- Публикуването на “афганистанските досиета” от “Вашингтон пост” съживи стария и разгорещен дебат за външните интервенции. Изненадахте ли се от тези доклади?
- Прочетох статията във “Вашингтон Пост” и започнах да преглеждам документите. Те дават задния план на личния опит, който преживях в Афганистан от 2011 до 2013 година. Бих искал да кажа, че бях изненадан. Но изобщо не съм, защото съм чул на място всички цитирани хора да говорят по тези теми… Когато отивахме в селата с афганистанските сили, виждахме ясно, че афганистанската военна полиция не е готова да поеме щафетата! Афганистанците бяха много зависими от силите на НАТО, нашите военни части винаги бяха с тях. Селяните впрочем нямаха никакво доверие в нас. Така че беше почти невъзможно да получим информация. Те не искаха чужденци у дома си. Това беше мисия, която не работеше.
- В тези документи ген. Дъглас Лют, който беше военен съветник на Джордж У. Буш и Барак Обама, ясно заявява: “Липсваше ни основно разбиране за Афганистан, не знаехме какво правим”.
- Генерал Дъглас Лют е прав. Бих могъл да развия отговора му. Ние не бяхме идентифицирали врага, следователно не можехме да разработим печеливша стратегия. Нахлухме в Афганистан в отговор на атаките на “Ал Кайда” от 11 септември 2001 година. Но не успяхме да локализираме позицията на ръководството на “Ал Кайда”. Така че разширихме усилията си, насочвайки се към враг, когото можехме да атакуваме: талибаните, които бяха приели “Ал Кайда” и бяха слаби във военно отношение. Забъркахме се в гражданска война срещу враг, който не ни беше нападнал на 11 септември. Първоначалните ни операции успяха много бързо. Но не бяхме обмислили добре какво ще последва. С подкрепата на НАТО, и особено на Франция, САЩ решиха да подкрепят създаването на ново афганистанско правителство, което да замени талибаните. Това означаваше създаване на мисия без ясен срок. За да влошим нещата, открихме нов фронт, сваляйки баасисткото правителство на Ирак, което бе сериозно грешка.
- Американските военни са известни с културата си на самокритика. Защо не успяха да призоват за прекратяване на афганистанската авантюра, която се превърна в “бавна смърт”, както вие я наричате?
- Мисля, че нашата гордост ни попречи да препоръчаме изтегляне. В Афганистан, както и в Ирак, ние не загубихме битката в смисъл, че нашите противници са ни победили на бойното поле. В една партизанска война врагът печели, просто защото не губи. От опита си във Виетнам би трябвало да го разберем. Но ние не го разбрахме. Това е и мой личен провал, като висш офицер, който беше на командна позиция в Ирак, както и в Афганистан. Бяхме си научили уроците от войната във Виетнам, но не ги приложихме след 11 септември.
Със своята арогантност, и аз се включвам в тази критика, смятахме, че нашите чудесни мъже и жени в униформи биха могли да намерят начин да спечелят. Но това не беше стратегия. Беше триумф на надеждата над опита. Не се получи. Има тъжен прецедент за този тип лоша преценка. През 1965 г. американците знаеха, че французите са водели война, осъдена на провал във Виетнам (1945-1954 г.). Но си казахме: “Ние не сме французите!”. И на свой ред загубихме. В Афганистан много добре знаехме, че Съветите са се провалили във военната си окупация от 1979 до 1989 година. Но си казахме: “Ние не сме руснаците!”.
- Спорд вас е нереалистично да се смята, че американците биха могли да обучат афганистанската армия и после да се изтеглят, защото обучението на армия и създаването на военна култура “е стогодишна работа”. Илюзорна ли беше идеята на Обама за подсилване на военните части, с цел да предадат контрола на афганистанците, след като бъдат обучени?
- Осемнадесетмесечният краен срок беше свързан с американската вътрешна политика. Той даде възможност да се избегне публичен дебат за дългосрочен ангажимент. Ако това се бе случило през 2009 г., законодателната власт щеше да откаже да даде подкрепата си за неограничен военен ангажимент. Американският народ вече бе сменил тона. Днес нашите сили представляват 10 процента от това, което бяха през 2010 година. Казваме, че сме се посветили на изграждането на жизнеспособна афганистанска държава и армия. Но по-голямата част от парите и оборудването бяха похарчени на чиста загуба, защото не подписахме дългосрочно. Не можеш да купиш добра армия.
- През 2009 г., когато Обама обяви операция Surge, той го направи срещу първоначалния си инстинкт да си тръгне. Кой го убеди?
- И в Ирак (2007-2009), и в Афганистан (2009-2011), Surge направи всичко, което бе възможно да се направи. Допълнителите сили ни купиха двегодишна отстрочка в двете страни. Но партизанските отряди просто отстъпиха и изчакаха да си тръгнем. Когато започнахме изтеглянето, противниците ни запълниха празнотата. От самото начало военните бяха разделени по въпроса за Surge. Гейтс беше много скептичен, тъй като вече бе видял през 2009 г. в Ирак как избледняват положителните ефекти от операцията и иракските сили не успяваха да поддържат реда!
Стратегията на противодействието, защитавана от генералите Дейвид Петреъс, Стан Маккристъл и Джак Кийн, се основаваше на погрешна идея: идеята, че американците могат да защитават иракчаните и афганистанците от собствените им корумпирани правителства. Но по дефиниция този сценарий може да проработи, само ако Америка и НАТО останат за десетилетия и то със значителни военни части. Ангажимент, който народите отказват.
- Кой е подходящият момент за напускане?
- Трябва да напуснем, когато мисията е изпълнена, което означава на първо място да знаем защо сме се намесили, да идентифицираме противника и да определим печеливша стратегия без да разширяваме мисията безмислено. Съединените щати трябваше да си тръгнат от Афганистан, след като прогониха талибаните от власт. НАТО не биваше да се ангажира. А що се отнася до Ирак, изобщо не трябваше да нахлуваме в него. Въздушната и морската блокада работеха доста добре.
- В Сирия американците използваха военновъздушния си капацитет, за да се борят срещу “Ислямска държава”, но руснаците спечелиха залога. Как оценявате операцията им?
- Обама и Тръмп извлякоха поуки от предишните провали. Американският народ не искаше да се ангажираме в Сирия, въпреки ужасите, които се случваха там и предизвикателството на “Ислямска държава”. Сражавахме се от въздуха, но по суша това създаде празнота, която руснаците, турците и иранците запълниха. Владимир Путин изигра тази партия много мъдро, като направи много ограничен разход за много висока стратегическа печалба. Той се споразумя с Турция, което е необичаен ход. Руснаците са си научили урока от Афганистан. Това затъване впрочем беше изключение, защото по време на Студената война Съветите използваха съветници, разузнаване и много целенасочени сили в Третия свят. Независимо дали губеха или печелеха, цената беше ниска.
- Кое според вас е главното военно предизвикателство пред САЩ?
- Америка е изправена пред Русия и Китай. Москва и Пекин си нямат доверие, но се противопоставят на САЩ и следователно в случая са съюзници. Война, предизвикана от грешна преценка, представлява реална опасност както в Източна Европа, така и в териториалните води на Източна Азия. Следователно възпирането е решаващо. Терористичната заплаха е проблем на полицията и разузнаването. Америка и нейните съюзници не могат да променят ислямския свят. Ако искате да разберете как Америка ще използва своята армия през следващото десетилетие, вижте администрацията на Рейгън: разузнаване, специални сили, военновъздушни и морски сили. Без сухопътни интервенции.
- Ако в Балтийските страни или другаде се появи заплаха, ще се поколебаят ли американците да се включат, след като се опариха от загубените войни?
- Случаят с Европа няма нищо общо с Близкия изток. Американците разглеждат НАТО като зона от жизненоважен интерес. Те със сигурност разбраха, че изпращането на войски в Близкия изток не е добра идея. Но било съвсем различен въпрос, ако поляците или балтийците са заплашени. Това е червената линия и ние трябва да сме ясни по този въпрос, за да не изпратим послание за слабост, което може да накара руснаците да ни изпробват.
Превод от френски: Галя Дачкова