Вежди Рашидов уредил без конкурс художниците, които ще представят България на Венецианското биенале

Ами, български интелектуалци, вие, които сте призвани да бъдете винаги чистата и будна съвест на нацията и коректив на самозабравилата се класа от богоизбрани и новобогаташи, докога вие ще се навеждате ниско с протегната за милостиня ръка? Вие просто сте задължени по силата на местото, което заемате да поведете народа си и да го изведете на чист и прав път към бъдещето. Няма прошка за овчедушието ви, с което вие допускате един зле възпитан алкохолик и турски хулиган и националист да оглавява нашата православна и европейска култура и да ни изблъсква нас и манталитета ни към тъмните ъгълчета на Анадола. Опомнете се, неразбрани, защото ще бъдете отречени от история на народа ни.
Академик ЛЮБОМИР МИЛЕТИЧ: „Погромът над тракийските българи през 1913 г. е изтребление и геноцид!” Само в едно от българските села турците са убили зверски 687 българи! Книгата на акад. Любомир Милетич “Разорението на тракийските българи през 1913 г.” за всички поколения е и ще си остане библия за тракийския погром, който по думите на самия Милетич няма „себе равен в новата ни мъченическа история”. Какво всъщност е извършено с тракийските българи по време на трагичните събития през 1913 година? Само разорение или то е било съпроводено и с изтребление, т.е. с фактическо унищожение? Акад. Любомир Милетич още в предговора на втора страница нарича тези събития “Погром”. Очевидно двете понятия не се покриват по съдържание. Акад. Милетич по интуиция е чувствал различието. Думата “разорение” съдържа преди всичко икономически елементи. Когато се каже разорение, се подразбира загубване на собственост, на богатство. Изречем ли словото “погром”, съдържанието се разширява, изменя се или най-малкото се допълва и с други съставки. В нашия случай – с политическия елемент унищожаване. Истин-ската дума, обхващаща съдържанието на трагичните събития през 1913 година, описани от акад. Любомир Милетич, възниква десетилетие след неговата смърт и я намираме в решенията на ООН – нарекли престъпленията срещу човечеството – геноцид. Разорението и изтреблението на тракийските българи в Източна Тракия е започнало още когато мастилото по Лондонския мирен договор не е било застинало. Турската реокупация на Източна Тракия бележи началото си в разгара на Междусъюзническата война. Тя е насочена в три направления: Енос – Дедеагач, Кешан – Одрин и Чорлу, Визенско – Лозенград, Малко Търново. Големи жестокости са извършени в първите две направления. Българските власти, пък и самото население не са вярвали до последния ден, че турската войска ще наруши Лондонския мирен договор. Но в действителност турците още в началото на юли настъпват - “грабят, убиват и опожаряват” – всичко, що е българскo“ Това, което е станало от юли до октомври, пише акад. Любомир Милетич, “надминава по ужас най-ужасните масови избивания, на които българщината е била подлагана дори и в историческото Баташко клане… убийствата засягат население от двата пола на около 17 села и продължават дълго време с най-сурова безпощадност. В самата тактика на Турция планът за реокупация на Тракия е бил съставен още със започването на Междусъюзническата война на 16 юни. В началото на юли турските военни власти вече предприемат съответните действия. Съвсем съзнателно и в съответствие с плана те оставят или по-точно подтикват българското население по-бързо да ожъне и да овършее зърнените култури. И след като зърното е в хамбарите, започват насилствено да прогонват хората от родните им селища и масово да ги избиват. Паролата е – физическо унищожаване на българите, и то по най-варварски начин. Тактиката е от арсенала на Османската империя: напред – организирани и въоръжени отряди башибозук, и след тях – редовна турска войска. Трагичната история на българското население от Тракия през 1913 година започва със село Булгаркьой. То е било чисто българско, както показва самото му име, и населено преди 300-400 години с българи от Родопския край. В него са живеели около 2000 души. Не е имало нито една турска къща. Поради тази причина населението е настоявало при водените предварителни разговори между България и Турция за проектираната граница Мидия-Енос то да остане от българска страна. И действително е имало съгласие границата да мине на 5 км източно от селото. Населението е живеело богато, щастливо и посрещнало с радост вестта, че ще бъде в пределите на България. Но така е било до 1 юли. Радостта секнала на 2 юли, когато в селото влезли 120 турски кавалеристи. Една част от селяните усещали какво ги очаква и са избягали в околните гори. Турците събрали оръжието, което имали хората, и заедно с реквизирания дребен и едър рогат добитък, приблизително около 25 000-30 000 глави, откарали в Кешан. Задължили селяните да пекат хляб и да хранят войниците. Това траяло пет дни. На 7 юли турският началник заповядал да се събере в края на селото, край Байдановия мост, цялото мъжко население, за да им държи реч. Явили се около 350 мъже. Но вместо реч била дадена заповед да се съберат накуп. Със залп от заградилите ги турски войници хората били покосени. Само 8 души успели да се спасят с бягство. Жените и децата с писъци бягали от селото. Всички застигнати са били съсечени или застреляни. В следващите два дни цялото село било “опустошено, разграбено и опожарено”. Загинали 1100 души. Останалите около 900 души живи, между които само 60 мъже, а другите жени и деца, били откарани в Кешан. Младите жени и девойки били пръснати по турските села и потурчени. Така “българското село” (Булгаркьой) било обезбългарено и затрито от земята. Разорение и изтребление едновременно. В същите тези дни турските войски навлизат и в Одрин. Градът е окупиран от тях на 9 юли. Жертвите тук са българи затворници в занданите на Одрин – една немалка част от които пленени войници. Смята се, че тук са избити без съд и присъда 521 души българи. След като разорили българските села в Кешанско, турските войски се прехвърлили в следващия район, на север – Узункюприйско. Тук са пострадали почти всички села, в които са живеели българи. Опожарени са селата Чопкьой, Търново, Ерменкьой, Османли и Ново село. В с. Търново най-напред са запалили току-що построената църква. Но най-голямо нещастие сполетяло село Залъф прочуто със своите вина в цялата империя. Населението не е успяло да се изтегли и тук са избити 687 души. Жестока е била участта и на жителите от село Татарлар. Бягащите хора били настигнати на пет километра от селото и били изклани, по думите на очевидец, успял да се спаси, като животни. Загинали са няколко десетки селяни. От района на Узункюпри турските военни части се насочили към Одрин и Свиленград (Мустафа паша). Те навлизат в Свиленград на 10 юли и подпалват източната част. Но когато се разбира, че градът ще остане в България, турците го подпалват отново и този път той изгаря до основи. От къщите няма помен, също тъй и от големите масивни и обществени здания – черквите, училищата, болницата, казармата, джамиите, големите магазини – всички са изравнени със земята.
СРАМНО Е, ЧЕ ИМАМЕ ЗА МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА ЕДИН ВПИЯНЧЕН, МРЪСЕН, МАЗЕН И ПЪПЧИВ ТУРЧИН, БИВШ ЛАКЕЙ НА ДОГАН И НА ИЛИЯ ПАВЛОВ, АСЕГА ПРИСЛАМЧИЛ СЕ КЪМ ГЕРБ, СРАМНО, ПОЗОРНО Е ДА ТЪРПИМ ВЕЖДИ РАШИДОВ КАТО МИНИСТЪР НА ХИЛЯДОЛЕТНАТА БЪЛГАРСКА КУЛТУРА! ТОВА НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ НИКЪДЕ ПО СВЕТА!
Че те в кое министерство са я свършили като хората, че и в това да направят прозрачен избор? Така настройват хората срещу иначе добри художници. Специално за Греди Асса съм категорична , че е повече преекспониран, отколкото заслужава. Има поне 20- ина страхотни, талантливи хора в изобразителното изкуство, които живеят в провинцията и продават основно навън, но никой не чува за тях, щото не са връзкари и не им е присъща мегаломанията.
Подписалите подписката имат лично отношение към случая. Всеки от тъх има "свои" художници. И какво като отидат други-ефекта за България ще бъде еднакъв-т.е. нулев. Био за художниците, и да видят там как се прави днес изкуство":))
Прочетете демагогското обяснение на сайта на министерството! От него става ясно, че хем Министерството няма нищо общо с избора (как ще има, като е възложило цялата мисия на който е решило), хем логистично е подкрепило участниците в биеналето (кой е шефът на логистиката, то е ясно). Явно наглостта върви редом с глупостта.
Аз не виждам турски имена всред незнайно как избраните, но и не виждам една информационна банка с български автори и техни творби с чиято информация конкурса/конкурсите/ малко от малко ще бъде актуален. Да побликуват участвалите в журито и техните критерии по избора им. И как работят без максимално пълна информация? За мен това е неграмотно и жалко защото става въпрос не за познати имена, а за творчески потенциал на нацията!
Отново трябва да се иска едно: оставка на Вежди Рашидов!
Отначало беше ясно що за министър на културата ще имаме. Уважаемите дами и господа, подписали писмото, да бяха реагирали по-рано, а не когато решенията на един некадърник ги удари лично. Що за интелигенция, която търпи до последно?
NE na nominiranite,NE na "nominira6tite",NE na ISI !!!
Недко Солаков е агент на ДС, в каква Венеция иска пак да ходи?? Да си излага в Карнобат нещата!
крайно време е веждито да си ходи. бб не чакай повече, че да не те завлече и тебе с глупавите си изказвания и тъпите си изпълнения. стига безкултурие в министерството на културата
МРЪСНА МАЗНА ТУРСКА СВИНЯ, КРАДЛИВ, НАГЪЛ, ЖАДЕН ЗА ВЛАСТ, ПОДМАЗВАЧ, СМЕНИЛ КУП ПАРТИИ, ПЪРВО ПРОТЕЖЕ НА ДОГАН, ПОСЛЕ НА КОНУНИСТИТЕ, СЛЕД ТОВА НА БОКО ТИКВАТА, БЕЗСРАМНО БЕЗДАРИЕ Е ТОЗИ ВЕЖДИ РАШИДОВ, ДОКОГА ЩЕ ГО ТЪРПИМ!
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД