- Автор: The American Conservative
- 15 Юни 2023
- 4274
- 10
Автор: Питър Ван Бюрен, theamericanconservative.com Следвайте "Гласове" в Телеграм
Война като никоя друга
Джо Байдън създаде за САЩ война като никоя друга – таква, в която другите умират, а Съединените щати просто седят и плащат сметки в огромен размер. Никакви опити чрез дипломация не бяха направени от американците, а дипломатическите усилия на други, като китайците, бяха отхвърлени като злонамерен опит за спечелване на влияние в региона (по подобен начин беше отхвърлена дипломатическата работа на Китай в Йеменската война). Байдън е на път да постигне състоянието на постоянна война, описано в края на „1984“, като подлага на риск само шепа американски животи. Той е научил уроците от Студената война и вече ги прилага в действие. Можем ли вече да наречем това доктрината „Байдън“?
Стратегията на Байдън е достатъчно ясна след повече от една година на конфликта. Това, което той изпраща на Украйна, скочи от каски и униформи до Ф-16 само за петнайсет месеца и няма признаци за спиране. Проблемът е, че американското оръжие никога не е достатъчно за победа, но е винаги „точно“, за да позволи битката да продължи до следващия рунд. Ако украинците мислят, че са изработили американците за оръжията, по-добре да проверят кой в действителност плаща всичко с кръв.
Путин от своя страна играе тази игра, внимавайки да не приложи нещо прекалено мощно, като например стратегически бомбардировачи, с което да разстрои баланса и да предостави на Байдън шанса да се намеси директно във войната: можем да чуем старчето Джо Байдън как обяснява по телевизията, че са нужни американски въздушни удари, за да бъде предотвратен геноцид – извинението за намеса, което е научил стоейки до коляното на Обама. Украйна ще разбере, че дори и с обещаните Ф-16, няма как достатъчно бързо да разполага с подготвени за управлението им пилоти (минималното тренировъчно време е 18-24 месеца) и ще започне да моли Съединените щати да послужат като нейна въздушна сила. Именно това предвещава настоящата ескалация: въздушна сила.
На този етап се смята, че самолетите вероятно ще бъдат базирани в Полша и Румъния, което предполага, че НАТО ще поеме висококвалифицираните задачи (и разходи) по поддръжката и ремонта им. Остава неясна ролята на НАТО в необходимото презареждане с гориво във въздуха, за да може самолетите да се задържат продължително над бойното поле. Ф-16ките настрана – бонус към всички тези оръжейни подаръци е, че огромното множество от тях до момента са „президентски съкращения“. Това означава, че САЩ изпращат употребявани или стари оръжия на Украйна, след което Пентагонът може да използва одобрени от Конгреса средства, за да попълни запасите си, купувайки нови оръжия. Иронията, че бойни машини, които навремето бяха в Ирак при президента Обама, сега се рециклират на бойното поле в Украйна при неговия бивш вицепрезидент, не може да бъде пропусната.
Стратегията на САЩ изглежда се основава на зловещото равенство – две страни, подредени в полето и стрелящи една по друга, докато едната от тях не се откаже за деня. Същата стратегия се е разигравала в 1865 г. и в 1914 г., но новият фактор е, че днес тези армии се срещат в полетата с артилерия HIMARS от 21 век, автомати и други инструменти за убиване, които са далеч по-ефективни от мускетите или дори от пушките Gatling. Те са еднократни и буквално сдъвкват мъжете – макар и не американските. На въпроса колко още украински мъже трябва да загинат Байдън отговори лично – „потенциално всичките“. В противен случай ще се наложи цинично да решим, че Байдън просто може да си купи победата.
Всичко до този момент беше сценарий от Студената война. Бой до последния афганистанец беше стратегия, предпочитана по времето на Съветския съюз в Афганистан през 1980-те години. Различното сега е мащабът – откакто Русия нахлу в Украйна САЩ изпратиха над 40 милиарда долара военна помощ в подкрепа на военните усилия на Киев – най-големият трансфер на оръжие в историята на САЩ, който няма признаци да спре. Само един Ф-16 струва около 350 милиона долара за брой, ако е купен с оръжието, екип за поддръжка и комплекти с резервни части.
Въпреки приликите със стратегия 101 от Студената война, през изминалите години бяха извлечени и някои поуки. Един от неуспехите на Америка от Студената война и от Войната срещу тероризма беше използването на марионетни правителства, които до голяма степен бяха наложени или поддържани с американски пари и мускули. И понеже тези правителства нямаха подкрепата на хората (виж Виетнам, Ирак и Афганистан) тяхната жизнеспособност не беше по-голяма от тази на плодова муха. Украйна е различна. Марионетното правителство е подчинено на САЩ за самото си оцеляване, но засега повече или по-малко е подкрепяно и от народа.
Другият научен урок има връзка с изграждането на държавата, или възстановяването, или реконструкцията – както и да бъдат наречени огромните следвоенни разходи на този конфликт. Без повече директни правителствени усилия, както във Виетнам, Афганистан и Ирак. Този път ще бъде изцяло частно предприятие. „Очевидно е, че американският бизнес може да стане локомотивът, който още веднъж ще задвижи глобалния икономически растеж“, каза президентът Зеленски, хвалейки Блек Рок, Дж.П. Морган и Голдман Сакс. Други „вече станаха част от нашия украински път“, каза той.
Украинската търговска камара нарече страната „най-голямата строителна площадка в света“. The New York Times повтори едно предвиждане, според което разходите за възстановяване ще бъдат 750 милиарда долара. „Възстановяването на Украйна ще бъде златна треска... Русия продължава офанзивата си, влизайки във втората година от войната, но зашеметяващата задача за възстановяването е вече налице. Стотици хиляди домове, училища, болници и фабрики бяха разрушени, наред с критично важни енергийни съоръжения и километри пътища, железопътни линии и пристанища. Дълбоката човешка трагедия неизбежно е и огромна икономическа възможност.“, каза още Times. По-рано тази година Дж. П. Морган и Зеленски подписаха меморандум за разбирателство, предвиждащ Морган да асистира на Украйна за възстановяването ѝ.
Може би и тези големи американски компании са научили уроците от Ирак и Афганистан. Голяма част от милиардните разходи бяха похарчени в задънени улици, а друга изтече в канала заради корупция. Но успех или провал, подизпълнителите винаги си получават парите в нашите войни срещу тероризма. С това наум повече от 300 компании от 22 страни се включиха в изложението и конференцията „Възстановяване на Украйна“ във Варшава. По време на Световния икономически форум в Швейцария, по време на конференцията наречена „Дом за Украйна в Давос“, имаше дори правостоящи, които искаха да обсъдят възможностите за инвестиции.
Евентуалната златна треска по възстановяването е интересно допълнение към стратегията на Байдън за борба до последния украинец. Колкото повече е унищожено, толкова повече ще има нужда да се възстановява, което предполага повече пари за американските компании, достатъчно умни да изчакат убиването да приключи. Но защо да чакат? Дронове, оперирани от датска компания, вече са картографирали всяка бомбардирана структура в района на Николаев, с оглед използването на данните при вземане на решения какви договори за реконструкция трябва да бъдат сключени.
Така че, да сложим малко червило на тази свинщина и да я наречем Доктрината Байдън. Част първа е ограничаването на пряко участие на САЩ в бойни действия, като същевременно се разпалва огъня, на който се пекат други. Част втора е доставянето на огромно количество оръжия, за да се осигури боят до последния местен човек. Част Трета е превръщането на местното правителство в марионетка, вместо да се създава непопулярно правителство наново. Част Четвърта е превръщането на процеса на реконструкция в център за печалба на американските компании. Колко дълго продължава войната и колко души умират – не е част от стратегията.
За Вашингтон е достатъчно ясен изходът от ситуацията в Украйна – дипломатически резултат, който връща картата във вида ѝ отпреди инвазията в 2022 година. Администрацията на Байдън изглежда безсрамно доволна, че не призовава за дипломатически усилия, а вместо това обезкървява руснаците, сякаш това е Афганистан 1980 г., пък макар и в сърцето на Европа.
Източник: theamericanconservative.com
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
