Вежди Рашидов уредил без конкурс художниците, които ще представят България на Венецианското биенале

Вежди Рашидов уредил без конкурс художниците, които ще представят България на Венецианското биенале
В Министерството на културата е взето непублично и непрозрачно решение за националното участие на България на Венецианското биенале. Това става ясно от отвореното писмо на група български художници и представители на арт гилдията у нас до министъра на културата Вежди Рашидов. В писмото се казва, че българските художници са се информирали за националното ни участие на предстоящото 54-то издание на Венецианското биенале от официалната страница на арт събитието, където е публикувана информация, че страната ни ще бъде представена от художниците Греди Асса, Павел Койчев и Хубен Черкелов, с куратор Джордж Лукс. Това е първата публично обявена информация относно националното представяне на България. Авторите на писмото, сред които са доц. Александър Кьосев, проф. Светослав Кокалов, Весела Ножарова, Недко Солаков и др., уточняват, че практиката в европейските страни е приелият официалната покана от организаторите на биеналето държавен орган (в случая Министерството на културата) да поеме провеждането на открит конкурс за кураторски проекти. Текста на откритото писмо публикуваме по-долу.
<em>До &nbsp;&nbsp;&nbsp; <br />Вежди Рашидов<br />Министър на културата</em><br /><br /><em>Медиите<br /><br />27 март 2011 г.</em><br /><br /><strong><br />ОТВОРЕНО ПИСМО</strong><br />Относно: Националното участие на България на Венецианското биенале <br /><br />Уважаеми г-н Министър,<br /><br />В официалната страница на 54-то издание на Венецианското биенале, което ще бъде открито на 4 юни 2011 г., е публикувана информация относно националното участие на България. Според нея, страната ни ще бъде представена от художниците Греди Асса, Павел Койчев и Хубен Черкелов, куратор Джордж Лукс, в Палацо Карминати. <br /><br />Това е първата публично обявена информация относно националното представяне на България, което е изненада за професионалната гилдия и ценителите на изкуство. <br /><br />По различни причини България няма собствен павилион във Венеция и представянето й там е спорадично, като последното присъствие на страната ни бе през 2007 година. Неравномерността на участието й в този световен форум е определила липсата на правила за избиране на концепция и автори, както и за финансиране на националното представителство. Според практиките в други европейски страни, особено в тези от Европейския съюз, приелият официалната покана от организаторите на биеналето държавен орган (в България &ndash; Министерството на културата), поема провеждането на открит конкурс за кураторски проекти, журиран от страна на експерти, запознати със спецификата на изложбата. Представлявайки държавата, той се занимава с набиране на съществена част от средствата за националното представяне. <br /><br />В толкова разнообразния свят на съвременното изкуство именно публичността на процеса, адекватността на времето и ситуацията, както и пряката ангажираност на участниците му, осигуряват възможността един проект да се нарече национален. Наред с гаранцията на държавата, изискването за ясни правила и процедури по реализиране на националното участие, както и за тяхната откритост и приемливост за професионалната общност изключват идеята&nbsp; за &bdquo;купуване&rdquo; на национално представителство. Тяхното наличие или липса определя и приема, който международната професионална общност отдава на всеки проект. <br /><br />Във връзка с това се обръщаме към Вас в очакване да информирате професионалистите, артистичната общност и ценителите на съвременното българско изкуство за правилата и процедурите по представянето на нашата страна в тазгодишното издание на биеналето. <br /><br />Същевременно с това призоваваме българската държава, в лицето на Министерство на културата, да поеме адекватен на правилата и статута на този международен форум ангажимент спрямо представянето на страната ни в него.<br /><br />Венецианското биенале е най-авторитетното световно арт събитие, в което отделните страни имат възможност за национално представителство. Този международен форум датира от 1895 г., преминава през различни периоди, но с изключение на времето на войните, винаги е било сред най-обсъжданите събития в света на изкуството. Участието на страната ни в него е от изключителна важност за изграждането на съвременния й културен образ и чрез представянето на най-съвременни и въздействащи творби, художници и куратори. <br /><br />Национално участие на България&nbsp; според нас означава: 1. Прозрачни правила и процедури по осъществяването му и адекватен на нивото на международното събитие ангажимент на държавата; 2. Публичност на процеса от обявяването на правилата до реализацията на изложбата; 3. Професионализъм, творчески качества и актуалност на кураторския проект и представяните работи.<br /><br />Считаме, че професионалната общност има достатъчно възможности да представи България като равностойна европейска държава, която утвърждава своята култура и изгражда съвременен образ на демократизъм, публичност и динамично участие на изкуството в съвременността.<br /><br />Доц. Александър Кьосев, председател на борда на Академичната лига за Югоизточна Европа<br />Весела Ножарова, заместник председател на фондация &bdquo;Изкуство - дела и документи&rdquo;<br />Весела Христова-Радоева, председател на Асоциацията на културните мениджъри в България<br />Веселина Сариева, директор на фондация &bdquo;Отворени изкуства&rdquo;<br />Владия Михайлова, куратор в Галерия "Васка Емануилова"<br />Диана Попова, автор на &bdquo;Музей в ефира&rdquo;, БНР<br />Дора Дончева, собственик и мениджър на галерия &bdquo;Буларт&rdquo;<br />Емил Миразчиев, Център за съвременно изкуство &ndash; Пловдив,&nbsp; Баня &bdquo;Старинна&rdquo;, Сдружение&nbsp; &bdquo;Изкуство днес&rdquo;<br />Проф. Ивайло Мирчев, председател на Съюза на българските художници<br />Йово Панчев, основател на Независимата платформа за култура и съвременно изкуство &bdquo;Студио Даухаус&rdquo;<br />Доц. д-р Ирина Генова, Нов български университет и Институт за изследване на изкуствата<br />Д-р Мария Василева, главен уредник в Софийска градска художествена галерия<br />Надежда Джакова, координатор международни отношения в Националната художествена галерия<br />Ивана Ненчева, представител на Независимото пространство за съвременно изкуство &ldquo;The Fridge&rdquo;<br />Недко Солаков, художник, носител на награда от 52 Венецианско биенале, 2007<br />Ния Пушкарова, управител на сдружение &bdquo;ИМЕ&rdquo;<br />Светлана Куюмджиева, куратор в галерия &bdquo;Кредо Бонум&rdquo;<br />Проф. Светослав Кокалов, ректор на Националната художествена академия <br />Ярослава Бубнова, директор на Института за съвременно изкуство &ndash; София

Коментари

  • Опомнете се, интелектуалци

    29 Март 2011 22:47ч.

    Ами, български интелектуалци, вие, които сте призвани да бъдете винаги чистата и будна съвест на нацията и коректив на самозабравилата се класа от богоизбрани и новобогаташи, докога вие ще се навеждате ниско с протегната за милостиня ръка? Вие просто сте задължени по силата на местото, което заемате да поведете народа си и да го изведете на чист и прав път към бъдещето. Няма прошка за овчедушието ви, с което вие допускате един зле възпитан алкохолик и турски хулиган и националист да оглавява нашата православна и европейска култура и да ни изблъсква нас и манталитета ни към тъмните ъгълчета на Анадола. Опомнете се, неразбрани, защото ще бъдете отречени от история на народа ни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ВАЖЕН ИСТОРИЧЕСКИ ТЕКСТ

    29 Март 2011 23:07ч.

    Академик ЛЮБОМИР МИЛЕТИЧ: „Погромът над тракийските българи през 1913 г. е изтребление и геноцид!” Само в едно от българските села турците са убили зверски 687 българи! Книгата на акад. Любомир Милетич “Разорението на тракийските българи през 1913 г.” за всички поколения е и ще си остане библия за тракийския погром, който по думите на самия Милетич няма „себе равен в новата ни мъченическа история”. Какво всъщност е извършено с тракийските българи по време на трагичните събития през 1913 година? Само разорение или то е било съпроводено и с изтребление, т.е. с фактическо унищожение? Акад. Любомир Милетич още в предговора на втора страница нарича тези събития “Погром”. Очевидно двете понятия не се покриват по съдържание. Акад. Милетич по интуиция е чувствал различието. Думата “разорение” съдържа преди всичко икономически елементи. Когато се каже разорение, се подразбира загубване на собственост, на богатство. Изречем ли словото “погром”, съдържанието се разширява, изменя се или най-малкото се допълва и с други съставки. В нашия случай – с политическия елемент унищожаване. Истин-ската дума, обхващаща съдържанието на трагичните събития през 1913 година, описани от акад. Любомир Милетич, възниква десетилетие след неговата смърт и я намираме в решенията на ООН – нарекли престъпленията срещу човечеството – геноцид. Разорението и изтреблението на тракийските българи в Източна Тракия е започнало още когато мастилото по Лондонския мирен договор не е било застинало. Турската реокупация на Източна Тракия бележи началото си в разгара на Междусъюзническата война. Тя е насочена в три направления: Енос – Дедеагач, Кешан – Одрин и Чорлу, Визенско – Лозенград, Малко Търново. Големи жестокости са извършени в първите две направления. Българските власти, пък и самото население не са вярвали до последния ден, че турската войска ще наруши Лондонския мирен договор. Но в действителност турците още в началото на юли настъпват - “грабят, убиват и опожаряват” – всичко, що е българскo“ Това, което е станало от юли до октомври, пише акад. Любомир Милетич, “надминава по ужас най-ужасните масови избивания, на които българщината е била подлагана дори и в историческото Баташко клане… убийствата засягат население от двата пола на около 17 села и продължават дълго време с най-сурова безпощадност. В самата тактика на Турция планът за реокупация на Тракия е бил съставен още със започването на Междусъюзническата война на 16 юни. В началото на юли турските военни власти вече предприемат съответните действия. Съвсем съзнателно и в съответствие с плана те оставят или по-точно подтикват българското население по-бързо да ожъне и да овършее зърнените култури. И след като зърното е в хамбарите, започват насилствено да прогонват хората от родните им селища и масово да ги избиват. Паролата е – физическо унищожаване на българите, и то по най-варварски начин. Тактиката е от арсенала на Османската империя: напред – организирани и въоръжени отряди башибозук, и след тях – редовна турска войска. Трагичната история на българското население от Тракия през 1913 година започва със село Булгаркьой. То е било чисто българско, както показва самото му име, и населено преди 300-400 години с българи от Родопския край. В него са живеели около 2000 души. Не е имало нито една турска къща. Поради тази причина населението е настоявало при водените предварителни разговори между България и Турция за проектираната граница Мидия-Енос то да остане от българска страна. И действително е имало съгласие границата да мине на 5 км източно от селото. Населението е живеело богато, щастливо и посрещнало с радост вестта, че ще бъде в пределите на България. Но така е било до 1 юли. Радостта секнала на 2 юли, когато в селото влезли 120 турски кавалеристи. Една част от селяните усещали какво ги очаква и са избягали в околните гори. Турците събрали оръжието, което имали хората, и заедно с реквизирания дребен и едър рогат добитък, приблизително около 25 000-30 000 глави, откарали в Кешан. Задължили селяните да пекат хляб и да хранят войниците. Това траяло пет дни. На 7 юли турският началник заповядал да се събере в края на селото, край Байдановия мост, цялото мъжко население, за да им държи реч. Явили се около 350 мъже. Но вместо реч била дадена заповед да се съберат накуп. Със залп от заградилите ги турски войници хората били покосени. Само 8 души успели да се спасят с бягство. Жените и децата с писъци бягали от селото. Всички застигнати са били съсечени или застреляни. В следващите два дни цялото село било “опустошено, разграбено и опожарено”. Загинали 1100 души. Останалите около 900 души живи, между които само 60 мъже, а другите жени и деца, били откарани в Кешан. Младите жени и девойки били пръснати по турските села и потурчени. Така “българското село” (Булгаркьой) било обезбългарено и затрито от земята. Разорение и изтребление едновременно. В същите тези дни турските войски навлизат и в Одрин. Градът е окупиран от тях на 9 юли. Жертвите тук са българи затворници в занданите на Одрин – една немалка част от които пленени войници. Смята се, че тук са избити без съд и присъда 521 души българи. След като разорили българските села в Кешанско, турските войски се прехвърлили в следващия район, на север – Узункюприйско. Тук са пострадали почти всички села, в които са живеели българи. Опожарени са селата Чопкьой, Търново, Ерменкьой, Османли и Ново село. В с. Търново най-напред са запалили току-що построената църква. Но най-голямо нещастие сполетяло село Залъф прочуто със своите вина в цялата империя. Населението не е успяло да се изтегли и тук са избити 687 души. Жестока е била участта и на жителите от село Татарлар. Бягащите хора били настигнати на пет километра от селото и били изклани, по думите на очевидец, успял да се спаси, като животни. Загинали са няколко десетки селяни. От района на Узункюпри турските военни части се насочили към Одрин и Свиленград (Мустафа паша). Те навлизат в Свиленград на 10 юли и подпалват източната част. Но когато се разбира, че градът ще остане в България, турците го подпалват отново и този път той изгаря до основи. От къщите няма помен, също тъй и от големите масивни и обществени здания – черквите, училищата, болницата, казармата, джамиите, големите магазини – всички са изравнени със земята.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ВЕЖДИ РАШИДОВ ДА СЕ МАХА ОТ БЪЛГАРИЯ, ТОЙ Е НАРОДЕН ХУДОЖНИК НА Р ТУРЦИЯ!

    29 Март 2011 23:10ч.

    СРАМНО Е, ЧЕ ИМАМЕ ЗА МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА ЕДИН ВПИЯНЧЕН, МРЪСЕН, МАЗЕН И ПЪПЧИВ ТУРЧИН, БИВШ ЛАКЕЙ НА ДОГАН И НА ИЛИЯ ПАВЛОВ, АСЕГА ПРИСЛАМЧИЛ СЕ КЪМ ГЕРБ, СРАМНО, ПОЗОРНО Е ДА ТЪРПИМ ВЕЖДИ РАШИДОВ КАТО МИНИСТЪР НА ХИЛЯДОЛЕТНАТА БЪЛГАРСКА КУЛТУРА! ТОВА НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ НИКЪДЕ ПО СВЕТА!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Учител

    30 Март 2011 0:23ч.

    Че те в кое министерство са я свършили като хората, че и в това да направят прозрачен избор? Така настройват хората срещу иначе добри художници. Специално за Греди Асса съм категорична , че е повече преекспониран, отколкото заслужава. Има поне 20- ина страхотни, талантливи хора в изобразителното изкуство, които живеят в провинцията и продават основно навън, но никой не чува за тях, щото не са връзкари и не им е присъща мегаломанията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Морен

    30 Март 2011 1:03ч.

    Подписалите подписката имат лично отношение към случая. Всеки от тъх има &quot;свои&quot; художници. И какво като отидат други-ефекта за България ще бъде еднакъв-т.е. нулев. Био за художниците, и да видят там как се прави днес изкуство&quot;:))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Adda

    30 Март 2011 1:20ч.

    Прочетете демагогското обяснение на сайта на министерството! От него става ясно, че хем Министерството няма нищо общо с избора (как ще има, като е възложило цялата мисия на който е решило), хем логистично е подкрепило участниците в биеналето (кой е шефът на логистиката, то е ясно). Явно наглостта върви редом с глупостта.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Lupy

    30 Март 2011 1:54ч.

    Аз не виждам турски имена всред незнайно как избраните, но и не виждам една информационна банка с български автори и техни творби с чиято информация конкурса/конкурсите/ малко от малко ще бъде актуален. Да побликуват участвалите в журито и техните критерии по избора им. И как работят без максимално пълна информация? За мен това е неграмотно и жалко защото става въпрос не за познати имена, а за творчески потенциал на нацията!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Стефан

    30 Март 2011 15:04ч.

    Отново трябва да се иска едно: оставка на Вежди Рашидов!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • лалала

    30 Март 2011 21:06ч.

    Отначало беше ясно що за министър на културата ще имаме. Уважаемите дами и господа, подписали писмото, да бяха реагирали по-рано, а не когато решенията на един некадърник ги удари лично. Що за интелигенция, която търпи до последно?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • BG kef

    04 Апр 2011 2:30ч.

    NE na nominiranite,NE na &quot;nominira6tite&quot;,NE na ISI !!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Жечко

    04 Апр 2011 5:13ч.

    Недко Солаков е агент на ДС, в каква Венеция иска пак да ходи?? Да си излага в Карнобат нещата!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • художник

    17 Яну 2012 2:19ч.

    крайно време е веждито да си ходи. бб не чакай повече, че да не те завлече и тебе с глупавите си изказвания и тъпите си изпълнения. стига безкултурие в министерството на културата

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • РАЗГНЕВЕН БЪЛГАРИН

    24 Юни 2013 4:41ч.

    МРЪСНА МАЗНА ТУРСКА СВИНЯ, КРАДЛИВ, НАГЪЛ, ЖАДЕН ЗА ВЛАСТ, ПОДМАЗВАЧ, СМЕНИЛ КУП ПАРТИИ, ПЪРВО ПРОТЕЖЕ НА ДОГАН, ПОСЛЕ НА КОНУНИСТИТЕ, СЛЕД ТОВА НА БОКО ТИКВАТА, БЕЗСРАМНО БЕЗДАРИЕ Е ТОЗИ ВЕЖДИ РАШИДОВ, ДОКОГА ЩЕ ГО ТЪРПИМ!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи