- 01 Фев 2025
- 5424
- 14
Автор: Боян Рашев във Фейсбук
Вчера медиите обявиха, че Еврозоната "неочаквано" отчела отрицателен икономически ръст за последното тримесечие на 2024 г. Той се дължал основно на поредните слаби резултати на Германия и Франция.
Всички знаем, че Германия е индустриалният мотор на Европа. Тя отчете две поредни години (2023 и 2024 г.) на отрицателен икономически ръст, но много по-видим там е сривът на индустриалното производство. Ежедневното внушение към широката публика е, че този срив се дължял основно на войната в Украйна. Бегъл поглед върху графиката на измението на индустриалното производство в Германия обаче показва друго:
Спадът започва още през 2018 г. - не просто далеч преди войната, а още преди ковид!
Ето още няколко графики, които ясно показват какво се случва в Германия по това време.
1. Графиката на изменението на производството на електричество показва ясно очертан връх през 2017-2018 г. и последващ рязък спад, който продължава до днес успоредно със спада на индустриалното производство. Ако погледнете по-внимателно, ще видите, че след 2018 г. се наблюдава много рязък спад в производството на лигнитните ТЕЦ (собствен източник) и ТЕЦ на черни въглища (кафяво и черно). Газовите ТЕЦ в това време даже увеличават приноса си, но най-много расте "безплатното" ВЕИ електричество.
2. Графиката на изменението на цената на въглеродните квоти също показва рязък скок през 2017-2018 г. - от 5 до над 25 евро/тон. След това прави още един много голям скок от 25 до над 100 евро/тон СО2 през 2021-2022 г. и се задържа на изключително високи нива.
3. Можете да видите точно как и защо се случи първият скок на цените на квотите и какъв беше моят коментар тогава на последния скрийншот. Тогава ЕК реши, че трябва да извади 24% от квотите от пазара, за да ограничи предлагането, да вдигне рязко цената и да стимулира изместването на въглищните ТЕЦ от газови ТЕЦ в Европа.
Изменението на цените на тока няма смисъл да го показвам - всички знаем колко стабилно и драматично расте цената му в почти цяла Европа през последните години.
Е, получи се - европейските лидери наистина успяха! Първо, осигуриха тоталната енергийна зависимост не само на Германия, а на цяла Европа от руския газ. Днес тя е заменена от внос на природен газ от цял свят. Второ, осигуриха бързия упадък на енергийно-интензивните индустрии, а оттам и на цялото индустриално производство в Германия.
Инструментът, който успя в най-голяма степен да постигне тези резултати, се нарича Европейска схема за търговия с емисии. Такива схеми има вече на много места по света, но в Европа цените са над 80 евро/тон СО2, а в САЩ, Китай и т.н. говорим за цени от сорта на 4-5 долара/тон СО2, тоест тамошните плащания реално не съществуват в сравнение с европейските.
Това е положението според мен, но пък всичко гореописано може и да е случайност, нали?
