- Автор: Люк дьо Бароше, “Поан”
- 17 Авг 2021
- 4596
- 11
Китайският външен министър Ван И посреща политическия лидер на талибаните, молла Барадар, на 28 юли в Тиендзин, близо до Пекин Снимка: Синхуа/АФП
Четиринадесет години след унизителното падане на Сайгон (днес Хошимин) в ръцете на виетнамските комунисти на 30 април 1975 г., Берлинската стена рухна и САЩ излязоха като победители от Студената война. Това напомняне трябва да ни направи предпазливи по отношение на дългосрочните поуки от американското бягство от Афганистан. Засега трябва да констатираме, че Джо Байдън поднесе стратегически подарък на сребърен поднос на Пекин с първото си голямо външнополитическо решение. Триумфалният поход на талибаните в Афганистан, започнал на 1 май, петнадесет дни след обявяването на евакуацията, подкопава доверието в американската сила в Азия. За президент на САЩ, който направи съперничеството с Китай крайъгълен камък на външната си политика, ефектът е опустошителен.
С наближаването на двадесетата годишнина от атентатите на 11 септември в Ню Йорк и Вашингтон,
завръщането на талибаните означава посмъртен реванш на Осама бин Ладен.
Историческият лидер на “Ал Кайда” имаше за стратегическа цел да “разруши мита за американската непобедимост”, според писмените му документи, намерени от командосите, които го убиха през 2011 г. в Пакистан. Това е факт. Две десетилетия американско нашествие на САЩ и НАТО нито освободиха Афганистан от силното влияние на ислямистите, нито стабилизираха страната. Тази плачевна равносметка подсилва впечатлението, че Америка вече не приема статута си на суперсила и военните ѝ ангажименти са непостоянни. Самият принцип за гарантирането от Вашингон на сигурността на азиатските демокрации (и в по-широк смисъл, на европейските) е нарушен.
Приключване с миналото
“Не съжалявам за решението си”, обяви Джо Байдън на 10 август. Но онези, които разчитат американската мощ да ги защитава срещу Китай или Русия, биха могли да съжаляват. Сещаме се за Тайван, Хонконг, Япония, Украйна, Полша, балтийските държави… Желанието на президента да приключи най-дългата война на САЩ всъщност е част от движението на оттегляне, започнало преди десетилетие. Изборът на Барак Обама през 2011 г. да се оттегли от Ирак, самият отказ на Обама да се намеси в Сирия през август 2013 г., въпреки употребата на химическо оръжие от режима в Дамаск, споразумението, сключено от Доналд Тръмп с талибаните през февруари 2020 г., след това решенито на Джо Байдън да се изтегли от Афганистан, каквото и да струва това, въпреки рисковете от падане на правителството в Кабул, отбелязани от ЦРУ, се вписват в една и съща логика.
Извън политическите различия между демократи и републиканци, по-голяма част от американците смятат, че войните, започнали в началото на века в Афганистан, после в Ирак, са били грешки. Те искат военните да се приберат у дома, независимо от последствията в тези страни. Интуицията на Джо Байдън е, че САЩ трябва да се фокусират върху стратегическото съперничество с Пекин и за тази цел да приключи войните от миналото.
Проблемът е, че освобождавайки се внезапно и хаотично от поетия ангажимент в Афганистан, Вашингтон оставя свободно поле на Пакистан, старият съюзник на талибаните, на Иран, който превърна антиамериканизма в своя главна цел, на Русия, която затвърждава позицията си на арбитър в Централна Азия, и най-вече на Китай, основната азиатска сила. Червеният килим, който Пекин разпъна на 28 юли пред талибанска делегация, показва, че празнотата, оставена от американците, е създала мощна тяга в региона. Китайците виждат в Афганистан в ръцете на талибаните възможност да затвърдят своя проект за икономически коридор, свързващ Синдзян с пакистанското пристанище Гвадар на Арабско море, сърцевината на новите пътища на коприната на президента Си Дзинпин.
За Америка стратегическото поражение е болезнено.
“Америка се завръща”, обявяваше в началото на годината новият стопанин на Белия дом, горд, че е сложил край на четиригодишното президентство на Тръмп. Тези, които са му повярвали, днес трябва да променят мнението си. Тогава, когато светлините в Афганистан изгасват, когато жените, лишени от достъп до труд и образование, се свеждат до сексуални робини, когато телесните наказания се превръщат в право, когато малцинствата са преследвани, когато музиката спира, се компрометира целият проект на президента Джо Байдън да поеме световното лидерство на демокрациите срещу Китай.
Превод от френски: Галя Дачкова
