- Автор: Bloomberg
- 21 Юни 2024
- 4299
- 17
Автор: obektivno.bg
„Независимо кой ще бъде следващият президент, САЩ вече няма да се посрещат в света като морален „фар“ или „кръстоносци“, а просто като поредната велика сила, преследваща егоистични интереси“, пише колумнистът на Bloomberg Андреас Клут в изненадващо критичен за водеща американска медия анализ. „Глобалната общност в момента е разочарована от идеята за „изключителност“ на Съединените щати – точно тази, която някога им помогна да станат мощен хегемон“, смята Клут.
Анализът на Bloomberg проследява историческите причини за този процес. За първи път от два века и половина от съществуването си Съединените щати ще престанат да виждат света през призмата на собствената си изключителност и ще се държат като всяка друга велика сила, за да прокарват собствените си интереси.
Старата идея за американската изключителност съществува от началото на нейната история. През 1630 г. тя вдъхновява губернатора на колонията на Масачузетския залив Джон Уинтроп (англичанин, който повежда първите заселници от Англия към Северна Америка) да говори за „града на хълма“.
Роналд Рейгън през 1980 г. цитира същата фраза, като добавя „сияйния град на хълма“.
През годините тази идея за изключителност приема много форми: от „Предопределението на съдбата“ (политически възглед в Съединените щати през 19 век, според който нацията е предопределена да колонизира Северна Америка) до расисткия „англосаксонизъм“ и вярата в уникалното богословско призвание на страната да се гордее с гражданските си добродетели. Повечето политици се съгласиха с писателя Херман Мелвил: „Ние, американците, сме специален, избран народ, Израел на нашето време; Ние носим арката на свободите на целия свят… Останалите народи скоро трябва да са зад нас. Ние сме пионерите на мира, авангардът.“
Това споделено чувство за изключителност беше и крайъгълният камък на двата противоположни подхода на страната към външната й политика, както отбеляза Хенри Кисинджър през 1994 г., във време на еднополюсно американско превъзходство. Изолационистите вярваха, че Съединените щати трябва да усъвършенстват демокрацията си у дома и да хвърлят светлина върху останалата част на човечеството като „фар“ – но иначе да оставят света на мира. Интернационалистите разбираха изключителността като задължение за разпространение на американските ценности по света като „кръстоносци“ или „мисионери“.
Всяка от тези традиции е служила на Америка и на света по различно време, както за добро, така и за лошо, пише в анализа на Bloomberg. Преди Испано-американската война изолационизмът до голяма степен възпираше Съединените щати да се включат в машинациите за баланс на силите и империалистическите авантюри на Стария свят и това беше за добро. В периода между двете световни войни изолационистките Съединени щати абдикираха от отговорността си, когато можеха да запазят международния ред, и това беше лошо, коментира авторът.
След Втората световна война интернационалистките и квазимесиански Съединени щати изградиха и наложиха нов световен ред, поне в по-голямата част от некомунистическия или „свободния“ свят. С течение на времето американската увереност се превърна в арогантност. През 2002 г. Джордж Буш-младши обяви, че човечеството днес „държи в ръцете си възможността да допринесе за триумфа на свободата“ и обеща, че „Съединените щати с чест приемат отговорността да ръководят тази велика мисия“. Няколко месеца по-късно той нареди началото на погрешна и катастрофална война в Ирак.
„Сияещи като фар“ или завладяващи и проповядващи като „кръстоносци“, американските лидери до голяма степен се съгласиха, че американското управление – неговата демокрация – е изключително. Въпреки че Америка далеч не беше съвършена, особено преди началото на движението за граждански права, изглеждаше, че завинаги се изкачва към целта си на този „сияен хълм“, работейки така, че да демонстрира идеята за свобода на хората по целия свят. И именно в тази област предстоят огромни промени.
Според Андреас Клут американската демокрация за първи път е била под въпрос по време на първия мандат на Тръмп при атаката срещу Капитолия на 6 януари 2021 г. Вместо да се обедини, страната стана още по-разединена.
Неутралността и безпристрастността на членовете на Върховния съд са под въпрос. И левите, и десните, по различни причини, се страхуват, че върховенството на закона ще отстъпи място на върховенството на силата, и губят вяра в американските избори, институции и изключителни добродетели. Филм, който улавя това настроение тази година, е „Гражданска война“, призрачна история за американци, които се избиват едни други без видима причина.
Външният свят наблюдава какво се случва отблизо. Чужденците, разбира се, вече не гледат на САЩ като на „фар“ на свободата и демокрацията. И те, независимо дали са съюзници или противници, няма да толерират повече американски „кръстоносни походи“. Pew Research Center направи социологическо проучване сред жителите на 34 държави и установи, че 69% не са сигурни, че Тръмп ще действа правилно във външната политика. Същото смятат 46% от анкетираните за Байдън.
„Съмнявам се, че мнозина извън Белтуей (магистралата около Вашингтон – б.ред.) все още са готови да се присъединят към думите, изречени от бившия държавен секретар Мадлин Олбрайт и впоследствие приети от много републиканци и демократи, които смятаха Америка за „незаменима“ нация. Изключителността в старата й форма е към своя край. А с нея отмира и идеята за ролята на Америка като „фар“ или „кръстоносец“, пише Андреас Клут.
Какво ще я замени? Новият подход към международните отношения ще прилича на този, който Кисинджър изучаваше като изследовател и се опитваше да приложи на практика, когато беше основна фигура в американската дипломация. Този подход оставя по-малко място за идеализъм и повече – за реализъм, поставяйки по-малко акцент върху ценностите и повече – върху интересите.
Авторът на Bloomberg дава пример с Украйна и задава въпроса: „Дали някой бъдещ президент на САЩ ще рискува война, включително ядрена, като обяви: „Аз съм киевчанин“? (Препратка към фразата „Аз съм берлинчанин“, която американският президент Джон Ф. Кенеди използва на 26 юни 1963 г. в речта си в Западен Берлин, изразявайки своята солидарност и подкрепа за жителите на града след изграждането на Берлинската стена от ГДР).
Икономическата политика на САЩ вече става протекционистка и националистическа.
Американската хегемония в защита на т.нар. либерален световен ред ще бъде подкопана повече от липсата на интерес, отколкото от липсата на ресурси. Подкрепата на Вашингтон за международното право, от ООН до съда в Хага, ще отслабне, прогнозира Bloomberg.
Вместо това американските лидери ще взаимодействат с чуждестранните си колеги по същия начин, по който австрийският държавник принц Метерних взаимодейства с европейските монарси през 19 век. Те ще се опитат да установят нов баланс на силите и да се споразумеят за сфери на влияние, дори за сметка на приятелски, но малки държави. Анализаторът на Bloomberg прави прогноза, че и „през следващите години, както и по времето на Метерних, този стил на дипломация от време на време ще използва войната като инструмент“, вероятно по ограничен начин.
В известен смисъл светът, както вътре, така и извън Америка, просто се връща към историческа норма, в която ценностите са имали по-малко значение, а властта – по-голямо. Както приятелите, така и враговете на Америка трябва да са наясно с това.
