„Една раса! Една нация!“ Как националистите от батальона „Азов“ построиха собствена държава в Украйна

Автор: Дмитрий Плотников, lenta.ru Следвайте "Гласове" в Телеграм

Във вторник на 28 март в Донецката народна република завърши първият съдебен процес срещу военнослужещ от полка „Азов“ на Националната гвардия на Украйна (забранена в Русия терористична организация). Димитри Смития, пленен в Мариупол, бе осъден на 20 години лишаване от свобода по обвинение в убийство, жестоко отношение към мирни жители и използване на забранени методи на водене на война. На подсъдимата скамейка скоро могат да се окажат и други бойци от подразделението, някои от които са обвинени в тероризъм и диверсия. Сега полкът „Азов“ се асоциира най-вече с боевете за Мариупол, но в неговата история има много други, не по-малко впечатляващи епизоди. От момента на основаване на подразделението през 2014 г. неговите ръководители успяха не просто да изградят уникална идеология, но и да създадат мрежа от подчинени граждански и полувоенни организации. „Лента.ру“ научи кой и как е създал печално известния полк „Азов“, защо неговите бойци се придържат към неонацистката идеология и по какъв начин ветераните на подразделението са успели да създадат държава в държавата, пуснала корени във всички сфери на обществения и политическия живот на Украйна.

На 20 май 2022 г. в Мариупол оръжие сложиха почти две и половина хиляди души. Морски пехотинци, граничари, полицаи и, разбира се, военнослужещи от полка „Азов“, който беше за Украйна един от символите на въоръжения конфликт в Донбас.
Това доброволческо подразделение от националисти имаше  репутацията на едно от най-боеспособните в страната. Прекрасно обучени и въоръжени, притежаващи висок боен дух, от самото начало на боевете за Мариупол „азовци“ обещаваха да се сражават за града до край.

„Ще се бием до последна капка кръв, не ни плашат нито вражеските танкове, нито ракетните удари, нито авиацията. Аз заповядвам на всеки боец от полка „Азов“ да се сражава до последно. Ще унищожаваме руснаците във въздуха, на земята и във водата.“ – Денис Прокопенко, командир на полка „Азов“

Но скоро реториката на „азовци“ се смени. След като останките от гарнизона се оказаха блокирани в завода „Азовстал“, командването на полка започна да пуска регулярни обръщения към правителствата на западните страни, световната общественост и даже римския папа с молби да гарантират евакуацията на полка от Мариупол. Офицерите се оплакваха от тежките условия, недостига на медикаменти и недохранването.

Накрая „азовци“ взеха решение да се предадат. Ръководството на полка разбираше – главната битка на „Азов“ съвсем не е на фронта. Борбата все още предстои.

Пленените бойци от „Азов“, като Димитри Смития, днес очакват съдебни процеси и сурови присъди. В стремежа си да смекчат неминуемото наказание мнозинството от тях твърдят, че никога не са поддържали неонацистки идеи, а в „Азов“ са влезли само заради по-доброто въоръжение и по-високите заплати. Но е достатъчен само един поглед на татуировките на тези юнаци („Лента.ру“ разполага ексклузивно с имена, позивни и снимки на татуировки на попадналите в плен бойци на „Азов“), за да се разбере за какви идеали са се сражавали.

„Готвехме се за война“

Бъдещият основател на „Азов“ Андрий Билецки започва политическата си кариера в организацията „Патриот на Украйна“. Отначало това е силовото крило на социал-националистическата партия на Украйна (СНПУ), действащо в цялата страна. В края на 2000те години партията преживява ребрандиране и се превръща във Всеукраинско обединение „Свобода“, като това въвежда до вътрешен разкол. Общонационалната организация „Патриот на Украйна“ е премахната, но една клетка в Харков продължава да работи под същото название.

Както самият Андрий Билецки пише в автобиографията си, той успява да привлече под знамената си младежи, „ясно виждащи упадъка на националистическите структури през 20 век и необходимостта от създаването на нова, реално действена националистическа сила на 21 век“. Тогава политикът работи като заместник директор по национално-патриотичното възпитание на харковския филиал на Междурегионалната академия за управление на персонала. През втората половина на 2000те години около този недържавен ВУЗ се събира голяма общност от ултрадесни, дължащо се до голяма степен и на политическите позиции на ръководството.

В базата на Академията се провеждат лекции и конференции, издава се националистическа литература. Така ВУЗ-ът става за Андрий Билецки среда за вербуване за „Патриот на Украйна“.

Активната дейност на „Патриот на Украйна“ започва по време на изборите за Върховна рада през 2006 година. В чест на поредната годишнина от Гладомора 1932-1933 гг. националистите палят червени знамена и възлагат венец от бодлива тел на паметника на Ленин на площада на Свободата. Протестират пред сградата на градския съвет на Харков във връзка с включването в дневния ред на сесията на въпроса за предоставяне на руския език статут на регионален. Провеждат протестни акции с искане към властите да намалят броя на чуждестранните студенти в Харков. Периодично се бият с милицията.
Но първата голяма акция на „Патриот на Украйна“, проведена на 14 април 2006 г., е насочена към обединяване на всички националистически настроени младежи в града под нейно ръководство и е озаглавена „Маршът на Украйна срещу окупацията“. Мероприятието издига лозунги „Имигранти – марш у дома“, „Една раса! Една нация! Една Родина! Това е Украйна!“, „Украйна на украинците!“ и събира по различни оценки между 100 и 200 души.

Впоследствие подобни шествия, съвпадащи с датата на началото на Коливщината – казашко въстание от 1768 г., съпроводено с масово избиване на полското и еврейското население – стават ежегодни.

Основателят на „Азов“ Андрий Билецки (в средата) по време на марша по случай Деня на защитниците и защитничките на Украйна, 14 октомври 2021 година

Едновременно националистите разгръщат терор срещу мигранти и срещу своите политически противници. „Патриот на Украйна“ започват истинска улична война с комунистически и проруски организации, като разгонват конгреси и атакуват публичните им мероприятия. Съперниците от „старите“ националистически организации също си получават своето.
Алексей Корнев, председател на организацията „Надежда за нацията“, придържаща се към по-традиционни за украинския национализъм позиции, нееднократно е твърдял, че Андрий Билецки е финансиран от Русия провокатор, който се опитва да дискредитира украинското националистическо движение.

Минава време и скоро върху основата на „Патриот на Украйна“ се създава политическа партия „Социал-национална асамблея“ (СНА). Разцветът си организацията достига през пролетта на 2011 г., когато в нейните редици само в Харков се числят над 600 бойци и няколко хиляди симпатизанти. Партията открива множество филиали в цяла Украйна, предимно в югоизточната част.

Причината за тази популярност в рускоезичните области на страната е в това, че програмата на Социал-националната асамблея и „Патриот на Украйна“ се основава в по-голяма степен на расизма, отколкото на украинския национализъм.
Самият Андрий Билецки нарича идеологията на партията „украински расов социал-национализъм“, в програмните документи на „Патриот на Украйна“ се казва , че организацията се застъпва за „монорасово мононационално общество“.
„Ние, украинските социал-националисти, разглеждаме така наречените „човешки раси“ като отделни биологични видове, а за разумен човек в биологичния смисъл смятаме само белия европейски човек. Украинският социал-национализъм изгражда своята идеология на нетърпимост към враждебното, както и на активност, която да бъде железен таран за унищожаване на чуждите сили, които искат да попречат на украинската нация и бялата раса.“ – Олег Однороженко, идеолог на „Патриот на Украйна“

СНА скъсва с класическите за украинския национализъм етноезикови въпроси, съсредоточавайки се вместо това върху „расовостта“, както Андрий Билецки нарича тази идея. Той смята, че традиционните националисти „слагат каруцата пред коня“, говорейки за нациите като за езикови, културни или териториално-икономически феномени. Социал-националната асамблея не отхвърля езика и културата изцяло, но ги счита за производни на „расовата природа“.
Организацията поставя за своя цел „расовото прочистване“ на нацията, наричайки украинците „една от най-големите и качествени части на бялата раса“.

„Историческата мисия на нашата нация в това преломно столетие е да оглавим и поведем след себе си белите народи от цял свят в последния кръстоносен поход срещу водените от семитите подчовеци“, пише Андрий Билецки.

Ефрейтор Гордиенко, Игор Юриевич (Пазузу). На татуировките: Надписи White Power, келтски кръст и скандинавски езически символ „валкнут“. Забелязва се и числото 88, което е закодиран лозунг в ултрадесните кръгове – осмата буква в латинската азбука е H, а двете осмици заедно отговарят на Heil Hitler

Освен идологическите разлики с класическите организации на украинските националисти, „Патриот на Украйна“ и Социал-националистическата асамблея се стремят да създадат и нов подход в политиката. Андрий Билецки казва, че неговата организация е „вид орден“, тъй като за членовете ѝ са важни „борбата, йерархията, дисциплината“. Според него това позволява да се създаде „единствена по рода си политическа партия“, която води „активна улична политика, има свой силов компонент и ясен светоглед“.

И привържениците на организацията действително са готови да упражняват насилие, при това не само чрез атаки срещу практически беззащитни чуждестранни студенти или леви активисти.

През 2008 г. националистите провеждат голям марш в центъра на Киев. „Патриот на Украйна“ тогава е основна дясно-радикална колона, униформите на членовете му имат нашивки „черно слънце“ и незначително стилизирани „имперски орли“ (Reihsadler), но за разлика от нашивките на униформите на вермахта, украинските орли държат в ноктите си не четири-, а осмоконечни свастики. Освен униформите, „патриотите“ имат и стоманени каски от армейски тип. Маршът завършва с побой с органите на реда. Националистите са обвинени в провокации, тъй като съзнателно са се опитвали да ядосат правоохранителите с неонацистката символика, а каските са им били нужни като подготовка за сблъсъка. Привържениците на Андрий Билецки отхвърлят тези обвинения.

„Те са, първо, заради готиния външен вид, и второ, защото наистина предвиждахме възможен конфликт с полицаите. Какво има да се отрича?“ – Алена Белозерская, украински блогър-националист.

Журналистът-антифашист Сергей Колесник писа тогава, че СНА обучава активистите си по програмата за подготовка на специалните подразделения. В организацията е въведена желязна дисциплина, членовете ѝ са способни не само на улични акции с директни действия, но и на диверсионна работа. „Гръбнакът на „Азов“ са хора, които цял живот са се занимавали с подготовка. „Ние се готвихме за война“, спомня си по-късно за това време съратникът на ръководството на организацията Вадим Троян.

Но как подобна организация е могла толкова години да действа и да се развива в един от най-големите градове на Украйна? Отговор на това дава още през 2014 г. украинският политолог Антон Шеховцов. В статията си за немското издание Die Zeit той свързва разцвета на „Патриот на Украйна“ с покровителството на губернатора на Харковска област от 2005-2010 гг. Арсен Аваков. „Патриотите“ са покровителствани и от Андрий Липчанский, дългогодишен бизнес-партньор на политика – една от компаниите в неговия холдинг „Триолан“ е ръководена от активния член на „Патриот на Украйна“ и бивш сътрудник на милицията Вадим Троян.

Предприемачът използва националистите за банални набези – те извършват рейдове срещу виетнамски бизнеси и нападат конкурентите на „Триолан“ по вестникарските будки, които впоследствие преминават в собственост на компанията. Самият Арсен Аваков използва активистите от „Патриот на Украйна“ за охрана на митингите на блока на Юлия Тимошенко (БЮТ), в който тогава членува.

Граждански доброволци от новата група на отрядите за териториална отбрана, създадени от ветераните на „Азов“, март 2022

Политическата кариера на Арсен Аваков и работата на „Патриот на Украйна“ като цяло са доста синхронни. През февруари 2005 г. той става губернатор на Харковска област и скоро в областта се появява нова неонацистка организация с големи амбиции. Тя се развива активно и провежда акциите си през цялото време до подаването на оставката на политика през февруари 2010 г. и продължава да работи по времето на неговата активна опозиционна дейност в региона.

През септември 2011 г. Арсен Аваков заминава за Италия „в политическа емиграция“, продължила до края на 2012 г., когато получава имунитет срещу условно преследване, ставайки депутат във Върховната рада от новата партия на Юлия Тимошенко „Отечество“. През времето на неговото отсъствие от страната върху „Патриот на Украйна“ е нанесен мощен удар, а лидерите му, включително и Андрий Билецки, се озовават в затвора по обвинение в опит за убийство на журналиста Сергей Колесник, който е наръган с нож няколко пъти в харковския офис на „Патриот на Украйна“.

След държавния преврат в Украйна на 24 февруари 2014 г. Арсен Аваков влиза в новата майданна власт. Веднага издейства освобождаването на Андрий Билецки от следствения изолатор.

В Украйна се разгръщат граждански конфликти, ръководството на страната има всички основания да не се доверява нито на армията, нито на полицията и решава да заложи на доброволческите подразделения на националистите.

На Андрий Билецки не му се налага да създава нищо – той вече има готово подразделение, просто за него знаят малцина.
„В първия ден, когато излязох от Следствения изолатор, се събраха няколкостотин хора. На следващия ден вече тръгнахме да щурмуваме „Оплот“ [клуб за бойни изкуства, в който се събираха проруски активисти]... С времето нашата група стана гръбнак на батальона „Азов““ – Андрий Билецки, лидер на „Патриот на Украйна“ и основател на „Азов“

„Арматурни войни“

Официалната дата на създаване на батальона (сега вече полк) за специални операции „Азов“ е 5 май 2014 г., макар че фактически въоръженото подразделение започва дейността си далеч по-рано.

Още по времето на проруските митинги в Харков измежду членовете на „Патриот на Украйна“ е събран отряд, който противодейства на активистите. Името на този отряд препраща към вестника Das Schwarze Korps – официалният печатен орган на СС. Неофициално така се нарича и цялата организация на Хенрих Химлер, заради черния цвят на униформите.

Младши сержант Глушенко, Леонид Василиевич (Лего). На татуировките: скръстени гранати – символ на наказателната дивизия на СС „Дирлевангер“, прочута с особената жестокост, проявена при потушаването на Варшавското въстание през октомври 1944 г. Присъства и скандинавският езически символ „валкнут“

Андрий Билецки формулира целта на отряда пределно ясно: „да започне да прочиства улиците от руско-комунистическата напаст“.

„У мен се появи идеята за създаване на отряд, който да може реално да противостои на този пакт. С нормална екипировка, поне минимално въоръжение и така нататък. В Киев се намериха много патриоти, които започнаха да помагат с бронежилетки, униформи, каски, балаклави, транспорт.“ – Андрий Билецки, лидер на „Патриот на Украйна“ и основател на „Азов“

В нощта на 15 срещу 16 март 2014 г. „Черният корпус“ провежда първата си акция. На улица „Римарска“ в Харков негови бойци обстрелват проруски активисти, двама от които са убити, а четирима – ранени. От участниците в нападението са иззети шест ловни оръжия, самоделна малокалибрена винтовка и два халосни револвера, преработени за стрелба с бойни патрони. Задържаните десни радикали не понасят никаква наказателна отговорност тогава. Те са настанени в градския изолатор за временно задържане, а след това ръководството на „Черния корпус“ успява да се договори с властите, че всички задържани ще бъдат преместени в изолатори в други райони и ще бъдат пуснати след кратки административни срокове.
През целия март организацията се опитва да създаде контакт с представители на властта, но отначало е в несигурност. 
Не е ясно докъде ще стигне ситуацията в Харков и ще има ли изобщо нужда от услугите на националистите. Поради това „Черният корпус“ периодично влиза в конфликти с местните правоохранители, които се смятат от организацията за „проруски“ и „антиукраински“.

Конкретно в Харковска област група бойци на „Черния корпус“ е пребита от офицери от специалните части „Беркут“ на Министерство на вътрешните работи на Украйна.

Всичко се променя на 1 април, когато проруските активисти превземат с щурм сградата на областната администрация и провъзгласяват Харковска народна република.

Това развързва ръцете на националистите. Сега новата власт в страната разбира, че трябва да разчита на крайнодесните в черни униформи, а не на правоохранителните органи, които симпатизират на протестиращите.
На „Черния корпус“ е предоставена база за тренировки,  неговите активисти започват да нападат проруските митинги, да пребиват и отвличат отделни опозиционни политици.

Участникът в тези събития Степан Байда, който впоследствие оглавява информационната служба на „Азов“, нарича април 2014 г. период на „арматурните войни“.

Мъж с татуировка, изобразяваща британския престъпник, известен като „Чарлз Бронсън“, презарежда оръжие по време на учение на полка „Азов“ в Харковска област, 28 юни 2022 г.

„Черният корпус“ нагледно доказва, че може да бъде опора на новата власт в югоизточната част на страната. И ръководството оценява високо тяхното старание. „Участието на няколкостотин души от „Патриот на Украйна“ сложи кръст на опитите на Москва да „взриви“ ситуацията в Харков. Хората на Андрий Билецки в черни униформи пътуваха през тези дни из Харков в колона от автомобили и само с вида си дваха да се разбере: има кой да защити Харков“, казва по-късно съветникът на министъра на вътрешните работи Антон Герашченко.

„Тогава имаше много слухове за черни човечета, които незнайно откъде се появиха в Донбас. А цялата работа беше там, че ние, понеже нямахме военни униформи, се обличахме в евтини черни униформи за цивилна охрана, без каквито и да е опознавателни знаци.“ – Василий Шкляр в откъс от повестта „Черно слънце“, посветена на „Азов“

Именно Антон Герашченко става инициатор на легализирането на ултрадесните доброволчески подразделения. Той изразява мнение, че „младите момчета-патриоти няма да успеят ефективно да защитят Родината си, ако не встъпят в редовете на милицията и не получат оръжие легално.“ По спомените на Степан Байда, за „Черния корпус“ се застъпва и Арсен Аваков, стар познат на националистите, който след победата на Евромайдана заема поста министър на вътрешните работи.

На 26 април 2014 г. в мрежата се появява видеообръщение на „черните човечета“, в което трима мъже в черни униформи и балаклави правят изявление, че „поемат върху себе си мисията за освобождаване на целия югоизток от окупаторите и диверсантите, или така наречените „зелени човечета“ и „предатели-сепаратисти“. Прави впечатление, че обръщението е записано на руски език.

След по-малко от седмица, в нощта на 4 срещу 5 май 2014 г., около 100 членове на „Патриот на Украйна“ полагат клетва за встъпване в длъжност и получават оръжие като специално подразделение на МВР на Украйна „Азов“. Времето на „арматурните войни“ приключва, започва историята на „Азов“.

„Ние бяхме на място и имахме пълна готовност да действаме. Тогава през нощта в МВР взеха историческото решение и подписаха заповед за създаването на този батальон. На следващия ден се състоя и първият бой.“ – Андрий Билецки, лидер на „Патриот на Украйна“ и основател на „Азов“

„Залага се на тези, които не са свързани с предразсъдъци“

Скоро батальонът провежда първата си гръмка операция. В началото на май 2014 г. в Мариупол всъщност се стига до двувластие. В града работят както официалните органи на властта, така и самоорганизирана администрация от активистите на самопровъзгласената Донецка народна република.

Мариупол е критично важен като втори по брой население град в областта и като един от най-големите портове в страната. За прочистването му от привърженици на регионалната независимост са изпратени части на Националната гвардия на Украйна и доброволци от „Азов“.

„Спомняте си това време – началото на войната – колко бяхме там. А знаете ли тогава колко бойци имаше в „Азов“? Осемдесет и един. А знаете ли, че нямахме даже 81 автомата? И със счупени автомати Made in Angola и кой в каквото беше облечен, тръгнахме да щурмуваме града.“ – Вадим Троян, началник-щаб на „Азов“

Операцията бързо преминава в битка, в която загиват не толкова въоръжени привърженици на ДНР, колкото мирни жители. В градската морга в този ден се озовават телата на 11 души (въпреки че Арсен Аваков дава данни за 20 загинали, а някои източници говорят за сто убити). Загуба понася и самият „Азов“, убит е Родион Добродомов, доброволец от Киев. Операцията се проваля в крайна сметка.

Избирателната активност на референдума за независимост на ДНР е огромна, а Украйна губи контрол над Мариупол.
Под контрола на властите остава летището, а самият град е обграден от обръч от блокадни постове и отрязан от останалата територия на Донецката народна република.

Военнослужещ от полка „Азов“ пуши цигара по време на тактически учения в Харковска област, 28 юни 2022 г.

На практика веднага започва разглеждането на втори, по-разработен план за прочистване. Решаваща роля в него трябва да изиграе отново „Азов“, като най-мотивираното подразделение. „Азовци“ съставляват гръбнака на щурмовата група, подкрепена от бойци на доброволческия батальон „Днепър -1“ и части на Националната гвардия на Украйна. В изоставена кариера под Мариупол е построен макет на укрепения район на опълченците, с точно такива барикади, които „азовци“ се подготвят да щурмуват. В ролята на инструктори влизат офицери от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) с опит от войните в Афганистан и участия в миротворчески мисии.

„Накрая стигнахме до извода, че не е възможно да се проведе щурм на Мариупол от съществуващи части на Националната гвардия. Заложи се не на тези, които от години и десетилетия служеха в частите на ВСУ или Вътрешни войски, а на тези, които имаха достатъчно сила на духа и желание да защитят Украйна от терористите. На тези, чиито ръце и крака не бяха вързани от предразсъдъци и длъжностни инструкции.“ – Антон Герашченко, съветник на министъра на МВР на Украйна
Подготовката отнема почти месец и на 13 юни украинските подразделения изтласкват опълченците от Мариупол. В това решаваща роля изиграва не качествената подготовка на „азовци“, а тяхното числено превъзходство и на практика пълното отсъствие на бойно снаряжение у опълченците. При прочистването на града се отличава групата на Владимир Шпара, член на „Патриот на Украйна“, осъден през 2011 г. в Киев за подготовка на терористичен акт и освободен след победата на евромайдана през 2014 година.

„Нека сега говорят, че там изобщо не е имало истински бой. Лесно е да се говори, но защо тогава нито ВСУ, нито прехвалените спецотряди не го направиха? Защо на щурм тръгнаха 60 необучени човека? Имаше бой. За всеки от нас това беше бой със себе си. Там преборихме страха.“ – Николай Деревянко (Воланд), военнослужещ от „Азов“

Следващата важна операция за „Азов са боевете за Иловайск през август 2014 година. Този неголям град, разположен на 40 километра от Донецк, има ключово значение за снабдяването на столицата на ДНР. Командването на антитерористичната операция (АТО) отново залага на доброволческите формирования на националистите като най-мотивирани части. В операцията трябва да участват батальоните „Азов“, „Шахтьорск“, „Днепър – 1“ и „Донбас“.

При планирането на операцията командването недооценява силите на опълчението. Предполага се, че градът се охранява от едва няколко десетки опълченци, но на практика те са няколкостотин. За седмица боеве настъпващите успяват да завземат част от града, въпреки че опълченците получават подкрепление. На 24 август механизирани части на ДНР нанасят удари на изток и на север от Иловайск и отрязват групировката на ВСУ от пътя на снабдяването. В същия ден „Азов“ е изтеглен от фронтовата линия и изпратен да отбранява Мариупол.

„От батальона „Свитяз“ само осем човека от 60 влязоха в боя. Останалите, начело със стотника Владимир Парасюк лежаха там, трепереха от страх и нещо там предъвкваха. Като отидох на съвещание, им казвам: „Ставайте, да вървим!“ Никой не тръгна.“ – Владимир Бабенко (Фагот), военнослужещ от батальона ‚Донбас“ за боевете при Иловайск

Редник Шалин, Александър Сергеевич. На татуировките: на гърдите на военнослужещия се вижда татуирана свастика

Причината за това не е желанието на командването да съхрани най-боеспособните части, а обратното – падане на бойния дух сред доброволците заради некоординираните действия и големите загуби.

Още в първия бой „азовци“ губят седем души от основателите на батальона, в това число Николай Березов – мъжът на известната от Майдана политичка Татяна Черновол. Батальонът всъщност саботира заповедите на командването по време на настъпателната операция, благодарение на което запазва личния състав, с което обаче причинява загуби сред съседните украински части.

След боевете за Иловайск „Азов“ в продължение на няколко месеца изобщо не участва в стълкновения, въпреки че е разширен до полк и от структурите на МВР на Украйна е преведен към Националната гвардия на Украйна.

„Азовци“ очакват следващата операция почти половин година. В началото на 2015 г. ВСУ губят донецкото летище и понасят сериозни загуби под Дебалцево, където се разкъсва кръгът на поредното обкръжение. На командването и на политиците им трябва поне някаква победа в Донбас. Тогава се взима решение да се проведе настъпателна операция на юг от Мариупол и да се използва това, че най-боеспособните части на опълченците все още се намират на север под Дебалцево. На „Азов“ е дадена заповед да заеме хълмовете между населените места Коминтерново и Широкино.

Операцията преминава успешно, за няколко дни бойният полк губи седем човека убити и около 50 ранени. Опълченците са отблъснати от Мариупол. Широкинските хълмове нямат особена стратегическа ценност в това, но позволяват на властите да твърдят, че ВСУ все още има настъпателен потенциал, а на ръководството на „Азов“ – да твърди, че полкът е едно от най-боеспособните подразделения в страната и е готов наравно да се сражава с противника.

„Азов“ направи на Русия показно какво да очаква, в случай че щурмува Мариупол. Броят убити кацапи (руснаци, иронично – б.пр.) по време на контраатаката на 14 февруари говори сам по себе си.“ – изявление на командването на полка „Азов“
С това и участието на „Азов“ в бойните действия в Донбас през 2014-2015 гг. се изчерпва. Но благодарение на професионалния медиен съпровод и открито декларираната ултрадясна идеология, „азовци“ успяват да станат символ на националистическото движение за радикалите както в самата Украйна, така и в други европейски страни.

Подразделението продължава да се ползва с покровителството на Арсен Аваков. Именно той инициира превеждането на полка от структурите на МВР в Националната гвардия на Украйна, което позволява да започне въоръжаването му със съвременни артилерия и бронетехника.

През септември 2015 г. Андрий Билецки разказва, че от момента на създаване на подразделението, мощта на „Азов“ нараства „в личния състав – няколко пъти, в бронетехниката и артилерийските системи – няколко десетки пъти“ (ситуация, която е уникална при доброволческите формирования на националистите, повечето от които армейското командване и правителството предпочитат да използват в качеството на пушечно месо и снабдяват на остатъчен принцип).

Президентът на Украйна Петро Порошенко и министърът на вътрешните работи Арсен Аваков (от ляво на дясно) по време на заседание на разширената колегия на МВР на Украйна, 10 юли 2015 г.

„Аваков както и преди отдава особено внимание на това подразделение, гледайки на него като на собствена „преторианска гвардия“ в случай на сериозни политически сътресения. Сега полкът се снабдява и въоръжава приоритетно“, пишат журналисти от украинското издание на „Новото време“.

Андрий Билецки смята, че неговият полк „наистина изглежда като армия от някоя от балтийските страни или Германия, а не от Украйна“. Отстрани също се дават подобни оценки. Например, през декември 2015 г. ръководителят на една от най-големите доброволчески организации в Украйна „Върни се жив“ Виталий Дейнега казва в интервю: „На тях не им трябва помощ, всичко им е наред. Тяхното ниво на обезпечаване е такова, че спецназовците плакаха, когато го видяха. И нивото им на подготовка е добро. Предполагам, че „Азов“ скоро ще се превърне в частна военна армия. В него се влагат много добри пари.“

Но главната сила на „Азов“ не е бронетехниката или артилерийските оръдия, а наличието на собствена идеология, превръщаща полка в здраво споена бойна машина.

„Ние не сме отстъпвали от себе си“

Много бързо в „Азов“ се озовават хора не само от „Патриот на Украйна“, въпреки че създателите на подразделението се опитват да съхранят неговото идеологическо единство. „Батльонът се превърна в банда, тук приемат само крайнодесни. Ако човек не се придържа към национал-социалистическите убеждения, няма да го приемат в „Азов“, казва пред журналисти Ярослав Гончар, заемал за кратко формалния пост на командир на батальона през 2014 година.

„Ние не отричаме, че батальонът е дяснопатриотичен, че повечето хора са украински националисти“, обяснява ситуацията и Андрий Билецки. В същото интервю той уточнява, че към привържениците на десния радикализъм се отнасят „три четвърти от бойците, а останалите са близки на тази идея.“

„Отиваме на изток да воюваме в редиците на „Азов“, да защитаваме Украйна от низши форми на живот“ – из изявлението на фенклуба White Boys Club на футболния отбор „Динамо“ (Киев)

Като цяло командването на полка избира следната стратегия: да се отрича очевидното е глупаво, затова „азовци“ се стремят да се дистанцират именно от неонацистката идеология, подчертавайки, че военнослужещите на подразделението са националисти и патриоти. Получава се неубедително. Журналистът от The Guardian Шон Уокър , посетил лагера на „Азов“ през есента на 2014 г., привежда като пример един от военнослужещите, Дмитрий, който „твърдял, че не е нацист, въпреки че възхвалявал Адолф Хитлер като военен ръководител“. Друг боец от „Азов“ разказва на журналиста, че в полка няма неонацисти, просто личният състав е „увлечен от нордическата митология“. Военнослужещият характеризирал политическите си възгледи като „национал-социалистически“.

Наред с това, символиката на „Азов“ запазва пълна приемственост със символиката на „Патриот на Украйна“, wolfsangel (рунически хералдически знак, предпазващ от вълци. Използван в нацистката хералдическа символика – б.пр.) е неговият единствен официален символ. Партията твърди, че символът, който използва, е създаден от нулата, както и монограмът на фразата „Iдея Nация“, но приликата му със символи на други крайнодесни движения е очевидна. Черното слънце и вълкът-ангел по-късно намират място в символиката на „Патриот на Украйна“ на Андрий Билецки, а по-късно и на „Азов“.

„Не сме отстъпвали от себе си. Всичко, което има в душата на „Азов“ излиза от неговата дясна идеология, наследена от „Патриот на Украйна““ – Андрий Билецки, основател на „Азов“.

Първоначално на герба на подразделението „вълча кука“ се изобразява над „черно слънце“ на фона на вълни, под които стои малък тризъбец, но впоследствие на този герб остава само „вълчата кука“, разположена хоризонтално. Това изменение се налага тъй като дори и простият наблюдател на емблемата на полка прави асоциация с неонацизма и това периодично поражда проблеми в медийното пространство. Например, в 2015 г. социалната мрежа Фейсбук (забранена в Русия) изтри страницата на „Азов“, а акаунтът на полка в Инстаграм (забранена в Русия социална мрежа) се налага да ретушира символиката.

Вътре в полка също така е разработена ритуална система за военнослужещите. Например, главният сержант от военното училище „Евгений Коновалц“, където „азовци“ провеждат подготовка, носи на паради символичния чук на скандинавския бог Тор. Той символизира изковаването на бойците в училището, което се извършва от главния сержант. Чукът се предава от един сержант на друг, а имената на всичките му притежатели се нанасят на специална табелка. На самия чук е гравиран стих от стихотворението на Иван Франко „Вечният революционер“: „Не да плачеш, да плячкосваш“. Курсантите на училището при посвещението си един след друг запалват факли от „Чашата на знанието“.

Най-важният ритуал на „Азов“ е поменаването на загиналите.

За неговото провеждане в главната база на подразделението в Урзуф (село от югозападната страна на Мариупол) има специално създаден мемориал. По време на ритуала „азовци“ стоят с дървени щитове и факли в ръце. На щитовете са нарисувани основните символи на полка – „черно слънце“ и „волфсангел“, както и имената на загиналите военнослужещи. Водещият на церемонията изрежда имената, след което войникът със съответния щит запалва факлата и казва: „Помним!“, на което останалите отговарят: „Ще отмъстим!“

Този ритуал не е оригинална измислица на „азовци“, а е заимстван от италианските фашисти от 1920-те години, при които се е наричал „Presente!“ (присъства – б.пр.) Тъкмо заради тези асоциации „азовци“ взимат ритуала, като малко го променят и вместо италианското „Присъства“, казват „Помним“.

„Аз им казах: „Момчета, това безспорно е дясна идеология. Но нацизмът се отличава от украинския национализъм както столът от електрическия стол. Това е всичко. Имената по нещо си приличат.“ – Владислав Дутчак (Доцент), отговорник по идеологическата подготовка на военнослужещите в „Азов“

Бойци от полка „Азов“, активисти на Гражданския корпус „Азов“ и ултрадясната радикална групировка ‚Десен сектор“ (забранена в Русия екстремистка организация) взимат участие в митинг, посветен на Деня на защитника на Украйна в Киев, 14 октомври 2016 г.

Разработен е и специален ритуал за новобранците, които за първи път отиват в зона на бойни действия. Той също представлява факелно шествие – неофитите се строяват във формата на „вълча кука“, а водещият на церемонията е облечен във вълча кожа.

Освен езическите препратки, в ритуалите на „Азов“ има и силно украински елементи. Например, груповото четене на „Молитвата на украинския националист“, написана пре 1920-те години от член на Организацията на украинските националисти (ОУН, забранена на територията на Русия ) Йосиф Мащук. Четенето на молитвата се превръща във визитна картичка на „Азов“ и дъщерните му структури. Тази молитва се чете дори от деца в „азовските“ детски лагери.
За политическата работа с личния състав вътре в „Азов“ е създадена така наречената „хорунжая“ (тоест идеологическа служба). Тя организира лекции от специалисти по политическа философия, гледане на идеологически филми и филми на военна тематика.

Развивайки идеологията на „Патриот на Украйна“, „азовци“ отхвърлят класическите за украинския национализъм религиозно-езикови въпроси. Това позволява в редиците на полка да бъдат привлечени хора без чисто украински корени.
В него са служили потомствени руснаци, белоруси, европейци, граждани на Украйна с най-различни етноси.

Първоначалната основа на „Азов“ са харковчани, а и впоследствие голямото мнозинство военнослужещи в полка са рускоезични потомци от югоизточните райони. „Дясната идеология е основата на всичко. За нагледност мога да приведа такъв пример: сред бойците няма нито един негър“, описва ситуацията в полка шведският доброволец Михаел Скилт.
„Половината от моя батальон разговарят на руски език. И въпреки това умират и са готови да убиват за тази страна. Не мисля, че в нашата страна езикът е основен белег за проява на патриотизъм.“ – Андрий Билецки, основател на „Азов“
В основата на „азовската“ идеология лежи интегралният национализъм на Дмитри Донцов – роден в Мелитопол от смесен произход. Неговите корени са руски, малоруски, полски, немски и италиански.

Редник Красозов, Игор Михайлович (Заек). На татуировките: един от лидерите на ОУН Степан Бандера, допълнена от татуировка на черно-червен флаг, традиционно използван от украинските националисти.

Националистичната концепция на Дмитри Донцов е формирана през 1920те години и носи определено влияние от италианския фашизъм. Нейният създател отъждествява понятията „нация“ и „раса“.

Именно непримиримата и вечна борба на расите за оцеляване представлява за него основата на  историческия процес, като той дели всички на раси на господарите и раси на робите. Сблъсъкът между украинци и руснаци има абсолютен, екзистенциален характер и може да завърши само с унищожение на една от страните, смята теоретикът.

„С пълното съзнание за историческата си мисия да защитава древната си култура от азиатското варварство на московчаните, Украйна винаги е била отявлен враг на Русия и в своите освободителни стремежи винаги е търсила помощ от Запада, особено от германците.“ – Дмитри Донцов, философ

В основата на идеологията си Дмитри Донцов поставя волята за власт. Получавайки я, субектът (човек, група, нация) веднага пристъпва към нейното утвърждаване по пътя на експанзията и подчиняването на чуждата воля (тоест към разширяване на собствените граници, зоната на своя контрол). Ключова роля в това играе романтизмът, който е определян от теоретика като жертвеност, кохерентност на индивидуалната воля и властта, насочването им към една цел – изграждане на украинска нация. Именно романтизмът осигурява принадлежността на единицата към цялото и насочва нацията по пътя на експанзията.
В основата на романтизма философът влага произлизащия от германо-скандинавското езичество мит за последния бой. В тази битка ще настъпи гибелта на света и неговото последващо възраждане. Преклонението пред идеята на този мит трябва да получи формата на религиозен фанатизъм.

Само така идеята може да проникне в светая светих на личността и да осъществи това, което се нарича радикално преобръщане на човешката психика.

У последователите на идеята трябва да се зароди агресия по отношение носителите на различни възгледи, да им позволи да отхвърлят общочовешкия морал и представите за добро и зло. Новият морал трябва да бъде антихуманистичен и да се основава единствено на волята за власт. Личното трябва да се подчини на общото, етично трябва да стане това, което прави нацията силна,  а всичко, което пречи на това, трябва да бъде обявено за аморално.

„Демокрацията, за която говоря, е демокрация на самодисциплината, на висшите идеи, като „семейство“, „роден край“, „обществена солидарност“, които превръщат агломерата от различни свободи в един обществен организъм от висш порядък“ – Дмитри Донцов, философ

Украински националисти с факли по време на участие в Марша на нацията в Киев, 14 октомври 2016 г.

Концепцията на Дмитри Донцов е изцяло елитарна. За него народът е просто инертна маса, нямаща самостоятелна воля. Народната маса е лишена от способността да подхранва идеи, тя може само пасивно да ги възприема. Главната роля е приготвена за активното малцинство, тоест група, способна да формулира за неосъзнатата маса идея, да я направи достъпна и да мобилизира за борба. Активното малцинство, според възгледите на философа, винаги трябва да стои начело на нацията. Националистите, според него, трябва да станат авангард на инертната маса от хора и да ги мобилизират за борба за реализиране на собствените им идеи.

„Азов“, в чиято основа е залегнал интегралният национализъм, е наследник на светогледа на „Патриот на Украйна“. За „азовци“ не са важни въпросите, които обичайно повдига украинският национализъм, а националистите от старите формации са презрително наричани „мраморни топчета“ в „азовските“ среди. Тяхната версия на дясна идеология е еклектична смесица от национализъм, социален популизъм, расизъм и култ към силата. Грубо казано, украинската нация според „азовци“ се свежда до техните съмишленици, готови на вечна борба за реализиране на „азовския политически проект“.
Но „Азов“ наследява от „Патриот на Украйна“ не само идеологията, а и тактиката. Много бързо полкът става просто част от голямата структура, с чиято помощ наследниците на „патриот на Украйна“ смятат да реализират програмата си за политическо преустройство на страната.

„Можем да спечелим войната само в парламента“

Първият опит да влязат легално във властта „патриотите“ предприемат успоредно с началото на формирането на „Азов“ като подразделение. На изборите за Киевски градски съвет през май 2014 г. взимат участие трима видни представители на партия „Социал-национална асамблея“. Това са старите съратници на Андрий Билецки от „Патриот на Украйна“ Олег Однороженко и Игор Мосийчук, заемащи в този момент постовете на заместник командир на „Азов“ по идеологията. Освен тях в изборите взима участие и Игор Криворучко, който в 2011 г. е осъден по дело за подготовка на терористичен акт в Киевска област. И тримата са в бюлетината на Радикалната партия на Олег Ляшко.

„По време на боевете депутатът Ляшко беше на предна линия, помагаше на нашите хора и положи много усилия за освобождаване на политзатворниците, сред които бях и аз“, обяснява Игор Мосийчук решението си да влезе в списъка на „радикалите“. Андрий Билецки одобрява сътрудничеството със скандално известния Ляшко, незвисимо от това, че този политик нееднократно е уличаван в хомосексуализъм.

„Ляшко беше един от лобистите за създаването на нашия доброволчески батальон и въоръжаването ни с оръжия от складовете“ – Андрий Билецки, основател на „Азов“

В крайна сметка в Киевския градски съвет влиза само Игор Мосийчук, под номер пет в листата на Радикалната партия.
Самият Андрий Билецки решава веднага да покори по-значим връх – през есента на  2014 г. той взима участие в изборите за Върховната рада. Сериозно е не само нивото на изборите, но и нивото на политическия проект, който предлага сътурдничество на всички националисти. Подкрепа на начинаещия политик оказва „Народен фронт“, който има статут на втора партия в постмайданската Върховна рада, наред с президентския „Блок на Петро Порошенко“ (БПП). Още по времето на учредителния конгрес на „Народен фронт“ Андрий Билецки влиза във Военния съвет на партията.

В окончателната листа за изборите за Върховна рада основателят на „Азов“ така и не попада, но партията му оказва активна подкрепа в 217ти едномандатен избирателен окръг в Киев. Помощ оказват също и структурите на МВР на Украйна, и по-специално министерският съветник Зоран Шкиряк, който е номиниран също от „Народен фронт“ и се оттегля от изборите в този избирателен район.

„Ако всички бяха такива националисти и фашисти като Андрий Билецки, ако имаше още 200 такива човека, Путин нямаше да нападне Украйна“ – Антон Герашченко, съветник на министъра на вътрешните работи на Украйна

Изборите с участието на Андрий Билецки придобиват скандален характер, дори и по мерките на постмайданската украинска политика. Целият окръг се оказва обилно украсен с направени по шаблон графити, на които „волфсангел“ и свастики са един до друг, наред с дяснорадикални лозунги. В деня на изборите въоръжени бойци от „Азов“ блокират избирателната комисия.

Членове на полка „Азов“ провеждат мемориално мероприятие на Софийския площад в Киев, 13 ноември 2022 г.

По сведения на сътрудниците на международната организация Open Democracy, бойци на батальона „нахлуват с оръжия на територията на избирателната комисия в нощта на изборите и принуждават членовете на комисията към честно преброяване на гласовете.“ Андрий Билецки получава 33,75% от гласовете, всички съперници веднага признават неговата победа.
Още един боец на „Азов“, Олег Петренко, попада във Върховната рада по едномандатен окръг в родния му Черкаси, издигнат от партия БПП. Той е един от лидерите на местни ултрадесни футболни запалянковци, с които участва в улични боеве в Киев по време на протестните акции на Евромайдана. Депутатът открито заявява, че е бил помолен от основателя на батальона да вземе участие в изборите.

„Моят боен другар Андрий Билецки каза: там, на предна линия, можем да спечелим един бой, втори. Но да спечелим войната и да защитим страната ще можем само в Парламента“ – Олег Петренко, боец от „Азов“ и депутат във Върховната рада

И двамата „азовски“ депутати във Върховната рада се оказват не особено активни, представителите на властта не ги допускат до взимане на решения. Поради това Андрий Билецки веднага започва да измисля планове за създаване на обновена ултрадясна организация. Реализацията на проекта се осъществява без особен шум.

„Ние имаме планове за създаване на масово младежко движение. „Азов“ вече отдавна надрасна организацията „Патриот на Украйна“, а това движение ще надрасне „Азов“. – Андрий Билецки, основател на „Азов“

За популяризирането на идеята и разширяването на актива се налагат редица експерименти. Представянето на новата сила под името „Национален корпус“ става на 14 октомври 2016 г. – в годишнината от създаването на Украинската въстаническа армия (УВА, забранена в Русия) в Киев. На конгреса присъстват известните украински дисиденти-националисти Левко Лукяненко и Степан Хмара, култовият за украинския националистки кръг писател Василий Шкляр и лидерът на рокгрупата „Кому вниз“ Андрей Середа. Лидерът на популярната сред неонацистите група „Секира Перуна“ Арсений Климачев прочита приветствена реч от „Десен сектор“.

Програмата на „Национален корпус“ веднага привлича вниманието на медиите. В нея, например, присъстват искания за придобиване на ядрен статут за Украйна, въвеждане на „многостепенно гражданство“ (със забрана за заемане на държавни длъжности от лица, които не са служили в армията) и провеждане на украиноцентрична външна политика, с превръщане на страната във военна автономия. Партията също така изразява несъгласието си с курса на евроинтеграция на Украйна.
Икономическата програма на „Национален корпус“ предполага провеждане на мащабна национализация на производството и радикално увеличаване на разходите за отбрана. Но едно от основните искания на партията е отхвърлянето на Минските споразумения, сключени на 12 февруари 2015 година. „Национален корпус“ дори провежда серия от акции „Искане на нацията – не на капитулацията“.

„На импотентите, които седят в Брюксел, просто не им стига дух да се обединят срещу нова национална Украйна. Нашият президент е принуден да казва „Слава на Украйна!“ Повярвайте, това е неприемливо за евробюрократите. Каква им е на тях Украйна? Човечеството, според тях „Нашето отечество е цялото човечество“. А украинците не искат това, те воюват за „Слава на Украйна“ – Едуард Юрченко, идеолог на партия „Национален корпус“

Сержант Чуднецов, Евгений Артурович (Чудик). На татуировките: един от лидерите на ОУН Степан Бандера. Изпълнена в характерните за организацията червено-черни тонове. Забелязва се също и татуировката с „черно слънце“ – окултен символ, често използван от нацистите

Не всички съратници на Андрий Билецки обаче възприемат появата на „Национален корпус“ положително. Олег Однороженко, един от идеолозите на „Патриот на Украйна“ и скорошен кандидат за местните избори, обвинява „Национален корпус“ в това, че е тръгнал по пътя на Всеукраинското обединение „Свобода“, тоест отказал се е от революционния път и е тръгнал по парламентарния. Той заявява, че „азовци“ са избрали пътя на вграждане в системата, искайки да я променят отвътре, докато според него това може да се направи само отвън. Старият „патриот“ смята, че интеграцията в системата води само до отъждествяване с нея и същностно прераждане на бившите революционери.

„Те искат да пребоядисат корумпирания постсъветски модел на държавност в синьо-жълти цветове и нищо повече“ – Олег Однороженко, идеолог на „Патриот на Украйна“

„Азовският“ идеолог Николай Кравченко заявява в отговор, че „Азов“ е контрасистемно, а не антисистемно движение: „азовци“ се занимават със създаването на своя „държава в държавата“, която в кризисен момент ще може да замени държавната власт. Друг „азовски“ идеолог, Едуард Юрченко, също нееднократно повтаря, че „азовци“ чакат момента, в който колосът на украинската корумпирана държава ще рухне и тогава народът сам ще помоли „азовци“, като най-организирана и дисциплинирана политическа сила в Украйна, да въведат ред в страната.

„Национален корпус“ така и не получава никакви значими електорални успехи. Всъщност това не е и нужно, тъй като „азовци“ директно заявяват, че няма да се борят за власт по конституционен път.

Затова пък партията успява да събере актив и да получи легално прикритие за множество други „азовски“ организации, които стават за националистите реална инфраструктура за борба за Украйна.

„Ние планираме да заменим съществуващия световен ред“

„Азовци“ не смятат да се ограничат само със създаването на една партия и с времето започват да формират всеобхватна мрежа от обществени движения. Подобна тактика за построяване на държава в държавата използва италианското неофашистко движение „Casa Pоund“, от което „азовци“ се ръководят в много отношения.

„Нашите деца се възпитават в нашите лагери, нашата младеж тренира в нашите спортни зали, за нашите ветерани се грижи нашата патронажна служба. Така по примера на собствената ни общност ние се опитваме да изградим този модел, с който планираме да заменим съществуващия световен ред“ – Олег Однодороженко, идеолог на „Патриот на Украйна“

Редник Холодний, Иван Максимович. На тауировките: военачалникът на Третия райх Ервин Ромел и руната „Лебен“, означаваща „живот“, която се е използвала в документите на СС за обозначаване на рождената дата

За външна фасада на „азовското движение“ относително дълго време се смята Граждански корпус „Азов“. Идеята за неговото създаване възниква в края на 2014 г. – началото на 2015 г., по време на операцията край Широкино. Основа на тази организация, както и на полка „Азов“, е „Птриот на Украйна“.

Основни задачи на Гражданския корпус са доброволческото обезпечаване на полка и въвличането на младежи в „азовското движение“, като към организацията се присъединяват основно деца и ученици в горните класове.

Гражданският корпус отбелязва присъствие на първо място в криминално-икономическите войни. „Азовци“ обявяват за свои врагове фирмите, които се занимават със строителство на нови жилищни сгради в кварталите на Киев. Запълването на терените предизвиква сериозни протести сред местните жители. През 2016 г. съобщенията за разпри между „азовци“ и строителите се появяват буквално всяка седмица.

Апогей на тази борба стават събитията от 8 септември 2016 г. в Киев, в района Святошино, където се случва истинска битка между „азовци“ и охранителите на строежите, с използване на халосни оръжия. Силите на Гражданския корпус успяват да се наложат и да завземат строителния обект, ранени са 30 „азовци“. Но противоборството не приключва с това.

На следващия ден „азовци“ провеждат акция пред офиса на фирма „Киевгорстрой“. На митинга са донесени автомобилни гуми, а по офиса са хвърлени димки. Подобни акции „Азов“ провежда още няколко пъти, като целта е популяризиране на идеите им, попълване на редиците и натрупване на боен опит за активистите.

„Полицията получава информация на най-високото ниво, че там и там, тогава и тогава, Гражданският корпус ще тероризира този и този. Но началството предварително дава устни разпореждания на редовите сътрудници да не се намесват особено в случващото се – да оставят страните сами да се разберат. В крайна сметка бойците от корпуса започват щурмове без всякакъв страх и съмнения, знаейки предварително, че полицията няма да се намеси“ – анонимен източник от изданието „Страна.ua” в Националната полиция на Украйна

Друга мишена на „азовци“ е лотарийната фирма „М. С. Л.“, водещ акционер в която е руската „Алфа-Груп“. Атакувани са както будките на фирмата, така и офисът ѝ. Политологът Дмитрий Корнейчук смята, че по този начин се осъществява разчистване на пазара на лотариите за друг крупен оператор, Украинската национална лотария, свързана с депутат от „Блок на Петро Порошенко“.

„Това е просто схема за по-сложни процеси на преразпределяне на влияние и пари“ – Руслан Бортник, политолог, директор на Украинския институт за политика

Млади украинци на демонстрация с искане за освобождаване от плен на военнослужещи от полка „Азов“, Софийски площад, Киев, 24 декември 2022 г.

„Азовското движение“ се стреми да обхване с проектите си всички слоеве на украинското общество. Например, към партията „Национален корпус“ е създадено младежко крило с името „Юношески корпус“. Емблемата му е скандинавската руна „Алгиз“, символизираща живота. В Третия райх тя е използвана за символ на организацията „Лебенсборн“, възпитаваща „арийските“ деца.

„Юношеският корпус“ има разгърната мрежа от детски лагери из цяла Украйна.

Главният лагер е „Азовец“, разположен в киевския район Оболон, където Андрий Билецки е кандидат за депутат. Лагерът в Харков е „Слобожанин“, в Чернигов – „Северен корпус“, в Одеса - „Чота“, „Сечевик“ в Запорожие, „Днепрянин“ в Днепър, „Карпатски легион“ – в Ивано-Франковск, „Буковинец“ – в Черновци и „Джура“ в Черкаси, „Азовски патриот“ близо до Мариупол.

Около половината деца в тези лагери са на самите „азовци“, но се привличат и други младежи. В киевския лагер „Азовец“ на 20 септември 2017 г. е проведен семинар на тема „Организация на патриотичното възпитание на учениците от съвременните учебни заведения“, в който участват директори на училища и учители от цялата страна. След конференцията участниците в нея дори си правят снимка за спомен с флага на „Азовец“ в ръце, на който е изобразено „черното слънце“.
В „азовските“ лагери децата преминават военна подготовка с редовни нощни тревоги, преодоляване на полеви препятствия, интензивно физическо натоварване. Учат ги да евакуират ранени и да оказват първа медицинска помощ. След вечеря започва „варта“ (укр. „стража“) с хорови изпълнения на „патриотични песни“. Заедно с възпитателите децата четат и „Молитвата на украинския националист“ – важен ритуал на полка-майка.

„Ние учим децата да обичат страната си и да уважават природата“ – Владимир Свиденко, инструктор в „азовски“ детски лагер

За по-големите младежи „Азов“ има друг проект – „Студентски авангард“. Тази структура на свой ред се разделя на три направления: литературен клуб „Пламък“, киноклуб EVROPA и военно-патриотичен клуб „Авангард“.

Освен това „азовци“ създават книжно издателство „Ориентир“, което е още един интелектуален проект на полка. Организатор на издателството е ветеранът Марк Мелник, а негов идеолог е Николай (Крук) Кравченко, съратник на Андрий Билецки още от времето на „Патриот на Украйна“. Всички проекти на издателството се оказват нерентабилни, то така и не успява да се самоиздържа, но лидерите на „Азов“ пазят структурата, смятайки я за крайно важна за пропагандата на идеите им, като не жалят средства за работата на „Ориентир“. Всички тези проекти функционират в социалния център „Казашки дом“ (алюзия на проекта на италианските неофашисти Casa Pound). Заявената от тях цел е „философска и културна експанзия“.

Още един проект на „азовското движение“ е „Национални дружини“. Отчасти името е заимствано от организациите на ОУН – „Дружини на украинските националисти“, които, със санкцията на военното разузнаване на Третия райх, създават батальоните „Роланд“ и „Нахтигал“, попълнени от украински националисти. Емблемата на „Национални дружини“ е рунически тризъбец, с израстваща от него руна „Тейваз“ – руната на едноръкия бог на войнската доблест Тюра, син на Один, която е била емблема и на 32-ра доброволческа гренадирска дивизия на СС „30 януари“.

„Националните дружини“ се занимават с патрулиране на улиците, борба с местата за нелегална продажба на алкохол и бракониерите. Организацията провежда обучение на членовете си за боравене с оръжие, ръкопашен бой и бой с ножове. Сред целите на създаване на „Национални дружини“ са посочени „борба със социалната депресия“, борба с грабежите и подготовка за териториална отбрана на страната.

„За да патрулираме собствените си улици. За да защитаваме. За да чистим родните градове от всички видове гнилоч – от пияници до наркомани.“ – из изявленията на „Национални дружини“ за целите на организацията

„Азовските“ проекти са ориентирани не само към Украйна, но и към западните ултрадесни. С тези контакти на движението се занимава Елена Семеняка, международен секретар на партията „Национален корпус“ и координатор на украинската секция на международния „азовски“ проект „Реконкиста“.

Основната задача на контактите с неонацисти от европейските страни и САЩ е привличане на доброволци в „Азов“ (предимно с боен опит, в качеството на инструктори) и търсене на допълнително финансиране.

Още по време на Евромайдана през 2013-2014г. Елена Семеняка води кампания за привличане симпатиите на чуждестранни ултрадесни революционери. Нейната цел тогава е развенчаване на проевропейския образ на протестите и формиране образа на Евромайдана като национална консервативна революция.

Благодарение на активността на проекта „Реконкиста“ „азовци“ установяват връзка с германската неонацистка организация „Третият път“ (Der Dritte Weg).

Тази организация е създадена в 2013 г. от активисти, разочаровани от традиционните в Германия ултрадесни организации. Тя се придържа към идеите на левия национал-социализъм, наричайки идеологията си „национал-революционна“. Елена Семеняка пише, че „азовци“ използват „Третият път“ за достигане до други европейски ултрадесни организации. Но на първо място „азовци“ успяват да се сдобият с приток от немски доброволци и финансиране от Германия.

Далеч по-сериозни са връзките на „Азов“ с вече споменатите италианци от Casa Pound, от които се ориентират за формирането на собствените си структури. Един от ръководителите на „азовската“ партия „Национален корпус“, Назарий Кравченко, стажува в миланското отделение на Casa Pound.

„Азов“ установява връзки и с ултрадесни в Швеция и Норвегия, Франция, Хърватска и Полша.

Разбира се, перспективите за идване на власт на тези движения са откровено неголеми, но това несъмнено играе своята роля за формирането на положителен образ на „Азов“ в Европейския съюз.

Историята на „Азов“ не се ограничава само до едно подразделение и не свършва с него. Сега военното командване формира бригада „Азов“ към Националната гвардия на Украйна, но и създадените от ветераните на „Азов“ структури продължават да действат в други участъци на фронта, бивши военнослужещи на полка, активисти на партията „Национален корпус“ и граждански структури на „азовското движение“ са на служба във ВСУ и други силови структури на страната.
„Азовци“ дори са създали отделни подразделения за териториална отбрана, които слабо се подчиняват на общото командване и провеждат собствени операции.

Сержант Пипаш, Мирослав Борисович. На татуировките: изображение на Евгений Коновалц, основател на Организацията на Украинските националисти

Благодарени на конфликта в Донбас „Патриот на Украйна“ успява да отиде на съвсем различно ниво, невиждано по-рано за украинските националистически организации. Полкът „Азов“ е само върхът на айсберга, медиен таран за привличане на вниманието към финансови вливания.

Зад полка стои цяла разклонена структура, създадена от неговите ветерани – „Азовско движение“, истинска държава в държавата. Тя все още чака своя час, мащабна криза на украинската държавност, когато нищо няма да попречи на „азовци“ да вземат властта. Защото те са готови за това.

Източник: lenta.ru

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова