- 10 Sep 2020
- 6454
- 7
"Нас в училище са ни учили да слагаме пред но запетая" – рече шефът на издателството след забележката ми, че някой е нанесъл неправилни промени върху вече обработения от мен текст. Впуснах се в цяла лекция за правилата, и най-вече за изключенията в граматиката, като наблегнах, че пред скоба, макар текстът след нея да започва с но, а, та и други съюзи, които изискват запетая, тя не се пише. Споменах нещо и за самообразованието, в смисъл че стои много по-високо от образованието в училище и университет. Сетне разбрах, че той лично е нанесъл новите "корекции". Е, повече поръчки за работа не получих от него.
<p>Не са малцина и онези, запомнили от прогимназията правилото за задължителното слагане на запетая пред съюза че, което спазват стриктно. Доказателствата са налице навсякъде. Вгледайте се в субтитрите на телевизионните канали, във вестници и списания, а и в книги. Не може да не откриете все някъде изписано: въпреки, че; макар, че; в случай, че; при условие, че; при положение, че и т.н.</p>
<p>Баш съюзите (същински, или прости), към които се числи и че, се състоят от една дума и немалко от тях имат съюзната си функция още в старобългарския език. Но тук става дума за други – сложни (съставни), които са доста и изпълняват разнообразни роли в изречението. Състоят се от две, три, че и повече съставки – наречия, съществителни, предлози, частици, комбинирани със съюзи, – които са разположени непосредствено една до друга и помежду им НИКОГА не се слага запетая. В голяма част от тях участва и че.</p>
<p>Ще започна с онези, образувани от предлог, съществително име и прост съюз и числящи се към групата на условните съюзи (под предлог че, при положение че, в знак че, по причина че, при условие че, в случай че). "Поради честа употреба тези съчетания са се лексикализирали (к.м. – К. И.), станали са устойчиви и поради специфичното лексикално значение на съществителното име в тях са започнали да въвеждат подчинено изречение за условие", се казва в Граматика на съвременния български книжовен език, т. 2, Морфология, 1993. (В случай че не ти се обадя до пет часа, ела направо вкъщи.) За този род лексикализирани словосъчетания Синтаксисът (т. 3, 1994) твърди, че са "разделно свързани", което обаче не означава, че между отделните съставки може да се пише запетая – има се предвид възможността да се вмъкне някоя част от изречението, с цел тя да бъде изтъкната. (В случай утре че го видиш, кажи му.) От най-новия правописен речник (БПР, 2001/2005) вече е отпаднала като невалидна забележката в БПР, 1983, с. 68 с отбелязаното в нея изключение кога би могло да се слага запетая пред че в тези словосъчетания.</p>
<p>Голяма е групата на сложните съюзи, съставени от наречие и че: само че, така (тъй) че, затова че, още повече че, сякаш че, като че, независимо че, при все че, толкова повече че. Служат за изразяването на различно смислово отношение между свързаните от тях изречения. Например: отстъпление (Ще дойда, независимо че съм уморен. При все че съм болен, ще отида на работа); противоположност (Ще ти отговоря, само че трябва да помисля); начин и сравнение (Сърди се, сякаш че е малко дете); последица и заключение (Заваля пороен дъжд, тъй че отложиха екскурзията за друг ден) и т.н. Внимание: когато показателното наречие така изразява висока степен на признак в главното изречение, тогава пред че се слага запетая: Познавам планината така (= толкова добре), че няма да объркам пътя; ала: Познавам планината, така че (= поради това, поради обстоятелството, че я познавам) няма да объркам пътя.</p>
<p>Съчетанията на че с предлози (макар че и въпреки че) са от групата на отстъпителните съюзи. (Въпреки че се измори много, той не прекъсна работата си.) В тях че и предходните съставни части не могат да бъдат разделени от друга дума (камо ли от запетая). На свой ред освен че въвежда подчинено обстоятелствено изречение за изключение (Освен че греши, не се и вслушва в съвети); като че – за сравнение. (Изведнъж й се счуха стъпки, като че някой ходеше край колибата.)</p>
<p>Че-то се включва и в такива сложни съюзи, които са съчетани от местоимение със или без предлог: поради това че, заради това че, въпреки това че, благодарение на това че, при все че и др. Ето един пример от Морфологията, нищо че (сложен съюз, който нерядко срещам в печатни произведения разделен със запетая) там е нарушена целостта на осъюзения израз (тоест между това и че в разрез със заявеното правило в споменатото издание фигурира запетая): Благодарение на това че намерих книгата в библиотеката, можах да си направя справката.</p>
<p>От съотносителните съюзи със съставка че, които свързват противопоставени синтактични единици и подчертават всяка от тях, ще спомена не стига че – ами, не само че – но и (досещате се защо!). Стига е бивша глаголна форма, превърнала се в съюз (Не стига че пътят влиза в гора, ами прави голям завой. Не само че не излизаше от къщи, но и не говореше с никого.) Не бива да се влияете и от грешно поставената запетая между стига и че в примера на Морфологията (1993, с. 463) – примерът там би трябвало да изглежда така: Не стига че си скъса нервите по теб, ами сега искаш и да я ядосваш...</p>
<p>Колебания сред заетите с прилагането и коригирането на пунктуацията в печата будят (и водят до грешки) съчетания като добре че, взе че, все едно че. В Морфологията (т. 2, 1993), в забележка към съчинителните съюзи се отбелязва, че някои съединителни служат като частици за усилване и пред тях не се пише запетая, а се дава пример: Добре, че ми се обади. Вярно е, че сред най-широко ползваните от споменатите специалисти справочници на БАН е правописният речник, но в него няма данни за точно тези съчетания. Такива могат да се намерят в друг (който е на високо ниво и го ползвам с предпочитание): Български тълковен речник, 2004. В него за добре че се съобщава, че [служи] "като безличностно сказуемо, за израз на одобрение, на положителна оценка на действието в следващия глагол (понякога иронично или с отсянка на досада, неодобрение). Добре че се видяхме, иначе щях да те търся. Добре че се счупи!". Сред многото посочени значения и приложения на глагола вземам пак там четем: "в съчетание с че, та и следващ гл. – за подчертаване на известна неочакваност на действието на втория глагол". (Например: Ядосах го и той взе че ме удари. Натрупаха се облаци и взе че заваля.). А към все едно ("за означаване, посочване еднаквостта, равнозначността на факти, явления") един от примерите за илюстриране е: Все едно че съм на работа.</p>
<p>Напоследък често срещам отделянето със запетая на сложни съюзи (и онези, в чийто състав е включено че) от непосредствено следващите ги съюзи, които задължително изискват слагането на запетая пред тях. Ала категоричното: "Между съюзите, които са в контактна позиция, не се пише запетая (т. 2, Синтаксис, с. 433)" ме убеди, че това е грешно. Правилното е: Директорът отказа да подпише, макар че когато вчера го посетих, обеща да уреди въпроса.<br /> <br /> <strong> * * *</strong><br />Че се употребява толкова често, та неволно изписаната запетая там, където не трябва, àко и непростима, би могла и да се разбере.Човешко е да се греши, а справочниците се съставят от човеци, поради което не бива да се разколебавате по отношение на неупотребата на запетая в съставните съюзи, особено в лексикализираните, дори когато видите началото на изречението в БПР 2001/2005 на с. 81, Заб. 1: В случай, че вметнатата част стои...</p>
<p>Питам се обаче – докато чета на пресекулки дебела (близо 900 страници) книга за велик писател, отпечатана от реномирано издателство, където през ред, през два се цитират негови дневници и писма с често не намясто поставени индекси към поясненията под линия – докъде може да се простре прощаването на човешкото и какво е обяснението за неправилното ползване на индекса например (цифричките или звездичките, препращащи към бележка под или след текста)? Изненадващо е правилата за този знак, които са пределно ясни от десетилетия и изброими в няколко реда (няма да ги цитирам, защото могат да се прочетат във всеки езиков справочник), да не се зачитат. Тук неспазването на нормата няма оневиняване – то е очевидно незнание.</p>
