Джош Хамър: САЩ трябва веднага да сменят курса си спрямо Украйна

Джош Хамър: САЩ трябва веднага да сменят курса си спрямо Украйна

Следвайте "Гласове" в Телеграм

Автор: Джош Хамър, Josh Hammer show 

Днес сме отдалечени на повече от седем месеца от позорното нахлуване на Владимир Путин в Източна Украйна и Крим. Но въпреки изтеклото време и всички различни развития оттогава, официалната позиция на Съединените щати за този конфликт не се е променила забележимо. Тази твърде опростена и манихейска позиция, казано накратко, е позицията на украинския максимализъм: Путин е зъл, Володимир Зеленски е благороден и тук е голямата логическа пропаст, поради която САЩ ще подкрепят украинските усилия да си върнат всеки квадратен сантиметър от териториите в Донбас и Крим, завладян от техния ядрено въоръжен противник, а цената, която ще плати американският данъкоплатец изглежда няма значение.

Официалният „отчет“ на президента Джо Байдън за разговора му със Зеленски във вторник простичко обобщава позицията на Съединените щати: „Президентът Джоузеф Р. Байдън, заедно с вицепрезидентът Камала Харис разговаряха днес с президента на Украйна Володимир Зеленски, за да подчертаят, че Съединените щати никога няма да признаят обявените за анексирани от Русия украински територии. Президентът Байдън се ангажира да продължи да подкрепя Украйна в защитата й срещу руската агресия толкова дълго, колкото е необходимо...“ (Курсивът е добавен – б.а.) Превод: Ние ще продължим да оправдаваме вашата война за всеки квадратен сантиметър от исторически оспорваните и етнически смесени територии, независимо от това, което живеещите там хора казват, че искат, независимо от цената, и въпреки факта, че режимът на Зеленски в Киев е в безопасност.

На този етап от войната целият този брътвеж е безсмислен и непродуктивен за истинския национален интерес на Съединените щати в тези оспорвани райони. Нашият национален интерес на украинската арена не съвпада с абсолютистката позиция на Зеленски. Нашият интерес е за деескалация, преустановяване на военните действие и мир. Но ако искаме да постигнем този край – особено при заплахата от ядрена война, която е обсъждана открито, като мнозина на Запад безразсъдно удвояват поканите за присъединяване на Украйна към НАТО и сам гладният за война Зеленски призовава за воден от НАТО „превантивен удар“ срещу Русия – Байдън трябва да признае реалността и да измени стратегическия курс незабавно.

От ден първи на руското нашествие, тази редакционна колонка твърди, че 1) Украйна, също като Русия, е дълбоко корумпирана и олигархична страна и Зеленски е силно некачествен лидер; но 2) въпреки тези милиарди дефекти и статусът му на пионка на глобалистката класа на Давос/НПО, оставането на Зеленски на власт в Киев е за предпочитане пред очевидната алтернатива на беларуския московски мъпет Александър Лукашенко. Но Русия, с изключение на няколко близки избухвания тук и там, се оттегли от Киев и околностите му изцяло през май. Иначе казано, ясно е, отвъд всяко основателно съмнение, че на този етап Зеленски не отива никъде. Той и правителството остават тук. Съдбата на Киев е в безопасност.

В тази пресечна точка битката – и в случая на Русия, скорошните (вероятно фалшиви) анексирания – се развива в четири региона, намиращи се далеч на изток от Киев и в по-малка степен от Крим. Това са оспорваните земи, които администрацията на Байдън и „либералната западна демокрация“ в по-широкия смисъл, са преценили, че са толкова екзистенциално важни за Украйна и интегритета на „Запада“, че възвръщането им си струва почти всякаква военна, икономическа и хуманитарна цена – чак до, и в голяма степен включваща, ужасяващия призрак на открита ядрена война между НАТО и Русия.

Още по-лошо, когато става дума за самите оспорвани територии, надеждното проучване на Галъп от 2014 г. – годината, в която Путин за първи път влезе в Крим – показа, че 73,9% от жителите на Крим смятат, че присъединяването към Русия ще подобри живота им и този на семействата им (само 5,5% не бяха съгласни). Колкото до различните анклави в Донбас, като Луганск и Донецк, те са много силно разделени между етническите украинци и етническите руснаци. Луганск например, има почти равно, 50-50 демографско разделение.

Нека бъдем колкото е възможно по-ясни: средният американски гражданин не може и не трябва да се интересува дали един етнически разделен, стратегически неважен, исторически оспорван славянски регион, или два, в Източна Украйна, в крайна сметка получава заповеди от Киев или от Москва. Илън Мъск, в много критикуван туит по-рано тази седмица, имаше вярната идея: той твърдеше, че „мирът между Украйна и Русия може да бъде постигнат най-добре с нови избори в анексираните региони [като Донецк и Луганск] под наблюдението на ООН.“ И „Русия напуска, ако това е волята на хората“. „Крим остава част от Русия, както е бил до 1783 г. (преди грешката на Хрушчов)“. „Снабдяването с вода на Крим трябва да бъде подсигурено“. И „Украйна остава неутрална [между Русия и НАТО].“

Някой може със сигурност да поспори върху детайлите на Мъск – Обединените нации например, не могат да бъдат доверен, неутрален арбитър или надзорник на нищо. Но това със сигурност е правилната идея за това, което Съединените щати, и в допълнение Западът, би трябвало да правят и би трябвало да целят. Администрацията на Байдън, ако има някакъв здрав разум, трябва да използва всякакви възможни лостове, за да сложи Зеленски и Путин на масата за преговори, колкото е възможно по-скоро, като по този начин категорично изключи заплахата от ядрена катастрофа от възможните сценарии и избави Съединените щати и НАТО от ужасяващата перспектива за нещо, което никой президент от епохата на Студената война не би допуснал: открита и директна военна конфронтация с най-големия ядрен арсенал в света. Това със сигурност включва отказ от възможността за членство на Украйна в НАТО.

Това, че нашата управляваща класа демонстрира липса на интерес от разумна деескалация, а вместо това демонстрира видимо неспирен интерес от ескалация и украински териториален максимализъм, говори с томове слова за една управляваща класа без връзка с реалността. Дано поне американският народ проговори и започнем да ограничаваме нашата мръсна, войнолюбива управляваща класа при урните следващия месец.

Мнението, изразено в тази статия, е собствено мнение на автора.

Джош Хамър е редактор в раздел Мнения на Newsweek, водещ на предаването Josh Hammer Show, независим колумнист и изследовател въс Фондация Едмънд Бърк.

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

 

 

 

 

Коментари

  • OffBG

    10 Окт 2022 1:03ч.

    Опа-а-а, още един на заплата в рубли ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Знаещият

    11 Окт 2022 5:01ч.

    "независимо от това, което живеещите там хора казват, че искат". Ай, каква демокрация, ай, ай!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи