- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 19 Юни 2023
- 4289
- 13
Министърът на финансите Асен Василев е поискал от енергийния министър Румен Радев да разпореди на Българския енергиен холдинг да с състави нов финансов отчет, в който печалбата да бъде с един милиард лева по-голяма. Това трябва да стане, като не се начислят обезценки в размер на един милиард лева и ще се отрази в по-голям финансов резултат на холдинга и по-голяма база за разпределяне на дивидент към бюджета.
Причината е, че в момента държавата може да събере като дивидент само 291 млн. лв. от БЕХ и това е недостатъчно за усилията да се предложи бюджет с дефицит до три процента спрямо брутния продукт, което е един от критериите за еврозоната.
Спорният елемент във финансовия отчет на БЕХ са преоценки, в случая негативни, които намаляват печалбата на холдинга. Според Василев те не трябва да фигурират и това е записано в писмо от Василев към Радев, с чието съдържание „Гласове“ се запозна.
„С оглед внасянето на по-голям по размер дивидент от БЕХ в Държавния бюджет, доколкото и същият представлява съществена част от общо планирания дивидент за държавата, считаме за необходимо министърът на енергетиката, в качеството Ви на орган, упражняващ правата на държавата в капитала на БЕХ, да предприемете следните действия... - вземане на решение на неначисляване на обезценки за финансовата 2022 г.“
Не става ясно какви са тези обезценки и дали противоречат на международните счетоводни стандарти, съгласно които БЕХ трябва да изготвя финансовите си отчети. Обичайната практика е, ако има нещо нередно, то да се констатира от одиторска компания, която заверява финансовите отчети на публичните дружества. В такъв случай одиторите изразяват несъгласие с една или повече стопански операции и техния резултат в отчетите за приходите и разходите и за паричните потоци, което рефлектира в одиторски изменения на финансовия резултат и счетоводния баланс.
В писмото на Василев до Румен Радев се изисква представяне на новия отчет за „(нова) заверка от регистриран одитор“, което говори, че и старият отчет трябва да е одитиран и преоценките не са счетени за противоречащи на регулациите. Или с друг думи – търсят се още пари от БЕХ и трябва да с създаде правно основание, на което те да бъдат изтеглени.
Самите преоценки най-често касаят събираемостта на вземания, или стойността на конкретен актив. Ако например се приеме, че една сграда или складова наличност струва повече, или по-малко спрямо балансовата ѝ стойност, то ценовата корекция се вписва като приход или разход, в зависимост дали тя е в посока нагоре, или надолу.
Обект на преоценки например са и търговските вземания или задължения. Ако са в чужда валута, чийто курс е силно променен към момента на падежа им, или възникват съмнения дали длъжникът ще ги изплати, то вземанията също може да се коригират в посока нагоре, или надолу.
Този тип печалби обаче нямат отношение към финансовото състояние на една компания, защото не са свързани с парични потоци. Ако преоцененият актив не се продаде или стигне до друг вид реализация на пазара, то в дружеството не постъпват финансови средства. Затова и допълнителните печалби, базирани на преоценки, не рефлектират в отчета за паричните потоци и се следят с внимание от всички, които имат общо с такава компания. Било то като доставчици, клиенти, или инвеститори.
В случая с Българския енергиен холдинг е ясно, че изтеглянето на допълнителен дивидент ще остави компанията с по-малко средства и това ще се отрази директно на ликвидността, с която ще разполага. И ако политическите съображения да се върже бюджетът не отчитат потребностите на БЕХ от ликвидност с цел инвестиции, това може да доведе до влошаване на услугите, които компаниите в структурата му предлагат, теглене на заеми за да се осигури по алтернативен начин извадената ликвидност и лихвен разходи, до които иначе не би се стигнало.
Справка с финансовия отчет на БЕХ (публикувана е само неодитирана версия) показва, че приходите му за 2022г. спрямо 2021 г. почти се удвояват от 11.1 на 21.9 млрд. лв. В същото време, на годишна база разходите за обезценки на БЕХ (общо от амортизации и финансови активи) растат само с около 4% от 1.16 на 1.2 млрд. лв.
