- Автор: dokumentalni.com
- 26 Фев 2023
- 4711
- 10
Автор: Андрей Некрасов. Следвайте "Гласове" в Телеграм
Чия жертва е бил Сергей Магнитски? Тези, които го изкарват жертва на корумпираната руска държава, дори не споменават ареста му, когато се случва. Защо? Защото цялата история е била измислена много по-късно. Един убит герой е алиби за живите заподозрени. Ще позволим ли на незаконното забогатяване и алчността да се крият зад политическа проповед? Ще оцелее ли демокрацията, ако човешките права - нейното морално предимство - се използват в защита на лични интереси?
Няма доказателства, че Магнитски е бил измъчван. Обобщавайки на десетия месец своя престой в затвора, Магнитски не твърди, че с него са се отнасяли по-сурово от останалите затворници. Оказа се, че епизодът със счупените прозорци, се е разиграл през септември, а не през декември, както каза г-н Браудър. Имало е и други затворници, и не е било умишлено. Магнитски пише, че лекарите са го третирали добре до 26 юли 2009 г., т.е. през първите осем месеца от задържането му. Едва след прехвърляне в друг затвор Магнитски съобщава за небрежност. От последните си четири месеца Магнитски прекарва един от тях в медицинско учреждение, което не се споменава в официалната история на Браудър.
Несъответствието сред твърденията на Браудър, което най-много ме порази преди да завърша филма, беше неговият превод на съдебномедицинската експертиза след смъртта на Магнитски. В превода цели секции са пренаписани, например за обстоятелствата около случая. После видях, че преводачът на Браудър явно не е могъл да измисли с какво да замени една фраза от експертизата и е написал, че е "нечетлива". Реших, че с малко късмет може и да я дешифрирам. Текстът бе отпечатан черно-бял, с шрифт Times New Roman и се разбираше ясно: "По скалпа не са открити следи от наранявания." Нечетлив текст, или нещо, което би убило версията, че Магнитски е претърпял травма на главата преди смъртта си?
Режисьорът Андрей Некрасов е руски опозиционер, снимал редица филми с различни обвинения към властта на руския президент Путин. Като естествено продължение на дейността си той решава да заснеме филм за Сергей Магнитски – руския адвокат, на чието име е кръстен американски закон, който умира в руски затвор заради предполагаемо разкриване на корупция. В процеса на заснемане на филма и запознаване с фактите около случая, авторът започва да сглобява една много интересна и притеснителна картина.
Оригинално заглавие: The Magnitsky Act. Behind the Scenes (2016)
Режисьор Андрей Некрасов. Превод Илиян Станчев. Източник: dokumentalni.com
Акцент от финала на филма:
Значи Браудър не може да обясни разликата между парите от измамата и пари от несвързан източник, дори когато на него разчита като източник самият Департамент за вътрешна сигурност на САЩ. Но от журналисти все чувах, че Браудър и екипът му са открили откраднатите пари, макар под клетва той да казва обратното. Някакви журналисти свързали някакви точки за него. Разгледах публикациите на тези журналисти в OCCRP и "Новая газета".
Написано на нескопосан английски, разследването грубо повтаря разказа на Браудър. После се появява нещо, което руската полиция уж не можела или не искала да направи - опит да проследи парите. Но когато кликнах на източника в проследяването на парите от измамата, се изненадах. Информацията е дошла от място, откъдето не би трябвало да може - от руско разследване на измамата, водено от руския детектив Олег Уржумцев. По ирония на съдбата, детектив Олег Уржумцев, чийто труд се използва в подкрепа на версията с изобличителя, се намира в черния списък на американския закон "Магнитски". Изглеждаше като шаблон - използване на руско разследване като доказателство, че руснаци са откраднали парите. Но наистина ли е било доказано?
Публикацията на OCCRP уж е сбила руското разследване в един сюжет и една графика, лесно смилаеми за хората. Графиката показва няколко компании и банки, докато документите от руското разследване посочват десетки, замесени в изпирането на парите от измамата. Но само подбрани от OCCRP се озовават на графиката. Защо са били избрани само тези компании не е ясно. Поглед отблизо пък показва, че сумите не пасват. Предполагаемата облагодетелствана от измамата фирма "Превезон" е получила около 850 хил. долара. Червени стрелки ни показват, че източник на парите е кражбата от бюджета. Знаем, че са откраднати 230 млн. долара. Но тук едва 74 млн. излизат от замесените фирми, а някъде по средата се натрупват 300 милиона - главно от несвързани източници. Какво позволява на репортери да сглобяват някакви суми и това "доказателство" да се използва от някого в аферата "Магнитски"?
Когато се разпространи новината, че филмът ми е завършен, "Зюддойче Цайтунг", публикувала "Панамските досиета", публикува друга сензация: откритите от Магнитски пари от измамата са се озовали в джоба на приятел на Путин - челистът Ролдугин. Разгледах публикацията. Източникът й беше OCCRP - сътрудниците на г-н Браудър. Разказът му за Магнитски пак остава неоспорен. Този път дори датите нямат логика. Трансакциите, които уж свързват измамата с приятеля на Путин, са били извършени през юли и октомври 2007 г. - преди извършването на измамата в края на декември. Често ме питат: "Щом се смяташ за такъв голям умник, че да доказваш как статуквото греши, защо не ни кажеш къде са отишли парите?" Ето и отговора ми: Проблемът, а може би и трагедията, е в това, че международната финансова система позволява фирмената анонимност и имитацията на бизнес, чрез които откраднати пари могат да бъдат непроследими като капки в морето. Крадците им знаят къде са.
Някои от помощниците им са знаели достатъчно, че да умрат при съмнителни обстоятелства. Станах следовател, но не убих човешкото в себе си. Често ме обхващаше силно безпокойство. Защитавах ли една система, която е убила Магнитски, дори да не бях открил доказателства, че е бил убит? А нямаше ли значение, че някой, който има мотив да отклони вниманието от престъпление на костюмари, използва състраданието на хората за прикритие? Колкото и отвратителни да са руските затвори, мой дълг беше да се придържам към определенията - конкретно към това за мъчение.
Няма доказателства, че Магнитски е бил измъчван. Обобщавайки на десетия месец своя престой в затвора, Магнитски не твърди, че с него са се отнасяли по-сурово от останалите затворници. Оказа се, че епизодът със счупените прозорци, се е разиграл през септември, а не през декември, както каза г-н Браудър. Имало е и други затворници, и не е било умишлено. Магнитски пише, че лекарите са го третирали добре до 26 юли 2009 г., т.е. през първите осем месеца от задържането му. Едва след прехвърляне в друг затвор Магнитски съобщава за небрежност. От последните си четири месеца Магнитски прекарва един от тях в медицинско учреждение, което не се споменава в официалната история на Браудър.
Несъответствието сред твърденията на Браудър, което най-много ме порази преди да завърша филма, беше неговият превод на съдебномедицинската експертиза след смъртта на Магнитски. В превода цели секции са пренаписани, например за обстоятелствата около случая. После видях, че преводачът на Браудър явно не е могъл да измисли с какво да замени една фраза от експертизата и е написал, че е "нечетлива". Реших, че с малко късмет може и да я дешифрирам. Текстът бе отпечатан черно-бял, с шрифт Times New Roman и се разбираше ясно: "По скалпа не са открити следи от наранявания." Нечетлив текст, или нещо, което би убило версията, че Магнитски е претърпял травма на главата преди смъртта си?
Презентация на Бил Браудър: ...Магнитски е получил черепно-мозъчна травма. Възможно ли е историята с убийството да е кърпеж от цитати от руски документи, извадени от контекст? Но човекът наистина е умрял в затвора. Никой не заслужава да умре по този начин, независимо дали е участвал в укриване на данъци. Дори да не е жертва на "корумпирани ченгета", по думите на Браудър, той е жертва, но ето че губи удобно част от паметта си:
- Някой координирал ли е от ваше име защитата на г-н Магнитски от кантората "Файърстоун Дънкан"?
- Не знам. Не помня.
- По онова време вие и г-н Магнитски сте имали повдигнати обвинения. Не сте обърнали внимание?
- Не знам, не помня.
- Карали ли сте някого да казва на г-н Магнитски, че той трябва да поеме отговорност за възстановяването на данъците?
- Не помня.
--------
Чия жертва е бил Сергей Магнитски? Тези, които го изкарват жертва на корумпираната руска държава, дори не споменават ареста му, когато се случва. Защо? Защото цялата история е била измислена много по-късно. Един убит герой е алиби за живите заподозрени. Ще позволим ли на незаконното забогатяване и алчността да се крият зад политическа проповед? Ще оцелее ли демокрацията, ако човешките права - нейното морално предимство - се използват в защита на лични интереси?
Вносителите на закона "Магнитски" - сенаторите Маккейн и Кардин, и конгресмен Макгавърн - не отговориха на молбите ни за интервю. "Прозрачност без граници" не отговори на молбите ни за интервю.
Руският опозиционер Навални, който прокарва историята за Магнитски, на няколко пъти отказа поканите ни за интервю. Председателят на Московската комисия за обществен надзор Валерий Борщев не отговори на молбата ни за изясняване на фактите. Кирил Кабанов, един от съставителите на доклада на Съвета по човешки права, според който смъртта на Магнитски може да е била следствие на побой, заяви под клетва, че организацията му не е разследвала смъртта на Магнитски.
Главният прокурор на Русия и вътрешното министерство на Русия не отговориха на молбите ни да споделят разследващи материали.
