Англия е зле след Брекзит, но бъдещето на еврозоната и ЕС изглежда по-зле

Автор: Стефан Антонов, "Гласове" Следвайте ни в Телеграм

Още през 2013 година за първи път се сблъсках с тъжната реалност, че част от най-здраво трудещите се хора в Обединеното кралство, остават най-ниско платени въпреки усилията, които полагат в най-немислимите часове на денонощието. Точно 10 години по-късно вече и средната класа има проблеми с издръжката. След брекситното, постковидно и квазивоенно състояние на безвремие, се превърна в криза на разходите за живот (cost of living crisis) изисква тези, които запазват работата си, да поемат задълженията на съкратените колеги, често натоварването им да нарасне с до 40 - 50%, при минимално, или дори нулево увеличение на надниците.

Отоплителният сезон на 2022 срещу 2023 година излезе двойно по-скъп спрямо предходния и въпреки в пъти увеличените печалби в енергийния сектор правителството на консервативната партия жонглира с идеи за облагане на вредните храни и се хвали, че няма как да въведе данък върху месото, вместо да погледне колосалния трансфер на богатство от средната класа към малък брой бизнеси, които не са сторили нищо за да станат по-привлекателни. Облагане на свръхпечалбите обаче беше отхвърлено на миналогодишната партийна конференция, а на тази дори не присъстваше като мисъл, която да се предложи за обсъждане. 

Затворени след 28 години на пазара. Поредният малък бизнес, станал жертва на геостратегически избор като Брекзит

Въпреки обещанието и след Брекзит фермерите да получават субсидии, животновъди и техните фирмени магазини вече затварят, неспособни да понесат спадащото търсене от потиснатите домакинства и растящите разходи. 

Верен на безчувствеността си един от най-мразените сред широката общественост депутати на Консервативната партия – Джейкъб Рийс Мог обясни по време на партийната конференция в Манчестър, че австралийското, хормонално стимулирано месо е страхотно и евтино и вносът му трябва да се позволи, за да се набавят количествата, които местните фермери не могат да доставят. 

Управляващата вече 12 години консервативна партия никога не е изглеждала толкова отдалечена от хората. При Борис Джонсън и Лиз Тръс въпросът беше има ли сиво вещество в нейния елит, а сега при Риши Сунак питането е има ли сърдечност. За разлика от Тръс и Джонсън Риши Сунак е безспорно интелигентен човек, доказал се първо в частния сектор като инвестиционен банкер. Той обаче, както сам признава, никога не е имал бедни хора в обкръжението си и е чудесен параван, зад който да се крият най-консервативните кръгове и едрия бизнес. 

Вместо да предлагат решение за повече от 1.2 милиона души, които чакат и не са получили здравна помощ, премиерът обяснява, че това се случва заради протестиращи медици и още по-безотговорните им колеги, които са напуснали системата в търсене на по-добър живот. Джеръми Хънт, който е финансов министър вижда проблемите на бюджета в твърде многото гладни гърла, тежащи на социалната система.

Така за 12 месеца настъпи поредното развенчаване на новия уреден консервативен лидер. Преди година избраният за лидер на Консервативната партия и премиер, Риши Сунак изглеждаше като „възрастният в стаята“ и спасение на фона на кашата, забъркана от управлявалата само два месеца Лиз Тръс с нейните планове за свръхдефицит и данъчни облекчения за най-незасегнатите сектори.

Сунак беше достатъчно мъдър да посочи, че Обединеното кралство не може да си позволи подобна политика, защото вече е само̀ и централната му банка няма мощта на Федералния резерв или ЕЦБ. Надеждите, че с трезвата му преценка ще настъпи и нов подход към вътрешната политика, най-вече в сферата на икономиката, вече са мъртви. Да, той видя абсурдността на колегите си, но само толкова. Безизходицата, която се оформи от високата задлъжнялост на Обединеното кралство, проблемите, причинени от Брексит и войната в Украйна, сякаш е решено да остане на самотек. 

Единствената алтернатива е да се предложи нещо ново, което би тласнало предлагането, а резерви да се търсят в облагане на високите доходи и секторите, които видимо печелят от войната и несигурността. Последното обаче според ДНК-то на консервативната партия само ще внесе още несигурност и поради това се изключва като вариант. Затова и максимумът, който се предложи на хората е орязване на проекта за супержелезница от Лондон до Мънчестър като знак  за спестителност и извиване на договорките по зелената сделка с цел да се отложи или спре нормативното покачване на цени в сектори, отделящи значими количества въглероден двуокис. Задължителната замяна на бензинови автомобили също се отлага, като се предвижда и съвместната им употреба. 

Обобщено - предложението на Консервативната партия е минимална намеса и оставяне на нещата да се оставят на един вид естествен подбор. Да се организира еволюционно състезание по оцеляване за обществото и стопанския сектор. 

Това трудно можеше да се поднесе без малко зрелища и Сунак подари на масите реч, утвърждаваща консервативните принципи в живота. В заключителното му изказване той успокои изтерзаните хора с истински проблеми, че cancel културата няма да усложнява животите им и биологичните полови признаци ще са тези, които трябва да се вземат предвид, когато хората се обръщат към друг човек, а не неговото самоопределение (джендър).
 
Ако човек се разходи из улиците на Лондон, или който да било по-голям град няма как да не срещне подписки за връщане към Европейския съюз. И макар то да изглежда невъзможно като кулминация на политическо движение, много вероятно е в следващите десетилетия да видим нови предоговаряния на сделката за Брексит, с които Обединеното кралство да стигне статут на нещо като Норвегия, или Швейцария.

Това обаче изглежда не е най-големият проблем. Широко затворените очи на консерваторите за страданията на средната класа и бедните догодина ще бъдат поставени на оценка от обществото и изборите могат да доведат до нова властова конфигурация. Без отговор остава и въпросът наистина ли Великобритания се лута в света след напускането на Европейския съюз, или успя да се измъкне от нещо още по-зло. 

Да, нарушиха се  вериги на доставки, липсват основни храни през зеленчуци до риба. Сектори, които се издържаха с помощи от Брюксел сега плачат, включително и образованието, което в дългосрочен план се оформя като най-силната експортна стока на Великобритания. „Владетелката на вълните“ изглежда като лодка, лашкана между Съединените щати и Китай, докато заблуждава себе си, че може реално да предизвика Русия. Стреми се да съхрани общността на британските нации (т.нар. Commonwealth) от центробежните стремежи на страни като Австралия, Канада, Нова Зеландия и други да отхвърлят формалната свързаност и държавните им глави да спрат да се утвърждават от Краля. 

Всичко това звучи апокалиптично и ужасно, но още по-лошо и ужасно може да се окаже бъдещето на Европейския съюз и еврозоната, когато настъпи необратимият фалит. Вече десетилетие правителствата почти не опитват и ако опитат се провалят в опитите да раздвижат системата без да правят реформи и да разклащат неефективните сектори, практически редуващи задлъжнялостта. Европейската централна банка, чийто мандат е да поддържа ниска инфлация – в рамките на 2-2.5% и така да способства за устойчивия растеж на икономиката и стабилността на спестяванията, днес разчита на високата инфлация да обезцени вземанията, които е акумулирала, купувайки облигации на фалирали държави като Италия, Испания, Франция и Гърция, която обаче успешно започва да се изправя на краката си. 

Поддържайки ниски лихви по депозитите и висока инфлация ЕЦБ наказва спестителите и възнаграждава длъжниците, което е сигнал за наближаващ крах. Корупция, некомпетентност и нехайство са причините, отслабили римската империя и само едно извънредно събитие като хуните е било достатъчно да покаже, че системата вече не е същата, отключвайки нейния разпад.  Днес европейските лидери, а и САЩ смятат, че могат да пренапишат икономическата теория. Пазарите обаче за първи път бягат от акумулирането на американски дълг, което означава че без срив на пазарите на акции, ще става все по-скъпо и за богатите държави да се финансират, камо ли за малчугани като България. 

Вече е основателно да се допусне хипотеза, че това е първата държава от модерните постиндустриални общества, решила да подложи обществото и стопанския си сектор на шокова терапия от нов тип. Да стопи мазнинките, да принуди част от имиграцията да се махне, да останат само най-мотивираните за работа. 

Обединеното кралство, сякаш е от първите, които усетиха, че светът навлиза в нова, далеч по-несигурна фаза от историческото си развитие и за нея всеки трябва да е още по-подготвен. Никой знае какви съюзи може бъдещето да формира, но всеки с малко трезва представа за реалността знае, че е добре да се действа от позиция на силата и държавите да посрещат предизвикателствата си в добра форма. Български администратори и министри, участвали в европейските съвети преди Брекзит разказват, че Обединеното кралство изключително често е било опозиция срещу домогванията на Франция и Германия да федерализират Европа под своето водачество и в този смисъл напускането може да не е само сантимент на недоволните бачкатори от Севера и селските райони, а осъзнат акт, макар да е невъзможно да го установим това дори и с относителна степен на увереност. 

Междувременно обществото ще продължи да се занимава с английската версия на „Ергенът“ (Love Isalnd) и десетките спортни канали по цифровата телевизия, забравяйки общото усещане за безнадеждност, че най-вероятно днешните поколения за първи път от над половин век ще живеят по-бедно от родителите си. Както казва тъжната английска поговорка „кажи ми пощенския код, на който са те прибрали след раждането, и ще ти кажа какъв ще останеш до края на живота си“. 

Да, но мизерията при по-висока база, си остава мизерия при по-висока база, което е повод да се замислим колко точно зле е Обединеното кралство.