„В Украйна се намират някои от най-големите български светини. Край малкото селце Малая Перешчепина недалеч от големия град Полтава е единственият известен гроб на български средновековен владетел - хан Кубрат. Друго забележително място е историческият полуостров Крим”, казва археологът проф. Николай Овчаров за „Преса”.
<p>„През VII в. без южната си част Крим е неразделна част от основаната от хан Кубрат Велика България. Тогава в Северното Черноморие се оформя забележителната салтово-маяцка култура, свързана основно с прабългарите. Неин носител е тази част, която не напуска тези места, след като хазарите разгромяват държавата им. Аспарух основава Дунавска България”, припомня проф. Овчаров.</p>
<p>Той разкрива, че през последните години украинските археолози проучват редица обекти на Крим. Според един от изследователите - д-р Вадим Майко, между VII и Х в. на полуострова процъфтяват повече от 300 прабългарски селища. Самият той ръководи разкопките на крепостта Судак, за която дълго време се е считало, че е построена от генуезците през ХIV в., но всъщност първите укрепления са направени още през VII в. от прабългарите. За това говорят каменоделските знаци, напълно еднакви с откриваните в столиците на Първото българско царство Плиска и Велики Преслав. Много сходни са и керамичните съдове, намирани на Балканите, и тези от градищата на салтово-маяцката култура. Според д-р Майко след Х в. прабългарите се смесват с други етноси, но и до днес оставят следа в културата на Крим.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>