- Автор: Гласове
- 15 Окт 2023
- 5316
- 34
Автор: Мартин Петрушев, "Гласове" Следвайте ни в Телеграм
Всеки човек има вродена склонност да подрежда ежедневието си по най-удобния за дадените обстоятелства начин. Дори поривите на свободната воля и революциите най-често имат крайната цел да установят нов ред, в който бунтуващите се да определят наново правилата на комфорта. С развитието на цивилизацията се появяват все повече възможности да се окопаем в тесни и удобни улеи за живеене, които най-често се наричат комфортна зона. Настоящият преход от капитализъм към технокрация ускорява този процес и конформизмът започва да играе водеща социална роля – той е изведен до основен житейски приоритет, който постепенно ни унася в безжизнения свят на дигиталната летаргия.
Днешният конформист е изковал от своите смарт удобства един умен ковчег, излегнал се е вътре и е скръстил пръстите си около букет откъснати цветя, закупени на кредит. Удобно потънал в представата за собственото си пребиваване, той не забелязва как пръстта около него се свлича и постепенно го зарива. Една от основните характеристики на отдадения конформист е, че той напълно е забравил значението на думата съпротива и тя се появява само като леко смущение на музикалния фон. Настанил битието си в състояние на будна кома, той позволява на всяка властваща идеология да го отглежда като стайно растение. Да го подрязва и полива, докато букетът в ръцете му бавно увяхва.
Конформизмът около нас вече е придобил пандемични размери. Именно този вирус ражда безволевия социум, който постила пътя на технокрацията. Наблюдаваме как масовият човек пуска корени в своята дигитална саксия, а нечия грижовно-тиранична ръка го отглежда и подхранва с упоителни удобства. Включено в тази система за капково напояване, патологичното поведение се превръща в норма. Или както казва германският психиатър Ханс-Йоахим Маац, създава се общество от нормопати. Технокрацията най-умело използва именно пасивното съгласие на тези нормопати, за да наложи авторитарните си блянове. Нейното овластяване стъпва преди всичко върху безжизнено излегналия се човешки комфорт.
„Колко е удобно да ти донесат храна с дрон през прозореца!“, мисли си вгледания в бъдещето конформист. „Колко много медицинска свобода и телесна независимост дава домашния скенер за биометрични данни!“ А каква медикаментозна кома на тялото и съзнанието е това всъщност…
Диктатурата на комфорта фризира интелектуалния хоризонт като редническа прическа и разтваря широко вратите за управлението на произвола и мекия политически терор. Пълното отнемане на житейския риск води до умъртвяването на човешката жизненост. Това парализира хората в саксиите-ковчези на технокрацията, откъдето те „разцъкват“ играта на демокрация по зададените технократски правила. Правилата включват да коленичиш пред олтара на своето удобство и свободно да положиш цялата си свободна воля в ръцете на своя кумир. А когато народомасата мине през този храм и технократската кутия с индулгенции затвори с катинар предадената обществена воля, пред технокрацията вече не остава препятствие, което да възпре осъществяването на психопатологичната им визия за бъдещето.
Преклонението пред бездействието е своеобразен апотеоз на конформизма. Това е тираничното желание на преуморения от бързане и безсмислие (а и безмислие) съвременен човек. В „Държавата“ Платон разглежда вътрешното устройство на личността по аналогия с държавното управление. Както един тиранин поробва преобладаващата част от населението, така и комфортът поробва останалите човешки страсти, като ги държи в плен на култа към бездействието. Този тираничен принцип цели да опази себе си овластен, статичен и непокътнат, а с това възпира всички пориви за развитие, които да надскочат рамките на досегашното възприятие. Това води до неосъзната, но безпощадна автоцензура и емоционална самокастрация. Вече всяка съпротива, недоволство или бунт карат тялото конвулсивно да потръпва от ужас, затова конформистът бърза да гмурне очите си обратно в морето на дигиталната летаргия. Там той се отдава на отчуждение от себе си и бавно хроникира предизвестената си смърт. А точно такива ни иска технокрацията – планирани, контролирани и мъртви.
