- Автор: Джон Х. Мюлер, Online-Merker
- 10 Sep 2020
- 175
- 3
Специализираното популярно електронно издание за музика Online-Merker публикува много добри отзиви за представянето на две българки певици - Виолета Радомирска, която пее в цюрихската опера, и Веселина Кацарова, която е гостувала в популярната зала "Тонхале". Двете българки, заедно с Чечилия Бартоли, са сред гвоздеите на отминалите новогодишни празници, пише изданието. Тъй като скоро ще ви представим Виолета Радомирска в "Гласове", днес публикуваме критиката, поместена в швейцарския сайт.
<p> </p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47853_QHENEi7mzsX6IdDcqQBh5OWIY0owaS.jpeg" /></p>
<p><em><strong>Виолета Радомирска</strong></em></p>
<p> </p>
<p><strong>Цюрихската опера: „Пепеляшка“ – Чечилия Бартоли в звездната си роля на 31 декември 2014 г.</strong></p>
<p>От 1994 г. върви тази възхитителна постановка на Чезаре Леви и въпреки това очарова отново и отново със своя отчасти приказен и все пак осмиващ прочит събралата се многобройна новогодишна публика. Хората идват, разбира се, заради Чечилия Бартоли, която от самото начало участва в продукцията и като Ангелина пак с щурм превзе сърцата: Чечилия Бартоли е Пепеляшка! Сигурно няма друга партия, която да й приляга като тази. И никоя друга певица по време на балната сцена не съумява да носи удивителната огледална рокля така, че трепетно вълнение да обхване публиката. Неподправената автентичност на тази изпълнителка е това, което винаги впечатлява. Може и да има различни мнения за начина й на пеене – това поне до известна степен остава въпрос на вкус, но от харизмата й май никой не успява да се изплъзне.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47853_GuzIZ2WRucCfMvuZidNganAtpEAP3R.jpg" /></p>
<p><em><strong>Чечилия Бартоли (Пепеляшка), Оливер Видмер (Дандини) и Лиляна Никитяну (Тисбе). Снимка: Моника Ритерсхаус</strong></em></p>
<p> </p>
<p>Гласът й, млад както винаги, продължава да има това гърлено-кадифено звучене, колоратурите се редят като нанизани перли. Но на първа място е простотата на мелодиите, като песента, която пее в началото и е нейният „лайтмотив“ – въздейства толкова вълнуващо, че стига право в сърцето. Във финалното рондо Nacqui all‘affanno, съвсем в духа на декоративните ефекти на белкантото, тя вмъква няколко колоратурни височини, които обаче не са само студени отблясъци, а при Бартоли просто изразяват невероятната й жизнерадост. Точно това я прави неповторима: тя изцяло се отдава на ролята, слива се с нея и така достига до сърцата на публиката. Една характерна, несравнима артистка на нашето време, в което съвършеното лицемерие и сдържаността са станали мярката за всички неща. Неизчерпаемият Карлос Шосон участва и този път. Със силен глас, висока музикалност и прекрасна игра той успява да придаде на иначе подлия характер на дон Магнифико все пак малко доброта и отстъпчивост. И как само си партнират Чечилия Бартоли и Карлос Шосон. В ролята на дон Рамиро е Лорънс Браунли, който започва резервирано, но после все повече се разгръща и изпълнява арията Si ritrovarlo, io giuro и кабалета, вмъквайки стройни екстремно високи тонове, така че публиката избухва в гръмка буря от аплодисменти. Двете „грозни“ сестри, които този път изобщо не са представени като грозни, а „само“ като спретнати, но капризни глезли, се изпълняват почти „луксозно“ от Мартина Янкова и Лиляна Никитяну. И така човек съвсем непринудено се наслаждава на многото ансамбли, когато всички гласове „изравнено“ и хармонично се сливат в един прозрачен и хомогенен тон. И Оливер Видмер отново присъства в ролята на камериера Дандини и по успокояващ и симпатичен начин се сдържа. На сцената се появява един нов Алидоро: Шенянг дебютира в осиротялата след смъртта на Ласло Полгар роля. Има силен глас, който трябва още малко да се доизглади, но добрите му данни се долавят. На пулта стои наистина благоразумният и плавно дирижиращ Джанкарло Адрета, който перфектно сплотява всички ансамбли и ги тласка напред. Мъжкият хор (с ръководител Ернст Рафелсбергер) с апломб изпълнява своите певчески и артистични задачи, а Цюрихската филхармония свири превъзходно, ясно, прозрачно и леко. Точно както се свири един истински Росини и негова опера-буфа. <em>Bravi a tutti</em>!</p>
<p> </p>
<p><strong>„Тонхале“, Цюрих: Новогодишен концерт с Веселина Кацарова – „Тонхале“, 1 януари 2015г.</strong></p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47853_nLhcBfCHx7hitYJI6RWjfF7qB7QCDj.jpeg" /></p>
<p><em><strong>Веселина Кацарова</strong></em></p>
<p>Цюрихският камерен оркестър организира Новогодишен концерт, след като със същата програма гостува на 31 декември 2014 г. в Културния и конгресен център в Люцерн. Като именит гост е поканена Веселина Кацарова, която отново излива прекрасния си глас, непокътнат от младите й години и по-зрял. Най-напред изпява арията Deh, per questo istante solo на Сесто от „Милосърдието на Тит“ на Моцарт, като обаче не успява да се разгърне съвсем. След това Фабио ди Касола, великолепният кларинетист на Цюрихския камерен оркестър, изпълнява две адаптации на песни на Шуберт и Шуман от Фабиан Мюлер и блясва с невероятно виртуозния кларинетен квинтет в си бемол мажор, опус 34, на Карл Мария фон Вебер, но само първа и четвърта част с разширена струнна секция, така че произведението на камерната музика мутира към солов концерт. Преди паузата на сцената още веднъж излиза Веси, както я наричат в знак на почит, и изпълнява първото рондо на Танкред O patria…Di tanti palpiti от едноименната опера на Джоакино Росини и показва как умее да вдъхне живот в музиката на майстора от Пезаро и как може да представи колоратурите със стил и съвършена техника. Внушително! След паузата идва ред на увертюрата към „Прилепът“, която гостуващият диригент Ари Расилайнен музицира със Цюрихския камерен оркестър наистина пламенно, но малко грубо и недиференцирано, както впрочем още в началото на концерта и увертюрата към „Милосърдието на Тит“. Великолепна е вече съвсем освободената Кацарова с куплета на Орловски Ich lade gern mir Gäste ein. Чудесно се справят оркестърът и диригентът и с откъсите от „Кармен“. Веселина Кацарова пресъздава една темпераментна Кармен, която знае как да наложи волята си – толкова убедително певицата завладява концертния подиум с елегантния език на тялото си. С изпълнението на Хабанерата и песента „Бохемия“ Кацарова извлича от гениалната музика на Жорж Бизе цялата еротика и изкусителност, но винаги с известна сдържаност и без да простее. Големият успех на Веселина Кацарова води до един забавен бис – изпълнението на приятния куплет O quel diner от „Перикола“ на Офенбах, при което Кацарова възхитително пресъздава с гласа и актьорското си майсторство леко алкохолно опиянение и предлага на публиката от първия ред шампанско. Хубаво е да се слуша отново Веселина Кацарова в Цюрих. Дано скоро отново е на сцената на Цюрихската опера!</p>
<p> </p>
<p><strong>Цюрих, „Опера Бокс“: „Хубавата Галатея“ и „Звънчето“ – </strong><span style="font-family:trebuchet ms"><strong>3 януари 2015г.</strong></span></p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47853_psbkFwh6gyrKcv17T5YswHWMVNmzPS.jpg" /></p>
<p><em><strong>Виолета Радомирска между двама мъже: Ерих Биери (съпруг) и Чейни Девидсон (любовник). Copyright: Томас Енцерот</strong></em></p>
<p> </p>
<p>С едноактната опера „Звънчето“ на Гаетано Доницети „Опера Бокс“ представя истинско бижу под ръководството на Паул Зутер, който поема и режисурата на двете творби във вечерната програма. Най-напред, като <em>Lever du Rideau </em>(за повдигане на завесата), се изпълнява особено забавната оперета на Франц фон Супе „Хубавата Галатея“. Роденият в Далмация композитор, чийто чичо всъщност е Доницети, се захваща във Виена с „внесената“ от Йохан Нестрой оперета на Офенбах и създава свой собствен, наситен с виенски чар стил. Музиката често напомня на Офенбах, но все пак не е, защото винаги се усеща и някаква част от Виена в съзвучията. Историята за оживялата статуя на красивата Галатея на скулптора Пигмалион, която завърта главите на всички мъже и страшно лази на всички по нервите, е пренесена от Паул Зутер в съвременен Цюрих и е обогатена с шегички и анекдотчета на тукашното наконтено светско общество. Разбира се, че такова нещо е възможно. Само че по отношение на диалозите постановката нещо не се получава. За сметка на това със своите дванайсет музиканти от Цюрихския камерен оркестър Андрес Йохо дирижира творбата с жизненост и ритъм в една редуцирана оркестрова версия, която пасва на атмосферата в неголямата репетиционна зала на Цюрихския камерен оркестър. Подходящо е да се импровизира тук, а в това Паул Зутер има опит и знае как да изпълни всички ъгълчета на пространството със забавни хрумки. В ролята на Галатея е прекрасната швейцарка Андреа Зутер, която с ясен глас и приятна игра, макар и не съвсем освободено, пресъздава нахаканата Галатея. За съжаление Ян Руско не е в добро разположение на духа като Пигмалион; по този начин той се лишава от оценка, което е жалко, защото Руско притежава един тембриран тенор. Като Мидас по сцената снове Улрих Амахер в познатия си буфо маниер, но все пак съумява да внесе известен плам. За съжаление мъжката роля на Ганимед е мутирала в секретарка, което налага драматургична промяна на финала. Жалко е, защото след еротичния дует на Галатея и Ганимед Пигмалион от ревност проклина своето творение и Галатея трябва отново да се превърне в камък, както и подарените й от Мидас накити. Тук обаче тази шега отпада и Галатея просто изчезва заедно с всички накити и така избягва наказанието си. Наистина е жалко, че режисьорът предприема този ироничен финал. Макар че дуетът е изпълнен фантастично: Виолета Радомирска и Андреа Зутер пеят омайващо, разбира се в тази постановка всяка от тях с друг (безмълвен) партньор.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47853_LyuqQAUzBMogm4oTJ7k3ZpbK7QEvrV.jpg" /></p>
<p><em><strong>Заловени на местопрестъплението: Виолета Радомирска и Чейни Девидсон – любовната двойка, и съпругът Ерих Биери</strong></em></p>
<p> </p>
<p>Чрез въвеждането на персонажи от последващото „Звънче“ режисьорът хвърля мост към основното произведение на вечерта. В това бижу на майстора от Бергамо се съдържа виц и сантимент, орисия и ирония. В буфо сюжета за аптекаря, вдигнал сватба с млада жена, чийто любовник цяла нощ постоянно му звъни на нощния звънец и му пречи „да изпълни съпружеските си задължения“ през първата брачна нощ, има нещо много смешно, но и трагично. Ерих Биери се превъплъщава в добрите традиции на опера-буфа в ролята на синьор Анибале ди Пистакио. Благотворно влияе обстоятелството, че разполага със звучен бас-баритон, който му служи чудесно и за бързия речитатив (<em>Parlando</em>) в стил Росини.</p>
<p><strong>Виолета Радомирска в ролята на младата му съпруга Серафина е висша наслада за слуха: закръгленият й тембър, отличните височини и добрата й игра оставят превъзходно впечатление. Трябва да има по-чести срещи с тази певица! </strong></p>
<p>Друг положителен момент на вечерта е участието на Чейни Девидсон от Цюрихската опера, който в образа на доктор Енрико Малатеста е открил своята най-успешна роля. Големият му дует с Виолета Радомирска изважда на показ най-доброто от Доницети. Изпълнението на двамата е пленително. Многобройните превъплъщения на доктор Малатеста, който смущава нощното спокойствие със звънеца, са пресъздадени чудесно от Чейни Девидсон с богатия му мъжествен баритон и различните му костюми. Така Девидсон веднъж играе суетния оперен певец, но също така и впусналия се в безкрайни обяснения дядка, който използва латинските наименования на исканите лекарства. Великолепният певчески терцет Радомирска-Биери-Девидсон се допълва качествено от Барбара Хензингер като мадам Роза (майката на Серафина), Ивон Тайлер, Флавио Кораца, опитния Юрг Кратингер и начинаещата Сара Падрут, които също така поемат и малкото на брой хорови изпълнения. Цюрихският камерен оркестър под ръководството на изкусния и внимателен Андрес Йохо свири приповдигнато, благозвучно и крайно точно в ритмично отношение. Голям успех за тази продукция на „Опера Бокс“ – дано следват още много с такова качество!</p>
<p> </p>
<p>Превод от немски език: Мария Дерменджиева</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
