Юрий Башмет отбеляза 70-годишнината си на сцената и поднесе специална музикална изненада

Автор: Надежда Травина, classicalmusicnews.ru Следвайте "Гласове" в Телеграм

Маестрото има специална традиция – всяка година отбелязва рождения си ден на сцената, в прителски кръг и заедно със слушателите.

Програмата на празничните му концерти по правило е неизвестна до последно – какви музикални сюрпризи ще поднесат виновникът за тържеството и неговият оркестър – но всеки път публиката се оказва свидетел на музикално-театрално представление, почти шоу.

Тази година в Московската филхармония се разгърна цял спектакъл, който би могъл да се опише с песента на Франк Синатра „My Way“.

Музиката се редуваше със спомени и съкровени моменти от живота, изпълненията на „Московски солисти“ бяха предшествани от фрагменти от интервюта на Башмет, които се излъчваха от огромни екрани, окачени над сцената. Сценографията на Виктор Крамер беше впечатляваща: видеоинсталации с черно-бели снимки на юбиляря, негови роднини и колеги, а след това „живи картини“ от природата, буквално носещи се над изпълнителите. Цялата тази магия се пускаше собственоръчно от Юрий Башмет, с леко размахване на диригентската палка, подобно на вълшебна пръчица.

Концертът, който напомняше музикална илюстрация на автобиографията на маестрото, стана доста трогателен. Виртуалният Башмет споделяше с публиката откровения – за увлечението си по творчеството на Бийтълс и свиренето си на китара, за това, че благодарение на настоятелната си майка постъпва в Музикалната консерватория, и даже за случая, когато забравя да се присъедини към оркестъра, загледан в ръцете на Мстислав Ростропович.

Историята на жизнения и творчески път на музиканта се трупаше пред очите ни, стъпка по стъпка, но беше разказана без излишен патос, пределно искрено, отчасти с насмешка. Музикалните изпълнения, звучащи след всяка „глава“, илюстрираха повествованието – както в случая с Ростропович, когато ставаше дума за Третата симфония на Бетовен.

Програмата на юбилейната вечер малко напомняше типичния музикален „букет“ или празнична гала с участието на близки и колеги (между които бяха само пианистката Ксения Башмет и диригентът Алексей Рубин). „Московските солисти“ изпълниха фрагменти от известни симфонии на Моцарт, Бетовен, Шуман, Шуберт, Брамс, Малер, Чайковски.

Не се мина, разбира се, без съчиненията на отдавнашни приятели на маестрото – Кузма Бодров и Александър Чайковски (който бе наречен от Юрий Абрамович „истински мускетар“, заедно с Валерий Гергиев и пианиста Александър Торадзе). Самият Башмет се прояви, както обикновено в двете си ипостаси – на виолист и на диригент – и през цялата вечер се намираше на сцената, задавайки стремителни темпа на симфониите, които бяха енергично подхващани от подопечните му.
Юбилеят на Юрий Башмет продължи три часа, но малцина напуснаха залата, без да дочакат завършека. Финален акорд на задушевната вечер беше поздравлението на съпругата на маестрото, Наталия Мелник, която му пожела да доживее до 100 години, както и поздравленията от децата и внуците му – всичко това под акомпанимента на пронизителното „Адажио“ на балета „Спартак“ от Хачатурян.

Залата се изправи на крака и дълго не пускаше Юрий Абрамович от сцената, дарявайки го с дълги аплодисменти и цветя, изразявайки своята признателност и уважение.
Празникът си е празник, но маестрото го очакват концерти и спектакли в рамките на Московския фестивал на изкуствата, откриването на Зимния фестивал в Сочи, в който ще вземат участие „мускетарят“ Валерий Гергиев и Теодор Куренцис, както и гастроли, майсторски класове и много други – страхотно попълнение на автобиографията и подготовка за следващия юбилей.

Интервю на Олга Шаблинска с Юрий Башмет за „Аргументи и факти" от 14 юни 2022

Не ме е страх от реакцията на западните ми колеги. Не искам да изнасям концерти там.

Знаменитият диригент и виолист Юрий Башмет отбеляза 30-годишнината на прославения камерен оркестър „Московски солисти“ с организиране на Фестивал на камерните оркестри от цял свят. Шест концерта в четири концертни зали, където освен виновниците за тържеството излязоха солисти от камерните оркестри на Ереван, Ташкент, Новосибирск и Нижний Новгород.

Идеята на народния артист на СССР, лауреат на Държавна награда на СССР, четири Държавни награди на РФ и награда „Грами“ Юрий Башмет е този фестивал да стане ежегоден. Но подходящ ли е сегашният момент за музика по принцип?

Поговорихме за това с маестрото за „Аргументи и Факти“.

„Там не ми е интересно“

- Юрий Абрамович, много Ваши известни колеги сега предпочитат да запазят неутралитет. А Вие открито казвате: „Всички ние искаме да не загиват хора. Но искаме нашите деца и внуци да живеят в сигурност. Затова всичко, което правим е правилно. И ние ще победим.“ Западът няма да забрави тези Ваши думи! Там и за по-малко слагат наши културни дейци в „черни списъци“. Не се ли страхувате, че вече никога няма да поканят Башмет и неговия оркестър на гастрол в чужбина?

- Винаги съм срещал съпротива – като започнем от времето, когато се опитвах да докажа, че виолата все пак е солов инструмент. Свирех – веднъж, втори път, стотен път – и всичко доказвах с музика. Затова изобщо не ме е страх от реакцията на западните колеги. А и не искам да изнасям концерти там.

По-интересно ми е да изсвиря една откровена нота в град Бугулм, отколкото в Париж. И още по-малко в ню-йоркския Карнеги Хол или в Амстердам. Защо трябва – било то и за пари – да дарявам искрените си чувства на някакви чужди хора? Които освен това... Как да го кажа по-деликатно... се гънат.

Аз обичам и уважавам нашия президент и много обичам страната си – това е моята позиция. Правете с мен каквото искате, но на мен в чужбина нищо не ми е интересно, там вече всичко съм свирил хиляди пъти. Те ми плащаха и ме уважаваха, защото след концертите си заминавах. Уважаваха ме за това, че имам свой дом – даже не съм и помислял да оставам там. Така че, даже и всички концерти да спрат, не дай Боже, аз имам с какво да се занимавам.

Ние имаме огромна страна. Знаете ли колко фанатично отдадени на музиката, най-талантливи младежи имаме, които по 5-8 часа, вместо да висят на компютрите, свирят на цигулка или на пиано?

А зрителите?! Никъде по света няма такова отношение към музиката, както у нас. Пристигаш на гастрол в Магадан, да кажем. Зима. Пътуваш от летището към хотела и си мислиш: кой довечера ще дойде на концерт в такова време? Много по-лесно е да си останат вкъщи, да си пуснат телевизора. А след това виждаш пълна зала – жени във вечерни рокли, мъже в костюми, с вратовръзки, някои даже и с папийонки. Това говори за тяхното отношение към случващото се.
И винаги с деца. И тези деца след това идват и поднасят цветенца. Там, в Магадан, едно съвсем мъничко момиченце се опита да се качи по трите стъпала до сцената. Мама, седяща на първи ред, малко ѝ помогна и момиченцето, още на колене, допълзя при мен на сцената. Бях покорéн от това целеустремено детенце (смее се).

- А Вие в отговор изсвирихте на това момиченце Шнитке?

- В този момент гърмяха овации. Момиченцето се добра до мен и какво мислите ми подари? Не цветенца, а своя детска бродерия. Оказа се, че година по-рано, знаейки че ще има наш концерт, тя помолила родителите си и я записали в школа по бродиране. И тя даде на мен първата си бродерия. Не, това го няма никъде по света!

И още едно потресаващо момченце, на 13-14 години, в сребърно костюмче, от три части, излезе с цветя на сцената, поздрави ме. Питам го: „Ти свириш ли на музикален инструмент?“ А той, като един древногръцки герой, с изправени рамене и аристократично завъртане на главата, отговаря: „Аз съм пианист.“ Просто приказка!

А Вие ме питате как някакви си хора на Запад ще реагират на моята позиция. Тези, които живеят в чужбина и там се хранят, нека се държат както искат. Но те нямат дом. А ние ще провеждаме нашия фестивал у дома.

„Те сами превърнаха себе си в бедняци“

- На големите музикални мероприятия, които организираше маестро Башмет в предишните години, винаги имаше гръмки имена – от Европа, САЩ. По какъв начин солистите от Ереван, Ташкент, се отличават от тези музиканти, които ние, Вашите зрители, виждахме на предишните фестивали?

- Имате предвид качественото ниво на тези състави ли? Боя се, че после може думите ми да се интерпретират неправилно, но въпреки това ще кажа: и арменският, и узбекският оркестри са хубави с това, че са съветски. Разбирам, че към орпеделението „съветски“ днес се отнасят различно. Но истината е, че съветската музикална школа се е предала на арменските музиканти чрез Мирзоян (Едвард Мирзоян – арменски композитор, един от членовете на прочутата „Арменска могъща петорка“ – б.ред.)
Държавният камерен оркестър на Армения тази година отбелязва 60-годишнина, те са свирили във всички водещи концертни зали в света. А ако говорим за Централна Азия например, то най-известната музикална школа в този регион се намира тъкмо в Ташкент – школата Успенски. Много известни музиканти са учили там – струнни, духови инструменти, дирижиране.
Школата не е възникнала в нищото – по времето на Великата отечествена война тук са били евакуирани много именити педагози от Москва, Ленинград. След войната част от тях са останали в Ташкент и са създали тази знаменита школа.
Въпросът за западноевропейските оркестри, който ми зададохте, също сме го обсъждали. И разбрахме, че напротив, участието на оркестри от Армения и Узбекистан е възможност да чуем нещо, което отдавна не сме слушали. И повярвайте, тяхното качество, нивото на изпълнителското им майсторство, са достатъчно високи. Просто защото, ще се повторя, те са наши. А не техни.

- Нашата култура е бойкотирана на Запад, руските музиканти не могат да гастролират по света. Сега всички са ангажирани с концерти – ако ще и по принуда – в Русия. Ще разцъфне ли благодарение на тази концентрация културният живот вътре в страната?

- Ще разцъфне. А там, при тях, нивото ще се понижи – веднага и забележимо. Защото ние, руските музиканти, винаги сме били по-добри. Не сме били песъчинки в общата маса, не. Ние бяхме като Гагарин там, в света на тяхната класическа музика.
Свято място не бива пусто, и там все пак ще продължи концертният живот. Но, извинете, сред тези изпълнители, които излизат на сцена в Ла Скала или Карнеги хол, няма да сме аз и други мои колеги, чиито имена за западния слушател не са празен звук. Да, признавам: там има и добри музиканти, и достойни концертни зали.

А какво направиха с Чайковски, забранявайки изпълнението на неговата музика? На кого искаха да навредят, идиоти? Това е като сам да си изрежеш сърцето. Да отрежеш мястото, в което живее любовта, и да кажеш: „Тази любов не ми трябва вече.“
Това, че те се отказват от нашите композитори, музиканти – за нас всичко това е дреболия. Ние сме си запазили и композиторите, и музикантите. А те сами превърнаха себе си в бедняци.

При тях бездруго всичко загнива. А при нас изкуството ще процъфти. Защото ние сме млади, талантливи и имаме огромно въображение!

Източник: classicalmusicnews.ru