Бертран Бади: Войната в Украйна е първата глобализирана война

Всички страни по земното кълбо, колкото и далечни да са те, са замесени и изпитват пряко или косвено последиците от тази война. И всички ще трябва да плащат за конфликт, в който не участват, казва Бертран Бади, професор по политически науки в “Сианс По” в Париж, специалист по международни отношения, пред "Фигаро".

Автор: Мари-Лиевин Мишалик, “Фигаро”

 

- Говорите за конфликта в Украйна като за “глобализирана” война. Защо това прилагателно?

- В зората на третото хилядолетие сме изправени пред първия голям междудържавен конфликт, поне в Европа, и то от съвсем нов тип. Това е “глобализирана война” поради новия контекст, непознатите досега стратегии и несигурните последици. По отношение на контекста, всички страни по земното кълбо, колкото и да са далечни, са замесени и изпитват пряко или косвено последиците от тази война. Без да са заинтересовани страни, страните от Юга рискуват например да пострадат от икономически криза, дори глад. И всички ще трябва да плащат за конфликт, в който не участват.

В стратегически план, логиките на взаимозависимост водят до използването на инструменти, които не са изключително, нито дори  главно военни, а от икономическо, социално, дори културно естество. Глобализацията придава на заплахата от изключване разубeждаваща сила, който се очаква да бъде силна. В същото време, в тази нова конфликтност, глобализацията значително засилва ролята на обществата, каквито и да са те. Нападнатата страна отговаря със своите ресурси, произтичащи повече от социалните ѝ способности, отколкото от оръжията. За разлика от предишни конфликти, обществата се оказват напълно мобилизирани: това е явление, чиято поява видяхме във войните за деколонизация и настоящите войни на Юга.

- Защо говорите за несигурни последици?

- Тези нови логики на конфронтация са системни и засягат и онези, които предприемат санкции и вземат решения за изключване. Те въздействат също толкова силно върху неутрални трети страни, чиито реакции е трудно да се предвидят.

Изключването на една страна от света в период на глобализация е нещо съвсем ново. Откъсват я от всичко, от което се нуждае, за да оцелее, в сферата на икономиката, но също и на спорта, културата, информатиката, международния, социален и туристически обмен.

- От началото на конфликта има много намеци за Втората световна война. Каква е разликата според вас между световна война и глобализирана война?

- Разликата със световната война е, от една страна, много силното разширяване на логиката на конфлика отвъд избора на съюз, както и масовото използване на оръжия, различни от военните (икономически, културни…). Приключи времето на “решителната битка”, тази, в която врагът е сразен и принуден да капитулира: в Украйна, както и другаде, вече не сме свидетели на военните победи, които пълнеха хрониките някога! Няма я битката при Марна: преговорите, под каквато и да е форма, вече играят решаваща роля.

Изходът от конфликта тясно зависи от защитата на обществата и тяхната мобилизация. Ролята на общественото мнение и дори на междунардното мнение също е първостепенна. Военното съсловие вече не изпълнява тази ключова, клаузевицка роля за постигане на политическа цел.

- Някои сравняват офанзивата на руската армия със Студената война и противопоставянето на двата блока. Какво мислите за това?

- Трябва да престанем да правим сравнения със Студената война: това не е нито същият конфликт, нито същата епоха, нито същите участници. Студената война се отнася до друг исторически епизод, с конфронтация между две различни системи, две противоположни идеологии и два напълно независими един от друг свята. Днес не е толкова ясно: няма два блока, две конкуриращи се ценностни системи, два противоположни съюза. Рискът от сравнението със събития от миналото е отказът от анализ на елементи от настоящето, които са от съществено значение за разбирането на днешната криза и нейното разрешаване.

- Каква роля играе в тази глобализирана война пропагандата, която е много активна и от двете страни?

- Очевидно тя е в центъра на войната поради две причини. От една страна, социалните мрежи са част от глобализирания свят, те са бързи и позволяват незабавното споделяне на многобройни послания и изображения, военни и други. От друга страна, социалните мрежи позволяват на обществата да се мобилизират. Ролята на пропагандата е стара, но никога не е имала такава актуалност!

- Говорите за липсата на съюз, но какво да кажем за съюза между Русия и Китай?

- Всички предишни конфликти са се ръководели от връзките съюзник - противник. Но Китай не се е изградил според Вестфалската система: в своята международна история той никога не е имал съюз в точния смисъл на думата. Имал е маргинални отношения със съседите си, но никога не е формирал памет за съюз. Новото в този конфликт е именно маргинализацията на практики от този тип, както впрочем и на догматичното подравняване по дадена политика: точно обратното, свидетели сме на мощното завръщане на прагматизма и променливостта, сякаш кратковременното съгласие замества трайния съюз. Виждаме го в Китай, но също и в Турция, където доминира обмен на взаимни услуги, базирани единствено на изгодния случай и с ангажимент за променливост. Дойде време за преосмисляне на външната политика, на стереотипните съюзи от миналото. Което, разбира се, поставя проблем пред НАТО, неговата функция и бъдеще.

- Какво можем да очакваме в една глобализирана война?

- Днес не можем да кажем как ще завърши тази война. Първо трябва да се оценят козовете на двете воюващи страни и начина, по който те се възприемат от всяка страна: социални, икономически, политически, военни, дипломатически козове… които са основни лостове и които придават относителен характер на по-традиционния военен аспект.

Така че последиците от тази война са несигурни, още повече, че за първи път сме свидетели на разгръщането на този тип стратегия, което ще бъде и първият ѝ тест. Днес никой не може да предвиди дали икономическото оръжие, или в по-широк смисъл оръжието на глобализацията, ще се окаже достатъчно разубеждаващо. Още повече, че това оръжие наказва и онзи, който го използва. Санкциите тежат и над “санкциониращия”, дори ако засягат на първо място санкционирания.

Накрая остава въпросът за приключването на войната. Независимо дали в Алжир, Виетнам или другаде, винаги е надделявал политическият развой. Когато анализираме конфликтността след 1945 г., никога не е имало решителни военни победи, които да са позволявали края на сраженията: винаги е надделявала политиката. Тези войни бяха предпоставките за нов свят, който далеч надхвърля границите и нравите на стария!

Превод от френски: Галя Дачкова