо ѝ даде "безплатна сигурност", каквато нито една друга велика сила не притежаваше и това направи Съединените щати особено желан съюзник всеки път, когато се явяваше сериозен проблем. Както писах през 80-те години: "За средните сили в Европа и Азия Съединените щати са перфектният съюзник. Натрупаната мощ на САЩ гарантира, че гласът им ще бъде чут и действията им ще бъдат почувствани... но същевременно те са достатъчно отдалечени, така че да не представляват сериозна заплаха за съюзниците си."

В многополюсен свят останалите велики сили постепенно ще поемат по-големи отговорности за собствената си сигурност, като по този начин ще намаляват глобалната отговорност за Съединените щати. С растежа на икономиката си Индия изгражда и своята военна сила, а пацифистка Япония обеща да удвои разходите си за отбрана до 2027 година. Това не са съвсем добри новини, разбира се, защото регионалните състезания по въоръжаване носят своите рискове и някои от тези държави могат накрая да действат по начин, който е опасен или провокативен. Но по повод на горното мое твърдение – Съединените щати не се справиха толкова добре с опазването на реда в Близкия Изток, Европа или дори Азия. Сигурни ли сме 100 процента, че местните сили ще се справят по-зле или че за американците ще има значение, ако го направят?

Дори многополярността да има своите недостатъци (виж по-долу), опитите тя да бъде предотвратена ще бъдат скъпи, а може би и безполезни. Русия може и накрая да претърпи решително поражение в Украйна (макар това по никакъв начин да не е сигурно), но нейната огромна територия, ядрен арсенал и изобилни природни ресурси ще продължават да я държат в редиците на великите сили, независимо от изхода на настоящата война. Контролът на износа и вътрешните предизвикателства може и да забавят възхода на Китай и неговата относителна сила може да стигне връх след десет години, но той ще остане голям играч и неговите военни способности ще продължат да се подобряват. Япония все още е третата по големина икономика в света, и тя започва огромна програма по въоръжаване, като би могла да се сдобие бързо и с ядрен арсенал, ако някога ѝ хрумне, че трябва да го направи. Траекторията на Индия е трудно да се прогнозира, но тя почти сигурно ще има по-голяма тежест през следващите десетилетия, отколкото имаше в миналото, а Съединените щати нито имат възможността, нито желанието да попречат на това. При това положение, вместо да се ангажират в безполезното усилие да върнат часовника назад, американците трябва да започнат да се подготвят за многополюсно бъдеще.

В идеалния случай, едно бъдеще с изкривена многополярност ще подтикне Съединените щати да се откажат от инстинктивното си разчитане на груба сила и принуда и да наблегнат с по-голяма тежест върху истинската дипломация. По време на еднополярната ера управляващите в САЩ свикнаха да се справят с проблемите като отправят искания и ултиматуми, а след това оказваха натиск, започвайки със санкции и заплахи със сила, а след това набези, всяващи страх и ужас и смяна на режими, когато по-леките мерки за принуждаване не даваха резултат. Уви, разочароващите резултати говорят сами за себе си. В един многополярен свят, обратното, дори и най-големите сили трябва да обръщат повече внимание на това, което искат другите и да работят по-усилено, за да склонят някой от тях към взаимноизгодна сделка. Харесва ни или не, дипломацията трябва да отвори път на по-деликатен подход и много повече отстъпки. Да се разчита основно на размахан юмрук само ще накара останалите да се дистанцират. А в най-лошия слуачй – да започнат да правят съюзи с противоположната страна.

Но нека не бъркаме: за Съединените щати, а може би и за целия свят, многополярното бъдеще носи значителни недостатъци. По-слабите държави могат да се допълват взаимно, докато големите сили се съревновават, което онзачава, че влиянието на САЩ над някои по-малки държави вероятно ще намалява. Съревнованието между големите сили в Евразия може да доведе до погрешни изчисления и война, точно както е ставало вече преди 1945 година. Повече държави могат да решат да търсят ядрено оръжие, в епоха, когато технологичният напредък може да накара някои хора да смятат тези оръжия за възможно средство. Нито едно от тези развития не е желателно.

Но, ако предположим, че Съединените щати остават първа сила измежду неравни в зараждащия се многополюсен свят, техните лидери не би трябвало да са особено притеснени. Вашингтон ще бъде в идеалната ситуация да настройва останалите големи сили една срещу друга и да остави партньорите си в Евразия да понесат по-голяма отговорност за собствената си сигурност. Въпреки че американските лидери отдавна прикриват истинските си стремежи зад облак от идеалистична реторика, някога те бяха доста добри в политиката на баланс на силите. Със завръщането на многополярността техните наследници просто ще трябва да си припомнят как се прави това.

Стивън Уолт е колумнист на Foreign Policy и професор по международни отношения в Харвард.

Източник: foreignpolicy.com

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

 

 

 

 

Коментари

  • Байдън се стреми към еднополюсния

    22 Март 2023 8:45ч.

    Няма проблем за Байдън, светът където скоро отива е еднополюсен. Ние продължаваме в многополюсния.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • А, според свидетелства на очевидци,

    22 Март 2023 8:55ч.

    баш Там не е хич еднополюсно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Очевидци?

    22 Март 2023 10:34ч.

    Баба ти ли ти е разказвала?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Taka e, стремят се, но постигането му е силно проблематично

    22 Март 2023 14:03ч.

    Ето дементен дедо на видео: Нещата са променят... Ще има Нов световен ред... И ние трябва да го водим. Трябва да обединим останалия "свободен свят" да го прави с нас. https://t.me/dailyrealtimenews/19031

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • топ 10

    22 Март 2023 10:02ч.

    Владислав Шуригин: Как да се издърпа светът от англосаксонския концлагер?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • бурятмонгол

    22 Март 2023 10:18ч.

    Че то си е страшно да си загубиш хегемонията, чрез която можеш да ограбваш практически целия свят! Още по-страшното е, че почти всички хора в този тероризиран от теб свят те мразят. Вероятността почти всички ограбвани и нападани страни да се обединяват срещу англо-американския бандитизъм е огромна. Как въобще да се оцелява при такива перспективи е силно травматизиращ въпрос.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ахааа

    22 Март 2023 10:27ч.

    Тъпите пиндоси още не са схванали,че тепърва ,Русия,Китай, Иран, Северна Корея, и страните от БРИКС ще вземат необходимите мерки . А т.н Евросъюз го чака невъобразима драма.Санкциите срещу него ще са лоши и тежки. Денят ще дойде. Новият международен наказателен съд ще е в Шанхай ! Урсула и Борель и останалата групичка подобни смътно започват да се досещат и са готови на всичко.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Самотният вълк

    22 Март 2023 12:40ч.

    Аз ще прибавя и страните от ШОС и Индия към новият много полюсен свят . Със хегемонията на англосаксонските терористи е свършено вече .А пътят към ада е поел и содомитският ЕС .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • >>>

    22 Март 2023 11:26ч.

    Изводът от тази статия е един: явно тия от Харвард, не са особено интелигентни... Да не говорим за онези, в Белия дом...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • А такаа, дойдохме значи да истината и "да се обърнем към дипломация", нали така проф. Уолт от Харвард?!

    22 Март 2023 11:27ч.

    Цитатът: "По време на еднополярната ера управляващите в САЩ СВИКНАХА да се справят с проблемите като отправят ИСКАНИЯ и УЛТИМАТУМИ, ..... а след това оказваха натиск, започвайки със САНКЦИИ и ЗАПЛАХИ със СИЛА, а след това НАБЕЗИ, всяващи СТРАХ и УЖАС, и смяна на режими, когато по-леките мерки за принуждаване не даваха резултат. Уви, разочароващите резултати говорят сами за себе си." ........... И сега изпаднали в стрес брадърите, че ще трябва да се правят отстъпки, отстъпки бе, хора, а отстъпката е израз и на зачитане и уважение към правата на другите хора, народи, държави! ........... Ще им се не знае и на хегемонистите самопредставящи като хулигани, невъзпитани, некултурни, диваци. ......... Какви "методи и средства" за управление на света РАЗКРИТО от професора от Харвард: искания, ултиматуми, санкции, заплахи със сила, всяващи страх и ужас, и смяна на режими по чужди държави! ........ .... Ашколсун, проф.Уолт от Харвард - това е демокрацията и антидипломацията ли?! Срам и позор за човечеството. Срам за научните среди, че го признават (проф.Уолт е от Харвард) и не се противопоставят!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Ще подтикне САЩ да се откажат от инстинктивното си разчитане на груба сила и принуда, и да наблегнат с по-голяма тежест върху истинската дипломация."

    22 Март 2023 11:35ч.

    Е, това ли е демокрацията, РАЗКРИТА от проф.Уолт от Харвард: употреба на груба сила и принуда€ ......... Самият харвардски професор или го е страх или е просто мисленето им е извратено, заради противоречието. Хем признава, че грубата сила и принудата, интригите дават плачевни резултати сред световното общество, хем пък е дал следното "напътствие":

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Цитат: Вашингтон да настройва останалите големи сили една срещу друга ... Защо бе?!

    22 Март 2023 11:39ч.

    Но, ако предположим, че Съединените щати остават първа сила измежду неравни в зараждащия се многополюсен свят, техните лидери не би трябвало да са особено притеснени. Вашингтон ще бъде в идеалната ситуация да НАСТРОЙВА останалите големи сили една СРЕЩУ друга и да остави партньорите си в Евразия да понесат по-голяма отговорност за собствената си сигурност." .............. Защо им е нужна това злосторничество, противопоставяне, назоваване на другите големи държави и народ като врагове, само защото НЕ ИСКАТ да се подчинят и да приемат "ценности", които нямат нищо общо с националните им?! Аман бе.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вашингтон да настройва останалите големи сили една срещу друга ...

    22 Март 2023 11:48ч.

    На практика виждаме обратния резултат.. Вашингтон настрои останалите големи сили срещу себе си..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Байдън се стреми към..

    22 Март 2023 12:11ч.

    Не знам към какво се стреми, обачето заспа на волана..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • жалко за стремежите

    22 Март 2023 20:26ч.

    сащ вече са паркирани в девета глуха. Само те самите и ЕС не са го разбрали още.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • БАй Байдънеееее...

    25 Март 2023 2:04ч.

    https://i.imgur.com/cl2wMdd.jpg

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • наблюдаващ

    26 Март 2023 10:58ч.

    А бе има и по-лоши варианти. Разпадане на САЩ, война на останалия свят срещу англосаксонците, подялба територията на САЩ и Канада между съюзниците и основаване на Нов Китай, Нова Индия, Северна Бразилия, Северноамериканска Русия и други такива на досегашните ам. територии. За Австралия е ясно. Падне ли САЩ, официалният език става китайски, може да има и индийски провинции. За Лондон е ясно. Не казвам, че това е добър вариант, но май времето на доброволното робство изтича и освен васална Европа, май на никой не му се продължава така.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи