Барон Джулио Евола: Американската „цивилизация“ е последният стадий на упадъка на Запада

Барон Джулио Чезаре Андреа Евола  (по-известен като Юлиус Евола) (1898–1974) е влиятелен италиански философ, езотерик и културен теоретик. Той е яростен критик на модерния свят, либерализма и егалитаризма, застъпвайки радикален традиционализъм, в който историята е разглеждана не като прогрес, а като упадък и цикъл на инволюция. Проповядва идеите за аристократичен авторитаризъм и духовна империя. Основните му трудове включват „Бунт срещу съвременния свят“ и „Метафизика на войната“.

Сред най-силните и най-провокативни текстове на Джулио Евола, това есе е радикална критика на американската цивилизация и модерността като последен етап от разпада на Запада. Този текст е едно от най-влиятелните произведения на европейската консервативна философия през XX век. Той е писан в края на 50-те години на миналия век, десетилетие след края на Втората световна война. В него Джулио Евола разглежда възхода на Съединените щати като знак, че Европа окончателно е навлязла в последния стадий на своя духовен упадък.  

Американската "цивилизация"

Наскоро починалият Джон Дюи беше възхваляван от американската преса като най-представителната фигура на американската цивилизация. Това е съвсем вярно. Неговите теории напълно разкриват представата за човека и живота, която е действителната предпоставка на американизма и неговата „демокрация“.

Същността на подобни теории е следната: всеки може да стане каквото поиска, в рамките на технологичните средства, с които разполага. По този начин, човекът не е това, което представлява по своята действителна природа и няма същинска разлика между хората, а само разлики в техните квалификации. Според тази теория всеки може да бъде какъвто поиска да бъде, ако знае как да се обучи.

Очевидно това е случаят със „самоизградилия се човек“. В общество, което е загубило всякакво усещане за традиция, идеята за лично израстване ще се разпростре върху всеки аспект от човешкото съществуване, засилвайки егалитаристката доктрина за чиста демокрация. Ако основанията на подобни идеи бъдат приети, тогава всички естествени различия трябва да бъдат изоставени. Всеки човек може да си представи, че притежава потенциала на всички останали и термините „висш“ и „нисш“ губят своето значение. Всякакво понятие за дистанция и уважение губи смисъл. Всеки начин на живот е отворен за всички. На всички органични концепции за живот американците противопоставят една механистична концепция. В общество, което е започнало „от нулата“, всяко нещо носи характеристиките на произведено. В американското общество външният вид е маска, а не лице. В същото време, поддръжниците на американския начин на живот са враждебно настроени към индивидуалността.

„Отвореността“ на американците, която понякога е посочвана като тяхно предимство, е друга страна на тяхната вътрешна безформеност. Същото се отнася и за техния „индивидуализъм“. Индивидуализъм и индивидуалност не са едно и също нещо: едното принадлежи на безформения свят на количеството, а другото – на света на качеството и йерархичността.

Американците са живото опровержение на картезианската аксиома „Мисля, следователно съществувам“: американците не мислят, обаче съществуват. Американският „ум“, детски и примитивен, е лишен от характерна форма и поради това е отворен към всякакъв вид стандартизиране.

В по-висши цивилизации, като например тази на Индо-Арийците, същество, което е без характерна форма или каста (в оригиналния смисъл на думата), не е дори слуга или „шудра“, би се оказало парий. В този смисъл Америка е общество от парии. За париите има роля и тя е да бъдат подчинени на същества, чиито форма и вътрешни закони са точно дефинирани. Вместо това обаче модерните парии искат самите те да доминират и да упражняват своята доминация върху целия свят.

Известна е представата, че Съединените щати са „млада нация“, която има „велико бъдеще пред себе си“. Очевидните американски дефекти при това положение са описвани като „грешки на младостта“ или „проблеми на растежа“. Не е трудно да се види, че митът за „прогреса“ играе голяма роля в това съждение. В съответствие с идеята, че всичко ново е добро, на Америка е отредена привилегирована роля сред цивилизованите народи. В Първата световна война Съединените щати се намесиха в ролята на „цивилизования свят“ par excellence. „Най-развитата“ нация имаше не само право, но и дълг да се намеси в съдбите на другите народи.

Структурата на историята обаче е циклична, а не еволюционна. Далеч от истината е представата, че най-новите цивилизации са непременно „по-висши“. Те могат в действителност да бъдат сенилни и декадентски. Съществува кореспондиране по необходимост между най-напредналите и най-примитивните стадии на даден исторически цикъл. Америка е финалният стадий на модерна Европа. Генон е наричал Съединените щати „Далечния Запад“ въвеждайки идеята си, че Съединените щати представляват reductio ad absurdum на негативните и най-сенилни аспекти на Западната цивилизация. Това, което в Европа съществува в разредена форма, е увеличено и концентрирано в Съединените щати, като по този начин се проявява в симптоми на разпад и културна и човешка регресия.

Американската менталност може да бъде интерпретирана единствено като пример за регресия, която се проявява в ментална атрофия по отношение на всички по-висши интереси и неразбиране на по-висшата сетивност. Американският ум има ограничени хоризонти, обвързани с всичко непосредствено и опростено, като неизбежното последствие от това е, че всяко нещо става банално и елементарно, принизява се дотолкова, че се лишава от всякакъв духовен живот. Самият живот по американските разбирания е механистичен. Смисълът на „Аз“ в Америка принадлежи единствено на физическото ниво на съществуване. Обикновеният американец няма нито духовни дилеми, нито усложнения: той е „естествен“ привърженик и конформист. Примитивният американски манталитет може само повърхностно да се сравни с млад ум. Американският манталитет е белег на регресиращо общество, както вече посочих.

Американският морал

Прехваленият сексапил на американските жени е извлечен от филми, списания и реклами и в голяма степен е въобразен. Скорошно медицинско проучване в Съединените щати показва, че 75% от младите американски жени нямат силно сексуално влечение и вместо да задоволяват либидото си, те търсят нарцистично удоволствие в ексхибиционизъм, суета и култ към фитнес и здраве в стерилния им вид. Американските момичета „нямат комплекси по отношение на секса“; те са „лесно достъпни“ за мъжете, които разглеждат целия сексуален процес като нещо изолирано, като по този начин го превръщат в безинтересно и рутинно занимание – каквото при това положение той действително е. В този случай, след като момичето е било заведено на кино или на танци, е по някакъв начин въпрос на добро американско възпитание да се остави да бъде целувано – това не означава нищо.

Американските жени обикновено са фригидни и материалистични. Мъж, който „се възползва“ от американско момиче, има материално задължение към нея. Тя е предоставила материална услуга. В случаите на развод американското законодателство е преимуществено в полза на жената. Американските жени са готови на развод винаги, когато видят по-изгодна сделка. В Америка често жената е омъжена за един мъж, но вече е „ангажирана“ с бъдещ съпруг, за когото планира да се омъжи след изгодния си развод.

„Нашите“ американски медии

Американизацията в Европа е широко разпространена и очевидна. В Италия този феномен се развива бързо в тези следвоенни години и се смята от повечето хора, макар и не ентусиазирано, за нещо естествено. Преди време писах, че от двете големи опасности, грозящи Европа – американизмът и комунизмът – първата е по-коварна. Комунизмът не може да бъде опасност, без директно и брутално заграбване на властта от комунисти. Американизацията, от своя страна, печели територия чрез процес на постепенно инфилтриране, извършвайки модификация на менталността и обичаите, което изглежда безобидно само по себе си, но завършва с фундаментално извращение и деградиране, с които е възможно да се бориш единствено вътре в себе си.

Точно за такава вътрешна опозиция повечето от италианците проявяват слабост. Забравяйки културното си наследство, доброволно се обръщат към Съединените щати, сякаш те са нещо като наръчник за световни родители. Всеки, който иска да бъде модерен, трябва да се съизмерва с американския стандарт. Тъжно е да гледаш европейска държава да се унижава така. Почитанието към Америка не бива да се бърка с културния интерес към начина на живот на други хора. Напротив, подлизурството спрямо Съединените щати кара човек да мисли, че няма друг начин на живот, който да заслужава да бъде разглеждан като равен на американския.

Нашите радиопрограми са американизирани. Без никакъв критерий за по-висше и по-нисше, те просто следват модните теми на момента и промотират това, което се счита за „приемливо“ — приемливо за най-американизираната част от обществеността, което означава най-дегенериралата. Останалите от нас сме повлечени от нейното състояние. Дори стилът на представяне по радиото се е американизирал. „Кой, след като е слушал американска радиопрограма, може да потисне порива, осъзнавайки, че единственият начин да избяга от комунизма е да се американизира?“ Това не са думите на някой външен човек, а на американския социолог Джеймс Бърнъм, професор в Принстънския университет. Такова мнение, изказано от американец, би трябвало да накара италианските радиоредактори да се изчервят от срам.

Последствието от демокрация на принципа „прави каквото ти хрумне“ е заблудата на по-голямата част от населението, което не е способно само да прави разграничения и което, когато не се ръководи от някаква сила и идеал, твърде лесно губи чувството за собствената си идентичност.

Индустриалният ред в Америка

В своето класическо изследване на капитализма Вернер Зомбарт обобщи късната фаза на капитализма с поговорката „Fiat producto, pareat homo“ (лат. „Да има продукт, да няма човек“). В крайната си форма капитализмът е система, в която стойността на човека се оценява единствено въз основа на произвеждането на стоки и изобретяването на средствата за производство. Социалистическите идеи се родиха като реакция срещу липсата на зачитане на човека от тази система.

В Съединените щати започна нова фаза, в която има повишен интерес към така наречените трудови отношения. На пръв поглед това изглежда като подобрение: в действителност обаче е вредно явление. Предприемачите и работодателите осъзнаха важността на „човешкия фактор“ в производствената икономика и че е грешка да се пренебрегва индивидът, участващ в индустрията: мотивацията, чувствата, работният му ден. По този начин възникна цяла школа за изучаване на човешките отношения в производството, основаваща се на бихейвиоризма. Студии като „Човешки отношения в производството“ на Б. Гарднър и Дж. Мур предоставиха подробен анализ на поведението на служителите и тяхната мотивация с конкретната цел да определят най-добрите начини за премахване на всички фактори, които могат да попречат на постигането на максимална продуктивност.

Някои проучвания определено не се провеждат на производствения етаж, а от страна на ръководството, с подкрепата на специалисти от различни висши училища. Социологическите проучвания стигат дотам, че да анализират социалната среда на служителите. Този вид проучвания имат практическа цел: поддържането на психологическата удовлетвореност на служителите е също толкова важно, колкото и физическото им състояние. В случаите, когато даден работник е обвързан с монотонна работа, която не изисква висока степен на концентриране, проучването обръща внимание на „опасната“ възможност умът на този работник да започне да блуждае и това в крайна сметка да се отрази лошо на отношението му към работата.

Личният живот на служителите не е забравен – появяват се така наречените консултации за служители. Викат се специалисти, които да се справят с безпокойство, психологически смущения и „комплекси“ поради невъзможност за адаптиране, като се стига и до даване на съвети по въпроси от най-личен характер. Откровено психоаналитична техника, която е сред най-използваните, е да се накара субектът да „говори свободно“ и да се изведат на преден план резултатите, постигнати чрез този „катарзис“.

Нищо от това не държи сметка за духовното добруване на човешките същества или за някои от истинските човешки проблеми, както един европеец би ги разбрал в тази „икономическа епоха“. От другата страна на Желязната завеса човекът е третиран като товарно животно и подчинението му се гарантира чрез терор и глад. В Съединените щати човекът също е разглеждан само като работен и консуматорски фактор, нито един аспект от вътрешния му живот не е пренебрегван и всеки фактор от неговото битие е сведен до едно и също. В „Земята на свободните“ на човека му се казва по всички възможни начини, че е достигнал до ниво на щастие, за което не е и мечтал. Той забравя кой е, откъде е дошъл и потъва в настоящето.

Американската „демокрация“ в индустрията

Съществува значително и нарастващо несъответствие в Съединените щати между лозунгите на преобладаващата политическа идеология и ефективните икономически структури на страната. Голяма част от проучванията по въпроса го отдават на „морфологията на бизнеса“. Изследванията подкрепят впечатлението, че американският бизнес е далеч от типа организация, съответстващ на демократичния идеал на американската пропаганда.

Американските бизнеси имат „пирамидална“ структура. Върхът им представлява отчетлива йерархия. Големите бизнеси се управляват по същия начин като държавните министерства и са организирани по сходни линии. Имат координиращи и контролиращи тела, които отделят бизнес-лидерите от масовия служител. Вместо да стане по-гъвкав в социално отношение, „мениджърският елит“ (Бърнам) става по-автократичен отвсякога – нещо, което не е чуждо и на американската външна политика.

Това е краят на поредната американска илюзия. Америка, „страната на възможностите“, където всяко нещо е възможно за този, който може да си го вземе, страна, в която всеки може да се издигне от нищетата до богатството. Първоначално имаше „неограничени възможности“ за смелите, които дръзват да търсят. Те се затвориха и сега новите „неограничени възможности“ са небето, неограниченият потенциал на индустрията и търговията. Както Гарднър, Мур и много други показаха, това също вече не е неограничено, а възможностите все повече намаляват. Предвид все по-нарастващото специализиране на труда в производствения процес и все по-голямото наблягане на „квалификацията“, това, което изглеждаше очевидно за американците – че децата им ще стигнат по-далеч от тях самите – за много хора вече изобщо не е очевидно.

По този начин в тъй наречената политическа демокрация на Съединените щати силата и властта в страната, тоест индустрията и икономиката, стават все по-очевидно недемократични. Тогава възниква въпросът: трябва ли действителността да бъде пригодена към идеологията, или обратното – идеологията към действителността? Доскоро преобладаващото искане беше за първия подход; отправя се призив за завръщане към „истинска Америка“ на необузданото свободно предприемачество и на индивида, свободен от контрола на централното правителство.

Съществуват обаче и такива, които биха предпочели демокрацията да бъде ограничена, за да бъде политическата теория приспособена към търговската действителност. Ако по този начин бъде свалена маската на американската „демокрация“, ще стане ясно до каква степен „демокрацията“ в Америка (и другаде) е само инструмент на една олигархия, която си служи с метода на „непрякото действие“, осигуряващ ѝ възможност за злоупотреба и измама в широк мащаб спрямо множеството хора, които приемат една йерархична система, защото смятат, че тя е справедливо устроена.

Тази дилема на „демокрацията“ в Съединените щати един ден може да отстъпи място на някои интересни развития.

Източник: ia902904.us.archive.org

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова