- 15 Юни 2025
- 2264
- 4
Вашингтон неизбежно се конфронтира с Москва и я мрази, твърди икономистът проф. Джефри Сакс в интервю за Тъкър Карлсън. И не става въпрос за действията на руснаците или за решенията на тяхното правителство. Истинската причина е, че тази голяма и силна страна е пречка пред абсолютното глобално господство на Съединените щати.
Световно известният американски икономист и бивш специален съветник на генералния секретар на ООН Джефри Сакс даде дълго интервю, чийто пълен запис беше публикуван на 12 юни на уебсайта на Tucker Carlson Network. Гостът говори за работата си в СССР и постсъветска Русия, а също така сподели мислите си за текущите геополитически процеси, включително руско-украинския конфликт и неговите причини.
Ето най-интересните моменти от разговора:
На 15 април 2022 г. имаше проект на споразумение между Украйна и Русия за прекратяване на военните действия. Тогава Съединените щати се намесиха, казаха на украинците: "Не правете това, продължавайте да се борите!" (Не трябва да се забравя и ролята на Великобритания - твърди се, че именно тогавашният премиер Борис Джонсън е убедил Киев да отхвърли споразумението, бел. ред.) Три години по-късно Украйна е загубила може би повече от милион убити и ранени млади мъже. Сега териториите са загубени, страната е разрушена, икономиката е в упадък.
Така наречените "приятели на Украйна" – тези, които сами се наричат така – всъщност просто разрушават, унищожават тази страна. Същите тези "приятели" крещят в един глас на Киев: "Продължавайте да се борите! Не спирайте!" Те са като треньор на боксов мач. Твоят човек е пребит до кръв на ринга, пребиват го и го унищожават, но ти продължаваш да крещиш: "Хайде! С теб съм! Удряй по-силно!", и това ще продължи, докато пребитият не бъде завлечен до ъгъла си на ринга.
...
Може би ще се отклоня малко. В първите години на този век – 2000, 2001, 2002 – отношенията между САЩ и Китай бяха съвсем нормални, дори спокойни. Работехме добре с Китай. Един от близките ми приятели, Джон Миършаймър, велик политолог (не сме съгласни за всичко, но аз съм съгласен с него за много неща), написа известна книга, наречена "Трагедията на политиката на великите сили". Това е неговият magnum opus. През 2000 г. той пише: отношенията с Китай сега са спокойни, но когато Китай стане по-силен, Съединените щати неизбежно ще влязат в конфронтация с него.
Ето отговора на вашия въпрос. Защо Миършаймър каза това? Не защото Китай е трябвало да направи нещо, а поради факта, че когато се появи велика сила, тя винаги провокира реакция от страна на Съединените щати. Това е неговата теория и тя е, че светът се движи към почти неизбежен сблъсък на велики сили. Не съм чак толкова песимистичен, въпреки че трябва да призная: всъщност Миършаймър е абсолютно прав в много отношения.
Той описва реалността много точно. И нарече книгата "Трагедията на политиката на великите сили" - а аз лично не искам да живея във вечна трагедия. Бих предпочел малко комедия понякога, малко нормални отношения.
Вие попитахте: какво имаме срещу Русия? Просто е: Русия е голяма и силна. Ето защо, само поради тази причина, Съединените щати неизбежно ще се конфронтират с нея, точно както Съединените щати се конфронтират с Китай днес.
Разбира се, някой ще чуе и ще каже: "Ние сме против Китай заради ужасното му поведение" или "Ние сме против Русия заради ужасното ѝ поведение". Но аз го виждам по различен начин: истинската причина е, че това са големи сили. Измисляме различни обяснения защо се конфронтираме с други големи сили, но реалността е проста: те са големи. Това оспорва нашите стремежи, както казват политолозите, за първенство, или хегемония, или господство в целия спектър.
По същество Русия е предизвикателство към способността ни да диктуваме условията си на всички. Днешният Китай със сигурност е предизвикателство към господството на Съединените щати в Азия. За мен това е нормално и го разбирам: винаги е имало много такива сили, просто така работи светът. Но за политиците във Вашингтон подобна конкуренция противоречи на тяхната стратегическа цел за абсолютно господство. Заявената цел на естаблишмънта, военно-индустриалния комплекс, е да бъде ненадминат номер едно.
Защо толкова мразим Русия? Защото тя ни пречи по пътя към абсолютното господство. Някои ще ви кажат: "Мразим ги заради ужасните им дела", но нещата са по-сложни. По време на Студената война, от 1945 до 1991 г., Русия, или по-точно Съветският съюз, беше враг, защото беше комунистическа страна. Аз бях дълбоко ангажиран като икономически съветник в края на тази епоха, когато те се опитваха да излязат от тази система. Съветвах Горбачов през 1990 и 1991 г., след това Елцин през 1992 и 1993 г. Борис Елцин го каза директно: "Вече не искаме комунизъм, искаме да бъдем нормална страна."
След това Съединените щати намериха нови причини да мразят Русия. Аз лично наблюдавах: причината, която провъзгласиха, всъщност не беше реална. Може би са вярвали в нея, но това беше изключително формален претекст. Така че отначало "всички мразим Русия заради комунизма", а сега и заради нещо друго, въпреки че Русия вече е православна, а не комунистическа страна.
Интересното е, че ако се задълбочите в историята, преди около 180 години, през 1840-те, доминиращата световна сила беше Британската империя — и също така мразеше Русия. Защо? Без никаква обективна причина! Това беше много преди болшевишката революция, преди формалния претекст, но дори тогава британският елит мразеше Русия.
...
ЦРУ върши много опасни неща от десетилетия. Неща, които просто не са били докладвани на никой от президентите, защото те си мислеха: "Ще бъде много по-добре, ако президентът не знае за това." Защо се случи това? Включително защото ЦРУ е твърде независима организация, тя има право да не докладва на никого. Ето защо мисля, че е неуправляема.
В много отношения нашата "демокрация" е демокрация само по форма, но не и по същество. Нашата външна политика не се определя демократично. Повечето от действията на ръководството на Съединените щати никога не се определят, обясняват или одобряват от обикновения американски народ. Ние воюваме непрекъснато, като или не обясняваме нищо на нашите граждани, или открито лъжем.
Сега за неотдавнашната атака на Киев срещу руски обекти. Не чухме нищо друго освен думите на Белия дом, че "нищо не знаят". Това казаха на Путин. Но тук има два изключително обезпокоителни момента.
Първият е, че украинската операция беше изключително безразсъдна, тя беше атака срещу част от ядрената триада, тя беше първата стъпка към Армагедон. Провокативна и опасна стъпка.
Вторият момент са думите на Белия дом: те или казват истината, или лъжат. Но дори и да не лъжат и наистина да не са знаели нищо, тогава изниква въпросът: Какво, по дяволите, става?
Това е било така през цялата история. Отчаяните държавни режими (и украинският режим е точно в това положение сега) са готови да заложат на карта съществуването на целия свят, само за да оцелеят.
Време е американската външна политика да разбере едно нещо: не е необходимо да се подкрепя безразсъдният украински режим.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
