Дясната ръка на Тагарев Владимир Миленски сложи кръст на военните медии

Автор: Евгени Генов, "Гласове"Следвайте ни в Телеграм 

Армейските медии в България агонизират. Умират бавно, неумолимо и безвъзвратно. Под ледения поглед и пред каменното безизразно лице на военния министър Тодор Тагарев. Защото той е над тези неща. Ангажиран най-вече да претвори в дела изпитания съветски лозунг „Всичко за фронта, всичко за победата …в Украйна“. Днес е празникът на военните медии,  но Тагарев „сътвори“ техния реквием. Не ме разбирайте погрешно - те все още съществуват. И Военният телевизионен канал /ВТК/, и в.“Българска армия“ още ги има. Но вече не са военно-професионални, каквито трябва да са по закон, по призвание и по съвест. Особено военната телевизията с издадения ѝ от СЕМ лиценз. Там ясно, кратко и точно, черно на бяло е написано каква трябва да бъде. 

Така за 9 месеца бременност с власт режимът на Тагарев  в лицето на директора на Информационния център /ИЦ/ на МО Владимир Миленски, бивш комунист, офицер от запаса и настоящ пенсионер, сложи кръст на военните медии. Превърна ги в политически маши на управляващата партия за идеологическа обработка и манипулиране на военните. Сякаш  не са граждани в униформа и нямат право на собствено мнение. Затова управляващата партия на промяната реши, че трябва да мислят така, като мисли тя и нейният военен министър. 

А всичко започна с мегаломанските лични амбиции, за да го забележат  тези, които трябва, на проф. Тодор Тагарев да се изправи като същински Матросов на евроатлантическата амбразура срещу „хибридните атаки“ на Москва. Затова самоинициативата Тагарева бе неочаквана и светкавична. Без да му мисли много, той  обяви, че  МО ще сформира център за борба с дезинформацията. Разбирай с „лъжите“ на Кремъл, според неговия актуален политически рефлекс за лично оцеляване. Няма лошо, щом това е и официална политика на ЕС. Но защо  трябва да го прави МО, не е ясно? Но за сметка на това пък Тагарев знае как да блесне пред силните на деня. Не би ли следвало подобна функция, щом е и политика на ЕС, да се изпълнява от централен държавен орган, излъчен от правителството, след решение на парламента, да речем. Вместо това да прави едно ведомство, след като е приоритет от национално значение, както се опитва да внушава професорът министър. Става ми смешно, като си представя как Тагарев хвърля в боя срещу руската пропаганда в. „Българска армия“ и ВТК. Срещу да речем близо 62 млн. души в света по официална статистика, а по неофициална 4 пъти повече, гледали интервюто на Путин, дадено за американския журналист Тъкър Карлсън.

А на бивш комунист, новопокръстил се в евроатлантик, такива задачки му дай. Та щом го спуснаха за шеф на ИЦ на МО, Владимир Миленски запретна ръкави да прави нов устройствен правилник на центъра. В първия си официален работен ден Миленски събра подчинените си и им каза: „Аз от вашата работа нищо не разбирам.“ То е ясно, че нищо не разбира. По това, което родиха неговите напъни да прави нов правилник зад заключените врати на кабинета си и без да чуе мнението на колектива. В крайна сметка се получи документален миш-маш, нормативен хаос, в който никой не знае какво ще работи. Прекалено прозрачно е, че този пенсионер е назначен именно защото нищо не разбира, за да изпълни поръчка. 

В зората на демокрацията имаше военен министър, който след поредната чашка обичаше да се изхвърля, защото армията му миришела на комунизъм: „До майор ще ги купя /младшите офицери - б. а./, след майор ще ги чупя /старшите офицери - б. а./. Та въпросният министър в един късен следобед събра редакцията на вестника, леко почерпен и със запретнати ръкави на копринената си риза, се закани на журналистите: „Това комунистическо гнездо ще го разбия.“ А поводът беше чисто информационен. Тогава вестник „Народна армия“ на международната си страница пусна материал как държава от Източния блок, вече не помня коя, при съкращенията на армията полагаше големи грижи за социалната адаптация на бившите военни към гражданския живот. За разлика от нас. Където след мащабните чистки военните сваляха униформите и масово ставаха пазачи и вдигаха бариери. 

Та сегашното  ръководство на МО е от почти същата политическа боя, с известен цветови нюанс, на онзи министър. Затова не е изненадващо, че в очите на бившия другар Миленски  военният вестник и военната телевизия са остарели по форма и съдържание медии. И реши по типично болшевишки да ги срине из основи и изгради отново. Макар, че Ленин е учил, трябва да го знае, всичко ценно и полезно от стария строй да се съхрани и запази. Но така е, когато си по-болшевик и от самия Владимир Илич. 

Именно с новия Устройствен правилник на ИЦ на МО, който влиза в сила от 1 март т. г., започва драмата на хората, работещи в него. В личен, житейски и професионален план. Нека поясня. Досега центърът бе една перфектно смазана информационна машина, която работеше добре и в синхрон за отразяване на военната тематика и професионалното израстване на войските. Сега приоритет стана изпълнението на политпоръчки. По прищявката на боса. 
Вестник „Българска армия“ и военната телевизия са чисто медийни оперативни звена. Работят на терен и журналистите в тях отиват там, където живеят, служат и се обучават по полигоните армейските формирования. Те са неизменно до  войниците и техните командири. В работата им няма политика, нито пък  идеология. По скоро нямаше, но вече ще има. Така е решил другарят евроатлантик Миленски.

Ето какво гласи новият Правилник.  Центърът ще се състои от 4 отдела: планиране, анализ и мониторинг, реализация и корпоративно осигуряване. Директорът ще има двама замове - единият ще е по стратегическите ефекти, точно така е записано, другият по реализацията. На някой стана ли му  ясно за какво става дума? На мен не, още повече пък на работещите в самия инфоцентър. 

Какво се случва в момента? Двата отдела – планиране и анализ, са чиновнически, а не творчески.  Да оставим настрана, че досега функциите анализ и планиране бяха вменени на Пресцентъра на МО, който е методически ръководител на Информационния център, но Миленски ги присвои от там. И реши тези два отдела  да ги попълни с действащи журналисти от вестника и телевизията. Сега привиква хората един по един и им заявява директно. Без дипломация и увъртане: „Не признавам отрицателен отговор, ако не приемеш новото предложение, място във военните медии за теб няма, отиваш на улицата.“ Това е положението. Няма диалог, няма изслушване. Дори на осъдените на смърт им дават последна дума. А в инфоцентъра на МО „екзекуцията“ е безпощадна. Казвам го без  преувеличение, защото е така. Изгонят ли те по причина, че не приемеш, оставаш  без обезщетение и отиваш на борсата на минимална ставка. Монологът на екскомуниста Миленски с подчинените е в старшински дух - като говориш с мен, ще мълчиш. 

С „Молчать! Не рассуждать!“ са  разрешавали човешки съдби в крепостна Русия. Сега се искат лидерски качества. Иска се умение да разговаряш интелигентно с хората до теб, да се вслушваш и в техните мотиви, да знаеш как да ги убедиш и да не живееш със самочувствието, че си над тях. Че си Господ и ходиш една педя над тротоара - щом министърът ти е пръв приятел. А Миленски се опитва да го играе и министър в сянка. Това е направило впечатление на всички.

Той прилага и друг подход, за да вкара в действие новото недоразумение, наречено Устройствен правилник на ИЦ на МО. Някой от несъгласните заплашва, че саботират реформите му. Други примамва с повишение и високи заплати, особено ако служителят знае компрометиращи факти. И навън от обида има риск да стане словоохотлив. В трети случаи пък прибягва до нарушение на Закона за държавния служител. Не може младши експерт да го направиш началник на отдел, като прескочиш две длъжности. Все едно лейтенант да го повишат директно в звание майор. Но за другаря Миленски всичко е възможно. За него законите са врата у поле, както е казал шопът. Или да  направиш началник на отдела за планиране млада дама. По какви критерии е избрана, не се знае, както не се знае и какво ще работи самият отдел. Да, симпатична е. Но това достатъчно ли е да планира, по новите безумни идеи на бившия комунист, дейността на армейския вестник и военната телевизия? Но за това се искат качества и най-малкото житейски, професионален и социален опит. А те се придобиват с годините, а не с измислени курсове тип еднодневки. Или да речем шефът на отдел „реализация“, който ще командва вестника и телевизията. Той трябва да е утвърден журналист в бранша. А дали е така? Притежава ли тези качества или има някакви други скрити заложби? Миленски най-добре знае, както и всички в инфоцентъра.

Познавам хората, които работят там. Прекрасни професионалисти. Наясно съм кой какво може. На немалко от тях би завидяла всяка национална медия. Но послушникът на Тагарев е решил да прави от тях чиновници. Без ръкавели. А става дума за утвърдени журналисти във военния ресор. С авторитет, с познания,трупани дълги години в тази твърде специфична материя, с изградени контакти. Решил е да ги смени с голобради стажантчета, неслужили войници, от факултета по журналистика към СУ. Даже вече е сключил и меморандум за сътрудничество.

Сега тези хора са изправени пред сериозна дилема. Изправени са пред моралния избор - да приемат унижението или да се борят. Знам, че им е трудно. Едни хранят семейства, други изплащат кредити. Това е животът - лични съдби. Но за Тагарев, Миленски и сие „какво тук значи някаква си личност“, както би възкликнал поетът. Щом трябва да изгориш в името на евроатлантизма.

Иначе господин Миленски е интересен „феномен“. Влюбен в собствения си пъп. Честно казано, не мога да го разбера. Защото нямам таланта на велик психоанализатор като Фройд. Взел се е твърде насериозно и си е внушил, че е месия, призван да отваря очите на заблудените и да им покаже светлината, че лъжите идват от Изток, а правдата изгрява от Запад. Народът е казал: дай на прост човек власт, за да го видиш какво представлява. На Миленски му я дадоха и той въведе пародийната рубрика „Дезинфорадар“ на първа страница в подопечния му вестник, за да бори някакви, съществуващи в неговия оплешивяващ ленински лоб, руски хибридни атаки. Ако тази рубрика е призвана да е рупор на единствената истина, защо не пусне изявлението на генерал Валери Залужни, доскорошен главнокомандващ Въоръжените сили на Украйна, който украинският президент Володимир Зеленски свали от поста преди дни и го удостои със званието „Герой на Украйна“. В него Залужни призовава бойците да излязат от окопите и да тръгнат срещу Киев, срещу режима на Зеленски, за да го свалят от власт и да спасят държавата. И казва открито, че заради цензурата в собствената му родина е принуден да използва руски информационни канали за своето обръщение. А то се върти в мрежата и няма как да се скрие. Хората го гледат, не са слепи. Нали се правиш на мъж, Миленски, защо не го пуснеш? Нали като чуеш думата Украйна и ти се насълзяват очите!

Днес се чества денят на военните медии в България. На празника обаче има забрана да не бъдат канени в Централния военен клуб бивши журналисти, живата история на вестника и телевизията. Тези, благодарение на чийто къртовски труд през годините все още ги има. Тях кучетата ги яли. Чувам, че причината била липсата на пари. Айде бе, а да се назначават украинки на щат, средства се намират. Да бяха казали - щяхме да си платим чашата вино. 

На незнаещите искам да припомня. След 10 ноември, когато Живков падна от власт, в.“Народна армия “ бе първият сред всички национални медии, който публикува интервю с лидера на СДС д-р Жельо Желев. Тогава хората масово размножаваха вестника на ксерокс и го лепяха по столичните фасади. Целите колони на площад „Гарибалди“ бяха облепени с интервюто на Желев. Но по онова време военните медии се ръководеха от достойни офицери, умни и интелигентни. А не от политически назначени дилетанти.

Но това вече  не се помни. Явно истинската история на военните медии, според днешните управляващи, започва от 6 юни 2023 г., когато  съветският възпитаник Тодор Тагарев бе избран за министър на отбраната. Не съм тщеславен, но все пак ще спомена,че имам  зад гърба си близо 46 години журналистическа практика. От тях 23 г. като офицер в системата на военния печат. Останалите 50% работех като цивилен журналист, отговарящ за  ресор отбрана и национална сигурност във вестниците „Стандарт“, „Труд“, „Преса“ и „Телеграф“. Сигурно Тагарев и Миленски, взети заедно, нямат толкова години офицерска служба. Не се самоизтъквам, като мен са немалко колеги. Ние сме от гвардията, която е видяла много и знае две и двеста. И виждаме с болка какво се случва в момента. Преди дни гледах по една от телевизиите политически дебат. Ерудиран и уважаван социолог попита риторично: „Кажете ми една област, в която, след като ПП-ДБ управляват държавата вече девет месеца, няма допуснат гаф.“ Отбраната не прави изключение, разбира се. А военните медии са част от тази система. Рано или късно  Тагарев и Миленски ще си отидат вкупом. Това е ясно. Ще е жалко, защото ще оставят след себе си пустош.