- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 29 Яну 2025
- 3549
- 36
Всички действащи бюджети в последните четири години са предлагани и внасяни от редовните правителства, съставяни в Министерство на финансите, когато редовен министър на финансите е бил Асен Василев. Единственото изключение е актуализацията на бюджета за 2021 година, която отново беше планирана от Асен Василев, но като служебен министър на финансите.
Сега нека забравим, че това са бюджети на Асен Василев и да гледаме към тях обективно. Най-обективен е безпристрастният поглед, който се спира върху официални документи, които са приети за истина. Такива са отчетите за изпълнение на държавния бюджет за изминалите години.
Справка показва, че дори през 2020 година, когато има криза, породена от пандемията с коронавирус, разходите на държавата на годишна база нарастват с под пет процента спрямо 2019 година, която е последната спокойна в бюджетно изражение. От 2021 насам следват рекордни повишения на държавните разходи. Те варират между шест и 10 милиарда лева на година и всяка година изпреварват държавните приходи със суми, които са равни най-малко на два процента от брутния вътрешен продукт. По-точно, когато бюджетите приключват, дефицитите се равняват на три процента от брутния вътрешен продукт, но заради последващи преоценки на БВП, дефицитите се оказват под три процентовия праг.
Увеличенията на разходите са както следва
2020 спрямо 2019 година – 2.6 милиарда лева
2021 спрямо 2020 година – 8.4 милиарда лева
2022 спрямо 2021 година – 9.8 милиарда лева
2023 спрямо 2022 година – 6.5 милиарда лева
2024 спрямо 2022 година – 6.5 милиарда лева
През 2021 година Асен Василев за първи път встъпва като финансов министър и управлява като такъв общо шест месеца – четири като служебен министър и два като редовен министър.
2021 година е единствената, в която бюджетният дефицит се оказва по-малък от планирания и причината е, че не се осъществяват капиталови разходи за близо два и половина милиарда лева. За по-паметливите, това е времето, в което спират пращанията към пътностроителни фирми, Кирил Петков обвинява Слави Трифонов, че го е питал „къде ми е милиардът“. Министерство на финансите подава сигнали в прокуратурата и когато тя отвръща, че няма данни за извършени престъпления, решава да съди самата прокуратура. Това е годината на битката срещу възлаганията „ин хаус“ и след като „Продължаваме промяната“ установяват собствено управление, се оказва, че продължават да си служат с „ин хаус“ подхода.
Във всеки от отчетите за изпълнението на бюджета има таблици с така наречените „дискреционни мерки“, които можете да видите в края на този текст. Това са списъци с нови инициативи на правителството, които за първи път са приложени в съответния бюджет. Посочва се на колко се оценява техния ефект преди въвеждане и реалният ефект след приключване на годината. Така се вижда с колко те са повлияли на приходите (приходни дискреционни мерки) или на разходите (разходни дискреционни мерки).
Приходната дискреция е да се въведе, или отмени данък, да се въведе, или отмени тол такса, да се допуснат, или премахнат данъчни облекчения, или диференцирани ставки по ДДС. Това директно влия е на парите, които държавата събира. Разходната дискреция включва мерки, които касаят харчовете на държавата. Увеличения на пенсии, увеличения на заплати, социални трансфери и т.н.
От таблиците е видимо, че от 2021 до 2023 година, която е последната приключила, и за изпълнението на чийто бюджет има доклад – различните мерки за повишение на пенсии и заплати държат най-голям дял и дори превъзхождат в пъти, понякога десетократно всички останали мерки. Единственият съразмерен разход са помощите за компенсация на бизнеса за скъпия ток. Те имат едногодишен характер и затова се преподновяват като ангажимент всяка година от разглеждания период. Функцията им обаче бе спорна и в годините на кризата и възстановяването, а продължаването им днес без оглед на реална нужда от помощ става все по-спорно.
Увеличението на пенсията според фиксирани механизми, какъвто например е швейцарското правило, не се взима предвид. Става дума само за политики, които не ги е имало преди това, или, на които се дава нов допълнителен тласък като например преизчислявания, включването на ежемесечните, въведени през 2020 година добавки в твърдия размер на пенсиите. Става дума за увеличения на учителските заплати, на тези в системата на МВР и всичко останало, което направено в една година, се прави с решение на правителството, или на Народното събрание и в следваща година.
Това са така наречените постоянни разходи, защото се предполага, че няма правителство, което да посегне на пенсиите и на заплатите. Веднъж, увеличени, те си остават високи, докато не настъпи криза и не дойде Международният валутен фонд да поиска тяхното намаление. Може да се постигат спестявания от инвестиционните разходи и това се случва през всяка от разглежданите години с изключение на 2023 г.
Тези увеличение на постоянните разходи се случват с гласувания в Народното събрание, където водачи по популизъм са „Продължаваме промяната – Демократична България“, а ГЕРБ и ДПС добавят по щипка личен принос със леки корекции като например доплащането да не се вдигне от 50 на 100, а на 120 лева. Популизмът на ППДБ минава през целия разглеждан период с помощта на ГЕРБ и ДПС. Тоест, да, те носят отговорност. Никой не може да им го отрече.
Но в политиката, във фискалната политика, има един принцип, и той е, че финансовият министър отговаря за бюджетите. Както във футбола вратарят е последно препятствие за отбелязването на гол, така и в бюджета всеки разход, може да мине, или не, ако министърът на финансите не смята, че той е правилен.
Преди 22 години Милен Велчев си подаде оставката, когато разходните реформи започнаха да зациклят, регионалният министър опитваше да му отнеме инициативата при еврофондовете и на всичко отгоре не му се позволи да затвори безмитните магазини по сухопътните граници. През 2008 година, когато Пламен Орешарски изпуска репликата „да разваляме седенката“ в преговори за увеличаване на учителските заплати заминава за Брюксел. Когато от кабинета на премиера Станишев му се обаждат с конско, Орешарски се държи като стар войник, на който тирадата минава през едното и излиза от другото ухо.
За Симеон Дянков няма какво да говорим. Там стиснатостта беше едва ли не фикция и принцип, който се следваше въпреки очевидното влошаване на икономическото развитие. Накрая Дянков си тръгна, точно, защото фиксацията в спестовността му докара гнева на Борисов. Наистина, постната пица освен нарицателно за просташкото опростяване на бюджетната тематика, стана нарицателно и за безчувствени политики от страна на ГЕРБ, които и аз съм намирал за човеконенавистни. ГЕРБ обаче показаха способност да се учат от грешките си и фискалната политика на втория и третия кабинети Борисов, макар и да не бе станала по-социална, отразяваше съображения да не се пречи на икономиката.
Показателно е също прибягването до външно финансиране на бюджетните дефицити. Емисиите с държавни ценни книжа винаги са били нещо незначително, както на фона на икономиката и ликвидността, от която се теглят, така и за бюджета, като ликвидност, която му осигуряват. За сметка на това, истинска важност имат големите емисии с облигации на международните капиталови пазари. Тук цената на бюджетните политики се вижда най-ясно.
Милен Велчев тегли облигации с цел да осъществи сделката по преструктуриране на външния ни дълг от 2002 година. Цели 10 години минават докато през 2012 година се изтегли следващата облигационна емисия и тя е с цел да превърти стар заем, чийто падеж настъпва, а България не е готова да го изплати. Отново с цел превъртане заем тегли и следващият редовен финансов министър Петър Чобанов – през пролетта на 2014 година. Два заема тегли Владислав Горанов – за посрещане на негативите от фалита на КТБ и за превъртане на стар дълг. Един заем в условия на криза, породена от пандемията, изтегли и Кирил Ананиев.
Това прави пет облигационни заема за първите 20 години на този век. И сега, да обърнем внимание, че за четирите години, в които финансов министър е Асен Василев. Само за три години – от 2022 до 2024 година в изпълнение на бюджети, които съставя Асен Василев, които Асен Василев внася за гласуване в Народното събрание са изтеглени три заема с обща стойност 19 милиарда лева. Това са бюджети, които Василев съставя. Това са бюджети, на които самият Василев внася предложения за актуализиране и в тези актуализации Василев лично иска увеличаване на праговете за теглене на нов.
Тук неспециализираната публика трябва да си зададе въпроса – богати хора, без финансови проблеми, теглят ли заеми. Истинските богаташи или парвенютата купуват яхти с пари назаем. Като си дадем сметка затова, става ясно и дали с бюджета няма проблеми, след като за четири поредни бюджета сме изтеглили 19 милиарда заеми, при положение, че за предходните 20 бюджета сме теглили и наполовина на тази сума (след като изключим заемите за рефинансиране на стари заеми).
Още житейски примери. Екскурзиите в чужбина с пари назаем водят до задлъжняване. Телефоните и телевизорите, купени с бързи заеми водят до задлъжняване.
В съзнанието на кой, вдигането на пенсиите и заплатите с пари на заем е признак за замогване на обществото и ново подобрено състояние на икономиката?
На това Асен Василев документирано е отговарял, че България е най-ниско задлъжнялата страна в Европейския съюз. И е прав, но не по негови заслуги, вече не е най-ниско задлъжнялата. Всъщност, вече е най-бързо задлъжняващата, като се имат предвид тегленията на заеми като отношение към БВП. А Василев да се крие зад ниското отношение на дълга към БВП, е история, която може да продаде само на деца. Ако отношението остава ниско, то е заради инфлация, която кара хората да обедняват. Ако няма инфлация, то растящата задлъжнялост води до увеличение на лихвените нива и разходите по обслужването на дълга.
Най-голямата измама на Асен Василев е, че превърна бюджетния дефицит в норма, а крайността от дефицит, който се равнява на три процента спрямо БВП в праг, с който може да се заиграва. Опита се да промени дори и българския език, като почна да обяснява, че „бюджетът е балансиран на три процента спрямо БВП“. Един бюджет е балансиран, само, когато приходите са равни на разходите. И една стотинка повече да са разходите, има дефицит, макар и незначителен. Дефицитът е инструмент за стимулиране на икономиката, когато има криза и понижена активност на частния сектор. Всички дефицити предложени от Асен Василев, и одобрени с гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС, са в години на икономически растеж. Дори в години на прегряване на икономиката – тоест, когато изчисленията показват, че реално икономиката расте по-бързо от своя потенциал. Да, и това го има в отчетите за изпълнение на бюджета.
Какво остава да кажем за приходите в бюджета. Че, последната приключи година, за която има отчет, приключи необходимостта да се приемат извънредни мерки. Теглене на дивиденти от „Български енергиен холдинг“ и неговото декапитализиране.
Алековото „Всички са маскари“ сигурно пасва като обяснение защо всички партии са отговорни за тежкото състояние, в което се намира бюджета.
Работа на задълбочения анализ е да прави разлика между подбудител, извършител, помагач. И тук ролята на ГЕРБ и ДПС се свежда до подбудителство и помагачество, докато ППДБ, са били подбудители и извършители и помагачи.
Вярно, че и Асен Василев си даде сметка, че вече сме стигнали твърде далеч, и затова от последната седмица на декември миналата година изказванията му са на отговорен фискалист. Той иска да се внесе бюджет, за да има какво да критикува. Против е да се увеличават полицейски заплати и военни заплати, макар че публиката не разбра до каква степен разходите за персонал растат поради очаквания за повече наети служители, или заради повишени възнаграждения. Заговори дори за уволняване на пенсионираните служители на БВР, които и след пенсия продължават да работят. Изобщо, да се чуди как изведнъж Асен Василев се притесни за бюджета.
Отговорът тук е комплексен. Първо, МВР и МО, никога не са били на страната на ПП-ДБ и в тях двете партии виждат враг. Това е ясно от публичните им изказвания. Второ – импулсът не идва от ПП-ДБ и не могат да си приписват заслуги, ако се случи. Поглед към публичното говорене на ГЕРБ и ДПС показва, че макар да са участвали в повишенията на пенсии и заплати, те поне не се хвалят с вдигането на доходи чрез заеми. Имат принос, но не си го приписват като актив.
Съставен с цел да ориентира незапознатата публика дали публичните финанси на България са в тежко състояние и кой е по-по-най-виновен за тежкото им състояние, този текст посочи няколко безспорни неща:
- бюджетни дефицити в години на растеж и прегряваща икономика са проблем
- ако нямаше проблеми, нямаше в последните четири години България да изтегли толкова заеми, колкото за 20-те години преди това
- всички бюджети, приемани от август 2021 година насам – общо пет на брой са съставяни от Асен Василев и приемани от ПП-ДБ, ГЕРБ, ДПС.
Чак след като си отговорим на тези въпроси, можем да хвърлим око и напред. Засега е сигурно, че ако приетите от последното Народно събрание ангажименти за разходи, не се коригират, бюджет 2025 ще е по-проблемен от всички бюджети в последните 30 години. Но това не е проблем, пред който сме се изправили, събудждайки се на 1 януари. Това е допълнително влошаване на една бюджетна структура, която се изкривява и натяга от 2020 година насам. И ако през 2020 година нещата бяха простими, заради кризата и обратими, от 2022 година насам всички дискреционни разходни мерки водят до необратими увеличения на разходите. Такива, което не могат да се отменят в следваща година. Всичко, което може да се случи в бюджет 2025, като нови разходи щеше да е поносимо, ако четирите години на фискална безотговорност.
Ако не друго, в случая Асен Василев е пръв сред равни. Всички допринесоха за влошаване на бюджетната структура, но той беше натоварен с изричната задача да я пази, и той предаде същността на позицията финансов министър. Оттам нататък, положението е като футболен отбор да остане без вратар, или стадо патки без надзор.
