- Автор: Дъглас Макгрегър, The American Conservative
- 15 Sep 2023
- 9126
- 84
Автор: Дъглас Макгрегър, theamericanconservative.com Следвайте "Гласове" в Телеграм
Войната, парите и бъдещето на Америка
Защо унипартийците рискуват война, която сме толкова зле подготовени да водим?
Когато Ричард Никсън губи изборите от Джон Ф. Кенеди, той казва на поддръжниците си: „Познавам Кенеди. Той е патриот.“ Никсън е знаел, че страната ще бъде в безопасност в ръцете на Кенеди.
Повечето американци нямат същото доверие на президента Байдън. През април 2023 г. по-малко от четирима от всеки десет пълнолетни граждани на САЩ, или 37%, заявяват, че одобряват работата на Байдън като президент, а шестима от всеки десет заявяват, че не я одобряват. С разлика от 2 към 1 американските избиратели сега смятат, че контролът върху границата на САЩ е по-важен от помощта за Украйна във войната ѝ с Русия. За първи път от 30 години насам лихвените плащания на правителството на САЩ по държавния дълг са равни на разходите за отбрана.
Подобни разкрития биха разклатили увереността на всяко правителство, но Вашингтон и съюзниците му от НАТО трябва да вземат предвид още много неща. Твърденията, че Държавният департамент прави усилия за замразяване на конфликта в Украйна се отхвърлят с лека ръка от всеки добре осведомен наблюдател на руското правителство. Без такова замразяване Вашингтон няма идея как да сложи край на 600-дневния конфликт.
Междувременно санкциите на администрацията на Байдън продължават сериозно да отслабват колективния Запад. Европейските икономики се плъзгат към рецесия. Икономиката на Германия – най-голямата в еврозоната – е в стагнация вече трето поредно тримесечие. През 2022 г. германските автомобилни производители са произвели почти 40% по-малко автомобили, отколкото преди десет години. По думите на един от водещите германски индустриалци, деиндустриализацията на Германия е започнала.
Но именно прокси войната на Вашингтон с Москва, поради въздействието на бойното поле ведно с икономическите последици, променят баланса на силите в полза на Москва. По данни от свободни източници за украинските загуби става ясно, че украинските войници загиват в количества сравними или по-големи от тези през Първата световна война, в която за три години бойни действия вследствие на всички причини загиват около 1,7 милиона войници от руската армия.
Изкуството на войната винаги е било подвластно на технологиите, а войната на Украйна с Русия не прави изключение. Украинските войници са смели, но украинските сили, както и силите на САЩ и съюзниците от НАТО, все още са организирани като за повторение на Втората световна война. Това състояние е рецепта за поражение срещу руската военна структура, организирана за воюване през 21 век.
Днес руските поразяващи оръжия – артилерия, ракети, снаряди, дронове – свързани с постоянно въздушно наблюдение като част от гъста, интегрирана противовъздушна и противоракетна отбрана, създават условия на бойното поле, каквито германската армия преживява през последната година на Втората световна война. От момента, в който американската и британско-канадската армия се приземяват в Нормандия, 5 хиляди американски изтребители във въздуха над Западна Европа правят невъзможно маневрирането на германските сухопътни сили. Цялата германска авиация защитава германските градове от американските и британските бомбардировачи. Без тактическо въздушно прикритие или подкрепа германските формирования могат да се придвижват само през нощта и никога на дневна светлина.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски демонстрира увереност, но не крие, че подкрепата за марионетната война на Вашингтон спада както в Европа, така и в Съединените щати. Той знае, че НАТО е в беда. Откровено, алиансът никога не е бил предназначен да води офанзивна война срещу когото и да било. Събитията на Балканите през деветдесетте години на 20 век поставиха началото на неловката еволюция, която се опита да превърне НАТО в нападателен инструмент на стратегията за национална сигурност на САЩ. Въпреки това силите на НАТО не са подготвени да водят конвенционална война от висок клас.
Не е изненадващо, че избирателите в 32-те държави-членки на НАТО поставят под въпрос доколко е мъдро да възложат националната си сигурност и икономическото си здраве на собствените си елити, както и на вашингтонския глобалистки елит. Все пак европейците скоро трябва да решат дали да пожертват малкото, което е останало от техния национален суверенитет и икономическо здраве в името на НАТО, или да спрат помощта за режима на Зеленски и да преговарят директно с Москва. Общият европейски принос към прокси войната от около 167 милиарда долара е по-голям от приноса на Вашингтон.
Изправена пред слаба икономика, по-висока доходност и по-ниски цени на държавните облигации, администрацията на Байдън и вашингтонската „унипартиен“ Конгрес, който е неговият партньор, имат два избора. Първият е да се намалят загубите на САЩ и съюзниците в Украйна, да се намалят отпусканите средства и да се фокусират върху вътрешните спешни проблеми на южната граница и в най-големите американски градове. Или пък, вторият, администрацията и „унипартийците“ могат да ескалират конфликта с Москва.
Обявеното от Белия дом намерение да изпрати на Украйна тактически ракетни системи с обсег 300 км., заедно с германски крилати ракети „Таурус“ и други поразяващи оръжия изглежда показва, че Вашингтон предпочита ескалацията. Но нито една оръжейна система не може да промени коренно истината, че украинските сили отслабват с всеки изминал ден.
Няма друго място, където потенциалът за конфронтация с руската военна сила да е по-голям, отколкото в Черно море. И все пак, между 11 и 15 септември румънски, британски, френски и турски сили, заедно с американски самолети за морско патрулиране и разпознаване „Посейдон“, водолази-инженери с лодки и специализирано оборудване, ще проведат операция „Морски бриз 23.3“ в близост до делтата на Дунав. Тъй като търговските кораби плават от Черно море в река Дунав без руска намеса, не е ясно защо е необходимо това учение в делтата на Дунав.
За жалост, тласкането на опасната ситуация до ръба на конфликта не е нещо ново в провеждането на външната и отбранителната политика на САЩ. След „Пустинна буря“ през 1991 г. и разпадането на Съветския съюз през 1992 г., американската мощ и влияние нараснаха експоненциално. Апетитът на Вашингтон да запълва „неуправляеми пространства“ с американска военна мощ стана ненаситен. В продължение на 30 години Вашингтон можеше свободно да се намесва с американска военна сила когато и където му харесва, създавайки нови „граници на несигурност“ на Балканите, в Югозападна Азия, в Близкия Изток или Северна Африка.
Вашингтонската унипартия (корпоративни олигарси, представители на общественото здравеопазване, мейнстрийм медии, социални медии, агенции на дълбоката държава, академични среди в Холивуд и редица съмнителни международни агенции като ООН/СЗО/СИФ) бързо инвестира трилиони, за да развие глобализацията с военната мощ на САЩ. Когато въоръжените сили бяха ангажирани с действия, редица администрации бяха готови винаги да се подчинят на неефективни, и дори негодни военни командири. Разточителните разходи за отбрана, прекомерното съкращаване на способностите на армията и съпротивата срещу крайно необходимата промяна в дизайна и модернизацията на силите, разкриват сега, че въоръжените сили на САЩ не са пригодни за съвременна конвенционална война от висок клас. Сраженията в Украйна показват, че Вашингтон вече не може да пренебрегва влиянието на географията, културата и икономиката, които действат ограничаващо за използването на американска военна мощ.
Епохата на изобилното богатство и неограничените разходи за отбрана е към своя край. Бъдещето на Америка ще зависи от това как Вашингтон ще реагира на тези реалности.
Източник: theamericanconservative.com
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
