Андрю Дойл: Не мисля, че Байдън се радва да има вице, която го смята за расистки насилник

Андрю Дойл: Не мисля, че Байдън се радва да има вице, която го смята за расистки насилник
“Номинирането на Камала Харис от Байдън е жест на идентичност. Това не означава, че не е трябвало да номинира цветнокожа жена, но е ясно, че този избор противоречи на политическите му пристрастия. Тя загатна много ясно, че той е расист и че трябва да се вярва на тези, които го обвиняват в сексуален тормоз, т.е. загатна много сериозно, че е виновен за сексуално насилие. Не мисля, че той се радва особено да има за вицепрезидент някой, който го смята за расистки насилник... Омразата към Доналд Тръмп направи хората неспособни да видят този проблем. Когато Тръмп беше изгонен от Туитър, много хора се зарадваха. Това е инстинктивна реакция, която мога да разбера, защото хората си казват: “човекът, когото мразя, млъкна, няма нужда да го слушам повече”. Но това означава, че нямате възможност да видите общата картина и да разберете, че аплодирате ерозията на собствената си свобода”. Фин познавач на идеологията на многообразието в англосаксонския свят, Андрю Дойл създаде измислената героиня “Титания МакГрат”, за да пародира нейните крайности. Актьорът и писател се опасява, че политиките на позитивна дискриминация, обещани от Джо Байдън, подклаждат напрежението в американското общество.


Комикът Андрю Дойл се крие зад сатиричния герой Титания Макграт. Андрю Дойл е британски актьор, журналист и писател, който пише редовно за англоезични вестници, като Spectator USA, Spiked, или пък “Дейли Мейл”. През февруари той ще издаде Free Speech: Why it matters (Свободна реч: Защо има значение). В Туитър той създаде измислената героиня Титания МакГрат, за да пародира прогресистката идеология в англоезичния свят. Титания “издаде” две книги, последната от които My first little book of intersectional activism (Първата ми малка книга за интерсекционен активизъм).

 

- Как се стигна до създаването на пародийния акаунт “Титания МакГрат”?

 

- Движението за социална справедливост отскоро е господстващо и започна да се нарича “будно” («woke»). Държа да уточня, че този термин не беше измислен от неговите критици. Първоначално това не беше пренебрежително наименование, използвано от десницата, но под огъня на критиките постепенно стана такова. Това, което някога беше маргинален дискурс, който четяхме в интернет и при някой университетски преподаватели, започна да се разпространява. Хората започнаха да забелязват, че във филмите си Холивуд ги наставлява и им диктува какво трябва да мислят. Изведнъж изчезнаха телевизионни програми от стрийминг услугите. Все повече хора изглежда се опитваха шумно да ограничат свободата на изразяване.

 

Тогава реших да се надсмея на това движение, станало все по-силно. Титания туитва неща като “Единствената причина, поради която белите имат деца, е, че могат да симулират опита дапритежават роб”, или пък “Децата никога не са твърде малки, за да научат злините на белотата. Току-що приковах моята четиригодишна племенница към градинската беседка и ѝ казах да помисли за съучастието си в търговията с роби. Тя веднага се разплака, което е само доказателство за нейната бяла крехкост”.

 

С тази героиня откровено се надсмивам над едно движение, което стана господстващо. С хумора си никога не трябва да нападаме слабите, само силните. Не се шегувам на гърба на малцинствата, но критикувам едно движение, което ги използва за своите собствени цели. Хората правят подобна грешка с “Шарли Ебдо”, предполагайки, че нападат мюсюлманите, докато те всъщност нападат една теологична организация и много мощна религиозна вяра, политическият ислямизъм.

 

Съществува идеята, че ако се шегуваме с крайностите на някои течения, претендиращи, че са жертва, значи подкрепяме една или друга форма на дискриминация. Ако се шегувам с хомофобията, според някои следователно съм хомофоб, което няма смисъл. Всъщност се подигравам с много мощното буржоазно малцинство на средната класа, което притежава много власт в големите институции, изкуствата, медиите, политиката, правото, силите на реда, но въпреки това се смята за класа на аутсайдери, на потиснати. В действителност те са патерналисти, първо като казват на малцинствата какво трябва да правят, а след това като поучават останалата част от обществото.

 

Всеки, който се представя за образец на добродетел, за арбитър на това кое е добро и кое е зло, всеки, който има такова ниво на самоувереност, е човек, с когото обичам да се подигравам. Когато спорите с активист на социалната справедливост, както често правя, бързо разбирате колко ограничени са неговите познания, най-вече в областта на историята или политиката. Това поражда много опростена представа за света, която свежда целия свят до добро и зло, до “будни” и “не-будни”, без никакво място за нюанси.

 

- Изправен пред това движение, как стигнахте до заключението, че сатирата е най-добрият отговор?

 

- В стендъп комедията винаги съм се подигравал явно на хората от властта, на политиците. Въпреки това, почувствах, че е по-ефективно да играя роля, вместо да изобличавам глупостите, които вършат другите, което е по-вероятно един стендъп комик да направи.

 

Беше много по-забавно и освен това имах комфорта на анонимността, докато не бях разкрит против волята си от британската преса, точно преди да излезе първата книга на Титания. Ако някой се подиграва на нещо, което е част от вашата идентичност (религия, политика и т.н.), вие сте склонни да се ядосате много. Ето защо получавам много заплахи… докато моята героиня е измислена!

 

- Една от критиките е, че сте създали карикатура на движенията, които изобличавате и че в крайна сметка вашата героиня не ги представя вярно. Как ще отговорите на това?

 

- Това несъмнено е погрешно. Освен това има много примери за автентични активисти, които вземат Титания за истински човек, който пише в Туитър от първо лице. Точно това се случи във Франция, когато расовата активистка Рохая Диало препубликува в Туитър пост на Титания, който казваше: “Ако някой ви поиска доказателства за расизъм, достатъчно е да му отговорите, че искането на доказателства за расизъм само по себе си е доказателсво за расизъм. Ваш ред е фанатици”.

 

Има и много хора вдясно, които толкова са свикнали да виждат напълно лудите неща, изричани от будните в социалните мрежи, че в крайна сметка приемат Титания сериозно и се ядосват на това, което тя казва. Ако Титания беше карикатура без връзка с реалността на тези прогресистки движения, никой нямаше да я приема едно към едно.

 

Освен това Титания редовно предсказва бъдещето. Когато тя обвини на 19 септември 2018 г. актрисата в ролята на Мери Попинз, че си прави лицето черно в сцената с комина, “Ню Йорк Таймс” отправи (този път сериозно) същия упрек на 28 януари 2019 г. Когато казва в книгата си WOKE (публикувана на 7 март 2019 г.), че Хелън Келър има бяла привилегия, сп. “Тайм” няма да каже нищо по-различно на 15 декември 2020 г. Когато през октомври 2019 г. насърчи младите жени да заминат сами на пътешествие в селските райони на Пакистан, сп. “Форбс” я имитира десетина по-късно. И тези примери са безчет.

 

Титания наскоро заяви, че “Джо Байдън е най-черната лесбийка”. Това, което критикувам тук, е  идеята, че да бъдеш черен е въпрос на политика, свързана с гласуването. Това казват буквално тези хора. Когато предприемачът Питър Тийл заяви, че подкрепя Републиканската партия, гей списанието The Advocate написа статия, в която твърди, че дори и да е имал сексуални отношения с мъже, той вече не е гей. С други думи, да бъдеш гей за тях вече не означава един мъж да обича други мъже, а да гласува за политики, за които се предполага, че представляват интересите на ЛГБТ общността.

 

Просто хванах тази логика и я разширих. Ако Джо Байдън е човекът, който свали Доналд Тръмп от поста, значи той трябва да е най-черната лесбийка. Ако видите реакциите на този туит - хората му вярват и се ядосват. Понякога, когато някои напише особено “буден” туит, който стане заразителен, аз просто го копипействам в акаунта на Титания. Някои хора не го забелязват и това означава много.

 

- Профилът на Титания в Туитър често е блокиран. Защо според вас?

 

- Невъзможно е да се каже, защото в Туитър липсва прозрачност. Въпреки това мога да предположа. Или защото Туитър разбира коя е Титания и не одобрява сатирата, чиято мишена е тяхната идеология - всички гиганти от Силициевата долина са единодушни по този въпрос и мислят едно и също нещо, или защото тя е обект на масови оплаквания и алгоритмите реагират по съответния начин.

 

Но Туитър не иска да разкрие мотивите си. Когато ви премахнат, никога няма да ви кажат защо. Ако можете да обжалвате, никога няма да имате възможност да говорите с човек. Няма начин да се свържете с тях. В тази смисъл, това е много “кафкианско”, защото не знаете какво е вашето престъпление и няма как да разберете. Такъв е случаят в романа “Процесът” на Франц Кафка, в който главният герой е обвинен в престъпление, но никой не му казва какво е то. В целия роман той така и не открива какво е престъплението и в крайна смета е екзекутиран. Ако Кафка е разказал тази история, то е защото тя е характерна черта на тоталитаризма.

 

Когато журналистът Кристофър Хичънс отиде в Прага, той искаше да бъде първият писател, който пише за комунизма, без да използва термина “кафкиански”. По време на събрание бил притиснат до стената от нахлулите полицаи и когато попитал каква е причината за ареста му, отговорът бил “не е нужно да знаете”. В този момент той нямал друг избор, освен да използва термина “кафкиански”. Същото нещо се получава с използването на термина “оруелов”. Упрекват ви, че използвате този термин, понеже се е превърнал в клише. Но именно защото е толкова уместен, толкова точен! Как иначе можете да опишете британски полицаи, който се обажда на един човек, за да му каже “трябва да проверим мислите ви”, което се е случило с мъж на име Хари Милър? Това е “престъпление на мисълта”, както казваше Оруел в “1984”.

 

- Изобличавате сближаването между американския прогресизъм и технологичните гиганти?

 

- Big Tech* и Силициевата долина управлявават това, което всъщност е олигопол на пространствата за публично изразяване. Това са неизбрани, безотчетни милиардери, които решават параметрите на приемливата мисъл и слово в най-използваните публични форуми за изразяване. От години те повтарят “ако не харесвате нашите правила, направете си друга платформа”. Не само че правилата им се прилагат толкова непоследователно, че по същество са лишени от смисъл, но когато хората създадат друга платформа, като Parler, тези фирми се координират, за да я премахнат от интернет. Важно е не само да могат да наложат спазването на своите умишлено мъгляви правила, но и да могат да унищожат още в зародиш всяка конкуренция.

 

Това е ужасяващо. Това е особено вярно, защото тези безлики компании, които притежават няколко милиарди долари, са безотчетни. Никой не е гласувал за тях и въпреки това те имат по-голяма власт от която и да е държава. Знаем го, защото те са способни да блокират президента на САЩ. Освен това те имат повече пари и влияние от много държави. Когато това се случва, трябва да се вземат мерки, защото в противен случай ще живеем в плутокрация. Това е причината, поради която имаме антитръстово законодателство за случаите, в които малък брой компании доминират на даден пазар.

 

Омразата към Доналд Тръмп направи хората неспособни да видят този проблем. Когато Тръмп беше изгонен от Туитър, много хора се зарадваха. Това е инстинктивна реакция, която мога да разбера, защото хората си казват: “човекът, когото мразя, млъкна, няма нужда да го слушам повече”. Но това означава, че нямате възможност да видите общата картина и да разберете, че аплодирате ерозията на собствената си свобода. Със сигурност мисля, че е опасно за хората от левицата да аплодират компании мултимилиардери и тяхната власт. Това е непоследователно поведение.

 

- Принадлежи ли Джо Байдън към будната левица?

 

- Байдън беше определен да представлява своята партия, само защото не е “буден”. Да не забравяме, че Камала Харис се представи много зле на първичните избори на Демократическата партия. Тя трябваше да се откаже. Избирателите не избраха и Елизабет Уорън, която също беше “будна”. Политиките на идентичността не са много ефективни от електорална гледна точка. Това винаги отдалечава избирателите. Така че Байдън спечели, защото изглеждаше умерен. Въпреки това, и това се вижда от известно време, той очевидно е съгласен с будната идеология. Може би не е най-пламенният ѝ привърженик, но приема условията ѝ без да го молят. Той веднага отмени указа на Доналд Тръмп срещу Critical Race Theory (критичната теория за расата), доктрина, обясняваща съществуването на бяла привилегия, срещу която Доналд Тръмп се бореше, когато се разбра, че тази идеология се преподава на федералните служители. Critical Race Theory наистина е религия и следователно няма никаква основание за академична строгост.

 

Дори номинирането на Камала Харис от Байдън е жест на идентичност. Това не означава, че не е трябвало да номинира цветнокожа жена, но е ясно, че този избор противоречи на политическите му пристрастия. Тя загатна много ясно, че той е расист и че трябва да се вярва на тези, които го обвиняват в сексуален тормоз, т.е. загатна много сериозно, че е виновен за сексуално насилие. Не мисля, че той се радва особено да има за вицепрезидент някой, който го смята за расистки насилник.

 

Харис е напълно съгласна с будната идеология. Тя е сложила местоимения в биографията си в Туитър (практика на посочване в социалните мрежи коя джендър идентичност е избрана от човека, за да напомни, че според привържениците на определени течения тя не отговаря непременно на биологичния им пол - бел. ред.).

 

Джо Байдън премахна с президентски указ и “Комисия 1776”, създадена от Тръмп, за да противодейства на “Проект 1619”. Той бе лансиран от в. “Ню Йорк Таймс” с “историци”, които смятат, че датата на възникване на Америка трябва да бъде 1619-а, когато робите за първи път са пристигнали в страната. Аргументът е, че от самото начало робството е част от Америка, че самата страна е проект за бяло превъзходство. Това е исторически ревизионизъм, който трябва да пренапише истинската история на бащите основатели. Този проект получи обаче аплодисменти и награди. Демократите се присъединиха към него от все сърце.

 

* Big Tech, известен още като GAFA, Tech Giants, Big Four и т.н., са най-големите компании в  информационните технологии в САЩ, а именно Amazon, Apple, Google, Facebook и Microsoft (бел. ред).

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Коментари

  • Фигаро:

    31 Яну 2021 18:41ч.

    Дясно-консервативният поглед към света и събитията в него.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • И разбира се,

    31 Яну 2021 18:42ч.

    доста лицемерен и неискрен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Жана, Берта и Фил

    01 Фев 2021 7:46ч.

    Който не е джендър, е червен!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • И разбира се, на 31.01.2021 в 18:42 доста лицемерен и неискрен.

    01 Фев 2021 7:57ч.

    По-откровен и искрен поглед надали е възможен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ханибал Барка

    01 Фев 2021 14:20ч.

    Никой не може да унищожи една велика доскоро държава, ако тя сама не започне да се самоизяжда. Методично, отвътре, ден след ден. Може би нещо подобно е станало в древния Рим, когато го налазва християнството. Всички мислещи хора трябва да осъзнаят каква повратна точка в историята е изгонването на президента Тръмп от бардака Туитър и удара по платформата Парлър. Между другото замлъкването на Тръмп е най-големият политически дар, който е получавал в дългосрочен план. Мълчанието му е страховито, от тишината се тресат стъклата в американското общество. Това мълчание сякаш наелектризира атмосферата на фона на 41-те изпълнителни заповеди на Байдън - една след друга по-катастрофални. Снощи гледах черен работник от петролопровода Кийстоун, току що останал без работа, който плачеше пред камерата и се чудеше как ще живее оттук нататък. И с кой акъл е гласувал за престъпната Демократическа партия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Костов

    06 Фев 2021 9:33ч.

    Много небрежен превод.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи