Туристическа информационна система ни пази от ебола

<h3><strong><em>Очакваме трафиканти да се регистрират в графа &bdquo;нелегални хостели&ldquo;</em></strong></h3> <p>&nbsp;</p> <p>Наличието на единна национална електронна туристическа система, която отразява всяка направена резервация в страната, през която и да е резервационна система, може да ни опази от ебола, а също така и от терористи. Това каза зам.-министърът на икономиката Бранимир Ботев, като представи резултатите в бранша до този момент.</p> <p>&bdquo;Ако не дай си боже, в момента влязат от някъде болни от някаква неприятна болест като ебола емигранти и отидат в съответен български хотел и ние нямаме информация незабавно да бъдат предприети мерките по задържането им, нали разбирате какъв би бил ударът върху туризма като цяло, а не върху хотела на Пешо или на Гошо.&ldquo;</p> <p><em>В името на националната сигурност можем да предположим, че информационната система в туризма трябва да съдържа и графа: &bdquo;Резервации в нелегални квартири за незаконни имигранти&ldquo;. Добре е отстрани да се добави списък с телефонните номера на трафикантите. От собствениците на тайните стаи очакваме лично да премерят температурата на всеки нелегален имигрант и да я въведат в системата &ndash; МВР като я прочете, да реагира (но само ако вече сме снабдили държавата с носилка за пренос на болни от ебола.</em></p> <p><em><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43500_szHBMvTUbgpkzbSZwyJmkVHEbkGH43.jpg" style="height:343px; width:610px" /><br /> Нелегални имигранти напират да се резервират преди каналджията да ги вкара в България</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&bdquo;С помощта на министър Бакалов и главна прокуратура ние направихме необходимото да съберем информация и резултатът беше разкриване на няколко нелегални или полулегални хостели. Но ние не можем непрекъснато да тичаме след събитията.&ldquo;</p> <p><em>Логично, с въвеждането на системата, всички тайни места за настаняване ще бъдат описани по надлежния ред, а трафикантите ще извършват надлежна регистрация малко преди тайното пресичане на браздата.</em></p> <p>В кръга на оптимистичните примери за работещи резервационни системи зам.-министър Ботев даде Испания, където в много хотели е невъзможно да заработи електронния ключ за хотелската стая, ако тя не бъде отключена посредством регистрация на госта в системата.</p> <p><em>Вярно е, че преобладаващата част от хотелите у нас са по Черноморието, но тъй като ние се гордеем с еко и селски туризъм, не е ясно кои селски одаи, направени като идентични с тези от 17-ти век, ще отварят райбера по електронен път.</em></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43500_uxCb8pH2jTiIdST6SpEBLYwtDHOkpT.jpg" style="height:374px; width:500px" /></p> <p><em>Освен да промотира електронизацията, добре е да се познават и условията за настаняване у нас, които са различни от четири и петзвездни хотели по курортите. А още са живи и бабките и дядовците, които дебнат за клиенти на квартирите си като върколаци по пълнолуние! Ако някой знае как ще ги електронизира, да сподели. </em></p> <p><br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43500_nTq05ypNBJGTrUMl1EKFfwEM0iuPDT.jpg" style="height:333px; width:500px" /></p> <p>Несъздадената единна система за туристическа информация всъщност не разполага с пари за стартирането си, въпреки бурния възторг от нейните възможности от страна на транспортното ведомство (отговорно за неслучващото се електронно правителство &ndash; там още опитват да разберат колко пари са вложени в начинанието) и вътрешното министерство. Закритата среща се е състояла в края на септември.</p> <p>&bdquo;България е единствената страна в рамките на ЕС, която не е въвела единната система за туристическа информация. Под това име се крие система при която в момента в който всеки турист си плати стая или резервира такава, за да пренощува на място, да бъде отразен веднага в реално време и тази информация да попада в централния сървър.&ldquo; &ndash; обясни Бранимир Ботев.</p> <p>Зам.-министърът допълни, че средствата били осигурени в рамките на изработения национален мастер план. &bdquo;Получихме официалното уверение на ген. секретар на Световната туристическа организация Талеб Рифай, че ООН ще подпомогне създаването на тази система в рамките на националния мастър план на България и за съжаление по една или друга причина тези пари не бяха преведени на Министерство на икономиката и енергетиката &ndash; става въпрос за 2,5 млн. лв.&ldquo;</p> <p><em>Остава загадка откога ООН финансира държавни информационни системи.</em></p> <p><strong>За какво става дума всъщност?</strong></p> <p>С раздел IV на Закона за туризма се регламентира създаването на <strong>Единна система за туристическа информация (</strong><strong>ESTI)</strong>, която включва Националния туристически регистър&nbsp; и статистически данни за туризма в съответствие с изискванията на статистическата служба на Европейския съюз - ЕВРОСТАТ, и на Световната организация по туризъм. Целта е чрез обединяване в национален мащаб на информацията необходима на изпълнителната власт, браншовите структури и туристическите фирми да се създаде информационна база за ефективно управление и развитие на туристическия отрасъл в България.</p> <p><strong>Какво разказа за набирането на информация на 27 октомври, 2014 г. зам.-министърът:</strong></p> <p>&bdquo;За да постигнем резултата, за целта колегите през събота и неделя ровеха по старите регистри да събират тази информация, бяха на телефоните, за да могат някак си да получат информация от кметовете на съответните населени места, ако те я притежават и ако имат доброто желание да я споделят с нас. Въпросът за нощувките: и към този момент никой не знае колко са реалните нощувки в България. Знаем броят на чужденците, но не знаем реалният брой на нощувките, ние нямаме реален инстументариум за измерване. Във всички случаи, от гледна точка на пакетите, които се продават в общия брой на чужденците, нощувките не отговарят на това, което трябва да се очаква.&ldquo;</p> <p><em>Може би такъв вид усилие за събиране на достоверна информация доведе до смайващия юнски резултат от 2009 г., когато НСИ рапортува пред ЕВРОСТАТ заетост от 92% на легловата база в страната и ударихме в земята цялата европейска конкуренция. Друга тема е, че дори насън не можем да постигнем такава национална заетост.</em></p> <p><strong>В края на май, 2013 г.</strong></p> <p>експерти от икономическото министерство обясниха, че предстои приетата с наредба през 2009 г. информационна система в туризма да бъде разширена. До този момент публично достъпна е информацията за лицензираните туроператори и туристически агенции, като в данните е предоставена информация за лиценза, адреса на управление и наличието или не на задължителна застраховка за професионална отговорност на туроператорите. Министерството и общините имат и отделни данни за категоризацията на хотелите в страната и др. Според новия Закон за туризма, обнародван в Държавен вестник в края на март, 2013 г. обаче, трябва да бъде създадена единна система за туристическа информация. В нея трябва да се вписват данните за всички регистрирани туроператори и туристически агенти, хотели, други места за настаняване, ресторанти, получили категоризация от министерството или общините. Общият регистър трябва да включва още информация и за туристическите сдружения в България, за туристическите информационни центрове във всички градове, както и за редица нови дейности и обекти, които се предвижда да бъдат лицензирани според последните промени в закона. Така например хотелите от балнеологията и СПА сектора ще получават сертификати от икономическото министерство и съответно трябва да бъдат вписани в общата база данни. Същото важи още за екскурзоводите, ски учителите и планинските водачи, които оттук нататък предстои да имат сертификати за правоспособност. Законът предвижда освен общия туристически регистър в единната информационна система да има и статистически данни - от НСИ, гранична полиция и т.н.</p> <p><em>Зам.-министър Бранимир Ботев обаче или не е разбрал за какво се отнася Единната система за туристическа информация или мечтае за нещо, което изобщо не е предвидено в нашия закон, а не съществува и в други държави. Нужно е малко търпение и внимание, за да се вникне в същината и на следващия текст:</em></p> <p>Закона за туризма във връзка с националния туристически регистър (чл. 10, ал. 2, т. 5 и чл. 60, ал. 1 ) задължава кметовете на общините да водят регистър на всички категоризирани от тях на територията на общината туристически обекти. Те предоставят информация относно вписванията по този регистър в Министерството на икономиката в 30-дневен срок от датата на заповедта за категория на туристическия обект. Водените от кметовете регистри са неразделна част от националния туристически регистър.</p> <p><em>Дотук не написана и буква за създаване на електронна система, която регистрира всеки посетител в място за настаняване на мига; за запис на резервация в България от коя да е точка на света никой не е и мислил.</em></p> <p>&bdquo;В този аспект законът задължава лицата, извършващи хотелиерство, да водят регистър на настанените туристи и за реализираните от тях нощувки, включително по националност на туриста и ежемесечно да подават информация в съответната община. Водения регистър се заверява ежемесечно от кмета на съответната община или от оправомощено от него длъжностно лице.&ldquo;</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Дотук нищо не предотвратява криенето на резервации, направени индивидуално или на рецепция. И нищо не се различава от досегашните изисквания, които стриктно спазват само големите хотелски комплекси и висококагорийните обекти. А причината те да спазват правилата е, че ги скъсват от проверки.</em></p> <p>&bdquo;Статистическата информация се допълва служебно от гранична статистика за влизанията на чуждестранни граждани в Република България и за пътуванията на български граждани с цел туризъм в чужбина, която&nbsp; Министерството на вътрешните работи предоставя ежемесечно на Министерството на икономиката.</p> <p>Реда и условията за водене на статистическа информация се определят от указания на оправомощено от Министъра на икономиката лице.<br /> ...<br /> Информацията в националния туристически регистър е публична в частта й относно:</p> <ul> <li>наименование на обекта и лицето извършващо туристическа дейност;</li> <li>седалище, адрес и телефон;</li> <li>вид и номер на издадения лиценз;</li> <li>вид и капацитет на туристическия обект;</li> <li>определена категория, срок на валидност;</li> <li>наименование, вид, адрес и телефон на сдружението и неговия представител;</li> <li>адрес и телефон на туристическите информационни центрове или бюра.&ldquo;</li> </ul> <p>Който иска да се запознае в детайли с този текст, да кликне на линка:<br /> <a href="http://www.mi.government.bg/bg/library/zakon-za-turizma-254-c25-m258-2.html">http://www.mi.government.bg/bg/library/zakon-za-turizma-254-c25-m258-2.html</a></p> <p><em>Защо идеята за всемирна система за проследяване на резервациите, извършени в хотелите в България е невъзможна в същността си? </em></p> <p><em>Всяко място за настаняване може да направи своя система за резервация, да минава през </em><em>Booking.com или през която си иска резервационна галактика и няма сила, която да задължи собственика на място за настаняване да се включи в националната онлайн регистрация. Дори да го направи, защото по някакъв начин това е обвързано с легалността му, няма гаранция какъв брой от заетите легла и реалния брой нощувки ще бъдат отчетени. Достатъчно е наличие на още един компютър в сградата и резервациите могат да се правят по всякакъв друг начин.<br /> Пример: турист Х отива на рецепция в къща за гости в село Боженци и пита за свободна стая. Стопанинът му дава ключ, гостът си плаща (дори получава напитка за добре дошъл) и с това бизнесът е осъществен. Та къде точно започва процесът на задължителна всенационална регистрация? &nbsp;</em></p> <p><em>Следва последната част от скучните официални текстове, които обаче илюстрират космичното разминаване във виждането за съдържанието на системата според сегашниия зам.-министър и разписаните документи:</em></p> <p>&bdquo;Изграждането на Единната система за туристическа информация и внедряването на автоматизирана информационна система са предпоставка за последващо развитие на &nbsp;инфраструктурата на единната информационна среда в съответствие с успешните практики в държавната администрация и световния опит. Перспективите за развитие са:</p> <ul> <li>автоматизиране на дейността по извличане и предаване на данни между свързаните информационни фондове и създаване на възможности за нови връзки в рамките на интегрирана комуникационна среда;</li> <li>осъвременяване на начина и средствата за събиране и актуализация на първичните данни при работа с граждани и юридически лица&ldquo;</li> </ul> <p>На английски на това му се казва bla-bla-bla, а на български: &bdquo;...и последният да затвори вратата.&ldquo; &nbsp;</p> <p>&bdquo;Сега нямаме инструментариума да продължим работата по това, което сме започнали с лични усилия и средства. За мен това е нещо, което България не може да си позволи един ден повече да го бави.&ldquo; &ndash; заключи зам.-министър Бранимир Ботев.</p> <p>И все пак отчетът на икономическото министерство в един от най-доходоносните браншове (включително и със сивия сектор) показва</p> <p><strong>4,1% ръст в приходите от чуждестранни туристи </strong></p> <p>само до август тази година, в сравнение със същия период на предходната година и те възлизат на 2,35 млрд. евро. Най-силно е увеличението при посещенията с цел гостуване, като ръстът е от 151%. С голяма доза вероятност можем да предположим, че това са българи, добили и чуждо гражданство, които се връщат на гости при близките си. Явно и своите вече минават за чужди... Иначе ще се окаже, че един път и половина е скочило гостоприемството на местното население само за първите 9 месеца на годината.<br /> Другата също толкова възможна (и по-неприятна) вероятност е настаняване в апартхотели и други частни обекти, които са неизменна част от сивия сектор и дават ниски цени на гостите си срещу &bdquo;лично гостуване&ldquo;.</p> <p>Така или можем да отчетем поне 100% ръст на сенчестия туризъм спрямо предходния период (приемаме, че 50% от този ръст са истински гости) или наистина прецакването на държавата се е увеличило на 150 процента.</p> <p>За какви обеми на сенчестия бранш можем да говорим, Бранимир Ботев не се наема да предполага. Като пример обаче той посочва Хърватска, която признава 20% дял на &bdquo;тайния туризъм&ldquo;. Въпреки това там обявените нощувки са с няколко пъти повече от нашите, а хърватите с официално по-малък капацитет за настаняване на гости. Този показател е лоша индикация за нас по две направления: хърватскиям маркетинг е много по-ефективен и там отиват повече туристи (който е посетил тази държава е наясно и защо) и в същото време у нас се краде поне три пъти повече отколкото в Хърватска.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43500_I0N81THqGi9mcBhYWiDHYSeDFfV94y.jpg" style="height:333px; width:500px" /></p> <p>Само за справка, през 2013 г. чуждите туристи там достигат 10 млн. души, като 2 млн. от тях са германци. През същата година сънародниците на Меркел са едва 450 хиляди у нас.</p> <p>И като сме се хванали така здраво по темата за &bdquo;структуроопределящия отрасъл&ldquo; за България, който дава 15% от БВП, в Хърватска този процент е 20. А населението на страната е едва 4,25 млн.</p> <p>Та който иска, да сметне сивия дял на туризма у нас.</p> <p>&nbsp;</p> <p>От икономическото ведомство обаче са длъжни да дадат отчет по ОП &bdquo;Регионално развитие&ldquo;, от която усвояват над 7 млн. лв. за интегрирани рекламни кампании на шест пазара: Русия, Украйна, Румъния, Германия, Полша и Швеция&nbsp; на обща стойност 7,28 млн. лв. Продължителността на проекта е 36 месеца, до април 2015 г. Целта е да се представим в тези вържави като целогодишна туристическа дестинация.&nbsp;</p> <p>Парите за привлекателното ни представяне на руски пазар възлизат на 1,8 млн. лв. Кампанията включва външна реклама, ТВ присъствие, покана на екипи пишещи и снимащи журналисти и още цял списък активности. Стигаме обаче до интернет присъствието сред руснаците, където целта е постигане на 100 хил. уникални посещения в туристическия сайт на България.<br /> Не, не става дума за милион, а за сто хиляди!<br /> В България само руските собственици на летни жилища са над 300 хиляди. Стохилядната виза за руски туристи всяко лято се достига в края на май или първите два дни на юни. За цялата 2013 г. руските туристи у нас възлизат на 700 хиляди души. Тоест: каква ценност представляват 100 хил. уникални посещения в националния български туристически сайт, като числото не означава, че тези хора вече не са идвали в България, нито значи, че възнамеряват да дойдат. При това бройката, която трябва да бъде постигната за три години, е 7 пъти по-малко от хората, които посещават страната ни за една година.<br /> Остава в главите ни да ни звъни цифрата от 1,8 млн. лв. и слогана за руския пазар &bdquo;Сподели откритието.&ldquo;<br /> Нашият извод е, че каквото не се постига с много пари, може да остане непостигнато със същите пари.&nbsp;</p> <p>За разлика от други подобни отчети в предходни години, Анелия Генова от икономическото ведомство обеща независимо проучване на ефективността на туристическите ни кампании в ключовите за нас държави.</p> <p>Представянето ни на пазар Германия е за същата сума като за Русия и не звучи по-обещаващо. Двама от най-популярните блогъри на страната са поканени у нас за пътувания и отразяване на впечатленията си. Подходът е правилен и модерен, но постигнати 8 хиляди прегледа на записите им в Youtube е тъжно като краен резултат.<br /> Причината за това е една: германците не се интересуват от България като от място за приключения. Те или идват на море, защото сме най-евтини в Европа, или избират... Хърватска и Черна гора, а и много други места по света. Естествено, става дума още за журналистически турове, филмчета, външна реклама, списания. Дори за опит да каним германци за зимен туризъм. В реалността обаче у нас факт е нещо, с което хората от развитите държави като Германия не искат да се съгласяват: лошата пътна инфраструктура, сметища, насред курортите, мръсотия в самите хотели, странен сервиз и твърде много късмет в начинанието.<br /> Места за настаняване, които са наша голяма гордост в голф комплекси са с средни и под средните оценки в световните туристически сайтове &ndash; това е преценката за сервиз, условия, храна. Обикновено оценката се вдига от максималните оценки за гледка, но и това не е достатъчно. Когато топ голф курорт е с потребителска оценка 7 от 10, това е почти трагично. На същия фон в Хърватска преобладаващия брой хотели са с оценки между 8,5 и 9,7.</p> <p>Пред румънците, които традиционно идват както на Северното Черноморие, така и на ски у нас, е представен обстоятелствен тур... по Черноморието. &bdquo;Българският туризъм &ndash; модел за подражание&ldquo; е написал в заглавие на статия румънски журналист и то разсмя българските му колеги, присъстващи на отчета. &bdquo;Представете си какво е там, щом ние сме им примерът!&ldquo; &ndash; чистосърдечно коментира представителят на компанията-изпълнител на рекламната кампания за северните ни съседи. За 454 хил. лв. очакваме румънците да мръднат през лятото дори отвъд Бургас. Това ще им е диверсификацията...</p> <p>За радост на специалистите по ПР, предстои провеждане на интегрираната кампания за 3,15 млн. лв. за насърчаване на вътрешния туризъм.</p> <p>Преди седмици на конференция, посветена на туризма в БАН пишман-политик предложи да направим повече летища из България &ndash; и без това положението с пътищата било трагично, поне хората да стигат до избраните курорти по въздух. Дано побързат с летателна площадка в Банско &ndash; до началото на зимата може и да няма път дотам.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43500_QzUJdpz6MIYAUoJM97iLGyiZbXwnxd.jpg" style="height:349px; width:620px" /><br /> <em>На фона на настъпващия зимен сезон, ето това е една от водещите транспортни артерии към ключов зимен курорт.&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <h3><strong><em>&nbsp;</em></strong></h3>