- Автор: Гласове
- 28 Ное 2023
- 8279
- 30
Автор: Джон Миършаймър, mearsheimer.substack.com
Има нарастващ обем от убедителни доказателства, показващи, че Русия и Украйна са били ангажирани в сериозни преговори за приключване на войната в Украйна, веднага след нейното започване на 24 февруари 2022 г. (виж по-долу). Тези разговори са били с посредничеството на турския президент Реджеп Ердоган и бившия израелски премиер-министър Нафтали Бенет и са представлявали детайлни и открити дискусии на условията на възможното уреждане.
По всички сведения, тези преговори, състояли се през март-април 2022 г., са имали реален напредък, когато Британия и САЩ казаха на украинския президент Володимир Зеленски да ги изостави, което той направи.
Обхватът на тези събития показва колко глупаво и безотговорно е било от страна на президента Джо Байдън и премиера Борис Джонсън да сложат край на тези преговори, предвид всичката смърт и цялата разруха, които Украйна претърпя оттогава – във война, която Киев вероятно ще загуби.
Но един особено важен аспект на тази история, свързан с причините за Украинската война, получи много малко внимание. Дълбоко вкорененото схващане на Запада е, че президентът Владимир Путин нападна Украйна, за да завладее тази страна и да я направи част от Велика Русия. След това той щеше да продължи и да завладее други страни в Източна Европа. Контра-аргументът, който се радва на слаба подкрепа на Запад, е, че Путин е бил основно мотивиран да нападне поради заплахата от присъединяване на Украйна към НАТО и превръщането ѝ в западен бастиона на руската граница. За него и останалата част от руския елит Украйна в НАТО беше екзистенциална заплаха.
Преговорите през март-април 2022 г. показаха ясно, че обичайното виждане относно причините за войната е погрешно, а контра-аргументът е верен, по две основни причини. Първо, разговорите са били директно фокусирани към удовлетворяване на руското искане Украйна да не става част от НАТО, а да стане неутрална държава. Всички участващи в преговорите са разбирали, че отношенията на Украйна с НАТО са основната грижа на Русия. Второ, ако Путин беше решил да завладее цяла Украйна, той нямаше да се съгласи на тези разговори, тъй като самата им същност противоречи на възможността Русия да завладее цяла Украйна. Може да се възрази, че той е участвал в тези разговори и е говорил за неутралитет, за да замаскира по-големите си амбиции. Но няма доказателства, които да подкрепят подобна линия на аргументиране, да не говорим, че 1) малката нападателна сила на Русия не беше в състояние да завладее и окупира цяла Украйна, и 2) отлагането на по-мащабната офанзива не би имало смисъл, тъй като това би дало на Украйна време да изгради защитата си.
Накратко, Путин предприе ограничена атака в Украйна с цел да принуди Зеленски да изостави политиката на Киев за сближаване със Запада и евентуалното присъединяване на Украйна в НАТО. Ако Британия и Западът не се бяха намесили за прекъсване на преговорите, има голямо основание да мислим, че Путин щеше да постигне тази ограничена цел и да се съгласи да приключи войната.
Заслужава си също да се припомни, че Русия анексира украинските области Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие едва през септември 2022 г., много след като разговорите бяха приключени. Ако беше постигнато договаряне, Украйна щеше почти сигурно да контролира много по-голяма част от първоначалната си територия, отколкото има сега.
Става все по-ясно, че в случая с Украйна нивото на глупостта и безчестието на западните елити и официалните западни медии е стъписващо.
https://www.kyivpost.com/post/24645#:~:text=According%20to%20the%20lawmaker%2C%20while
https://twitter.com/RnaudBertrand/status/1728288101725089908
Превод за "Гласове" Екатерина Грънчарова
